№ 2689
гр. С, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Г.ХР.ХР.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110140644
по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б.И.“ АД срещу
ЗД „Е“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за
осъждане на ответника „З.Д. Е“ АД, ЕИК *********, да заплати на ищеца ЗД
„Б.И.“ АД, ЕИК ***********, сумата в размер на 840 лева, представляваща
непогасена сума за изплатено от него застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № *********, представляваща
имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 05.06.2020 г., в гр. С, в
ж.к. „К“, на кръстовището на ул. „Н.М.“ и ул. „Д“ по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил
„Ф“, модел. „П“ с рег. № *******, който не успял да спре своевременно и
реализирал удар в задната част на спрелия на червен светофар лек автомобил
марка Ф“, модел „П“, рег. № ******, застрахован при ищеца и му нанесъл
вреди, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване
на исковата молба в съда – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в
срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Каско МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по
следния механизъм: на 05.06.2020 г., в С, в ж.к. „К“, на кръстовището на ул.
„Н.М.“ и ул. „Д“, водачът на л.а. марка „Ф“, модел „П“, с рег. № *******,
застрахован при ответното дружество, движейки се по булеварда в посока от
ж.к. Овча купел към ж.к. Красна поляна, не успял да спре своевременно,
поради което ударил в задната част спрелия на червен светофар лек
автомобил марка Ф“, модел „П“, рег. № ******, застрахован при ищеца, и му
1
нанесъл вреди в задната част – облицовка на задна броня с датчици за
парктроник, спойлер на задна броня, лайсна на задна броня средна и лява,
задна престилка и врата на багажник. Твърди, че щетите са на обща стойност
4220,47 лева, от които 3380,47 лева по фактура № ********* на „П.И.А БГ“
ЕООД, както и 840 лева за заместващ автомобил по фактура № ********.
Твърди, че е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Твърди,
че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента,
спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното
обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати
регресното вземане като понастоящем ответникът заплатил част от вземането
в размер на 3395,47 лева, а все още му се дължат 840 лева. Прави искане
съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва върху
главницата от исковата молба. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е
постъпил от ответника. Не оспорва наличието на застраховка гражданска
отговорност, както и механизма на ПТП. Оспорва факта, че сумата от 840
лева за заместващ автомобил по фактура № ******** се дължи. Оспорва
наема по размер, както и начина на изчисляване на имуществените вреди.
Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с
правно основание чл. 411 КЗ.
За въз никване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска (т.е.
механизма на ПТП), а именно – вреди, причинени от виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
За да възникне вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже наличието на непогасено главно вземане и изпадане на длъжника в
забава.
С изрично определение на съда от 13.05.2023 г. са отделени за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване всички
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното вземане, освен
тези свързани с наличието на причинна връзка между ПТП и заплащането на
претендираната от ищеца сума за осигуряването на заместващ автомобил –
безспорно е, че 1/ лекият автомобил Ф“, модел „П“, рег. № ******, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско на
МПС“; 2/ лекият автомобил марка „Ф“, модел „П“, с рег. № ******* е бил
застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“; 3/ механизмът, по който е настъпило ПТП; 4/ сумите по
фактура № ********* на „П.И.А БГ“ ЕООД и фактура № ******** са
платени от ищеца в полза на посочените в тях доставчици; 5/ ищецът е
предявил претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред
2
ответното дружество, което е платило сумата от 3395,47 лева.
По посочения единствен спорен въпрос, съдът намира следното:
В задължителната за настоящия състав на съда съдебна практика (ТР №
1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК) е имало повод да се
подчертае, че обемът на отговорността на застрахователя по имуществена
застраховка „Гражданска отговорност“ е ограничен от обема на гражданската
отговорност на самия делинквент, чиито граници са определени в чл. 51 и чл.
52 ЗЗД, а в хипотезата на суброгация по чл. 411 КЗ – и от размера на
изплатеното от застрахователя на увреденото лице застрахователна сума.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение следва да е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Дължимото обезщетение следва да се определи по пазарна
стойност на увреденото имущество, която стойност е към датата на
увреждането. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 2 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид и качество, в т.ч. всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и др., без прилагане на обезценка (чл. 400,
ал.3 КЗ).
В настоящия случай претендираната от ищеца сума за наемна цена на
заместващ автомобил не е предназначена да възстанови или замести
увреденото от ПТП имущество (за която вреда страните не спорят, че са
уредили извънсъдебно отношенията си), а следва да послужи като обезвреда
за неудобствата, които търпи увреденото лице докато бъдат отстранени
вредите, поради което е извън обхвата на застрахователното обезщетение по
чл. 386, ал. 2 КЗ.
Отделно от това, както бе посочено по-горе, размерът на дължимото
застрахователно обезщетение се определя съобразно действителните вреди
към деня на настъпване на събитието, докато разходите за заместващ
автомобил са обусловени и от продължителността на ремонтните дейности по
отстраняване на вредите. Иначе казано, самото ПТП не е необходимо и
достатъчно условие за извършване на разходите за наем за заместващ
автомобил и не се явяват типична, закономерна и адекватна последица от
неговото настъпване.
Тези съображения са развити подробно в преобладаващата практика на
въззивната инстанция и се споделят напълно и от настоящия състав на съда
(така напр. Решение № 2922 от 26.10.2022г. по в.гр.д. № 6991/2021г., II-E с-в,
СГС, Решение № 1575 от 24.06.2022г. по в.гр.д. № 12521/2021г., II-Д с-в,
СГС, Решение № 2785 от 14.10.2022г. по в.гр.д. № 1588/2022г., III-Б с-в, СГС,
Решение № 2759 от 13.10.2022г. по в.гр.д. № 773/2022г., III-Б с-в, СГС,
Решение № 1891 от 14.07.2022 г. по в.гр.д. № 10014/2021 г., II-Е с-в и др.).
От изложеното по-горе се налага извода, че претендираната от ищеца
сума не попада в обема на регресната отговорност на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което предявеният иск за
главница в размер на 840 лв. следва да се отхвърли изцяло като
3
неоснователен.
С оглед акцесорния характер на претенцията следва да се отхвърли и
искането за присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
При този изход на спора право на разноски има ответникът за сумата от
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. С, бул. „ДЖ.Б.“ № 87 против ЗД „Е“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „ХР.К.“ №
43 осъдителен иск за сумата от 840 ЛЕВА, представляваща регресна
претенция за платено от ЗД „Б.И.“ АД застрахователно обезщетение за наем
на заместващ автомобил, съставляващо вреда, причинена във връзка с ПТП,
настъпило на 05.06.2020 г. в С, в ж.к. „К“, на кръстовището на ул. „Н.М.“ и ул.
„Д“, с участието на л.а. марка „Ф“, модел „П“, с рег. № *******, застрахован
при ответното дружество, и лек автомобил марка Ф“, модел „П“, рег. №
******, застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на иска – 28.07.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „ДЖ.Б.“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „Е“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „ХР.К.“ № 43
сторените по делото разноски, а именно: 100 ЛЕВА – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд,
чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4