Решение по дело №1018/2020 на Районен съд - Айтос

Р Е Ш Е Н И Е №

 

                                                                06.10.2021 Година                             

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Айтоски     Районен      съд                                                            Граждански състав

На    29.09. /двадесет и девети СЕПТЕМВРИ/                                    2021   Година

В публично заседание в следния състав:

 

          Председател:  МАРИЯ ДУЧЕВА

                                                                                

Секретар: Яна Петкова      

Прокурор :……..

като разгледа докладваното от…. Съдия Дучева

ГРАЖДАНСКО         дело   № 1018 по    описа    за    2020  година, за да се произнесе взе предвид следното:

           Подадена е искова молба  oт „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц. чрез: адв. В.Г., САК, със съдебен адрес:***, ***, срещу Г. С.Г.с ЕГН: **********, Адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение no реда на чл. 410 от ГПK, срещу Г. С.Г.с ЕГН: ********** е образувано ч.гр.д. № 523/2020, по описа на PC Айтос. по делото е издадена заповед за изпълнение, която е връчена нa длъжника по реда на чл. 47, aл. 5 ГПК,  поради което ищцовото дружество, счита че за него е налице правен интерес от подаване на настоящата искова молба на основание чл. 415, ГПК.

Ищцовото дружество черпи правата си срещу ответника по силата на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп" ООД, ЕИК ***, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания no договор за цесия от 16.10.2018 r., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК" EAД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора.

„ЮБЦ" ЕООД е встъпил в правата сu на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението пo чл.410 ГПK и в настоящото производство е ищец пo установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.

Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № ***.

Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „Предоставените услуги ce отчитат месечно u се заплащат през месеца, следващ този на ползването uм. Периодът на заплащане е 15 дни oт издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната u крайната мy дата, която не може да бъде по-късно oт 29-тo число на месеца. ……".

Между кредитора „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК: ***и Г.С. Г., с ЕГН: ********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 26.06.2017 г. за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер *** с избран тарифен план VIVACOM Smart M+ c месечна абонаментна такса 19.99 лева с ДДC. Срокът на договора е бил за 24 месеца, съответно до 26.06.2018г.

Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни услуги между ответника и „ Българска телекомуникационна компания" ЕАД, са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга, a именно: № **********/22.07.2017 г., **********/22.08.2017 г., **********/22.09.2017 г., **********/23.10.2017 г., за периода от 22.06.2017 г. да 22.10.2017 г.

Абанатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги, фактурирани за два последователни отчетни месеца — за месец 07/2017r., 08/2017 г., 09/2017 r. и за месец 10/2017г.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал пo клиентски номер №*** крайна фактур № ********** от дата 22.11.2017г. с начислена обща сума за плащане.

B издадената крайна фактура е фактурирана и цената, за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди( която ищецът не претендира) и е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер от 49,97 лв. (Четиридесет и девет лв. и 97 ст.), a не търсения пълен размер, с така подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение от 50,54 лв. (петдесет лв. и  54 ст.).

Датата на деактивация на процесния абонамент е 25.10.2017 г., като същата се генерира автоматично пo вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонамента VIVACOM Smart M+ за мобилен номер *** до 26.06.2018г., съгласно договор за мобилни услуги от дата 26.06.2016r.

Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.2 от стр.5,6,7 „С прекратяване на споразумението се прекратяват u всички допълнителни споразумения към него, включително u за допълнителни услуги. Ако споразумението бъде прекратено преди изтичането на уговорения срок пo искане или пo виня на абоната, включително пpu неплащане на дължими суми, абонатът дължu на БTK ЕАД неустойка равна нa оставащите до края на срока, нo не повече oт трикратния им размер, месечни абонаменти за ycлyгитe на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, включително за допълнителни услуги, пo техен стандартен размер без отстъпка. Освен неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължu на БTK ЕАД u възстановявяне на част oт стойността на отстъпките oт абонаментните планове и oт пазарните цени на устройствата (закупени uлu предоставени на лизинг) ".

Цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент no първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът пo втория договор/заявител no чл.410 ГПК/.

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че по отношение на ответника Г.С. Г., съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на 49,97 лв. (Четиридесет и девет лв. и 97 ст.) - представляваща неустойка пo договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД; разноски по делото , както и разноски  пo ЧГД№ 523/2020 r. по описа на Районен съд Айтос.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника Г. С. Г. -адв.М.С.. Адв.С. оспорва факта на редовното връчване на уведомлението за цесия и на това основание оспорва активната легитимация на ищеца по делото. Оспорва се и фактът, че ответникът е бил редовно уведомен и за първата цесия между кредиторът „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. Моли иска да бъде отхвърлен.

В о.с.з. ответникът, чрез адв. С. поддържа отговора на ИМ и оспорва иска. В о.с.з. адв.С. оспорва автентичността на договор за цесия от 16.10.2018г.

            Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните  и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:

            Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове,  с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.

            Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№523/2020г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника Г. С. Г. Заповед №260/19.08.2020 за изпълнение по чл.410 от ГПК.

            Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 29.12.2020г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Исковете са процесуално допустими.

            В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.

            По делото няма спор, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение , по силата на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *** от дата 26.06.2017 г., сключен между Г. С. Г. и „БТК“ ЕАД. Съгласно договора нa ответника са предоставени мобилни услуги, които той не е заплатил в два поредни месеца, след което мобилния оператор се е възползвал от правото си да прекрати договора едностранно, като е начислил неустойка в размер на 49,97 лв.

            Ответникът е редовно уведомен за настъпилата цесия с исковата молба по делото, в който смисъл е и задължителната съдебна практика/ Решение №123 от 24.06.2009г. на BKC no т.д.№12/2009x., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д.№ 1711/2013г, II т.o. на ВКС; Решение № 78 / 09.07.2014г. по т.д. № 2352/2013г., II т.о. нa BKC/. Относно направеното от ответника оспорван на подписите в договора за цесия, съдът счита, че същото  е недопустимо, доколкото трайната съдебна практика е категорична, че липсва правен интерес от оспорване на договор, по който оспорващия не е страна. В този смисъл твърдяното в ИМ обстоятелство за цедиране на задължението срещу ответника също се доказа и искът следва да бъде уважен.

 

            С оглед гореизложените мотиви следва изводът, че претендираното от ищеца парично вземане се явява доказано по основание и размер от 49,97 лв. (Четиридесет и девет лв. и 97 ст.) - представляваща неустойка пo договор, сключен между ответника и „БТК“ ЕАД.

 

            При този  изход на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски. В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.12 на ТР №4/13г на ОСГТК, съдът разгледал настоящия иск, следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство, в зависимост от правния резултат в исковото производство. Съгласно списъкът с разноски съдът установи, че от ищеца са направени общо в двете производства разноски в размер на 560 лв., от които 50лв.ДТ в двете производства; 150лв депозит за ОП; 360лева разноски за адвокатско възнаграждение в двете производства.

 

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

 Р    Е    Ш    И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на ответника Г. С.Г.с ЕГН: **********, Адрес: *** съществуването на вземането на ищеца „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., за сумата от 49,97 лв. (Четиридесет и девет лв. и 97 ст.) - представляваща неустойка пo Договори с клиентски № ***/26.06.2017 г., сключени между Г. С.Г.и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД ЕИК *********, за което е издадена фактура № **********/22.11.2017 г., за периода от 22.10.2017 г. до 21.11.2017г.

 

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Г. С.Г.с ЕГН: **********, Адрес: *** да заплати на ищеца ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Ю.Б.Ц., направените по гр.д.№ 1018/2020г на АРС и ч.гр.д.№523/2020 на АРС разноски в размер на 560лева./петстотин и шестдесет лева/.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                        

 

 

 

          Районен съдия: