№ 17385
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110158990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са искове по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД,
вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. Г. П. дължи
на „Т.С.“ ЕАД сумата 605,80 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за
имот в ************, за периода 01.10.2018-30.04.2021г., и сумата 104,03 лева за мораторна
лихва за периода 15.08.2019- 16.05.2022 г.; сумата 20,09 лева за главница за цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.04.2019-30.04.2021 г., и сумата 03,85
лева за мораторна лихва за периода 31.05.2019-16.05.2022 г., ведно със законна лихва върху
главниците от 25.05.2022 г. до окончателното им изплащане; и И. Л. П. дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата 201,93 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода 01.10.2018- 30.04.2021г., и сумата 34,68 лева за мораторна лихва за
периода 15.08.2019-16.05.2022 г.; сумата 06,70 лева за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.04.2019- 30.04.2021 г., и сумата 01,28 лева за мораторна
лихва за периода 31.05.2019- 16.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главниците от
25.05.2022 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №27084/2022 г. по описа
на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от ответника в
качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Последният не
изпълнил и задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК.
Ответникът В. П. не е подал отговор на искова молба.
Ответникът Иван П., чрез особен представител, оспорва исковете по основание с
довод, че не притежава качеството потребител на топлинна енергия за посочения имот.
Навежда възражение за изтекла погасителна давност.
Третото-лице помагач „Т.“ ООД на страна на ищеца не взима становище.
1
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Акт за женитба №4/02.01.1966 г. на Д.ски РНС и Удостоверение за наследници
№58990/2022/11.05.2023 г. на Столична Община, се установява, че Л. П. С. и В. Г. П. са
съпрузи, чийто граждански брак е прекратен със смъртта на Л. П. С., който е починал на
14.06.2000 г. и оставил наследници по закон – съпруга В. Г. П. и син И. Л. П..
По реда на чл. 192 от ГПК е приет Договор за продажба на държавен недвижим имот
от военно-жилищния фонд по реда на НДИ от 18.10.1991 г., от който се установява, че Л. П.
С. и В. Г. П. придобиват правото на собственост върху ап. 24, находящ се в гр. София, ж.к.
„Младост“, бл.373, вх.А, ет.8.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че процесния имот е придобит през
време на брака на съпрузите, и доколкото не се установява друго – в режим на съпружеска
имуществена общност, на осн. чл.19, ал. 1 от СК-1985 г. (отм.); а на осн. чл. 5 и сл. ЗН през
исковия период имотът е съпритежаван от ответниците при квоти ¾ ид.ч от правото на
собственост от отв. В. П. и ¼ ид.ч. от отв. И. П.. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно
бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.“ При това, потребителят на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота, освен ако не е сключен
индивидуален договор за продажба на топлинна енергия по силата на подадено от трето
лице или съсобственик заявление за откриване на партида, както съдът не констатира в
настоящия случай, доколкото приложеното заявление-декларация от 31.03.2004 г. не носи
подписа на отв. В. П., а касае служебно откриване на партида. В този смисъл не поражда
правни последици като изявление на насрещната страна за встъпване в облигационно
правоотношение. Ето защо съдът приема, че ответниците отговарят за неплатените суми към
ищеца, съразмерно на притежаваните ид.ч. от правото на собственост.. Не се твърди и
доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – ответникът да е упражнил възражение срещу
ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е сключен индивидуален договор за продажба
на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно е дали ответникът фактически е обитавал
имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период 01.10.2018-
30.04.2021 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 807,72
лв. (исковата претенция се заявява за общо 807,74 лв.), като в нея не са включени лихви или
стари задължения, като за сметка на ищеца са отчислявани технологичните разходи на
абонатната станция. Установява се, че е начислена само топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и за щранг лира в баня, тъй като в имота няма радиатори и водомер за
топла вода. Следва да се отбележи, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142,
ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153,
ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със
задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и
С‑725/17 на СЕС, за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
2
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства не се установи, че са
предоставени услуги за дялово разпределение, доколкото третото лице-помагач не
представи главни и индивидуални отчети. Поради неоснователност на главния иск, подлежи
на отхвърляне и акцесорния иск за лихва, вкл. по арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява
уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава
при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до
длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е
възникнало.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което за периода 15.08.2019-14.09.2019 г. се търси лихва неоснователно.
От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и преценена от съда по
реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че не са извършени плащания, като в табличен вид са
дадени изчисления за мораторна лихва, начислявана само за неплатени суми по общи
фактури, както и вариант на изчисления по възражението за изтекла давност на отв. И. П..
Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия.
Поначало за исковия период 01.10.2018-30.04.2021 г. отв. В. П. дължи сумата 605,79
лв., а отв. И. П. - 201,93 лв., от които суми отв. В. П., с оглед на процесуалната й позиция в
процеса дължи изцяло за периода 01.11.2018-30.04.2021 г., с 104,03 лева за мораторна лихва
за периода 15.09.2019- 16.05.2022 г. и в тази част исковите претенции се явават доказани и
основателни. В останалата част исковете, в т.ч. за периода 01-31.10.2018 г., за който няма
доставка на топлинна енергия и суми не са начислявани, подлежат на отхвърляне.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е сторено на
25.05.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три
години назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди
25.05.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са
влезли в сила на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на
паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при
3
прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия
ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични
задължения стават изискуеми на 45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от
този момент започва да тече погасителната давност. Следва да се съобрази, че за периода от
13 март 2020 г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание
чл. 3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето,
ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С оглед на спирането на давността през 2020 г. на това
обективно основание в конкретния случай покрито е с давностен срок вземането за главница
за периода 01.10.2018-31.12.2018 г., като поначало за м.10.2018 г. не са начислени суми.
Правото на парично вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия е
възникнало за периода 01.01.2019-30.04.2021 г. в размер на сумата 684,13 лева, определен от
Съда, съобразно изчисленията, дадени в табличен вид за дължимите суми по месеци на
вещото лице по СТЕ и ССчЕ, и правомощието му по чл. 162 от ГПК. От тази сума отв. И. П.
дължи ¼ или 171,03 лева за периода 01.01.2019-30.04.2021 г, с 29,38 лв. за мораторна лихва
за периода 15.09.2019-16.05.2022 г., който размер съдът определи чрез ССчЕ и на осн. чл.
162 от ГПК. В останалата част исковите претенции за период и размер по отношение на отв.
И. П. като недоказани и неоснователни подлежат на отхвърляне.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -25.05.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка страна има
право на съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в
рамките на заповедното производство. Ищцовото дружество, съразмерно на уважената част
от исковете, има право на съдебни разноски спрямо отв. В. П. за сумата общо 580,40 лева за
платени държавни такси, възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, определено от Съда в предвидения минимален
размер по чл. 25-26 от НЗПП, а за отв. И. П. - 491,62 лева за платени държавни такси,
възнаграждение на вещи лица и юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП, както и за възнаграждение на адвокат-особен представител.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. П., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата 605,79 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода 01.11.2018-30.04.2021г., и сумата 104,03 лева за мораторна лихва
за периода 15.09.2019-16.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
25.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №27084/2022 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 605,79 лева до пълния предявен
размер от 605,80 лева и за периода 01-31.10.2018 г., иска за мораторна лихва за периода
15.08.2019-14.09.2019 г., иска за сумата 20,09 лева - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.04.2019-30.04.2021 г., и 03,85 лева за мораторна лихва
за периода 31.05.2019-16.05.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Л. П., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, сумата 171,03 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в
************, за периода 01.01.2019-30.04.2021 г., и сумата 29,38 лв. за мораторна лихва за
периода 15.09.2019-16.05.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
25.05.2022 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №27084/2022 г. по описа
на СРС; като иска за главница над уважения размер от 171,03 лева до пълния предявен
размер от 201,93 лева и за периода 01.10.2018-31.12.2018 г., иска за мораторна лихва над
уважения размер от 29,38 лева до пълния предявен размер от 34,68 лева и за периода
15.08.2019-14.09.2019 г., иска за сумата 06,70 лева - главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода 01.04.2019- 30.04.2021 г., и сумата 01,28 лева за мораторна
лихва за периода 31.05.2019- 16.05.2022 г.– ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. Г. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 580,40 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело
№27084/2022 г. и гр. дело №58990/2022 г., и двете по описа на СРС.
ОСЪЖДА И. Л. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 491,62 лева – съдебни разноски по ч.гр.дело
№27084/2022 г. и гр. дело №58990/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.“ ООД на страната
на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5