№ 1339
гр. Варна, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20243110103537 по описа за 2024 година
Предявени са от Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: *************, чрез адв. Б. Б. от
САК, съдебен адрес: **************, срещу А.Ф. АД, ЕИК: ********** /правоприемник на
А.Ф. ООД, ЕИК **********/, със седалище и адрес на управление: *************, иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение съгласно чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Договор за
паричен заем AXI CREDIT № *********** поради противоречие със закона, евентуално
поради заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 435 лева, представляваща платена без основание неустойка за непредоставяне на
обезпечение по договора за паричен заем, ведно със законната лихва върху вземането,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба се излагат твърдения, че между ищеца и кредитора А.Ф. ООД е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем AXI
CREDIT № ***********. По силата на същия, кредиторът е предоставил на ищеца сумата от
800 лева, със задължение за връщането й в срок от 30 месеца на 30 погасителни вноски, при
фиксиран годишен лихвен процент от 40 %. Общата сума подлежаща на възлизала на
1277.70 лева, а годишният процент на разходите на 49.01 %. В чл. 3, ал. 1 от договора било
предвидено, че същият в срок от 10 дни ще бъде обезпечен с поне едно от следните
обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. Съгласно
чл. 3, ал. 2 от договора, при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение,
кредитополучателят дължал на кредитора неустойка в размер на 435 лева, с начин на
разсрочено плащане посочен в погасителния план. Твърди се, че е изпълнил задълженията
си по договора, като е заплатил всички дължими суми, вкл. сумата за неустойка в размер на
435 лева. Счита, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречието й със закона и
в частност разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Сочи още, че
уговорката противоречи на добрите нрави. Счита, че клаузата е и неравноправни. Излага
също, че неустойката е уговорена за репариране на вредите от непредставяне на
обезпечение, което е в противоречие с преследваната от Директива 2008/48/ЕО цел
кредиторът да прави предварителна оценка на риска от неплатежоспособност на длъжника,
като по този начин този риск се прехвърля върху потребителя. Излага още, че клаузата е
неравноправна, защото не е индивидуално уговорена и има за цел заобикаляне на закона,
поради което е и нищожна на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, защото сумата не е включена в
1
посочения в договора ГПР, за който е предвиден максимален размер в ЗПК. Посочва, че в
случая неустойката представлява разход, който следва да бъде включен при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. В този смисъл
сочи наличието на нарушаване на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че
неустойката по договора е уговорена извън присъщата й обезщетителна функция, тъй като
чрез нея не се обезщетяват вреди от сигурни неблагоприятни последици за кредитора.
Посочва се, че неустойката е предвидена да се кумулира с погасителната вноска по кредита,
което води до скрито оскъпяване на заема, а от там и до неоснователно обогатяване за
сметка на потребителя. С твърденията за на нищожност на неустойката, ищецът обосновава
основанието за връщане на недължимо заплатената сума за неустойка, на основание чл. 55
ЗЗД, като получена от ответника без правно основание. Моли за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва исковете. Не се оспорва наличието на сключен договор за
паричен заем. Настоява се, че изложените от ищеца съображения за нищожност са
неоснователни. Намира, че уговорената по договора неустойка нито е прекомерна, нито
противоречи на добрите нрави. Сочи се, че неустойката е дължима само при неизпълнение
на договора и задължението за заплащането й зависи изцяло от действията на потребителя.
Сочи, че са неправилни твърденията на ищеца, че в ГПР следва да се включи и неустойката
и те противоречат на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, съгласно която при изчисляване на ГПР по кредата
не се включват разходите, които потребителят би заплатил при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит. Този текст изключва плащания,
възникващи при неизпълнение на задължения по договора за потребителски кредит.
Настоява се, че възникването на задължението е условно и зависи само от поведението на
кредитополучателя. Намира, че така договорената неустойка не заобикаля разпоредбите на
чл. 33 ЗПК. Сочи, че ищецът цели заобикаляне на закона и неоснователно обогатяване след
като предявява иска си след сключване на договора и започване на неговото изпълнение.
Настоява се, че твърденията за недействителност на уговорката за формиране на ГПР са
неоснователни, като излага подробни съображения. Сочи, че по аргумент от противното на
чл.146, ал.2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
процесния случай Договорът за паричен заем е сключен по предложение /искане/ направено
от кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да
влияе върху съдържанието на клаузите на договора. Не са основателни твърденията на
ищеца, че клаузите са неравноправни. При кандидатстване за отпускане на кредит,
потребителите биват запознавани с всички условия по Договора за кредит. Твърди се, че
размерът на погасеното задължение за неустойка е 89.90 лв. Моли за отхвърляне на
исковете.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните по делото е прието, че между тях е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем AXI CREDIT № *********** за сумата от 800
лева.
Видно от чл.2, т.2; 3; 4, срокът на договора е 30 месеца, като задължението следва да
се погаси на 30 вноски по 42.59 лева.
Съгласно чл.2, т. 6 от договора, уговорен между страните е фиксиран годишен
лихвен процент от 40%, а съгласно чл. 2, т.8 от същия - ГПР е в размер на 49,01%. В чл.2, т.7
е посочена общата сума дължима по договора - 1277.70 лева.
Видно от обективираната в отговора на искова молба справка за погасени суми по
кредита, последните са били отнасяни от ответника за погасяване на главница, лихви,
неустойка за непредоставяне на поръчителство и разходи за събиране на задълженията.
Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, заемателят се задължава в срок до десет
дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) едно физическо лице - поръчител, което да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; брутният размер на дохода му да е минимум 1 500 лева; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по договор за кредит, сключен с
ответника; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
2
към други банкови или финансови институции или ако има - кредитната история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30"; 2) банкова гаранция
с бенефициер - заемодателя за общата дължима сума по кредита от 1277.70 лева със срок на
валидност тридесет дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, при неизпълнение в срок на посоченото
задължение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 435 лева, платима
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
По делото е допуснато провеждане на ССчЕ. Съгласно заключението на вещото
лице, задълженията по договора са следните: 800 лева главница; 477.71 лева договорна
лихва или общо 1277.70 лева; 435 лева неустойка, като общото задължение по договора с
включена неустойка възлиза на 1712.71 лева. Постъпилите суми от ищеца Д. Ж. К. за
погасяване на задълженията по Договора за паричен заем AXI CREDIT № ******** са в
размер на 1052.23 лв.. С внесените суми са погасени следните задължения по Договора:
800.00 лв. - главница: 156.33 лв. - договорна лихва към датата на погасяване на кредита; 6.00
лв. - такси по събиране на кредита и 89.90 лв. – неустойка.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, поради което,
на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и
правилата на ЗЗП.
Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им съдът следи и служебно, защото когато страна
се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл Решение № 384
от 02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г. по описа на ВКС, I г. о., ГК).
Съдържанието на договорните клаузи безусловно налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на
потребителя кредит под формата на заем. Ищцът има качество на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за
потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Като потребител ищецът разполага и със защита срещу неравноправни клаузи,
предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно и които следва да се
преценяват при основателността на иска. По отношение на действителността на договорите
за потребителски кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Процесният договор за заем съдържа изискуемите от закона реквизити-спазена е
предвидената в закона писмена форма, посочен е общият размер на кредита и условията за
усвояването му, размерът на паричната сума, която се отпуска, лихвеният процент,
условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, условията за издължаване от потребителя.
Неоснователен е доводът, че процесната клауза за неустойка противоречи на закона
на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изискване за посочване в договора на всички разходи, които
се включват в ГПР, като условие за неговата действителност, ЗПК не поставя. Достатъчно е,
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК цифрово посочването на ГПР, като вида на разходите, от
които се формира, са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК.
На следващо място процесната клауза не противоречи и на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, доколкото същата е относима към годишният процент на разходите по договора,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съдът счита също така, че не е налице основание за съпоставка характера на
уговорената неустойка и разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПК, съгласно която всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна, доколкото предмет на установителната претенция в настоящия
процес е обявяването на клаузата за неустойка по договора като противоречаща на закона, а
в условията на евентуалност поради противоречие с добрите нрави.
3
Ето защо, съдът счита, че договорът не страда от сочените от ищеца пороци и
искането за прогласяване нищожност на сочената клауза на тези основания е неоснователно.
От съвкупния анализ на ангажираните доказателства, съдът намира, че договорената
в чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Договор за паричен заем AXI CREDIT №
*********** неустойка е нищожна.
Претендираните вземания произтичат от договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Следователно ищецът се ползва от регламентацията на
потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - 148 ЗЗП.
Съгласно т. 9 от § 13а от ДР на ЗЗП са транспонирани разпоредбите на Директива
93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, а
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни като така
изпълнява и изискването на чл. 6, пар. 1 от Директива 93/13/ЕИО те да не обвързват
потребителя.
Претенцията за неустойка заявителят обосновава с клауза в договора, съгласно която
заемателят е задължен в срок до десет дни от подписване на същия да предостави
обезпечение, което да отговаря на определени условия.
Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит.
Начисляването й не е свързано с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение
на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника по
договора за кредит. Освен това, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на
обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея - т.е.
води до оскъпяване на кредита.
По изложените съображения разглежданата клауза за заплащане на неустойка от
договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка
излиза извън присъщите й по закон функции, което я прави нищожна поради накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
От изложеното следва, че ищецът не дължи заплащане на сума въз основа на
нищожна договорна клауза.
Поради изложеното предявеният иск за прогласяване нищожността на клаузата от
сключения между страните договор, предвиждаща начисляване на неустойка за
непредоставено обезпечение, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Частично основателен е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 ЗЗД за връщане на платена при начална липса на основание въз основа на нищожната
клауза за неустойка до размера от 89.90 лв., тъй като по делото се събраха доказателства, че
ищецът е заплатил на ответника неустойка в посочения размер. В останалата част искът
подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищцата има право на разноски - 100 лв. заплатена
държавна такса, която сума следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, съразмерно с уважената част от исковете. Или в полза на ищцата следва да се присъди
сумата 60.33 лева.
В производството ищцата се представлява от адв. Б. Б., който моли в негова полза да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за оказаната правна
защита и съдействие в полза на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Представен е и съответен договор за правна защита и съдействие. От страна на
ответника е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът, с
оглед характера и вида на предявените искове, по които има формирана еднопосочна
съдебна практика, отчитайки и обстоятелството, че в проведените открити съдебни
заседания, процесуалният представител на ищцата не се е явил лично, а е депозирал нарочна
молба, приема, че справедливото адвокатско възнаграждение за оказаното на ищцата
процесуално представителство се съизмерява със сумата 200 лв., която следва да бъде
присъдена в полза на адв Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
4
Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не
следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените
услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото
/Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 по описа за 2022г. на ВКС/. С оглед на
изложеното, настоящият състав счита, че отсъства легитимно основание на адв. Б. да се
присъди по-високо възнаграждение от 200 лева /по 100 лева за всеки иск/. С оглед изхода на
спора по иска с правно основание чл.55 ЗЗД, общо дължимото възнаграждение на
процесуалния представител възлиза на сумата 120.66 лева, която следва да се възложи на
ответника.
На основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК и отправеното искане, съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в полза на ответника в размер на 100 лева, при
съобразяване с материалния интерес на делото, на основание чл.25, ал.1 НЗПП. С оглед
крайния изход на делото, съдът приема, че в полза на страната следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 89.66 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата 41.33 лева – изплатен от бюджета
на съда депозит за вещо лице, съобразен с изхода на спора.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата за неустойка за непредставяне на
обезпечение съгласно чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Договор за паричен заем AXI
CREDIT № ***********, сключен между Д. Ж. К., ЕГН ********** и А.Ф. АД, ЕИК:
********** /правоприемник на А.Ф. ООД, ЕИК **********/, поради накърняване на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
ОСЪЖДА „А.Ф. АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: ************* сумата
89.90 лева, представляваща платена без основание сума по нищожната клауза за неустойка
за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 3, ал. 2 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Договор за
паричен заем AXI CREDIT № ***********, сключен между Д. Ж. К. и „А.Ф. АД, ЕИК:
********** /правоприемник на А.Ф. ООД, ЕИК **********, ведно със законната лихва
върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 21.03.2024г. до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. I ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 89.90 лева до предявения размер от 435 лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „А.Ф. АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: *************, сумата от
60.33 лева - разноски по делото за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „А.Ф. АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
*************, да заплати на адв. Б. Б. от САК, личен № ********* съдебен адрес:
************** сумата 120.66 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение
за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата Д. Ж. К., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Д. Ж. К., ЕГН **********, адрес: ************* да заплати на А.Ф. АД,
ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ************* сумата 89.66 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА „А.Ф. АД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:
************* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата в общ размер 41.33 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6