РЕШЕНИЕ
№ 567
гр. Пловдив, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330109344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба ЗАД „Евроинс“, срещу Община Пловдив, с която са
предявени осъдителни искове за присъждане на сума в размер на 312.60 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди по
щета № *** с включени ликвидационни разноски и 10.51 лева – обезщетение за забава за
периода 12.10.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда -10.02.2022 г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 18.08.2021 г. в *** е настъпило ПТП,
при което товарен автомобил „Мазда 6“, с рег. № ***, собственост на „***“ ЕООД,
управляван от И. М. Д. попада в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в
резултат на което са настъпили материални щети по автомобила – повреда по предна лява
гума и предна лява джанта. За ПТП-то е съставен Протокол за ПТП. При настъпване на
описаното произшествие увреденият автомобил е бил застрахован с имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в ЗП № ***, със срок на действие от
30.08.2019 г. до 29.08.2024 г. В тази връзка в застрахователното дружество е постъпило
заявление за изплащане на обезщетение от собственика на застрахования автомобил. При
ищеца е образувана щета с № ***. Щетата била оценена на сумата в размер на 312.60 лева,
която сума ищецът заплатил на увреденото лице, съобразно фактура за ремонт. С
изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице против
Община Пловдив. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до ответника, но в
предоставени срок плащане не е постъпило. Претендира се и обезщетение за забава. Твърди
се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния пътен
участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на което за
настъпили процесните щети. С оглед изложеното е предявен искът.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се
оспорват така предявения иск по основание и размер. Оспорва наличие на застрахователно
правоотношение между уреденото лице и застрахователя. Опорва да са платени
застрахователните премии. Не се установявали обстоятелствата, довели до вредоносното
събитие. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва на *** да има неравност по пътя. Прави се
възражение за съпричиняване, доколкото водачът на товарния автомобил не е съобразил
скоростта си съобразно пътната обстановка. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират
се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация по чл.410, ал.1 КЗ и чл.86
ЗЗД.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря
пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване
на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за
виновност.
От представената застрахователна полица № ***/л.14 делото на СРС/, се установява,
че между ищеца и „***“ ЕООД, е сключен договор за имуществена застраховка „Каско”,
като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена отговорност за
вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил л.а. „Мазда 6“,
с рег. № ***, като е предвидена в договора клауза „Пълно каско“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 30.08.2019
г. до 29.08.2024 г.
С представена от ищеца справка /л.80-88/ се установява, че застрахователните премии
по застраховката са платени изцяло.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от нея,
действащи към датата на сключване на договора 2019 г. /л.15 от делото на СРС/, е посочено,
че застраховката покрива всички рискове, които могат до доведат до щети възникнали,
включително и в резултат от ПТП, каквото несъмнено е попадането в необезопасена,
отворена дупка на пътното платно –клауза „Пълно Каско“ – чл.4, ал.2, т.т, вр. с т.2, б.“а“.
По делото са представени квитанции за платени премии по посочената
Застрахователна полица за периода 29.08.2019 г. до 23.08.2022 г. /л.27-33 ПРС/, поради
което съдът приема, че е налице валиден застрахователен договор, който е имал действие
към датата на настъпване на ПТП-то.
От представения по делото Протокол за ПТП /л.12 СРС/ се установява, че в *** на
18.08.2021 г. са пристигнали служители на МВР, които са отразили наличие на дупка на
пътното платно в същия участък, която не е сигнализирана и обезопасена. На мястото е
установен л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, управляван от И. М. Д., по който са констатирани
вреди – по предна лява гума и други.
По отношение на тези обстоятелства протоколът за ПТП има обвързваща съда
2
материална доказателствена стойност, доколкото отразява факти и обстоятелства, които
длъжностните лица лично и непосредствено са възприели, във връзка със служебните си
задължения.
От разпита на свидетеля И. М. Д. /протокол от о.с.з. от 20.01.2023 г. л.45/, се
установява, че същият, на дата 18.08.2021 г., управлявайки л.а. „Мазда 6“ по *** след
магазин „***“. Свидетелят попаднал в дупката при бавно движение в задръстване, като в
дупката попаднала предната лява гума, включили се сензорите по колата, указващи
проблем. Свидетелят отбил колата в страни. Било констатирано, че предната лява гума е
спукана. Колата не можела да се движи в собствен ход и била извозена до автосервиз. На
мястото на инцидента дошли органите на пътна полиция и констатирали настъпилото ПТП.
Свидетелят установява, че било изплатено обезщетение от застрахователя за щетите по
лекия автомобил в размер на около 350 лева.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и
непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същият установява
механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил попада в
необезопасена и обозначена голяма дупка на пътното платно, като при преминаване през нея
по лекия автомобил са настъпили щети – повредена предна лява гума.
Видно от уведомление за щета /л.8 СРС/ собственикът на увредения лек автомобил
завел при ищеца щета, образувана под № ***, в резултат от настъпилото ПТП.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.20 СРС/ се установява кои
детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от
свидетелите – предна лява гума.
С възлагателно писмо от 19.08.2021 г. /л.21 СРС/ ищецът е възложил на „Автосервиз
Стар Моторс“, да отремонтира щетите по процесното МПС.
Видно от представена фактура от Автосервиз „Стар Моторс“ /л.23 СРС/ разходите за
възстановяване на щетите по процесния лек автомобил са в размер на 312.60 лева.
С платежно нареждане от 21.09.2021 г. /л.26 СРС/, на дружеството извършило ремонта
на процесния лек автомобил, ищецът е заплатил сумата в размер на 312.60 лева, с основание
номера на щетата.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетата по делото САТЕ /л.39/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупка на пътното
платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. Такава се установява и от
разпитания по делото свидетел и Протокола за ПТП.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило
процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на
3
пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в
изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието
на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма
данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в
общ размер на 313.32 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този
размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.
За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е
останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по
делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е
допринесъл за настъпване на ПТП.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер за сумата от 312.60 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда 10.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска с правна квалификация чл. 86, ал.1 ЗЗД
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
4
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
По регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така, доколкото,
претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание – договорно, а не
по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на обезщетението, претендирано
по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
По делото е представена регресна покана до ответника /л.27 СРС/, с която се
предоставя на ответника 10 - дневен срок от получаването й да заплати сумата в размер на
312.60 лева.
Видно от куриерска разписка, поканата е връчена на ответника на 11.10.2021г. /л.28
СРС/, като съгласно предоставения от ищеца срок за доброволно плащане същият изтича на
21.10.2021 г., включително. Ответникът изпада в забава от следващия ден, а именно от
22.10.2021 г., като за периода от 22.10.2021 г. до 09.02.2022 г., обезщетението за забава
върху главницата в размер на 312.60 лева, изчислено служебно от съда по реда на чл.162
ГПК, с помощта на онлайн калкулатор на НАП възлиза в размер на 9.64 лева, до която сума
искът ще се уважи като основателен и доказан, а за горницата над тази сума до пълния
предявен размер от 10.51 лева и за периода 12.10.2021 г. до 21.10.2022 г., искът като
неоснователен ще се отхвърли
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски: 100 лева, платена държавна такса, 180 лева –
депозит за САТЕ и 300 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което са представени доказателства – договор и платежно нареждане /л.7 и л.31 СРС/. Общо
разноските за ищеца са в размер на 580 лева, от които съразмерно с уважената част от
исковете ще се присъди сума в размер на 578.44 лева.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „Евроинс“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.“Христофор Колумб“ № 43 сумата в размер на 312.60 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди на
л.а. „Мазда 6“, с рег. № ***, от настъпило на 18.08.2021 г. ПТП, изразяващо се в
преминаване в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на ***, път
стопанисван от ответника, за което е заведена щета при ищеца с № *** и 9.64 лева –
обезщетение за забава за периода 22.10.2021 г. до 09.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -10.02.2022 г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 578.44 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния
предявен такъв от 10.51 лева и за периода 12.10.2021 г. до 21.10.2021 г., като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6