Номер 1202.10.2020 г.Град Варна
Апелативен съд – ВарнаII състав
На 02.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица А. Тончева
Десислава С. Сапунджиева
Секретар:Геновева Х. Ненчева
Прокурор:Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава С. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20203000600287 по описа за 2020
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ПОМАКОВА.
Подсъдимият Е. Н. В. , редовно призован, явява се лично и с адв.М. Г.
Т. от АК – РАЗГРАД, служебен защитник от преди.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, не правя искания за отвод,
няма да соча доказателства.
АДВ.Т.: – Да се даде ход на делото, не правя искания за отвод, няма да соча
доказателства.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Ув.съдии, аз поддържам така депозирания от РОП протест,
който е свързан единствено и само с пропуска на първоинстанционния съд да
наложи и кумулативното наказание за престъплението по чл.249 от НК, а именно
глоба.
1
Считам, че с този пропуск е бил нарушен закона и няма какво да добавя към
така направеното обосновано от Окръжна прокуратура иска, поради което Ви моля
да уважите протеста.
По отношение на жалбата, същата е неоснователна и моля да я оставите без
уважение.
Намирам изложените в жалбата претенции свързани включително с направена
аналогия между т.1 и т.2 на чл.371 НПК, считам така направената аналогия за
несъстоятелни.
Така или иначе подсъдимия много добре познава въпросната процедура на
съкратеното съдебно следствие, ползвал се е два пъти в миналото от нея. Съдът
съобразно чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че няма да събира доказателства по
фактите като съответно ще ползва основополагащото в случая признаване на тези
факти от страна на подсъдимия.
Обвинителния акт е изключително коректен, обстоен, ясно са посочени
установените, според обвинението изложени в него обстоятелства.
В тази ситуация и съгласно ал.3 на чл.373 НПК в мотивите си РОС е следвало,
е бил длъжен да приеме за установени така визираните обстоятелства. От тази
гледна точка аз считам, че не е допуснато каквото и да било нарушение, т.к. всички
действия и решения в тази връзка на първоинстанционния съд са били изцяло в
съответствие със закона.
Отделно от това ще посоча, че според мен тези обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, в разрез с визираното от колегата в жалбата се подкрепят и от
безспорно, според мен, от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, не оставят каквото и да било съмнение за авторството на всички
деяния, както на кражбата, така и по чл.249 от НК, авторство от страна на
подсъдимия.
Обстоятелствата в обвинителния акт, защото това не е точно самопризнания,
но фактите по обвинителния акт, обстоятелствата се подкрепят както от гласните
доказателства, а именно показанията на пострадалата свидетелка Е., от
показанията на свидетелката М., които са в синхрон с показанията на посочената
2
преди това от мен свидетелка, очната ставка, която е проведена в хода на
досъдебното производство, банковите разпечатки и извършената видео техническа
експертиза.
От показанията на свидетелката Е. е видно, в разрез с посоченото от
подсъдимия, че той се е намирал в непосредствена близост до къщата, с много
добра видимост през прозореца към чантата й, която е била в една от стаите. Видно
е от видео техническата експертиза, че той не е бил със свидетелката М. в Разград.
Според него тя е била на спирката, в непосредствена близост до банкомата, докато
от снимките, които са приложени в делото се вижда, че той е бил сам, че
многократно се е отдалечавал и отново се е връщал на банкомата, само, че не в
посока в вляво разположената спирка, а точно в обратната посока, включително
заставайки на близкия ъгъл, изчаквайки друг човек клиент на банкомата и отново
завръщайки се за да извърши нови операции на въпросното устройство.
Косвен довод е и факта, че подсъдимия разполагал безспорно със средства
през дните следващи 28.02. – 01.03.2018 година, за разлика от липсата на такива
предходно.
Относно наказанието, считам, че същото в никакъв случай не е несправедливо
и явно завишено, напротив, според мен за пореден път е била проявена
снизходителност към него. Той е с 13 присъди зад гърба си, 7 от които в качеството
като непълнолетен, ползвал се е трикратно, по отношение на него е бил прилаган
чл.55 НК, както посочих е преминал и през процедурата на съкратеното съдебно
следствие по смисъла на т.2.
Считам, че доводите във връзка с наказанието също са несъстоятелни. В
никакъв случай не мога да приема за продължителен периода на воденото срещу
подсъдимия наказателно производство, защото видно е от материалите по делото,
че той е бил привлечен в качеството на обвиняем през месец януари. Тази година
обвинителния акт е внесен в началото на март месец, всички знаем за пандемията,
това е била и причината първоинстанционното наказателно производство
съдебното производство да приключи юли месец тази година.
