№ 2667
гр. София, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205044 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №23-4332-001319/06.02.2023 г. на
началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”-СДВР, на ВПМ, с ЕГН
**********, са наложени административни наказания "глоба" в размер на 800
лв., "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца на основание
чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, като съгласно Наредба
Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е постановено и отнемането на 12 контролни
точки.
Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от
М, с която моли съда да отмени изцяло НП като незаконосъобразно, тъй като
са допуснити съществени процесуални нарушения, тъй като техническото
средство, с което е заснет автомобила, не отговаря на изискванията и няма
данни да е преминало технически преглед. Правят се възражения, че на
жалбоподателя не е показан снимков или видео-материал, както и данни дали
по същото време не се е движел друг автомобил, чиято скорост да е заснета
вместо тази на неговия автомобил. Ход на делото е даден при условията на
чл.61 ал.4 ЗАНН - жалбоподателят е търсен на посочения от него в жалбата
адрес – гр. София, ул.Твърдишки проход №23, ет.3, офис 12, като призовката
е върната в цялост с отбелязване, че на адреса се намира адвокатска кантора
1
и по сведение на адв. Я – същата не представлява жалбоподателя /л.42 от
делото/.
В хода на съдебното производство въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител и не взема становище по подадената жалба.
Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА, доколкото е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
След като обсъди доводите в жалбата, събраните по делото
доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314
НПК съдът намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема
следната фактическа обстановка:
На дата 07.09.2022 г. в 22:39 часа, в гр.София, по бул. Черни връх, с
посока от бул. Св.Наум към бул. Евлоги и Христо Г.и, техническо средство
ATCC "CORDON-M"2 с №MD1196, заснемащо и записващо дата, час,
скорост и рег. № на МПС заснело л.а. л.а."Мерцедес ЦЛ 500" с рег. №СВ
9472 МА и до №11 – собственост на жалбоподателя, който се движел с
превишена скорост 115 км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на
водача от 119 км/ч при общо ограничение за населено място 50 км/ч.
АУАН е съставен по снимков материал по преписка К-6-15393/2022 г. и
попълнена декларация по чл.188 ЗДвП от собственика и настоящ жалподател,
който бил запознат със ЗПАМ №356/23.01.2023 г.
Нарушението установено със система за видеоконтрол ATCC CORDON
M2 №MD1192, заснемащо и записващо точен час, дата скорост и рег.№ на
МПС, като същата е вписана в Регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване.
Видно от приетия по делото протокол от последваща проверка
системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка,
като към датата на заснемане на нарушението – 07.09.2022 г. е отговаряла на
метрологичните изисквания съобразно нормативните изисквания и стандарти.
Жалбоподателят попълнил декларация по реда на чл.188 ЗДвП, в която
отразил, че на процесната дата именно той е управлявал автомобила.
С оглед на изложеното Иван Петров Бенчев, на длъжност мл.
Автоконтрольор ОПП-СДВР съставил АУАН №АД 129189/23.01.2023 г.
2
Преди съставяне на АУАН, жалбоподателят била запознат със
снимковия материал и е уведомен за прилагане на ПАМ №356/23.01.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно
постановление за описаното в съставения АУАН нарушение, което било
връчено лично на жалбоподателя и той в законоустановения 14-дневен срок
пода жалба срещу него.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: декларация по чл. 188 ЗДвП; справки от ОПП-СДВР, ведно с
приложения към тях; справка от Български институт по метрология и
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и технически
характеристики на същия; протокол от последваща проверка на системата за
видеоконтрол и Заповед на министъра на вътрешните работи, справка картон
на водача, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система и др.
При направения самостоятелен анализ на събраните по делото
доказателства настоящият съдебен състав намира, че изложената в процесния
АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от
събраните по делото доказателства, приобщени от съда към
доказателствената съвкупност по делото.
Съдът кредитира изцяло доказзателствата, от които се установява, че
процесният АУАН е съставен въз основа на преписката, изготвена при
заснемане на процесния автомобил с автоматизирано техническо средство –
мобилна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения.
АУАН е съставен едва след попълване на декларация по чл.188 ЗДвП
от собственика на автомобила и настоящ жалбоподател.
Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 283 НПК.
От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната стационарна
система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното
нарушение е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От протокола
за проверка се установява, че към датата на заснемане на процесното
нарушение – 07.09.2022 г., мобилната видео-радарна система за наблюдение и
3
регистрация на пътни нарушения е преминала последваща периодична
проверка, като е отговаряла на метрологичните изисквания.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП "Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес". С оглед на изложеното
съдът кредитира изцяло приложения снимков материал към
административнонаказателното производство като годно веществено
доказателствено средство.
От същото се установява, какво е било ограничението на скоростта на
процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост – 115 км/ч, /след приспаднат толеранс
от 119 км/ч/, при ограничение от 50 км/ч за населено място. В наказателното
постановление е посочена скорост на управление на МПС - 115 км/ч, докато
в снимковия материал е отразена скорост от 119 км/ч. От приложените
писмени доказателства, изискани служебно от съда от Български институт по
метрология – протокол от последваща проверка се установява, че
допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч.
В конкретния случай, от приложените веществени доказателствени
средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 119 км/ч.
Т.е., след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от
115 км/ч като толеранс в полза на нарушителя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП
съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление
са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, а НП е
издадено също от компетентен орган –началник група към СДВР отдел Пътна
4
полиция-СДВР.
АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл.34 ал.1 и ал.3
ЗАНН и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл.42 и
чл.57 ал.1 ЗАНН, като в конкретния случай нарушителят следва да се счита за
открит по смисъла на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН от датата на
подписване на декларацията по чл.188 ЗДвП.
При проверка правилното приложение на материалния закон при
издаване на обжалваното НП съдът счита, че жалбоподателката е
осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.21 ал.1 ЗДвП. Спазени изискванията на чл.
57 ал.1 т. 5 ЗАНН, като в обжалваното НП ясно са описани всички факти и
обстоятелства относно извършеното нарушение. Нарушението е извършено от
жалбоподателя виновно при форма на вина пряк умисъл, доколкото
последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е
предвиждал неговите общественоопасни последици, като е целял
настъпването им, а именно съзнавал е и е искал да управлява автомобила със
скорост от 115 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място.
Правилно административнонаказващият орган е индивидуализирал
наказанията на жалбоподателя за така извършеното административно
нарушение.
Санкционната норма на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП, към датата на
нарушението е предвиждала глоба за превишаване над 50 km/ч - 700 лв. и
три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/ч превишаване над 50 km/ч глобата се увеличава с 50
лв.
Наказващият орган правилно е отнел и 12 контролни точки на
основание чл. 6 ал. 1 т. 7 от Наредба Iз-2539.
В случая не са налице и основания за приложение на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното административно нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от този вид.
Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е
предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост
5
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпване на ПТП, увреждане
живота и здравето на останалите участници в движението.
С оглед на гореизложеното, съдът намира подадената жалба за
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
законосъобразно.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-4332-
001319/06.02.2023 г. на началник сектор към СДВР отдел „Пътна полиция”-
СДВР, с което на ВПМ, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания "глоба" в размер на 800 лв., "лишаване от право да управлява
МПС" за срок от 3 месеца на основание чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП за нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП, като съгласно Наредба Iз-2539/17.12.2012 г. на МВР е
постановено и отнемането на 12 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6