АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в публично заседание на трети декември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков и при секретаря Николинка Йорданова като разгледа докладваното от съдия Бозукова адм. дело № 409 по описа на Административен съд Сливен за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Образувано е по искова молба от И.Х.У., към настоящия момент и. н. „л. от с.“ в З. Сливен, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) при Министерството на правосъдието гр. София. Ищцата претендира да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – изпадане в депресивни състояния, безсъние, стрес, главоболие и безпокойство, за времето, през което и. м. за н. "з. под с." в А. Сливен. Претендира присъждане на обезщетение в размер на 35 000 лева за причинените й вреди от незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията на А. Сливен в периода от 22.02.2018 год. до 05.07.2018 год., през който период е и. м. за н. "з. под с." по ДЗ № 161/2018г. на РУП Сливен, както и лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията. Ищцата твърди незаконосъобразна административна дейност на служители в А. Сливен, изразяваща се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ; условия за двигателна активност; постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода, както и на условия за поддържане на личната хигиена. Ищцата обосновава вредите като следствие от допуснати от администрацията на а. нарушения на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария, чл. 3, чл. 43, чл.150 и чл.151 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека.
В с.з. ищцата се явява лично и поддържа исковата молба. Ангажира доказателства.
Ответникът по иска - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието се представлява от юрисконсулт П. С., която оспорва изцяло по основание и размер иска. Счита твърдяните от ищцата вреди за недоказани. От приложените по делото доказателства за А. Сливен се установявало, че са сключени договори за осигуряване на почистващи препарати, за дератизация, за пране, липсата на санитарен възел и течаща вода в к., невъзможността за престой на открито се дължала на конструктивната и архитектурна особеност на сградата, а не на умишлено бездействие на администрацията към А. Сливен. Счита претенцията за неосигурена минимална жилищна площ за неоснователна, тъй като през повечето време ищцата била сама в к., а престоят й бил минимален - около месец и половина. Нямало данни по делото ищцата да е претърпяла реално твърдените с исковата молба вреди, което да е в резултат на действия или бездействия на администрацията на А. Сливен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Съгласно становище изх. № 1111/14.11.2019 год. (л.26) изготвено от Н. З. в Сливен и становище изх. № 2225/13.11.2019 г. на Началник РСИН Сливен към Областна служба "Изпълнение на наказанията" Бургас /л.28/, ищцата И.У. е бил з. на 22.02.2018 год. с постановление на РП Сливен за срок от 72 часа по ДЗ № 161/2018 год. по описа на РУ МВР Сливен. С протоколно определение от 23.02.2018г. на Районен съд Сливен спрямо У. е взета м. за н. „з. под с.“ по същото ДЗ. За този период лицето е привеждано в а. в гр. София на 29.03.2018 г., 21.05.2018 г. – 31.05.2018 г., 08.06.2018 г. – 06.07.2018г. На 09.07.2018 год. ищцата е приведена от А. Сливен в З. Сливен за и. на н. „л. от с.“. При з. й същата е била настанена сама в к. № 2, като в периода 10.04.2018 г. – 11.04.2018 г. е била настанена с още едно лице – Р.Ш., в периода 13.04.2018 г. – 16.04.2018 г. е била настанена с едно лице – Е. А., в периода 02.05.2018 г. – 13.06.2018г. е била настанена с едно лице В. А., като само на дата 08.05.2018 г. в помещението е било настанено още едно лице – Р.Ш..
