Решение по КНАХД №1535/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. А. М., [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.6, ап.12, чрез адв. И. М., срещу решение № 510 от 13.05.2025 г. по АНД № 71 по описа на Районен съд [област] за 2025г., VI-ти н.с., с което е потвърдено НП № 24-1030-008186 от 17.10.2024 г. на началник група към ОД на МВР – [област], сектор „Пътна полиция“ – [област], с което на касатора на основание чл.183 ал.5 т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.6 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно с доводи, че административният орган неправилно е преценил доказателствата, събрани в хода на производството пред въззивния съд. Сочи, че е навлязъл в кръстовището на жълт сигнал на светофара, а не както е посочено в наказателното постановление – на червен. В тази връзка развива съображения относно обстоятелствата около навлизането и преминаването на автомобила му през кръстовището. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него НП. С жалбата се претендира и присъждането на жалбоподателя на разноските по воденето на делата.

Ответникът – началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – [област] не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – [област] счита жалбата за неоснователна, поради същата следва да се остави без уважение, като намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли същото да се остави в сила.

Административен съд – [област] в настоящия си касационен състав намира касационната жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване.

Установено е, че на 18.09.2024г., в 08:39 часа, в [населено място], на кръстовище на [улица]и [улица], касаторът И. М. управлявал лек автомобил „Алфа Ромео 166“ с рег.№ [рег. номер] – лична собственост, като навлязъл в кръстовището и преминал на забранителен червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим светофарна уредба, което било констатираното като нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП. На водача бил съставен АУАН сер. GA № 816995/18.09.2024г. В срок било подадено възражение с копие от снимки от видеорегистратор, с който автомобилът бил оборудван.

Извършена била проверка по представените доказателства и възражението било оставено без уважение. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на осн. чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП на М. било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

За да потвърди издаденото наказателно постановление, съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел - актосъставителят А. Д. и събраните писмени и веществени доказателства по делото, и като ги е обсъдил подробно, е приел, че е извършено описаното в АУАН и НП нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и правилно административнонаказващият орган ги е подвел под съответната наказваща норма. Съдът е изложил мотиви, че още преди навлизане на кръстовището на процесния автомобил, е светела жълта светлина на светофарната уредба. Посочил е, че в момента, в който автомобилът с видеорегистратора ннастъпва пешеходната пътека, преда да навлезе в кръстовището – в 8:35:25 ч, свитофарната уредба светва в червено.

ПРС приел, че като е преминал с управлявания от него лек автомобил на процесните дата и място на червен сигнал на светофарната уредба, жалбоподателят не е спазил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил санкциониран на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП с налагането на наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Посочил е, че вида и размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя, като размерът на глобата е фиксиран в санкционната разпоредба, поради което не може да бъде променян в насока намаляване от наказващия орган и от съда.

Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно безспорната установеност на процесното нарушение от обективна и субективна страна. Събраните писмени, гласни и веществени доказателства са достатъчни и категорични, че да обосноват извод, за това, че М. следва да понесе отговорността на описаното нарушение.

Изводите на първоинстанционният съд в тази насока са в достатъчна степен обосновани. Безспорно е бил изяснен при проверката факта, че при управление на посоченото МПС касационният жалбоподател е нарушил посочения забранителен сигнал. Очевидец на тези обстоятелства е бил актосъставителят, който го е отразил в съставения АУАН. Същото е видно и от предоставения от самия касатор видеофайл, снет от видеорегистратора и приложен по делото.

Съдът споделя изцяло изложените от въззивната инстанция съображения. След

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП жълтата светлина на светофарната уредба означава "Внимание, спри!", като това изискване не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. В процесния случай обаче от представеното видео се установява, че автомобилът се е намирал далеч по-назад по булеварда и преди началото на пешеходната пътека на кръстовището, когато светва жълтият сигнал на светофара, а именно позицията в 8:25:22 ч. Поради това и не може да се приеме, че отстоянието на процесния автомобил от стоп-линията на светофара в момента на светване на жълт сигнал за него и движението му с посочената скорост, последният е бил толкова близо до светофара, че да не може да спре без да създаде опасност за останалите участници в движението. Още повече по делото се установи, че не е имало друг автомобил на близка дистанция зад процесния, за да е налице такава опасност. Представеният от лицето снимков материал, извлечен от видеото, сочи позиция на автомобила в един по-късен момент – в 8:35:24ч., когато автомобилът вече се намира непосредствено преди пешеходната пътека на кръстовището. В тази връзка твърденията на касатора се отнасят за предходно движещия се автомобил, но не и за процесния.

Правилна е и преценката, че наложеното наказание следва да се определи по реда на чл. 183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която норма сочи, че се наказва с глоба в размер на 100 лева водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването. Същата законосъобразно е наложена в съответният законов размер, като тя е определена съобразно и адекватно на обстоятелствата по извършване на установеното неправомерно поведение.

За пълнота следва да се посочи, че на водача с процесното НП не са отнети контролни точки за нарушение по чл.183, ал.5, т.1 ЗДвП, във връзка с чл.6, ал.1, т.20 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение(Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018 г., в сила от 23.03.2018 г.), където е предвидено отнемането на 10 контролни точки. Съгласно нормата на чл.6, ал.2 (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2023 г.) от Наредбата водач, който притежава контролен талон "Водач на МПС без наказания", издаден по реда на Наредба № I-157 от 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (ДВ, бр. 97 от 2002 г.), не се отнемат контролни точки при налагане на наказание за нарушение, посочено в тази наредба, с изключение на нарушенията, за които в ЗДвП е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

Поради това съдът намира, е наведените в касационната жалба възражения са неоснователни, необосновани и недоказани и не се споделят от настоящата касационна инстанция. Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

При извършената служебна проверка от страна на настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Затова и ще следва същото да се остави в сила.

Воден от горното, Административен съд – [област], XXIII-ти състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 510 от 13.05.2025 г. по АНД № 71 по описа на Районен съд [област] за 2025г., VI-ти н.с.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.