В никакъв случай не мога да приема, че вредните последици от неговите
деяния, кражбата и съответно деянията по чл.249 са малозначителни. В крайна
сметка тук се касае за една съвкупна преценка какво са 400 лв. за тази млада майка,
3
отделно и останалите вредни последици са свързани със самата кражба, в
последствие изтегляне на паричните средства, загубата на документите й за
самоличност и т.н.
Не считам, че могат тези деяния да се определят като такива с малозначителни
последици.
Всъщност става ясно, че подсъдимия е бил освободен през юли 2017 година
последно от Затвора, настоящите деяния са извършени февруари - 01.03.2018
година, не е продължителен периода. Видно е, че така налаганите наказания за
извършени от него непрекъснато престъпление престъпление против собствеността
просто не постигат ефект и затова моето мнение и наказанието, което е наложено
от Разградския окръжен съд в никакъв случай не може да се счита за явно
несправедливо и в никакъв случай не се налице, по мое мнение условията на 55
НК.
АДВ.Т.: – Ув. Апелативни съдии, поддържам изцяло изложеното във
въззивната жалба.
По отношение протеста на ОП – Разград, считам, че същия е неоснователен.
По отношение на изложените вече съображения в жалбата, смятам, че
достатъчно подробно и аргументирано сме изложили нашите съображения.
Искам да направя само няколко допълнения, които вече съм посочила в
пледоарията си пред първоинстанционния съд. Касае се, според нас, безспорно до
един случай, в който липсва изследване в пълнота и един подробен задълбочен и
обстоятелствен анализ на доказателствения материал, който предвид спецификата
на развитие на съкратеното съдебно следствие е бил събран във фазата на
досъдебното производство.
Не оспорваме факта, че подзащитния ми е направил пълни самопризнания, но
дори и в този случай решаващия състав беше длъжен да обсъди подробно в своята
самостоятелност и взети в съвкупност всички доказателства събрани във фазата на
досъдебното производство. Единствения извод до който обективно би следвало да
се стигне е, че се касае само до една версия, до една хипотеза, относно авторството
на деянието. Безспорно на местопрестъплението са присъствали две лица, това е
подзащитния ми и неговата братовчедка М., която е имала обичая да обикаля по
4
къщите и да проси средства за прехраната на семейството си. От проведената очна
ставка през януари тази година не може да се направи единствен и без
противоречив извод, относно това кой от двамата всъщност е имал по-
благоприятния достъп, а още по-малко пък може да бъде направен категоричен
извод кой от двамата е реализирал този достъп до портмонето на пострадалото
лице. Касае се единствено до хипотеза, до предположения, за което знаем,
съгласно трайната съдебна практика, императивните правила на НПК, че
осъдителната присъда не може да се позове.
Авторството на деянието за нас не е безспорно и категорично доказано, а се
изхожда единствено от предубеждението свързано със съдебното минало на
подзащитния ми. Не би следвало това предубеждение и субективно отношение да е
водещото, относно изводите за авторството на деянието.
Тук несъмнено следва да направим един сравнителен анализ между първия
разпит на подсъдимия през 2018 година когато е било разкрито престъплението и
последващите обяснения през зимата на тази година. Това е един значително дълъг
период от време в продължение на две години, става ясно, че обвиняемия
поддържа изцяло тезата и версията, която първоначално е изложил пред органите
на разследването. Чистата житейска логика води до извод, че когато човек не казва
истината той малко или много след време се отклонява от тезата си по един или
друг начин. За мен това е едно косвено доказателство, че той казва истината и че
той не е автор на деянието, той не е лицето, което е отнело портмонето от
пострадалата.
За видео техническата експертиза считам, че е абсолютно негодно
доказателствено средство, от което могат да се правят каквито и да било
категорични изводи за авторството на деянието, т.к. още в обвинителния акт е
дефинирано, че записът не е бил с качество, което да позволява отграничаване на
достатъчно частни признаци, характеризиращи заснетото лице.
Всеки друг, освен подсъдимия, би могъл през изследвания период да тегли
суми пари от картата на пострадалата.
По отношение на явната несправедливост на наказанието няма какво да
добавя, смятам, че тук отново е изиграла решаваща роля съдебното минало на
подзащитния ми, то е било и причината да не бъде приложена хипотезата на чл.55
5
от НК свързано с ниската стойност на предмета на престъплението и
продължилото две години разследване и като цяло наказателно производство, не
говоря само за съдебната фаза, а говоря изцяло за наказателния процес.
Аз ще Ви моля да постановите Ваша присъда в смисъла на изложеното и
изложеното във въззивната жалба.
ЖАЛБ.ПОДС.ВЕЛИКОВ: - Нямам какво да допълня към казаното от моя
защитник.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.ВЕЛИКОВ: - Аз не съм откраднал това нещо и искам по-
малка присъда.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в
законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6