№ 19698
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети окт***********ри през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110121735 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД, вр.чл.52 ЗЗД. В условията на евентуалност с
писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с
правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от В. Х. К.
против ***********, с която са предявени обективно съединени искове, както следва:
1/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 206,40 лева,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 31.03.2024 г. до окончателното изплащане,
и 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
– 31.03.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 31.03.2024 г., около 11:30 часа, при
излизане от метростанция *********** на изхода пред бензиностанция *********** и
мебелен магазин ***********, се спънала в асфалтовата настилка и паднала напред с
цялото си тяло. В резултат на предходното наранила лицето си, левия й крак останал
неподвижен и изкривен навън, изпитала силна болка. Поддържа, че причина за
спъването и падането била дълга около 2 метра и превишаваща повърхността на
асфалта с около 6 см., надигната ивица, която не била обезопасена по никакъв начин.
Ищцата твърди още, че не могла да се изправи дори с помощта на съпруга си, който я
1
придружавал, нито с помощта на случайни минувачи. Седнала на стълбите на изхода
от метростанцията, а съпругът й се обадил на тел.112, за да извика Спешна помощ. На
място дошла линейка, с която била транспортирана във Военномедицинска академия,
където я приели по спешност. На следващия ден я оперирали, тъй като се оказало, че
има фрактура на лява тазобедрена става. При извършената интервенция, на ставата й
поставили медицински пирон. Сочи, че до 08.04.2024 г. останала на лечение в
болницата, като през това време оперирания крак бил вдигнат с тежести и не можела
да ходи до тоалетна. На горепосочената дата се прибрала у дома, като следвало да
продължи с рехабилитация и домашно лечение. Твърди, че от болницата й казали, че
възстановяването ще трае от 4 до 6 месеца. Ищцата твърди, че към датата на подаване
на исковата молба в съда изпитва силни болки и се придвижва с помощно средство
„проходилка“, придвижването и е с чужда помощ и почти през цялото време е на
легло. Поддържа, че на всеки два дни я посещава рехабилитатор. Като допълнение към
описаните болки и страдания ищцата твърди, че се чувства зле и емоционално, тъй
като се провалили плановете им за лятото. За болничния престой и извършената
операция ищцата твърди, че заплатила потребителска такса и медицински консумативи
в размер на 2 206.40 лева, а претърпените неимуществени вреди оценява на сумата от
15 000 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя
правния си интерес от предявените искове против ответника. Претендира законна
лихва върху главниците, считана от датата на увреждането – 31.03.2024 г. до
окончателното изплащане, както и направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответника *********** е постъпил писмен отговор, в
който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се доводи,
че по делото не са ангажирани доказателства за причинно-следствена връзка между
настъпилите увреждания и наличие на неравност на мястото на инцидента. В случай,
че съдът приеме предявените искове за доказани по основание, се оспорва техния
размер, като се поддържа, че причиненото увреждане е само едно, проведено е
успешно лечения и не са налице усложнения. Навеждат се доводи, че твърдените в
исковата молба болки са нормални за следоперативния период, в който е подадена
исковата молба. Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като се
поддържа, че с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на предявените искове, а в
условията на евентуалност присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-
нисък от претендирания размер. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена епикриза, издадена от Военномедицинска академия –
МБАЛ София, Клиника ортопедия и травматология на 08.04.2024 г., в която е
2
отразено, че ищцата е постъпила на 31.03.2024 г. в клиниката със скъсен и външно
ротиран ляв долен крайник, невъзможни активни движения в тазобедрената става,
силна болка при опит за пасивни движения. На 02.04.2024 г. е проведена оперативна
интервенция на увредения крайник. Изписана с подобрение и препоръка за използване
на помощни средства за срок от 45 дни, като ненатоварва оперирания крайник.
По делото е приложена фактура с фискален бон от 08.04.2024 г. за закупени
медицински консумативи, с доставчик ВМА, на стойност 2160,00 лева, както и фактура
от същата дата за сумата от 46,40 лева – потребителска такса КП, платена по сметка на
лечебното заведение.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ***********
/съпруг на ищцата/. В показанията си свидетелят разказва, че инцидентът със
съпругата му се случил на входа на метростанция Западен парк от страната на парка,
на асфалтирана площадка. Описва, че преди това на мястото явно е имало дърво,
чиито корени били надигнали асфалта и човек, за да забележи тази неравност,
трябвало да си гледа в краката. В случая това било невъзможно, тъй като с тях били
внуците им. В един момент съпругата му се спънала и паднала, кракът й бил извит в
нетипична позиция, започнала да плаче с глас. Извикали бърза помощ, чиито екип
отвел съпругата му във ВМА, където останала на лечение 8 дни. Свидетелят разказва,
че след като я изписали от болницата, съпругата му ходела с патерици и в
продължение на един месец не били излизала от дома им. Имала нужда от неговото
съдействие, не можела да се обслужва сама. Сочи, че и към настоящият момент
съпругата му се чувства неуверена и иска да я придружава при преминаване, тъй като
се страхува че ще падне.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че след запознаване с материалите по делото вещото лице
е посочило, че ищцата е получила счупване на лявата бедрена кост в горния й край.
Увреждането й е причинило болки с голям интензитет през първите 30 дни, след което
болките са със затихващ характер. Вещото лице е посочило, че след оперативното
лечение, травмираният крак не се натоварва за период от около 2 месеца, като
обикновено след 45-тия ден се прави рентгенова снимка, за да се види степента на
зарастване. След зарастване на счупването, се провежда рехабилитация за
възстановяване на нормалните функции на увредения крайник. С оглед възрастта на
ищцата и придружаващите заболявания, описани в епикризата, възстановителния
период при ищцата се е удължил. При нормално протичане на лечебния процес, без
усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 8-10
месеца. Изслушано в съдебно заседание вещото лице обяснява, че при този вид
счупване теоретично е възможно пълно възстановяване, като в конкретния случай, с
оглед придружаващото заболяване – остеопороза и възрастта на пациента, най-
3
вероятно ще остане дефицит на движение.
Други относими и допустими доказателства по делото не са приложени.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за
противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при
или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно –
обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои
работници или служители, на които е възложил работа.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл.45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или
неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/,
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на
възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат
от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (ППВС
№ 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и
причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите
елементи от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия
обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Настоящият съд намира, че горепосочените правопораждащи факти бяха
доказани в хода на производството. Видно от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на св.Любомир Калев е, че мястото на настъпване на
процесното събитие е именно на територията на *********** – на асфалтова
площадка на изхода на метростанция Западен парк. Съдът кредитира показанията на
свидетеля, въпреки родствената му връзка с ищцата, тъй като показанията му
кореспондират със събраните писмени доказателства и доказателствени средства по
делото – епикриза и заключение на съдебно-медицинска експертиза.
С оглед предходното и съгласно разпоредбите на чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП общините
са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските пътища, както и
4
ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии. Съгласно §1, т.12,
13 и 14 от ДР на ЗП това включва дейности по полагане на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за
защита принадлежностите и съоръженията , както и задължения за сигнализиране
незабавно препятствията по общинските пътища и улици. В качеството си на
юридическо лице общината осъществява тези дейности чрез свои служители и/или
други лица, на които е възложила изпълнението им. По делото не се твърди, а и
доказателства не са ангажирани да са били изпълнени дейности по ремонт и
поддръжка на конкретния участък или да е бил обозначен като препятствие за
безопасно преминаване.
Предвид гореизложеното, неизпълнението на вменените от закона задължения на
Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея
работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане,
както е в разглеждания случай. Фактът на реализирано събитие, застрашаващо живота
и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Ответникът е този, в чиято доказателствена тежест стои установяването на точното
изпълнение на задължението му по закон, а доказателства в тази насока не са
ангажирани.
От доказателствената съвкупност, съдът приема за безспорно установено, че на
31.03.2024 г., докато се разхождала със съпруга и внуците си, на входа на метростанция
Западен парк от страната на парка, на асфалтирана площадка, ищцата се спънала в
надигнат асфалт и е паднала, в резултат на което е получила счупване на лявата
бедрена кост. От събраните по делото гласни доказателства, съдът приема за
безспорно установен механизма на увреждането на ищеца, както и причинно-
следствената връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че са налице всички елементи
от фактическият състав на деликтната отговорност - противоправно деяние на
ответната община - бездействие при изпълнение на вменените със закон задължения,
настъпило увреждане, претърпени неимуществени и имуществени вреди, и причинна
връзка между същите.
