Разпореждане по дело №388/2014 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 1824
Дата: 25 април 2014 г.
Съдия: Емилия Топалова
Дело: 20141200500388
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 април 2014 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 61

Номер

61

Година

27.05.2010

Град

Девин

Районен Съд - Девин

На

04.29

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Елка Хаджиева

Гражданско I инстанция дело

номер

20095410100340

по описа за

2009

година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по чл.318 и следв. ГПК във връзка с чл.49, ал.1 от СК.

В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 24.10.1982г., а от три години и половина са във фактическа раздяла, като през този период не са поддържали никакви отношения. Счита, че бракът им с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен предвид продължителната фактическа раздяла и отношението на двамата един към друг, връзката им е изпразнена от съдържание. Твърди, че ответницата е прекратила съпружеските си задължения към него, напускайки го безпричинно, затова счита, че следва бракът да бъде прекратен по изключителна вина на ответницата, поради което за ищеца се явява правен интерес от предявяване на иска, като излага съображения за това.

Моли съда да постанови решение, с което прекрати бракът им, сключен на 24.10.1982г. като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата поради несходство на характерите на двамата, фактическата раздяла и безпричинно неизпълнение на съпружеските си задължения чрез напускане. Да носи за в бъдеще предбрачното си фамилно име С…. Претендира за разноски.

В о.с.з. за ответницата пълномощника й адв. Ж… оспорва иска така както е заведен за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Моли да бъде прекратен бракът между страните поради желанието и на двете страни.

Съдът като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са сключили граждански брак на 24.10.1982г. в с.Л…, обл. Смолян.

От показанията на допуснатите до разпит свидетели, част от тях ценени съобразно чл. 172 от ГПК, се потвърдиха безспорните обстоятелства и вън от тях съдът прие за установено, че делото се води за развод. От сключване на брака съпрузите са живели в с. Л…. От четири години страните са във фактическа раздяла и от тогава ответницата живее в гр.П… при синът на страните. Страните имат пълнолетни деца, които са семейни. От фактическата раздяла не са правили опити двамата отново да се съберат. Имали са скандали по повод ревност от страна на ответницата към ищеца по повод слухове, че същия имал извънбрачни връзки с други жени.

Искът по чл.49, ал.1 от СКе основателен, по следните съображения:

Безспорно се установи, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което ще следва да бъде прекратен. Налице са факти от живота на двамата съпрузи, релевантни с оглед критерия “дълбоко и непоправимо разстройство” на брака. Установи се, че съпрузите са във фактическа раздяла от четири години. Една от причините, водеща до разстройство на брака е фактическата раздяла на съпрузите, но тя не следва да се счита за абсолютно основание за прекратяването му, защото се изследва дали тя е причина или само проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Фактическата раздяла на съпрузите е проява на дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по време на който не е съществувало нормално и спокойно съжителство. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.3 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В конкретният случай ищеца чрез процесуалният си представител заявява, че желае съдът да прекрати бракът без да се произнася относно вината за разстройството на брака, докато от ответната страна липсва такова изявление. Не се събраха категорични доказателства в подкрепа на твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и в отговора за изключителна вина само на единия от съпрузите. Дори и да се приемат за обективни дадените показания на свид. Д…- дъщеря на страните, че майка й напуснала баща й, след като една вечер приспала на двора в колата, тъй като ищеца е заключил вратата на къщата им, след което тя го е напуснала, но този случай не може да сведе до изключителната вина на ищеца за разстройството на брака. Една от причините за разстройството на брака в случаят е продължителната фактическа раздяла на съпрузите, която фактическа раздяла се е отразила неблагоприятно върху брачните отношения, но е правокирана от неразбирателството помежду им, предхождащо фактическата им раздяла. Установява се, че от фактическата раздяла до настоящем страните не са правили опити отново да заживеят заедно. Еднопосочни са всички доказателства, свеждащи до извода, че съвместен живот между съпрузите е невъзможен по взаимна вина, поради което брачната им връзка съществува само формално. Вината е взаимна, тъй като и двамата съпрузи са допринесли за отчуждаването им и двамата са виновни за раздялата им.

Ето защо, ще следва брака им да бъде прекратен чрез развод като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна брачна вина.

Ще следва на основание чл.53 от СК да се постанови ответницата да носи предбрачното си фамилно име –С….

Ще следва да се осъдят страните да заплатят по 25.00 лева – окончателна държавна такса на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

ВОДЕН ОТ ГОРНОТО ДЕВИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И :

ПРЕКРАТЯВА сключеният между Р... С... Д... с ЕГН .... от с. Л...., обл. Смолян и И... С... Д.... с ЕГН .... от с. Л...., обл.Смолян граждански брак, сключен на 24.10.1982 г. в с. Л....., обл. Смолян, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВЗАИМНА БРАЧНА ВИНА.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака ответницата И.... С... Д...., с ЕГН .... от с. Л...., обл.Смолян да носи предбрачното си фамилно име – С.....

ОСЪЖДА Р.... С... Д.... с ЕГН .... от с. Л...., обл. Смолян да заплати сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

ОСЪЖДА И.... С.... Д....., с ЕГН .... от с. Л...., обл.Смолян да заплати сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева - държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 28.05.2010 г.- деня, в който е обявено решението.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

Решение

2

ub0_Description WebBody

7E2B2FACC90A085BC225773000469B2D