М О Т И В И
към присъда по НОХД №1060/2019г. по описа
на Районен съд-гр.Кюстендил
Кюстендилска районна прокуратура е внесла
за разглеждане в Районен съд –гр.Кюстендил обвинителен акт против С.Г.З. *** за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че З. ***
срещу административната сграда на РД„Гранична полиция"-гр.Кюстендил в
посока към с.Лозно, обл.Кюстендил, е управлявал моторно превозно средство -
собствения си лек автомобил марка „Форд" модел „Фокус" с рег*** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда,
а именно 3.01 на хиляда, установено по надлежния ред, предвиден в Наредба
№1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни
превозни средства - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с
фабричен № АRDM- 0265.11.08.2012 г.
Прокурорът поддържа внесеното обвинение и
изразява становище, според което подсъдимият следва да бъде признат за виновен
и му се наложи наказание, определено при превес на отегчаващите вината
обстоятелства – лишаване от свобода в размер на две години с три години и
половина изпитателен срок, 500 лева глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.
Подсъдимият е взел лично участие в
производството. Дава подробни обяснения. Твърди, че употребата на алкохол е
извършил след управлението на автомобила. Не се признава за виновен.
Защитникът му – адв.П.-*** пледира за
постановяване на оправдателна присъда, тъй като деянието на подзащитния й не е
съставомерно. Счита, че за да е налице състав на престъпление по чл.343б, ал.1 НК, то употребата на алкохол следва да е установена непосредствено, т.е. по
време на самото управление.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства и при условията на чл.14 и чл.18 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият С.Г.З. е роден на ***г***,
живущ ***, българин, *** гражданин, с висше образование, заместник
началник на ГПУ „Гюешево“ при РДГП - Кюстендил, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият З. бил правоспособен водач.
Притежава добри характеристични данни.
От началото на 2019г. той имал семейни
проблеми, породени от неразбирателство със съпругата му.
На 01.07.2019г. подсъдимият следвало да се
яви на работа в РДГП-Кюстендил, в качеството си на заместник началник на
ГПУ-Гюешево, където в 08:30ч. обикновено се провеждала оперативка в кабинета на
началника на ГПУ-Гюешево.
Същият бил употребил алкохол и не успял да
отиде навреме на работа. Сутринта се качил в собствения си лек автомобил Форд
Фокус с рег.№*** и управлявайки го се отправил към работно си място. По
време на движението му настъпил пътен инцидент, при който налягането в предна
дясна гума спаднало, но въпреки това той продължил движението.
В 09:11ч. автомобилът, движейки се по
ул.“Лозенски път“, приближил портала на административната сграда на
РДГП-Кюстендил. По това време на работно си място в будката на портала бил св.Д..
Той чул дрънчащ звук от дясно. Обърнал се и забелязал да преминава автомобила
на подсъдимия, управляван от него. Подсъдимият насочил автомобила си на
обособения паркинг, където паркирал. По това време на портала дошъл св.А.,
който напускал, тъй като това бил последния му работен ден.
В 09:14ч. подсъдимият минал през портала,
където се здрависал с посочените свидетели. На Д. му направило впечатление, че З.
имал неестествена походка. Последният бил подпухнал, брадясал и имал силен дъх
на алкохол. Отправил се към административната сграда.
Междувременно, св.Б., който бил началник
на ГПУ-Гюешево съобщил на директора на РДГП – св.М., че З. не се е явил на
работа. Б. бил обезпокоен, тъй като опитал да се свърже със З. по мобилния
телефон, но той не отговарял. Около седмица преди това Б. бил докладвал на
директора, че е чул за случаи, при които З. злоупотребявал с алкохол. М.
разпоредил при наличие на конкретни данни за това да му бъде сигнализирано.
Информацията, че З. е пристигнал на
работа, при това в неадекватно състояние, достигнала до Б. и той съобщил за
това на директора. Последният се свързал със служители на сектор „Пътна
полиция“ и ги помолил за съдействие.
Преди да стори това, Б. забелязал как З.
се опитвал да отключи кабинета си, който бил в съседство с неговия. Отишъл при
него и го попитал какво става и защо е закъснял за работа. З. първоначално само
ръкомахал и нищо не отговарял. На множеството въпроси отговорил единствено, че
е „потрошил колата“. След това отишли в канцеларията на Б.. Той продължил да се
интересува за случилото се, но З. не могъл да му обясни, а имал желание да си
тръгне. Комуникацията била затруднена. Б. усетил, че З. имал дъх на алкохол.
Св.П. - заместник директор на РДГП повикал Б. да излезе на портала и той се
насочил в тази посока. Пристигайки там, забелязал, че З. също отивал натам.
Това било единствено време, през което от идването на З. до отиването им към
портала, последният бил оставал сам.
След получения сигнал на място пристигнали
полицейските служители Д., И. и В.. Същите огледали паркирания от З. автомобил,
във връзка с наличните подозрения за предизвикано от него ПТП, но установили
единствено, че предната дясна гума на автомобила е спукана. Върнали се на
портала, където бил дошъл и подсъдимият. Там му обяснили за необходимостта от
това да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и сторили
това в 10:09ч. с „Алкотест Дрегер
7510" с фабричен № АRDM - 0265, чиято индикаторната скала отчела 3.01 на
хиляда концентрация на алкохол в кръвта. В. съставил против подсъдимия АУАН с
бланков №106676 от 01.07.2019г. З. заявил пред полицейските служители, че
приема показанията на техническото средство, не желае да даде кръв за
лабораторно изследване, нито да бъде изследван с доказателствен анализатор. В.
връчил на подсъдимия талон за медицинско изследване с бланков №0053551 от същата
дата, като С.З. собственоръчно записал в талона, че е съгласен с показанията на
техническото средство, не желае да даде кръв за лабораторен анализ, както и не
желае да бъде изследван за употреба на алкохол, чрез доказателствен анализатор.
Изложените фактически положения съдът прие
за безспорно установени на базата на: отчасти обясненията на подсъдимия, показанията
на свидетелите Д.Д. и В.Д. (дадени в хода на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.1
и 2 НПК), В.М., С.П., Д.А., Г.В., Б.И., Р.Б., Д.Ц. и К.С.; заключението на видео-техническата
експертиза, цитираните писмени доказателства, характеристики и справка за
съдимост на подсъдимия.
Основен доказателствен източник по делото
са гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели. При тяхната оценка съдът взе предвид спецификата на
случая, мястото, времето и обстановката, при която са се осъществили събитията,
пресъздадени от посочените категории лица. Споменатите източници съдържат в
различна степен преки и/или факти за деянието и участието на подсъдимия в него.
Обясненията на подсъдимия, в частта им, в
която същият признава, че в инкриминираните време и място е управлявал
собствения си лек автомобил, се подкрепят от всички кредитирани доказателства
по делото.
В останалата им част обясненията са
изолирани. Нещо повече, същите са нелогични до степен на абсурдност. Това
изключва необходимостта от подробното им анализиране. Само за илюстрация на
горния извод може да се посочи следното: Закъснял бил за работа, тъй като никой
не си бил направил труда да го събуди. След като паркирал автомобила си,
подсъдимият бил бесен, уморен и изнервен, при което по невнимание и без да
разбере как, отпил от намираща се в автомобила му бутилка, в която имало
някакъв алкохол. Решил да вземе бутилката с него, тъй като предположил, че при
така създалата се обстановка, щяло да бъде извършено някакво претърсване и
оглеждане. В проведения разговор с началника му казал, че си е счупил колата.
След това изпаднал в дупка. Тогава злоупотребил, като в множеството моменти, в
които бил оставян сам, изпил пълната бутилка с алкохол и я изхвърлил през
прозореца. Без да може да определи конкретното количество, то било около 1
литър – някаква ракия. Изложеното даде основание на съдът да приеме, че в тази
им част, обясненията на подсъдимия са изолирани от останалия доказателствен
материал и са дадени единствено в подкрепа на възприетата от него защитна
позиция.
Съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, приемайки че същите
са логични, последователни и непротиворечиви.
Между събраните по делото доказателства не са налице съществени
противоречия, които следва да се обсъждат.
Доколкото основният спорен момент по делото е кога подсъдимият е бил
употребил алкохол, то за съдът не остана никакво съмнение, че това е сторено от
него преди процесното управление на МПС.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият С.З.
виновно е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 НК, за това, че
на 01.07.2019г. в гр.Кюстендил, по ул.“Лозенски път“ е управлявал моторно
превозно средство – собствения си лек автомобил марка „Форд“ модел „Фокус“ с
рег***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 3.01 на
хиляда, установено по надлежния ред.
По тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи
наказания.
Криминализираната деятелност, за която е привлечен да отговаря подсъдимият
в случая, е управление на МПС с посочена съставомерна концентрация на алкохол в
кръвта.
Както бе посочено няма спор по делото, че в инкриминирания момент подсъдимият
е управлявал МПС.
Безспорно бе установена по делото и концентрацията на алкохол в кръвта му.
Спорният въпрос е дали З. е осъществил изпълнителното деяние преди или след
въпросната употреба.
От установената фактология по делото е видно, че употребата е предхождала управлението, т.е. това е сторено в
съставомерен порядък.
Действително, по делото е налице липса на непосредственост между
установяването на управлението и установяването на концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия. Тази липса обаче е категорично преодоляна от
доказателствената съвкупност.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения, които осигуряват безопасността на движението по
пътищата. Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие: „управлявал МПС -
лек автомобил” след употреба на алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия е била 3.01 на хиляда, установена по надлежния ред, при спазване на
изискванията, регламентирани в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества или
техни аналози от водачите на моторни превозни средства.
Субект на престъплението е подсъдимият З. -
пълнолетно лице, което в състояние на вменяемост е извършило престъпление. От
субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл, т.к. подсъдимият е
предвиждал конкретните общественоопасни последици от деянието, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, като е искал настъпването на тези последици.
При определяне на наказанието се взеха
предвид всички обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на
подсъдимия. Степента на обществена опасност на деянието не се отграничава от
законодателно определената. Отчете се и степента на увреждане на обществените
отношения, времето, начина, мястото, обстановката на извършване на престъпното
деяние. От друга страна, степента на обществена опасност на З. не е висока.
Смекчаващи отговорността обстоятелство са чистото му съдебно минало и добрите
характеристични данни.
Индивидуализирайки наказанието, при
условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказания: „лишаване от свобода” за
срок от 1 (една) година, „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от
право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 (две) години.
По отношение на З. съдът прие, че са
налице материално-правните предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието
при условията на чл.66, ал.1 НК, състоящи се в следното: наложеното наказание е
лишаване от свобода за срок до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване
от свобода за престъпление от общ характер, като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. За целта съдът прие, че следва да се определи изпитателен
срок в размер на три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Съдът счете, че така наложените наказания
ще доведат до постигане на целите на индивидуалната и генералната превенции,
визирани в чл.36 НК и на подсъдимия ще се въздейства поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави, по такъв начин че същият в бъдеще няма да бъде субект на
престъпление.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия и да заплати сторените
по делото разноски в размер на 156, 99 лева.
По горните съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: