№ 23149
гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20251110135948 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца „............ ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление: гр. .............., обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. .........
и А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ........., искове за установяване на вземания по
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.11.2024 г. по ч. гр. д. №
63058/2024 г. на СРС, 157 състав, в условията на разделна отговорност при следните
квоти:
М. К. А. – 1/4 или 647,79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№
............., за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното
заплащане на вземането, 146,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
17.10.2024 г., 9,90 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането и 2,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от
15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.
А. К. А. – 1/4 или 647,79 лв., представляваща стойност на потребена топлинна
енергия за имот, находящ се на адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№
............., за периода от 01.05.2021 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното
заплащане на вземането, 146,28 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до
1
17.10.2024 г., 9,90 лв., представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на
вземането и 2,91 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за възнаграждение за дялово разпределение за периода от
15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.
Ищецът „............ ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване
на месечните сметки. Сочи, че ответниците не са изпълнили задължението си да
заплатят сумите за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 31.12.2022 г.,
за които всеки отговаря съобразно квотата в съсобствеността, а именно по 1/4 или
сумата от по 647,79 лв. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
дължат и обезщетение за забава за периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. в размер на
по 146,28 лв. от всеки. Поддържа също така, че топлоснабденият имот се намира в
сграда в режим на Етажна собственост, поради което в същата се извършва услуга
дялово разпределение, която услуга е възмездна. В тази връзка сочи, че ответниците не
са заплатили дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
от 01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., за което всеки от тях отговаря съобразно квотата в
съсобствеността, или по 9,90 лв. Поддържа, че същите са изпаднали в забава, поради
което всеки от ответниците дължи и обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на по 2,91 лева за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г.
Претендира и законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Ответниците М. К. А. и А. К. А. са подали общ отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорват предявените искове при възражение, че към
исковата молба не са представени доказателства за наличието на облигационно
правоотношение между страните, доколкото липсват данни за откриване на партида на
тяхно име. Не се оспорва, а се признава доставеното количество топлинна енергия.
Оспорва се иска дължимостта на възнаграждение за услуга дялово разпределение с
доводи, че сключеният с „......“ АД договор за извършване на посочената услуга е с
изтекъл срок на действие. Релевират възражение за изтекла в тяхна полза кратка
погасителна давност.
Третото лице – помагач „......“ АД в предоставения му от съда срок изразява
становище, че начислението на потребеното количество топлинна енергия за
отопление и топла вода в Апартамент 18 на адрес: гр. .......... за процесния период са
определени съгласно правилата, залегнали в действащите към съответните моменти
законови нормативи. Посочва, че етажните собственици в процесната сграда са
избрали дяловото разпределение на топлинна енергия да се извършва, съгласно чл. 71,
ал. 1, и ал. 2 на Наредбата за топлоснабдяването.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, рег.
№6568, дело № 232 от 15.12.2022 г. длъжникът в заповедното производство А. А. Г.
2
като собственик на ½ ид.ч., ответникът А. К. А. като собственик на ¼ ид.ч. и
ответникът М. К. А. като собственик на ¼ ид.ч., прехвърлят собствеността върху
недвижим имот, представляващ Апартамент ............ находящ се в гр. ............ и стар
адрес: гр. ............., на трети на спора лица (л. 15-19 от делото).
Владението на имота е предадено на новите собственици на 09.01.2023 г., видно
от приложения приемо-предавателен протокол с нотариална заверка на подписите, в
който са отразени и показанията на топломерите и водомерите, монтирани в имота,
както и на електромера.
По делото е представено Удостоверение за наследници изх.№ 33/09.01.2023 г.,
издадено от Столична община, видно от което А. Г. А., починал на 08.04.2019 г. като
вдовец, е общ наследодател на ответниците, които са негови внуци и невъзразилия
длъжник в заповедното производство А. А. Г., който е негов син.
От приложеното по делото удостоверение на ГИС – София (л. 31-32 от делото)
се установява, че стар адрес: ж.к. „............. има следния настоящ адрес: ж.к. „.............
Представените е Договор от 30.09.2002 г. между етажните собственици на
сграда, находяща се на адрес: гр. ............ и третото лице - помагач „......“ АД с
предишно фирмено наименование „...... .........“ ООД за извършване от последното на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост на 20.09.2002 г., както и Договор № Д-0-
68/03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в от ЗЕ,сключен между ищцовото дружество и третото
лице – помагач.
По делото е представен списък на етажните собственици с отразяване на броя
радиатори и монтирани разпределители.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „.............“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени съобщение към фактура № **********/30.06.2022 г., в
която е отразено потребеното количество топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г.
– 30.04.2022 г., както и дължимата сума след приспадане на извършените плащания;
съобщение към фактура № **********/30.06.2023 г., в която е отразено потребеното
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. – 30.11.2022 г., както и
дължимата сума след приспадане на извършените плащания; извлечение от счетоводна
сметка с отразено задължение за услуга дялово разпределение за периода от 01.09.2021
г до 30.11.2022 г.; изравнителни сметки за периода, както и талони за отчет на
електроуредите и документ за лиценз на топломера.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
2317,95 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 2591,16 лв. Вещото
лице е установило, че не са постъпвали плащания от ответниците. Вещото лице е
изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в
забава до 17.10.2024 г. – 581,01 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга
дялово разпределение от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г. е 25,09 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода 15.02.2021 г. – 30.11.20242 г. е в размер на 39,60 лв.
Начислените суми за топлинна енергия само за периода 01.09.2021 г. до 31.12.2022 г.
са в размер на 2446,45 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва,
считано от датата на изпадане на ответниците в забава – 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. –
543,75 лв.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Съдът намира, че въз основа на събраните по делото писмени доказателства
(Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том III, рег. №6568,
дело № 232 от 15.12.2022 г. и Удостоверение за наследници изх.№ 33/09.01.2023 г.,
издадено от Столична община) по делото беше доказано, че собственици на имота
през процесния период са били длъжникът в заповедното производство А. А. Г. с ½
ид.ч. и К. А. А. с ½ ид.ч. След смъртта на К. А. А. на дата 22.07.2022 г. по силата на
наследственото правоприемство собственици на неговия дял са станали ответниците
А. К. А. и М. К. А. с по ¼ ид.ч. Следователно може да се обоснове извод, че за
задълженията, свързани с доставката на топлинна енергия до 22.07.2022 г. ответниците
отговарят, в качеството си на наследници на К. А. А., който до смъртта си е имал
качеството потребител на топлинна енергия в имота му, до размера на притежаваните
права (общо 1/2), а след тази дата ответниците са придобили самостоятелно качество
на потребител на топлинна енергия в имота, тъй като са придобили собствеността
върху същия при квоти от по ¼ ид.ч. и до момента на прехвърляне на собствеността на
топлоснабдения имот, същите отговарят вече в качеството си на собственици.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
4
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „.............” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна
енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството
им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1,
т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответниците се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. В случая от представените протокол от общото
събрание на етажните собственици, договор и от представените изравнителни сметки,
се установи, че дяловото разпределение е възложено на третото лице – помагач „......“
ЕООД, с предишно фирмено наименование „...... .........“ ООД.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и
топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на
имотите, след което се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая между страните не е спорно, а и с представените по делото писмени
доказателства (съобщения към фактури, счетоводна справка и изравнителни сметки),
както и от неоспореното заключение на ССчЕ беше доказано, че за процесния период
в имота на ответниците е доставена топлинна енергия на стойност 2591,16 лв.
Доколкото ответниците отговарят до размера на притежаваните права, то всеки от тях
отговаря за ¼ от дължимата цена, или по 647,79 лв., какъвто е и размерът на
претенциитена ищеца.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност направено от
ответниците, съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
5
решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са
за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на 23.10.2024 г. Ето защо вземанията на ищеца,
станали изискуеми преди 23.10.2021 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно по отношение на задълженията за периода 01.05.2021 г. –
31.08.2021 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 15.10.2021г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, следователно вземанията за посочения период са погасени по давност.
Вземанията за периода 01.09.2021 г. – 31.12.2022 г. не са покрити от давност, тъй като
вземането за потребена топлинна енергия за м. 09.2021 г. е станало изискуемо на
14.11.2021 г., т.е. давността за това задължение не е била изтекла към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с подаването на
същото на 23.10.2021 г. погасителната давност за вземанията за този период е била
прекъсната. Съгласно заключението на ССчЕ дължимата цена за доставена топлинна
енергия за периода 01.09.2021 г. – 31.12.2022 г. е в размер на 2446,45 лв., като всяка от
ответниците отговоря за по ¼ от този размер, съобразно притежаваните квоти, а
именно по 611,61 лв., до който размер се явява основателна исковата претенция срещу
всеки един от ответниците.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Предвид извода на съда за частична
основателност на претенцията за главница за топлинна енергия, основателна се явява и
претенцията за обезщетение за забава само върху основателната част от главница,
която според заключението по изслушаната ССчЕ за периода от датата на забавата –
15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. е в размер на 543,75 лв. Доколкото ответниците отговарят
съобразно квотите, а именно по 1/4 от дължимите суми, то предявеният иск срещу
всеки от тях се явява основателен до размера на 135,94 лв., а в останалата част до
пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представения по делото
6
протокол от общото събрание на етажните собственици в процесната сграда, същите са
избрали „...... ..........“ ООД, преобразувано към момента в „......“ АД за извършване на
услугата дялово разпределение в сградата. От представените по делото изравнителни
сметки и се установи, че именно това дружество е осъществявало дяловото
разпределение в имота за процесния период. Същевременно между ищцовото
дружество и третото лице – помагач е сключен договор във връзка със същата услуга,
спроед което възнаграждението за услугата се заплаща от ищеца на ФДР, а пък ищецът
събира възнаграждението от потербителите. От приетото заключение по изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се установи, че дължимата и незаплатена сума за
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.11.2022 г. е в
размер на 39,60 лв., като всеки от ответниците отговаря за 1/4 от тази сума, а именно
по 9,90 лв., поради което предявените искове и срещу двамата ответници се явяват
изцяло основателни.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
исковата молба, въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което
акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски по отношение на
ответниците, предвид разделната отговорност в размер 32,28 лева - заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева, определено от
съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от иска на
ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното производство
разноски, а именно сумата от 53,78 лв., отговорността за която следва да се разпредели
между ответниците по равно, а именно по 26,89 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 69,54 лв. държавна такса, 800 лв. депозит за особен представител на
ответниците, 400 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, действаща
към момента на предявяване на исковете, при съобразяване извършените действия,
материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно
уважената част на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от
1285,64 лв., отговорността за които следва да се поеме от ответниците по равно – по
642,82 лв.
Ответниците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също имат право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, но не е направено искане в този
смисъл, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............” ЕАД по реда на
чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... ДЪЛЖИ НА „.............”
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .............., 611,61 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№ ............., за периода от 01.09.2021 г.
до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 135,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. и 9,90 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63058/2024 г. на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 611,61 лв. до пълния предявен размер 647,79 лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., за горницата
над 135,94 лв. до пълния предявен размер от 146,28 лв. обезщетение за забава за
периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. и за сумата 2,91 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63058/2024 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „.............” ЕАД по реда на
чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... ДЪЛЖИ НА „.............”
ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .............., 611,61 лв.,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на
адрес: гр. ........., за който е открита партида с аб.№ ............., за периода от 01.09.2021 г.
до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението по чл. 410
ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, 135,94 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. и 9,90 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода от
01.09.2021 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва от предявяване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.10.2024 г. до окончателното заплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63058/2024 г. на СРС, 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за горницата над 611,61 лв. до пълния предявен размер 647,79 лв.
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. до 31.08.2021 г., за горницата
над 135,94 лв. до пълния предявен размер от 146,28 лв. обезщетение за забава за
периода от 15.08.2022 г. до 17.10.2024 г. и за сумата 2,91 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
възнаграждение за дялово разпределение за периода от 15.11.2021 г. до 17.10.2024 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 04.11.2024 г. по ч. гр. д. № 63058/2024 г. на СРС, 157 състав, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
8
ОСЪЖДА М. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... ДА ЗАПЛАТИ НА
„.............” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 26,89 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 642,82 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА А. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ......... ДА ЗАПЛАТИ НА
„.............” ЕАД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. .............., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 26,89 лв. – разноски в заповедното
производство, както и сумата от 642,82 лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „.............” ЕАД – „......“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9