С оглед предходното се налага извод, че предявените искове са доказани по
основание. Ответникът и лицата, на които той е възложил да поддържат уличната
инфраструктура, не са положили дължимата грижа, присъща на добрия стопанин, т.е.
поведението на последните осъществява деликтния състав на чл.45 ЗЗД противоправно
бездействие, вреда и причинна връзка между поведението и вредата.
5
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобразява
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне
между претърпените вреди и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил
на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер.
Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен, като се отчита
характера, обема и интензивността на неимуществените вреди, естеството на травмите
и продължителността на лечебно-възстановителния период, възрастта, физическото и
психическо състояние, както и възможностите за възстановяване и адаптация. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. Така например в редица решения на ВКС, а именно:
решение № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; решение № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; решение № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; решение № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага
становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания
на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи
социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност
за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият
за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
Следва да се има предвид още, че при определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия към момента
на увреждане на пострадалия /в този смисъл са решение по т.д. № 83/2009 г., II т.о. на
ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г., II т.о. на ВКС и решение по т. д. 299/2011 г., II
т.о. на ВКС /.
В конкретния случай съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания – характера на полученото увреждане е наложило оперативно лечение,
като възстановителния период, през който ищцата е търпяла болки с голям интензитет
е бил 30 дни. Видно още от заключението на вещото лице ортопед-травматолог е, че
при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на
възстановяване е около 8-10 месеца, като в случая, с оглед възрастта на ищцата и
придружаващите заболявания възстановителния период се е удължил и най-вероятно
ще остане дефицит на движение.
При съобразяване на изложеното относно характера и тежестта на увреждането
6
на здравето на ищцата, претърпените от нея болки от физическо естество след
увреждането, периода и естеството на лечението, продължителността на търпените
болки, причинените неудобства в битов и личен план, негативните емоционални
изживявания като обичайни неимуществени вреди от такъв вид увреждане, както и
съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на
настъпване на вредите, настоящият съдебен състав намира, че с определянето на
обезщетение в размер на 10 000 лева ще бъде постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда съобразно
принципа, въведен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. В останалата част над този размер
до предявения размер от 15000,00 лева, искът за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е
основателна, тъй като съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължения от непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва
от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са
компенсаторни по своя характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието -
31.03.2024г. до окончателното изплащане.
За доказани по основание съдът намира и претърпените от ищцата имуществени
вреди във връзка със закупуване на медицинските консумативи за проведена операция,
които се намират в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент. Върху сумата от
общо 2206,40 лева също се дължи законна лихва, считано от 31.03.2024г. до
окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД:
С оглед изводите за основателност исковите претенции, следва да бъде
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът не проведе пълно и главно доказване на
наведеното в писмения отговор възражение за съпричиняване, въпреки изричните
указания на съда в тази насока. По делото липсват доказателства, които да насочват на
поведение на ищцата, което да е създало по-голяма вероятност за настъпване на
вредите. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се
7
изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в
някаква степен. В конкретния случай такива данни липсват. С оглед предходното,
настоящият съд намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
По разноските:
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК ищцата има
право на разноски съразмерно на уважената част от предявените искове. Видно от
приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата за
тяхното извършване е, че ищцата е направила и претендира разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1548,26
лева. Съразмерно на уважената част от предявените искове ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата сумата от 899,82 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска. В конкретния случай ответникът претендира
единствено юрисконсултско възнаграждение. С оглед предходното и като взе предвид,
че делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило само в две открити
съдебни заседания, без да се събират допълнително доказателства, на основание чл.78,
ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева. Съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на
ответника сумата от 41,88 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД ***********, с БУЛСТАТ
***********, с адрес: *********** да заплати на В. Х. К., ЕГН ********** сумата от
10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди в резултат от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от
31.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2 206,40 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
закупуване на медицински консумативи, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за сумата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 15 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***********, с БУЛСТАТ ***********,
с адрес: *********** да заплати на В. Х. К., ЕГН ********** сумата от 899,82 лева,
представляваща направени по производството разноски съразмерно на уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК В. Х. К., ЕГН ********** да заплати на
8
***********, с БУЛСТАТ ***********, с адрес: *********** сумата от 41,88 лева,
представляваща направени по производството разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9