№ 1249
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501502 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивни жалби на Г. Р. Ц. от гр. Пловдив,
ул. ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. Р. Г., и
„Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, чрез
пълномощника му юрк. Р. И., против Решение №577 от 15.05.2021г.,
поправено с Решение №1825 от 21.10.2021г. и Решение №128 от
13.01.2022г., постановени по гр.д. №11830/2020г. по описа на Районен съд-
Пловдив, 17-ти гр.с.
С жалбата на Г. Р. Ц. решението се обжалва в частта му, с която е
признато за установено, че дължи на „Профи кредит България“ ЕООД
сумата от 2409,14 лв.- главница по договор за потребителски кредит
№********** от 27.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея от
02.03.2020г. до окончателното й заплащане, за която сума по ч.гр.д.
№3523/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена Заповед
№1706 от 04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението в
1
обжалваната му част, като се иска отмяната му и отхвърляне на исковата
претенция за главница или уважаването й до размера от 1493,04 лв. и
отхвърлянето й за разликата до 2409,14 лв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- „Профи кредит България“ ЕООД, с който същата се оспорва и се
иска потвърждаване на обжалваното решение.
С въззивната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД решението
се обжалва в частта му, с която са били отхвърлени исковете на
дружеството за установяване дължимост на главница по договор за
потребителски кредит №********** от 27.06.2018г. за разликата над
уважения размер от 2409,14 лв. до пълния му предявен размер от
2816,99 лв., ведно със законната лихва върху нея от 02.03.2020г. до
окончателното й заплащане, както и на договорно възнаграждение за
периода 26.12.2018г.-03.09.2019г. за сумата от 480,06 лв. В жалбата се
излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението в
посочените му обжалвани части, с които исковете са били отхвърлени
поради уважаване на направено от ответника възражение за прихващане,
като се иска отмяната му в посочените части и уважаване на
претенцията за главница до пълния й предявен размер от 2816,99 лв., а
претенцията за договорно възнаграждение- до размера от 480,06 лв.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна по
нея- Г. Р. Ц., чрез пълномощника й по делото адв. Р. Г.,, с който същата
се оспорва и се иска потвърждаване на обжалваното решение.
Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на Г.
Р. Ц., чрез пълномощника й по делото адв. Р. Г., против Определение
№4126 от 20.06.2021г., постановено по гр.д. №11830/2020г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 17-ти гр.с., с което в производство по чл.248 от
ГПК е била оставена без уважение молбата й за изменение на
постановеното по делото Решение №577 от 15.05.2021г. в частта му за
определеното в полза на представлявалото я Адвокатско дружество „К.Д.
и партньори“ адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. В частната
жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение,
като се иска отмяната му и определяне на по- висок размер на
адвокатското възнаграждение в съответствие с Наредба №1 на Висшия
2
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Постъпил е отговор на частната жалба от ответната страна по нея-
„Профи кредит България“ ЕООД, с който същата се оспорва и се иска
потвърждаване на обжалваното определение.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от страни, които имат право
да обжалват и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явяват процесуално допустими.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Неоснователни са изложените във
въззивната жалба на доводи „Профи кредит България“ ЕООД доводи за
недопустимост на решението в обжалваните му отхвърлителни части за
част от претендираните вземания за главница и договорна лихва поради
погасяването им чрез прихващане с насрещни вземания на ответницата за
недължимо платени суми по други два договора за потребителски кредит.
С отговора на исковата молба ответницата е направила надлежно
възражение за прихващане с насрещните си вземания за недължимо
платени суми по други два договора за потребителски кредит, сключени с
„Профи кредит България“ ЕООД, поради което и съдът е бил длъжен да
се произнесе по посоченото възражение, като обсъди фактите, на които
то се основава, и вземе становище по дължимостта на вземанията-
предмет на възражението за прихващане, вкл. по действителността на
договорите. Постановеното от него решение е в съответствие с
диспозитивното начало в процеса и няма основания за обезсилването му
като процесуално недопустимо по съображенията във въззивната жалба
на „Профи кредит България“ ЕООД. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при
3
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК, като ищецът „Профи кредит
България“ ЕООД иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът Г. Р. Ц. му дължи сумите от 2816,99 лв.-
главница по договор за потребителски кредит №********** от
27.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея от 02.03.2020г. до
окончателното й заплащане, 820,02 лв.- договорно възнаграждение за
периода 26.12.2018г.-03.09.2019г.; 135,18 лв.- лихва за забава за периода
27.08.2018г.-03.09.2019г. С обжалваното решение съдът е уважил
частично- за сумата от 2409,14 лв. иска за главницата, като за разликата
над уважения размер до пълния му предявен такъв от 2816,99 лв. го е
отхвърлил като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на
ответницата за сумата от 407,85 лв.- недължимо платена сума по
договори за потребителски кредити №********** и №**********.
Отхвърлил е иска за признаване за установено дължимост на договорно
възнаграждение в размер на 820,02 лв. поради погасяването му чрез
плащане до размера от 339,96 лв. и чрез прихващане с насрещно вземане
на ответницата за сумата от 480,06 лв.- недължимо платена сума по
договори за потребителски кредити №********** и №**********.
Отхвърлил е иска за установяване на дължимост на сумата от 135,18
лв.- лихва за забава поради погасяване на вземането чрез плащане. В
частта му за отхвърляне на исковете за установяване на дължимост на
договорно възнаграждение за разликата над 480,06 лв. до претендирания
размер от 820,02 лв., както и за отхвърляне на иска за сумата от 135,18
лв.- лихва за забава решението не е обжалвано и е влязло в сила.
От фактическа страна по делото се установява от писмените
доказателства, че на 28.06.2018г. между ищцовото дружество, като
кредитодател, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит №********** от 27.06.2018г.,
съгласно който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 3000 лв.
за срок от 36 месеца, при посочени в договора годишен лихвен процент-
4
41,17%, годишен процент на разходите- 49,90%, дължима сума по кредита-
5270,04 лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги-
2976,84 лв. От изложените в исковата молба твърдения на ищцовото
дружество и от заключението на приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че ответницата е заплатила на ищцовото
дружество по договора сума в общ размер от 1064,96 лв. В отговора на
исковата молба са изложени твърдения, че сключеният между
ответницата, в качеството й на кредитополучател, и ищцовото дружество,
като кредитодател, договор за кредит е недействителен съгласно чл.22 от
ЗПК, тъй като не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10, т.12, т.7
и т.20 от ЗПК за посочване на лихвения процент, годишния процент на
разходите, правото на потребителя да получи извлечение под формата на
погасителен план за извършените и предстоящи плащания по договора,
условията за усвояване на кредита и наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора. Изложени са и доводи, че
уговорената в договора възнаградителна лихва била нищожна поради
противоречието й с добрите нрави, тъй като надвишавала трикратния
размер на законната лихва.
Доводите на ищцата за цялостна недействителност на договора за
кредит са основателни.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези
на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на
разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 49,90%, като в чл.5.2 от общите условия към договора,
подписани от страните, са посочени взетите предвид допускания при
изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
5
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото
договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати
възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се
установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор между
страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в
посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки
че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му. При това
положение е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща
че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по- висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите
интереси на потребителя като по- слабата страна в правоотношението
при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е
да не се допусне той да заплати за предоставения му кредит
необосновано високо възнаграждение на кредитора. Предвид горното
посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК и изразяващ
общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит
е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което
потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена,
което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
6
практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според
настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен
процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се
приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния
процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до
неговата недействителност. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право да
претендира от ответницата връщане само на предоставената главница по
кредита, а претенцията му за заплащане на възнаградителна лихва е
неоснователна и следва да се отхвърли. От заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по процесния
договор за кредит ответницата е заплатила на ищцовото дружество
сумата от общо 1064,96 лв., с които следва да се приеме, че е заплатила
частично задължението си за връщане на главницата по кредита, от която
незаплатена е останала сума в размер на 1935,04 лв., която ищцовото
дружество може да претендира от ответницата. Настоящият състав на съда
не споделя възраженията на ответницата, изложени в отговора на исковата
молба, че предвид недействителността на договора за кредит, то
предявеният в настоящото производство на договорно основание иск за
връщане на главницата по договора за кредит следва да се отхвърли
изцяло. Действително ищецът основава тази претенция на сключения
договор, но с оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК това не
може да съставлява пречка за присъждане на сумата и при направен в
хода на делото извод за недействителност на същия. Целта на
разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията между страните
по договора за потребителски кредит при недействителност на последния,
включително като намери приложение по предявен от кредитора срещу
длъжника иск, основаващ се на сключения договор, тъй като въпросът за
недействителността на договора обичайно възниква и се разглежда
именно в производството по такъв иск. В противен случай самостоятелното
съществуване на разпоредбата в ЗПК би било безпредметно, тъй като
7
същата възпроизвежда общите правила на чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД,
които биха могли да намерят приложение. С оглед на така направения
извод за следва да бъде разгледано направеното от ответницата
възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми с
насрещните й вземания за недължимо заплатени суми по договори за
потребителски кредити №********** и №**********. Това възражение се
основава на твърденията й, че посочените договори за кредит са
недействителни на същите основания като процесния, като по същите тя е
заплащала суми, надвишаващи по размер предоставените й главници. Тези
твърдения са основателни. Видно от представените по делото заверени
копия от договори за потребителски кредити №********** от
20.12.2017г. и №********** от 19.07.2018г. същите са с идентично
съдържание и страдат от същите пороци като процесния, тъй като в
противоречие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК посоченият в тях
годишен процент на разходите е различен от действителния такъв,
доколкото при изчисляването му не са били включени разходите за
заплащане на уговорените с договорите допълнителни услуги. Предвид
горното посочените договори за кредит са недействителни съгласно чл.22
от ЗПК и по тях съобразно чл.23 от ЗПК се дължи връщане само на
чистата стойност на кредита. От заключението на приетата по делото
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по договор за
потребителски кредит №********** от 20.12.2017г. общият размер на
кредита е 900 лв., а заплатените от кредитополучателя по него суми са
в размер на 1342,05 лв. По договор за потребителски кредит
№********** от 19.07.2018г. общият размер на кредита е 2000 лв., като
същият е предсрочно изискуем, а заплатените от кредитополучателя по
него суми са в размер на 800,04 лв. От изложеното дотук е видно, че
по договор за потребителски кредит №********** от 20.12.2017г.
ответницата има вземане за недължимо платени суми на ответното
дружество в размер на 442,05 лв., с което може да бъде прихванато
задължението й за връщане на главницата по договор за потребителски
кредит №********** от 27.06.2018г., което възлиза на 1935,04 лв.,
поради което следва да се признае за установено, че по договор за
потребителски кредит №********** от 27.06.2018г. тя дължи на ищеца
главница в размер на 1492,99 лв.
8
Предвид горното в частта му, с която е признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца главница за разликата над 1492,99 лв. до
уважения с решението размер от 2409,14 лв., обжалваното решение
следва да бъде отменено, като се постанови отхвърляне на посочената
претенция като неоснователна за разликата над 1492,99 лв. до 1967,09
лв. и като погасена чрез прихващане за разликата над 1967,09 лв. до
2409,14 лв. с насрещното вземане на ответницата за недължимо платени
суми на ответното дружество в размер на 442,05 лв. по договор за
потребителски кредит №********** от 20.12.2017г. В частта му, с която
е признато за установено, че, ответницата дължи на ищцовото дружество
главница в размер на 1492,99 лв., както и в частта му, с която са били
отхвърлени исковете на дружеството за установяване дължимост на
главница по договор за потребителски кредит №********** от
27.06.2018г. за разликата над уважения размер от 2409,14 лв. до пълния
му предявен размер от 2816,99 лв., ведно със законната лихва върху нея
от 02.03.2020г. до окончателното й заплащане, както и на договорно
възнаграждение за периода 26.12.2018г.-03.09.2019г. в размер на 480,06
лв. обжалваното решение следва да бъде потвърдено, макар и по
съображения, различни от изложените в него.
С оглед изхода на делото в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените по делото разноски за заповедното,
първоинстанционното и въззивното производство, съразмерно на
уважената част от претенциите. По заповедното производство с оглед
вземанията, за които е била издадена заповед за изпълнение, са били
присъдени разноски в размер на 75,44 лв.- държавна такса и 29,50 лв.-
юрисконсултско възнаграждение или общо 104,94 лв., от които
съразмерно на уважената в исковото производство част от претенциите
следва да се присъдят 41,53 лв. По първоинстанционното производство
ищцовото дружество претендира съгласно представения списък разноски
в размер на 188,11 лв.- държавна такса, като на основание чл.78, ал.8 от
ГПК следва да му се определи юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв., като общият размер на разноските е 488,11 лв., от които
съразмерно на уважената част от исковете следва да му се присъдят
115,02 лв. Предвид горното обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта му, с която в полза на ищеца са били присъдени
9
разноски за заповедното и първоинстанционното производство за
разликата над 156,55 лв. до присъдения размер от 246,36 лв. За
въззивното производство ищецът е направил разноски за държавна такса
в размер на 78,53 лв. и следва да му се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., като общият размер на разноските е
378,53 лв., от които съразмерно на уважената част от исковете следва да
му се присъдят 171,40 лв.
С оглед частичното отхвърляне на исковете в полза на Адвокатско
дружество „К.Д. и партньори“, което е оказало безплатна правна помощ
на ответницата съгласно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер, не по- нисък от минималния
съгласно Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По заповедното производство с
оглед материалния интерес минимално дължимото адвокатско
възнаграждение, определено съгласно чл.7, ал.7 във връзка с ал.2 от
наредбата възлиза на 434,42 лв. с ДДС, от които съразмерно на
уважената в исковото производство част от претенциите следва да се
присъдят 262,48 лв.
По първоинстанционното производство с оглед материалния интерес
минимално дължимото адвокатско възнаграждение, определено съгласно
чл.7, ал.7 във връзка с ал.2 от наредбата възлиза на 1084,18 лв. с ДДС, от
които съразмерно на уважената част от претенциите следва да се
присъдят 828,69 лв. По въззивното производство с оглед материалния
интерес минимално дължимото адвокатско възнаграждение, определено
съгласно чл.7, ал.7 във връзка с ал.2 от наредбата възлиза на 552,95 лв. с
ДДС, от които съразмерно на уважената част от претенциите следва да се
присъдят 302,55 лв. Доколкото с обжалваното решение в полза на
Адвокатско дружество „К.Д. и партньори“ е било присъдено адвокатско
възнаграждение за заповедното и първоинстанционното производство в
размер на 350 лв., то с настоящото решение следва да бъдат присъдени
още 741,17 лв., както и 302,55 лв. за въззивното производство.
Тъй като въззивната жалба на Г. Р. Ц. е частично основателна, а тя
е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК „Профи кредит България“ ЕООД следва да
10
бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд- Пловдив сумата от 25 лв.- държавна такса.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №577 от 15.05.2021г., поправено с Решение
№1825 от 21.10.2021г. и Решение №128 от 13.01.2022г., постановени по
гр.д. №11830/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 17-ти гр.с., в
частта му, с която е признато за установено, че Г. Р. Ц. от гр.
Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, дължи на „Профи кредит България“
ЕООД сумата от 1492,99 лв.- главница по договор за потребителски
кредит №********** от 27.06.2018г., ведно със законната лихва върху нея
от 02.03.2020г. до окончателното й заплащане, за която сума по ч.гр.д.
№3523/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена Заповед
№1706 от 04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК; в частта му, с която са били отхвърлени като неоснователни
исковете на „Профи кредит България“ ЕООД против Г. Р. Ц. за
установяване дължимост на главница по договор за потребителски кредит
№********** от 27.06.2018г. за разликата над 2409,14 лв. до 2816,99
лв., ведно със законната лихва върху нея от 02.03.2020г. до окончателното
й заплащане, както и на договорно възнаграждение за периода
26.12.2018г.-03.09.2019г. в размер на 480,06 лв., за които суми по ч.гр.д.
№3523/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив е била издадена Заповед
№1706 от 04.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК; в частта му, с която Г. Р. Ц. е била осъдена да заплати на
„Профи кредит България“ ЕООД разноски за заповедното и
първоинстанционното производство в размер на 156,55 лв., както и в
частта му, с която „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК
*********,, е осъдено да заплати на Адвокатско дружество „К.Д. и
партньори“, сумата от 350 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от ЗА за заповедното и първоинстанционното производство.
ОТМЕНЯ Решение №577 от 15.05.2021г., поправено с Решение
№1825 от 21.10.2021г. и Решение №128 от 13.01.2022г., постановени по
11
гр.д. №11830/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 17-ти гр.с., в
частта му, с която е признато за установено, че Г. Р. Ц. от гр.
Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, дължи на „Профи кредит България“
ЕООД разликата над сумата от 1492,99 лв. до 2409,14 лв.- главница по
договор за потребителски кредит №********** от 27.06.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от 02.03.2020г. до окончателното й заплащане,
за която сума по ч.гр.д.№3523/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив е
била издадена Заповед №1706 от 04.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, както и в частта му, с която Г. Р. Ц. е
била осъдена да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД разноски за
заповедното и първоинстанционното производство за разликата над
156,55 лв. до присъдения размер от 246,36 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи кредит България“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е,
вх.В, ЕИК *********, против Г. Р. Ц. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН
**********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
разликата над сумата от 1492,99 лв. до 2409,14 лв.- главница по договор
за потребителски кредит №********** от 27.06.2018г., ведно със
законната лихва върху нея от 02.03.2020г. до окончателното й заплащане,
за която сума по ч.гр.д.№3523/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив е
била издадена Заповед №1706 от 04.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, като неоснователен за разликата над
1492,99 лв. до 1967,09 лв. и като погасен чрез прихващане за разликата
над 1967,09 лв. до 2409,14 лв. с насрещното вземане на Г. Р. Ц. против
„Профи кредит България“ ЕООД за недължимо платени суми в размер на
442,05 лв. по сключения между страните недействителен на основание
чл.22 във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договор за потребителски
кредит №********** от 20.12.2017г..
ОСЪЖДА Г. Р. Ц. от гр. Пловдив, ул. ***, ЕГН **********, да
заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК
*********, сумата от 171,40 лв.- разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
12
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК
*********,, да заплати на Адвокатско дружество „К.Д. и партньори“,
сумата от още 741,17 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА
за заповедното и първоинстанционното производство, както и сумата от
302,55 лв.- адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, ЕИК
*********,, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд- Пловдив сумата от 25 лв.- държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13