РЕШЕНИЕ
гр. Ихтиман, 20.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на четвърти
август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 99/2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано
е по жалба срещу електронен фиш серия К №2461490 на ОДМВР София, с който на А.Д.К., в
качеството му на управител на „……“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 650 лв.
Твърди
се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като не са представени доказателства за
одобрен тип средство за измерване, първоначална и последваща проверка на
радара, компетентност на органа. Поддържа се, че липсва дата на ЕФ, както и че
в същия не е посочена реално измерената скорост, вида на пътния знак, стойност
на ограничението. Твърди се, че липсва схема на пътния участък и
предупреждаващи знаци. Поддържа се, че на снимката се вижда повече от едно МПС.
Жалбоподателят
не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззиваемата
страна не изпраща представител, взема становище за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност и съобразно чл. 18 НПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по
реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от
получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай ЕФ е връчен на
21.01.2020г. (видно от разписка на л. 23 от делото), а жалбата е депозирана на
29.01.2020г., поради което жалбата е подадена в срок.
На
11.12.2018 г. в 15,53 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+600 с посока гр. Пловдив, чрез
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС "…." с
рег. № ….. със скорост от 153 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След
преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се МПС
на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение.
От
справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е собственост на „……“
ЕООД, което не се оспорва и от жалбоподателя.
В
отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
издаден срещу него процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал.
2 от ЗДвП му
е наложено на основание чл. 182, ал.
2, т. 6 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 650 лв. В обжалвания фиш след
приспадане на допустимата грешка отчетената скорост била редуцирана на 148
км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 58
км/ч.
От
разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка № 0072469/16.11.2018
г., намиращ се на л. 36 от делото след представянето му в пълнота по изрични
указания на съда (снимката на л. 10 е непълна), се установява, че на 11.12.2018
г. в 15,53 часа лек автомобил с рег. № …… е засечен със скорост от 153 км/ч.
От
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява,
че срокът на валидност е до 07.09.2027г.
От
протокол №54-С-ИСИ/11.10.2018г. от проверка на преносима система за контрол на
скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване
№11743с1 е проверено в периода от 03.10.2018г. до 10.10.2018г.
Представена
е в цялост след указания на съда и Заповед №РД-11-852/11.09.2018г. на
ръководителя на АПИ (л. 25 от делото) относно временна организация и
безопасност на движението (ВОБД) чрез ограничение на скоростта в участък от 45+900
км до 53+000 км и в двете платна на АМ „Тракия“ до 20.12.2018г..
Процесният
ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал.
4, изр. 2-ро от ЗДвП,
тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на Министерство на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В този смисъл
възражението в жалбата за липса на компетентност на органа е неоснователно.
Настоящият
състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП
реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане. В случая разпоредбата на
чл. 54 от ЗАНН,
визираща необходимите реквизити на наказателното постановление, не е приложима,
тъй като чл. 189, ал.
4 от ЗДвП е
специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган. В подкрепа на този извод е и легалното
определение на електронен фиш, съдържащо се в т. 63 от ДР
на ЗДвП, а
именно, че като електронен документ, той има безспорно авторство, което не
следва да бъде изрично посочвано. За същият, макар и съобразно нормата на чл. 189, ал.
11 от ЗДвП,
да е предвидено, че е своеобразен аналог на наказателно постановление, то това
е единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата
акта. Законодателят не е въвел пълно приравняване между електронния фиш и
наказателното постановление нито по отношение на съдържанието им /предвид
реквизитите, визирани в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП/,
нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП не
е предвидено като задължително условие посочването на датата на издаване на
електронния фиш, то липсата на такава не представлява съществено процесуално
нарушение на изискванията към формата и съдържанието на ЕФ. Следователно и
възражението в жалбата за липса на дата на ЕФ е неоснователно.
Разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се
издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По
делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо
средство № 11743с1. Във ЕФ присъстват, както видът и наименованието на типа на
автоматизираната система, а именно "ARH CAM S1", така и номерът на
автоматираното техническо средство, като използваната система е посочена и в
изготвения протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализиран и номерът
на автоматизираното средство.
Разпоредбата
на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/
12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи към всеки
протокол за използване на мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя
да се изготвя с снимка на разположението на уреда. В случая такава снимка е
представена на л. 29 от делото. Дори такава снимка да липсваше, то това е
нарушение, което по характера си не препятства установяването на
местоположението на АТС, което е посочено достатъчно точно в протокола за
използване на техническото средства, имащ характера на официален документ със
съответната доказателствена сила. Отделно, местоположението на АТС е установимо
и от снимковия материал на нарушението, доколкото мястото на извършване на
същото в случая съвпада с това на установяването му. Следователно мястото на
временното разполагане на мобилното АТС е индивидуализирано в достатъчна степен
и по несъмнен начин, за да е налице спазване на разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП.