Съгласно становището всички к. в А. Сливен са с площ 6,6 кв. м. А. Сливен се помещава в сградата на ОД МВР Сливен и поради факта, че в същата конструктивно не е възможно да се изгради място за престой на открито задържаните лица ползвали правото си на разходка при извеждането им от к., преди и след хранене и при задоволяване на хигиенните и физиологични нужди, както и при извеждане за провеждане на телефонни разговори, на свиждания (два пъти в месеца с продължителност до 40 минути), извеждане за провеждането на срещи със защитници по делото, чиято продължителност няма ограничение и при срещи със защитници или повереници по чл. 91, ал. 2 от НПК - 1 час на ден, което включвало и кратка разходка по коридора. Достъпът на свеж въздух в к. на а. ставало през решетките на вратите на к. за осъществяване на визуален контрол над задържаните лица и отвори с мрежа (с размери 110 на 80 см) над вратите на к.. К. нямали директен достъп до пряка дневна светлина. Осветлението в к. било с луминесцентни тела и дневната светлина преминавала през отвора с мрежа над вратата на к.. Медицинското обслужване на задържаните лица се осигурявало веднъж седмично, а при спешни случаи незабавно. В а. Сливен к. не разполагали със собствен санитарен възел и респективно с течаща вода, поради което, съгласно разпределението на времето задържаните се извеждали за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно, когато им се осигурява време за личен тоалет и измиване на приборите за хранене като през останалото време от денонощието същите се извеждали за ползване на тоалетна при изявено желание от тяхна страна. През почивните дни на всички задържани лица се осигурявало време за къпане и пране. На ищцата бил извършен първоначален медицински преглед за оценка на общото здравословно състояние.
По делото са представени и приети като доказателства заверени копия протоколи за дезинсекционни и дератизационни мероприятия /л.28 и сл./.
В хода на съдебното дирене е приета справка от ф. към З. Сливен, от която се установява, че в деня на постъпването в А. Сливен ищцата У. е била с главоболие, а на 04.04.2018 г. се оплаква от мигренозен световъртеж и отпадналост.
В хода на съдебното дирене е разпитано лицето Р.Ш., пребивававала съвместно с У. в една к. за два дни през процесния период. В свидетелските си показания същата сочи, че к. била тясна и мръсна, имало хлебарки, нямало прозорец и достатъчно въздух, а И. имала постоянно главоболие. Нямало престой на открито, нямало къде да се измият, поради липса на течаща вода. Не са ги извеждали от к., когато са искали посещения в тоалетната, заради конвой на мъже. За малка нужда И. и. к. от нес кафе и се притеснявала от останалите в к.. Осветлението било оскъдно.
Въз основа на установеното, съдът формира следните изводи:
По допустимостта на исковете:
Исковете за присъждане на обезщетение са предявени от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност - незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на А. Сливен при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - юридическо лице към Министъра на правосъдието, и с териториални служби в т.ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл. 12, ал.3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал.1 от ЗИНЗС/. Следователно исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на А. – Сливен представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената м. за н. "з. под с." не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката и изтърпяване на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че предявените срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" искове с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС са допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за претърпени неимуществени вреди от администрацията на А. Сливен в периода от 22.02.2018 год. до 05.07.2018 год., през който период И.У. е и. м. за н. "з. под с." се явяват доказани по основание по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от същия закон, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията на А. Сливен. За квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената от У. искова молба релевираните като основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на А. Сливен се изразяват в неосигуряване на минимални битови и хигиенно-санитарни условия на задържаното лице - на минимална свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел, течаща вода и на условия за поддържане на личната женска хигиена; на пряк достъп на дневна светлина и чист въздух и на един час престой на открито на ден.
В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част четвърта, е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение "з. под с.". Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на л. от с. се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с м. за н. "з. под с.".
Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. В чл. 20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а в ал.3 на чл. 20, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Следователно администрацията е длъжна да осигури на лицата такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Въпросът, който се поставя в случая, е дали конкретните условия, при които И.У. е бил поставена за времето на п. й в А. Сливен при изпълнение на н. й м. за н. "з. под с.", сочат на накърняване на конституционно признатото й право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по чл. 10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права съответно релевират нарушаване на забраната по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена м. за н. "з. под с." /по аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС/, във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените /съотв. задържаните лица/, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията съответно на мярката за неотклонение, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане на правата и достойнството им /чл. 2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. В контекста на тази съдебна практика, по см. на чл. 3 от Конвенцията, "безчовечно или унижаващо отношение" предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на ЕСПЧ от 02.02.2006 г. по делото Й. срещу България "мерките за л. от с. могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени".
В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода 22.02.2018 год. до 09.07.2018 год., с изключение на дните, през които е била приведена до А. гр. София – съответно 29.03.2018 г., 21.05.2018 г. – 31.05.2018 г., 08.06.2018 г. – 06.07.2018г., ищцата е бил настанена в А. Сливен във връзка с изпълнението на н. й м. за н. "з. под с.". В периодите на з. У. е била настанена в к. с площ от около 7 кв. м. През по-голямата част от исковия период У. е била сама в к., за около месец е била с още едно лице и само за ден са били три лица /установено от приложената по делото справка/. Видно от цитираното по-горе становище и от свидетелските показания на Ш., осветлението в а. помещения било с изкуствена светлина /луминесцентни тела/, с индиректна дневна светлина, идваща от прозорец в коридора пред к.. Не се оспорва от ответника по иска и обстоятелството, че в помещението, в което е бил настанена У. не е имало санитарен възел и мивка с течаща вода. Налице е едно общо санитарно помещение, като осигуреният достъп до санитарното помещение е бил ограничен, особено в дните, в които има конвой. Съгласно показанията на свидетеля Ш. в останалото време за облекчаване на физиологичните нужди на задържаните лица са и. ш., к., а конкретно от ищцата И.У. е и. к. от нес кафе. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани фактите досежно описаните в исковата молба битови и санитарно - хигиенни условия, при които е бил поставена ищцата при пребиваването й в А. Сливен от гледна точка на липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.1 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието л. от с. се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. А разпоредбата на чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден. По аргумент от чл. 240 от ЗИНЗС такова право имат и задържаните лица при изпълнение на наложена м. за н. "з. под с.". От представеното по делото становище от А. Сливен, както и от събраните гласни доказателства, еднозначно и безспорно се установява, че в А. Сливен няма място или изградено помещение за престой на открито и съответно, че задържаните лица са били лишени от упражняване на правото им по чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Дори да се приеме за вярно твърдението на ответника съгласно посоченото по-горе становище, че за осигуряване на двигателна активност и пряк достъп до свеж въздух задържаните лица се извеждали на кратка разходка по коридора на а., очевидно е, че не може да се счита изпълнено изискването за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час престой на открито. За "осигуряване на двигателна активност" не може да се приеме и извеждането във връзка с провеждането на процесуално-следствени действия, за тоалет и свиждания.
По делото се установи, че администрацията на С. а. гр.Сливен не е осигурила предписаните от закона условия, при които следва да пребивават лицата и. м. за н. „з. под с.“, включително и ищцата. Конкретно хигиенните условия в а. не са отговаряли на санитарните изисквания за здравословен живот, поради използването на кутии за физиологични нужди, краткият достъп до течаща вода; липсата на достъп до дневна светлина и чист въздух, нередовното ползване на баня и то за кратко време, наличие на вредители. Като е допуснала престой на задържаните лица при тези условия, администрацията на следствения арест е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС. Не са били осигурени условия за 8 часов сън поради непрекъснато включената луминесцентна светлина, което не отговаря на изискванията на чл. 84, ал.2, т. 2 от ЗИНЗС, а неосигуряването на престой на открито е в противоречие с чл. 86, ал.1, т. 1 от ЗИНЗС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че битовите и санитарно-хигиенните условия, при които У. е и. н. й м. за н. "з. под с." в А. Сливен в рамките на периодите на исковата претенция накърняват правата й по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и респективно от страна на администрацията на а. е допуснато нарушение на чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека и на чл. 3 от ЗИНЗС. Условията, при които е бил поставена ищцата неминуемо водят до дискомфорт, главоболие и до страдание. По степен и интензитет създаденото на У. неудобство е такова, което може да бъде квалифицирано като "причиняващо страдание и унижаващо достойнството". Изпълнението на наложената м. за н. "з. под с." и статута на задържаното лице при пребиваването му в а. Сливен и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на лицата неминуемо водят до ограничения, но в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения са довели до необосновано нарушаване на основни субективни права и общочовешки ценности, защитени от ЕКПЧ /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство/, като са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. С оглед обичайните правила за условия на живот съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставена ищцата при п. й в А. Сливен предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унизителни и нехуманни. Действително по делото няма данни и не се установява конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо заболяване/ на У., което би могло да бъде разглеждано като последица от п. й в А. Сливен. Но в контекста на съдебната практика на ЕСПЧ и критиките към формалистичния подход на българските съдилища при отхвърляне на исковете за обезщетения за вреди от нечовешки и унизителни условия при изтърпяване на наказанията поради необоснованост и недоказаност на претърпени нематериални вреди, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неприятни негативни изживявания, квалифицирани като унизително и обидно отношение и нечовешко третиране.
