№ 243
гр. Бургас, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело №
20242000500430 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
По гражданско дело № 20232100100044 по описа за 2023 г. на
Окръжен съд – Бургас ищцата М. Д. К. с ЕГН **********, с адрес с. В. п.,
община Л., Хасковска област, е предявила против ответника „ЗАД ДБ.: Ж. и
З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 иск по чл. 432 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от 150000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), претърпени поради
смъртта на сина й Хр. М. к. с ЕГН **********, настъпила на ******* г. в
резултат на непозволено увреждане, извършено на ****** г. от лицето Ст. Д.
Ц. от с. Орл., общ. Ср. при управление на лек автомобил „Тойота Рав - 4“, с
рег. № **** (застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“) на път ІІ-79 км.68 в близост
до гр. Ср., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателно
изплащане.
С Решение № 707 от 29.07.2024 г. по цитираното дело Бургаският
окръжен съд е уважил частично иска като е присъдил в полза на ищцата
обезщетение от 20000 лева ведно със законната лихва от 07.04.2022 г. В
1
останалата част претенцията е отхвърлена. При този резултат съдът се е
произнесъл по направените от страните разноски и дължимата държавна
такса.
Ищцата е подала въззивна жалба против решението в частта, с която
е отхвърлен искът й над присъдения размер на главницата от 20000 лева до
горницата от 40000 лева ведно със съответната лихва за забава.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението,
които се свеждат до следното:
Присъденото обезщетение било занижено и не съответствало на
критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика.
Не били съобразени събраните по делото гласни доказателства, че
ищцата и пострадалият й син поддържали добри отношения. Макар ищцата да
не била отгледала сина си и да живеела отделно, тя се грижела за него.
Изпращала му дрехи и пари за издръжка. Посещавала го в дома на
биологичния баща. Не преставала да се интересува от него. Понесла
изключително тежко загубата на детето си. Плакала на погребението му.
Продължавала да се обажда на бащата и да говори за инцидента.
Пострадалият също изпитвал уважение към майка си.
Ответникът „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД е представил писмен отговор, с
който е оспорил жалбата като неоснователна. Според тази страна
първоинстанционното решение е правилно. Обсъдени били всички събрани
по делото доказателства. Съобразени била действителните отношения между
ищцата и сина й, които не се отличавали с особена близост. Отчетени били
социално-икономическите условия в страна към момента на увреждането.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 21.10.2024 г.
По същество съдът съобразява следното:
С Присъда № 12 от 06.03.2023 г. по НОХД № 942/2022 г. на Окръжен
съд – Бургас, в сила от 22.03.2023 г. (л. 9 от делото на ОС) Ст. Д. Ц. от с. Орл.,
община Ср. е признат за виновен в това, че на ****** г., около 16:40 ч. на път
ІІ-79, км.68 между разклона „Авр. м.“ и гр. Ср., при управление на лек
автомобил „Тойота“, модел „Рав-4“, с рег. № **** нарушил правилата по чл.
42, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на Хр. М. к. с ЕГН **********, настъпила на ******* г. –
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1
2
от НК.
Ищцата М. Д. К. е майка и единствен наследник на пострадалия,
видно от приложеното към исковата молба удостоверение, издадено от
Община Котел.
Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
при ответника „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД.
Ищцата е предявила претенция по чл. 380 от КЗ на 06.01.2022 г.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда следва да бъде
зачетена относно авторството престъпното деяние, връзката му със
съставомерния резултат и виновността на дееца.
Конкретният механизъм на увреждането е изяснен от изслушаната
автотехническа експертиза.
На ****** г. към 16:40 часа пострадалият Хр. К. пътувал в
управлявания от Ст. Ц. лек автомобил „Тойота Рав-4“ с рег. № **** в посока
от гр. Бургас за гр. Ср.. К. бил на предната дясна седалка с поставен
обезопасителен колан. Пътят бил с по една лента за движение във всяка
посока. На прав и сух участък водачът Ц. внезапно предприел маневра за
изпреварване на движещия се пред него автомобил „Киа Рио“, без да
забележи, че вече е изпреварван от автомобил „Мерцедес С 220“, намиращ се
зад него. При навлизане в лентата за насрещно движение със скорост около 80
км/ч, тойотата била ударена отзад вляво от мерцедеса, чиято скорост била
около 91 км/ч. После се блъснала в лявата мантинела и се завъртяла наляво,
закачайки предния автомобил „Киа Рио“. Накрая излязла от очертанията на
пътното платно и се преобърнала по таван в крайпътна нива. Пострадалият К.
получил тежки травми на шести и седми шийни прешлени. Откаран бил по
спешност в УМБАЛ – Бургас, но не могъл да бъде реанимиран. Починал в
болницата на ******* год.
Пред настоящата инстанция се спори единствено за интензитета на
преживените от ищцата болки и страдания от загубата на сина й.
Към датата на инцидента пострадалият Хр. К. е бил на 27 години, а
ищцата – на около 43 г.
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Ст. Г. и Г.
Ат., от чиито показания се установява, че ищцата М. К. отглеждала сина си Хр.
до към петата му година заедно с биологичния му баща в село В., община С..
3
Хр. имал и по-малка сестричка. Впоследствие ищцата напуснала семейното
жилище и се установила в друго населено място. Бащата продължил с
оглеждането на децата, но майката запазила връзка с тях. Продължавала да се
интересува от сина си и да поддържа контакти с него. Изпращала дрехи и
пари. Хр. говорел с уважение за майка си. Известно време преди инцидента
той заживял с приятелка в с. Орл., община Ср..
Според свидетеля Г. ищцата не е превъзмогнала загубата на сина си.
На погребението му била силно разстроена. Продължавала да се обажда на
бащата и да говори за инцидента.
С оглед личния характер на отношенията между майка и син няма
как да се очаква те да бъдат детайлно пресъздадени в показанията на
свидетелите.
При така събраните доказателства настоящият състав намира, че на
основание чл. 52 от ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди
следва да й бъде определено обезщетение в размер на 40000 лева, а не на
20000 лева, както и приел първоинстанционният съд.
На основание чл. 432 вр. чл. 429, ал.3 от КЗ ответното
застрахователно дружество отговаря за заплащането на обезщетението ведно
с лихви, считано от уведомяването му по реда на чл. 380 от КЗ.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено
в частта относно отхвърлянето на иска по чл. 432 от КЗ за разликата над
размера на главницата от 20000 лева до горницата от 40000 лева, ведно със
съответната лихва, дирена от 07.04.2022 г. (след датата на уведомяването на
застрахователя). Вместо това в полза на ищцата следва да се присъди
допълнителна компенсация от 20000 лева ведно с лихви от 07.04.2022 г.
Ищцата е освободена от такси и разноски. Първоинстанционният съд
е присъдил на процесуалния й представител възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от
ЗА на стойност 1000 лева. Уважаването на иска в по-висок размер от
настоящата инстанция обосновава увеличаване на възнаграждението от 1000
на 2000 лева. При този резултат присъдените разноски в полза на ответника
следва да се редуцират от 260 лева на 220 лева.
По разноските за въззивното разглеждане на делото:
Жалбата е с материален интерес от 20000 лева и е уважена изцяло.
Пред настоящата инстанция ищцата не е направила разноски. В полза на
процесуалния й представител следва да се присъди възнаграждение по чл. 38,
4
ал.2 от ЗА в размер на 2200 лева. При определяне размера му съдът
съобразява правилата по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАС, която
продължава да бъде ориентир за пазарната стойност на адвокатските услуги.
Разноски в полза на ответника не се дължат.
Върху допълнително уважената част от иска ответникът дължи
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на
800 лева, както и такса пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 707 от 29.07.2024 г. по гражданско дело №
20232100100044 по описа за 2023 г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА, с
която е отхвърлен искът на М. Д. К. с ЕГН **********, с адрес с. В. п.,
община Л., Хасковска област против ответника „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к.
„Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
над размера от 20000 лева до горницата от 40000 лева ведно със законната
лихва върху тази част от главницата от 07.04.2022г. до окончателно
изплащане, както и В ЧАСТТА, с която ищцата М. Д. К. е осъдена да заплати
на ответника „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД съдебноделоводни разноски пред
първата инстанция над размера от 220 (двеста и двадесет) лева до горницата
от 260 лева.
Вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на М. Д. К. с ЕГН **********, с адрес с. В. п., община Л., Хасковска
област сумата от 20000 (двадесет хиляди) лева, представляваща допълнително
обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на сина й Хр. М. к. с ЕГН
**********, настъпила на ******* г. в резултат на непозволено увреждане,
извършено на ****** г. от лицето Ст. Д. Ц. от с. Орл., общ. Ср. при управление
на лек автомобил „Тойота Рав - 4“, с рег. № **** (като разлика между
присъдения с обжалваното решение размер от 20000 лева и дължимия
размер от 40000 лева) ведно със законната лихва върху тази част от
главницата, считано от 07.04.2022г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
5
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати на Р. М. П. с ЕГН ********** – адвокат с адрес гр. София ул. „Б. К.“
№ 5А, ап. 9 сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща допълнително
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА за защита на ищцата М. Д. К. пред
първата инстанция, както и сумата от 2200 (две хиляди и двеста) лева,
представляваща възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБ.: Ж. и З.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район И., ж.к. „Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 да
заплати по транзитната сметка на Апелативен съд – Бургас допълнителна
държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на
800 (осемстотин) лева, както и такса за въззивното разглеждане на делото в
размер на 400 (четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6