Местоположението
на пътен знак В26, въвеждащ ограничение в скоростта е отразено в представената
схема за организация на движението, поради което възражението на жалбоподателя
в тази насока е неоснователно. Съгласно чл.50, ал.1 от ППЗДвП
забраните, въведени с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30, важат до следващото кръстовище или до знак,
който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2.
Процесното деяние е извършено в участък с въведено ограничение на скоростта от
90км/ч. с пътен знак В26.
В
случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
измерената скорост 153
км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна
грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост
от 148 км/ч при
разрешена 90 км/ч и превишение от 58 км/ч, което е точно изписано. В
атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на движение, скоростта
на движение на автомобила, както и стойността на превишението - намалени с 3%
толеранс, поради което не е налице неяснота относно конкретните параметри на
нарушението, още повече, че намалението е и в полза на нарушителя.
От
събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения при
издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по
чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш.
Съгласно
чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
Затова няма необходимост административнонаказващият орган да издирва водача на
МПС, след като законът е презюмирал извършителя, макар и с оборима презумпция.
Следователно законодателят е предвидил възможността да се ангажира
имуществената отговорност на представляващия дружеството собственик на МПС (чл.
188, ал. 2 от ЗДвП), поради което субект на посоченото от правна страна в
процесния ел. фиш нарушение може да бъде единствено физическо лице. Последното
означава, че в случаите, когато МПС е собственост на юридическо лице, в
издадения електронен фиш следва по ясен
начин да е посочено, че се ангажира отговорността на представляващото го лице
(респективно на посочено от последното лице, на което е предоставено
управлението на МПС), а не на юридическото лице. Именно физическото лице –
законен представител на собственика на средството на нарушението е
санкционирано чрез процесният фиш, като едновременно с това е спазено
изискването на чл. 189, ал.4 от закона да се посочи собственика на МПС, който е
юридическо лице. В електронния фиш наказаното лице е индивидуализирано чрез
трите си имена и ЕГН, като последното е посочено отляво, като съобразно
изискванията на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП органът е заявил, че това лице се
наказва в качеството му на законен представител на юридическо лице. От извършена от съда служебна справка
в търговския регистър се установява, че именно А.Д.К. е управител на „……“ ЕООД.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния автомобил. Превозното средство и регистрационният му номер са достатъчно видими на приложената по преписката снимка. Действително, на снимката се вижда и втори автомобил наред с автомобила с рег. № А1808ММ, но методът, по който се извършва измерването на скоростта с това техническо средство дава възможност да се измери скоростта на конкретно движещ се автомобил сред други такива. От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от Български институт по метрология се установява, че преносимата система ARH CAM S1 е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. От извършена от съда справка в онлайн страницата на БИМ се установява, че се касае за одобрен тип средство за измерване с принцип на измерване на скорост: лазерен скоростомер. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Маркерите в средата на страните на изображението на една снимка показват, че в момента на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото превозно средство, определено от пресичането на тези маркери. На изготвената снимка, намираща се на л. 36 от делото след представянето му в пълнота по изрични указания на съда (снимката на л. 10 е непълна), са налични маркери, обозначаващи използваните лазерни лъчи. При тяхното пресичане се установява скоростта на кое точно превозно средство е била измерена, като дори пресечната точка да не попада точно в средата на автомобила, това не води до извод, че измерената скорост не е на това превозно средство. При прилагането на това правило и видно от така приложения снимков материал при пресичането на четирите маркера в средата е конкретизирано, че в 15,33 часа на 11.12.2018г. е регистрирано нарушение от МПС с рег. № А1808ММ, което е именно посоченото в обжалвания ЕФ.
Санкцията
е определена в съответствие с чл. 182, ал.
2, т. 6 ЗДвП,
предвиждащ за превишаване над 50 km/h - глоба 600 лв., като за всеки следващи 5
km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Установено е, че
наказуемата скорост на движение на автомобила е била 148 км/ч, т. е.
превишението над въведеното ограничение е с 58 км/ч, и. размерът на глобата е 650
лева, като наказващият орган няма възможност да допълнителна преценка на
обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето
защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и законосъобразен,
поради което следва да бъде потвърден.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №2461490 на ОДМВР София, с който на А.Д.К., в
качеството му на управител на „……“ ЕООД, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено
наказание „глоба“ в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София
област.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: