Решение по КНАХД №388/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от „К. и К“ ЕООД, представлявано от управителя В. К., чрез адв. Цв.И. – АК – Търговище, против Решение № 70 от 18.06.2025 г. постановено по АНД № 212/2025 г. по описа на РС - Търговище, с което е потвърдено Наказателно постановление № 816460-F806433 от 04.03.2025 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на „К. и К“ ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., като законосъобразно.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и допуснати процесуални нарушения, съставляващи касационни основаниа по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК приложим на осн. чл.63в ЗАНН. Моли за отмяна на атакувания акт. В с.з. не взема становище. Не претендира разноски.

Ответната страна взема становище, като упълномощеният процесуален представител оспорва жалбата.Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба, предвид законосъобразността на въззивното решение.

Съдът, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок, от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема следното:

Предмет на съдебен контрол пред въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 816460-F806433 от 04.03.2025 г., издадено от Директор на офис /дирекция/ за обслужване Търговище в ТД на НАП - Варна, с което на „К. и К“ ЕООД, [ЕИК] представлявано от управителя на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

След анализ на съвкупния доказателствен материал е прието, че във връзка с възложена проверка с Резолюция № ПО-03002524118925/20.11.2024 г. при извършена проверка в ИС на НАП в административната сграда на ТД на НАП, офис Търговище на 26.11.2024 г. се установило, че касатора като осигурител с [ЕИК] не е подал в срок Декларация обр.6 “Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м.03.2023 г. за едно лице. Срокът за подаване на Декларация обр.6 от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения е за всеки календарен месец и е едновременно с подаване на Декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ – до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнасят данните. Декларацията обр.6 за м.03.2023 г. е следвало да се подаде до 25.04.2023 г. включително. Срокът за подаването на декларациите е изтекъл на 25.04.2023 г. нарушението е извършено на 26.04.2023 г. в гр.Търговище. Декларацията е подадена на 19.11.2024 г. със заявление № 11772/19.11.2024 г. и обработена в СУП с протокол № 253582409405355/26.11.2024 г.

За констатираното нарушение на дружеството бил съставен АУАН сер.AN№ F806433. Срещу акта не е постъпвало възражение.

Въз основа на АУАН на 04.03.2025 г. директора на офис /дирекция/ за обслужване – Търговище в ТД на НАП Варна издал наказателно постановление под № 816460-F806433 с което на основание чл.355, ал.1, пр.3 от КСО наложил „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.

От правна страна въззивната инстанция е приела, че видно от приложената Заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на изпълнителният директор на НАП, процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Както АУАН така и НП са издадени в предвидените за това срокове, по предвиденият ред и съдържат всички необходими реквизити. Няма процесуални нарушения допуснати при реализирането на отговорността.

Въззивната инстанция е приела за установено, че от приложените по делото писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение сер.AN № F806433/16.01.2025 г., протокол № 253582409405355/26.112024 г., покана изх.№ 4981/06.12.2024 г., справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6/заявление (актуално състояние) за период на входиране от 01.11.2024 г. до 30.11.2024г., справка за задълженията на осигурител по Декларация обр.6/заявление (актуално състояние) за период на задължението от 3/2023 до 3/2023 и гласните доказателства безспорно се установява, че до 25.04.2023 г. не е подадена в срок Декларация обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 от ЗДДФЛ“ за м.03.2023 г. за едно лице. Декларацията е подадена на 19.11.2024 г.

С бездействието си дружеството е осъществило състав на административно нарушение по чл.355, ал.1, пр.3 от Кодекса за социално осигуряване и правилно е санкциониран на основание същият текст от кодекса. Нарушението не е малозначително деяние по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, тъй-като забавата е в размер на една година, шест месеца и 24 дни. Нарушението е на просто извършване, което изключва нуждата от изследване на вредоносен резултат. Характера на деянието не покрива и признаците на „случайно деяние“ по смисъла на чл.15 от НК. Наказващият орган е приел, че случая не е маловажен. Обстоятелството, че нарушението е за първи път не е достатъчно за квалифициране на нарушението като маловажен случай.

Съдът е изложил мотиви, че доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието „маловажен случай“, следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл. 93, т. 9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като краен резултат съдът е приел, че липсват предпоставки за приложението на института.

С оглед бъдещата практика на състава, следва да се отбележи, че в ЗАНН - §1, т.4 е налице легално определение на „маловажен случай“. Допуснатата непрецизност в случая не се отразява на правилността на акта.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Касационната инстанция не споделя доводите в жалбата. В същата се твърди, че не е налице спор по фактите, същевременно фактическата обстановка е пресъздадена формално. Формално е отговорено на доводите във въззивната жалба. В хода на съдебното производсто са допуснати процесуални нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита. Не е установено извършването на състав, на нарушението и в какво се изразява то. Липсват мотиви на съда, че касаторът сам е коригирал поведението си подавайки декларация преди да бъде реализирана адм. наказателната му отговорност.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени. Настоящия съдебен състав споделя изложените мотиви и досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора, като на осн. чл. 221 ал. 2 АПК и препраща към тях.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение. Изводите направени са в съответствие със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Същите са анализилани, съпоставени помежду им правилно.

Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен.

Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е допуснал такива нарушения.

Необосноваността не е касационно основание както съдът е подчертавал многократно в практиката си и не взема отношение.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Търговище,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 70 от 18.06.2025 г. постановено по АНД № 212/2025 г. по описа на РС - Търговище

ОСЪЖДА „К. и К“ ЕООД, [ЕИК] представлявано от В. К. с [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП Варна сумата от 80 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.