№ 203
гр. Перник, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720105817 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. А. А. срещу „Топлофикация-Перник“ АД.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен
лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за принудително събиране
вземанията по който е образувано изп.д. № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че
действия по изпълнение не са били предприемани своевременно, поради което
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за
вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата молба. Твърди се, че въпреки
това делото е със статут „висящо“, което обуславя и правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо вземане
спрямо ищеца за следните суми: 676,99 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2014
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 94,33 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.11.2013 г. до 25.08.2015 г., както и сумата 125,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6750/2015 г. по описа на РС Перник и е образувано изпълнително дело № 369/2016
г. по описа на ЧСИ С. Б.. Претендират се разноски.
Ответната страна не депозира отговор. В съдебно заседание оспорва иска, моли за
неговото отхвърляне и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. В процесния случай в исковата молба се твърди, че за оспореното
вземане е издаден изпълнителен титул, същото е било предмет на изпълнително
производство, но от събраните доказателства се установява, че към момента на приключване
на съдеб-ното дирене липсва висящ изпълнителен процес за събиране на вземането, предвид
изричното постановление на съдебния изпълнител, с което е констатирал предпоставките по
чл. 433, т. 8 ГПК.
Между страните не е спорно, а от представените доказателства се установява, че за
отричаните вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист от 09.11.2015 г., издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Въз основа на същия е било образувано
изп.д. № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. – прекратено по силата на закона на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, за което съдебният изпълнител е издал изрично постановление от 18.05.2022
г., а в последствие взискателят е поискал изпълнителният лист да му бъде върнат, които
обстоятелства също не се оспорват от страните и се установяват от ангажираните писмени
доказателства.
Наличието на изпълнителен титул в полза на ответника и процесуалното му поведе-
ние – оспорване основателността на иска, свидетелства за правния интерес на ищеца от пре-
дявяване на отрицателните установителни искове. По въпроса за процесуалната възможност
на длъжника от защита чрез общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълни-
телният лист е издаден по молба, подадена преди влизането в сила на сега действащия про-
цесуален закон, е налице трайно установена практика на ВКС – напр. Определение №
513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. по описа на ВКС, Определение № 262/30.04.2009
г. по ч. т. д. № 265/2009 г. по описа на ВКС, II ТО и др., съгласно която съществува правен
интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за установяване на недължи-
мостта на претендирани от взискателя вземания. Правната сфера на ищеца се явява накърне-
на и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на
факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи, с оглед упражняване на други свои
имуществени или неимуществени права. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство
Доколкото ответникът разполага с изпълнителен лист, за ищеца съществува правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за процесните вземания. В допъл-
нение следва да се посочи, че предявеният отрицателен установителен иск цели внасяне на
яснота в отношенията на страните и препятства възможността в по-късен момент отново да
бъдат разглеждани идентични съображения на ищеца за недължимост на вземанията, обек-
тивирани в изпълнителния титул.
В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на погасителна
давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е да
докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват.
От приложеното копие на изп.д. № 369/2016 г. по описа на ЧСИ С. Б. се установява,
че същото е образувано въз основа на цитирания изпълнителен лист и молба за образуване
от 23.02.2016 г., в която е инкорпорирано и искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, с което давността за вземането е прекъсната. След образуване на делото ЧСИ С. Б.
е извършвал справки за имущественото състояние на длъжниците до различни институции,
изпратил ПДИ, налагал запори, включително и по искане на взискателя – последното от
които запор върху банкови сметки, наложен на 08.02.2017 г. /л. 77/ по искане на взискателя
2
на 10.01.2017 г. /л.75/.
Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след 10.01.2017 г.
е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 11.01.2019 г.
производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
новата давност за вземанията е започнала да тече от 08.02.2017 г. – последното валидно
предприето изпълнително действия, съгласно разясненията на ТР № 2/2013 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание в
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния
изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални
предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на
изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на
изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена заповед за
изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното
решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея
вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както
и трайното становище на настоящия съдебен състав. Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за
петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага
както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила
заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен
въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено
решение на Районен съд Перник в посочения смисъл.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е
общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай. В настоящия случай след 08.02.2017 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
09.02.2022 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист са били
погасени по давност и искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните в процеса разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса.
Основателно е възражението за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца за
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., поради което при съобразяване предмета на
делото и сложността на действително извършената работа, предвид практиката на СЕС,
обективирана в 2 български дела С-427/16 и С-428/16, съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде редуцирано до общо 400 лв., съобразно размерите, установени в чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. А. А., ЕГН **********, с
3
адрес гр. П., кв. *****, чрез адв. К. П. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация
Перник“ АД не съществува изпълняемо право (право на принудително изпълнение)
спрямо К. А. А. за сумата в размер на: 676,99 лева – главница, представляваща стойност на
неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.09.2013 г. до 30.04.2014
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 94,33 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 08.11.2013 г. до 25.08.2015 г., както и сумата 125,00 лева – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 6750/2015 г. по описа на РС Перник, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на К. А.
А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4