С оглед причинените на И.У. неудобства произтичащи от липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на възможност за двигателна активност и резултат от лошите битови и санитарно - хигиенни условия /на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, вредители и др./, които неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на наложената му м. за н. "з. под с." и които са довели до понесени от него страдания, надвишаващи неизбежното ниво присъщо на задържането, увреждането в степента и характера на преживените страдания от ищцата, имат за последица унижаване на нейното човешко достойнство и с това е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ.
При осъществяване на правно - регламентирана дейност длъжностните лица от администрацията на а. са нарушили изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното лице на хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство. Действително по делото няма данни за каквито и да е извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото му достойнство и до емоционални и физически страдания. Липсата на подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от Конвенцията. Освен това отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС е обективна - държавата отговаря за вредите причинени от нейни органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия и бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях, което отличава този вид отговорност от деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД.
За ангажиране отговорността на държавата по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на а. помещения в съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите - необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди /неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности/, което засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна административна дейност. В този смисъл за възникването на отговорността на държавата е без значение, че в А. Сливен няма място или изградено помещение за престой на открито и липсва възможност за обособяването на такова.
В случая негативните преживявания на ищцата надвишаващи неизбежното ниво присъщо на и. на м. за н. "з. под с.", макар и без конкретно увреждане на здравето, доколкото са довели до унижаване на човешкото й достойнство, представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на а. в нарушение на изискването по чл. 2, т.3 от ЗИНЗС във вр. с чл. 240 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, с оглед на което съдът приема, че предявените от И.У. искове срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" са доказани по основание.
Съдът намира, че исковете са частично основателни по размер. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като такова в размер на 35 000 лв. /, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция /времето, през което ищцата е била поставена в условия унижаващи човешкото достойнство/, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, без конкретно увреждане на здравето /физическо или психическо/, съдът приема, че за периода 22.02.2018 год. до 05.07.2018 год., /с изключение на дните, през които е била приведена до А. гр. София – съответно 29.03.2018 г., 21.05.2018 г. – 31.05.2018 г., 08.06.2018 г. – 06.07.2018г./ искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 /триста/ лева.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че по предявените от И.У. искове срещу Главна Дирекция
"Изпълнение на наказанията" по безспорен начин е установено и доказано
наличието на всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284
от ЗИНЗС за претърпени от ищеца
неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразна административна дейност на
администрацията на А. Сливен, поради което исковите претенции се явяват доказани
по основание и следва да бъдат уважени в размера на определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от близо три месеца - 22.02.2018
год. до 05.07.2018 год., /с изключение
на дните, през които е била приведена до А. гр. София – съответно 29.03.2018
г., 21.05.2018 г. – 31.05.2018 г., 08.06.2018 г. – 06.07.2018г./ в размер на 300
/триста /лева, като в останалата част, до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 35 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен,
като следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, а именно 18.10.2019
год. до окончателното изплащане на претенцията.
Представителят на ответника по иска претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищецът да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Следователно ответникът има право на разноски по делото само при изцяло отхвърлен иск или при оттегляне или отказ от иска, но не и при частично уважаване на исковата претенция. В тази връзка претенцията на процесуалният представител на ответника се явява неоснователна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 284 и сл. от Административен съд гр.Сливен, VI състав
ОСЪЖДА Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" гр.
София на основание чл. 284
от ЗИНЗС ДА ЗАПЛАТИ на И.Х.У. ЕГН ********** *** сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на А. Сливен,
изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни
условия; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на един час
престой на открито на ден, при п. й в А. Сливен при изпълнение на н. й м. за н.
"з. под с." за периода 22.02.2018 год. - 05.07.2018 год., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба 18.10.2019 год. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 300
/триста/ лева до пълния размер на претендираното обезщетение от 35 000 /тридесет
и пет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния Административен съд на РБългария.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: