РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Добрич, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230103087 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба от адв. М.Р.Г. Булстат *** ***, офис 8, подадена чрез
адв.Г. П., с която срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД ***,
вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, е предявен установителен иск съдът да установи вземането
на ищцата по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д№ 2359/23г. по описа на РСДобрич, за
следните суми:
- 7 063,14лв, представляващи незаплатени адвокатски възнаграждения за завеждане и
водене на изпълнителни и граждански дела, по които страна е ответника по делото, по
фактура № 1062 от 30.11.2022г., а по дела както следва:
* 360лв. по гр. дело № 2189/2018г. по описа на Районен съд Добрич;
* 1499,45лв. по гр. дело № 2190/2018г. по описа на Районен съд Добрич;
* 480лв. по изп. дело № 575/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич
* 480лв. по изп. дело № 576/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич
* 480лв. по изп. дело № 579/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич
* 480лв. по изп. дело № 580/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич;
* 480лв. по изп. дело № 581/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич;
* 480лв. по изп. дело № 582/2017г* по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич;
* 480лв. по изп. дело № 583/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич;
* 437,90лв по изп.дело № 584/2017 по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич
* 445,79лв по изп.дело № 586/2017 по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич
* 480лв. по изп. дело № 588/2017. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич
* 480лв., по изп. дело № 7/2018г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК до окончателното погасяване.
В исковата молба се излагат следните фактически твърдения: През периода 2017-
2018г. в качеството и на адвокат ищцата осъществила текущо правно обслужване на
ответника съгласно сключени договори за текуща правна помощ, включително и
1
представлявала дружеството по образуваните срещу дружеството граждански и/или
търговски дела, както и процесуално представителство и защита. През този период ищцата
като адвокат водила изпълнителни дела срещу абонати - длъжници на дружеството до
момента на оттегляне на пълномощията от страна на ответника.
Представителството пред съда и пред съдебните изпълнители ищцата осъществявала
въз основа на изрично упълномощаване за всяко едно дело като договори в някои случаи
били подписвани, а при други - не. Тъй като ответникът не винаги подписвал съставените
договори, по част от делата ищцата представлявала дружеството само въз основа на
пълномощно.
Ищцата подала молба до Адвокатския съвет на Адвокатска колегия Добрич да и бъде
определено възнаграждение за всяко едно дело предвид това, че съгласно чл. 6, т.11 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела, на адвоката се дължи отделно
възнаграждение. Със свое решение от 27.10.2022г. съветът на адвокатска колегия Добрич на
основание чл.36, ал.З от Закона за адвокатурата уважил подаденото искане и определил
размера на адвокатските възнаграждения в минимален размер съобразно материалния
интерес на водените граждански и изпълнителни дела и в съответствие с извършената по
делата работа.
Въз основа на така определените възнаграждения и съобразно изискванията на Закона
за счетоводството съставила фактура № 1062 .от 30.11.2022г. Същата е връчена на ответника
ведно с покана за заплащане на дължимата по фактурата сума в десет дневен срок от
получаването на поканата. Последната ведно с фактурата са връчени на ответника чрез.
Системата за сигурно електронно връчване на 20.01.2023г. В дадения десет дневен срок
плащане от страна на ответника не постъпи.
Така ответникът не заплатил процесните адвокатски възнаграждения с вкл. ДДС.
Считайки, че вземането и е безспорно, ищцата М.Г. подала до PC-Добрич заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК. В резултат на това
била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 2359/2023 г.,
за исковите суми.
С исковата молба се претендира присъждане на направените в настоящото
производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на
чл.38 ал.1 т.3 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор. Оспорва иска по основание
и размер. Конкретните възражения са:
-в полза на ищеца не е възникнало вземане от Ответника за заплащане неплатени
адвокатски възнаграждения за образуване и водене на изпълнителни дела, както и на
граждански дела, само въз основа на подписани пълномощни без договори за правна помощ
през 2017 г. и 2018 г. Правото на адвоката да получи възнаграждение от полагане на труд в
изпълнение на възложеното му от доверителя по договор за услуга възниква тогава, когато е
налице възлагане и положен труд. В настоящия случай липсва правно основание за
заплащане на адвокатски възнаграждения, доколкото липсва писмен договор между
страните, както и изрично възлагане.
В подписаните пълномощни представени към исковата молба липсва договорено
възнаграждение.
- от програмния продукт „***“, с който дружеството работи е видно, че твърдените
адвокатските възнаграждения не са били начислявани по партидите на длъжниците като
разноски, за да бъдат дължими от ответника;
-адв. М.Г. е издала фактура за извършени услуги през 2017 г. и 2018 г. през месец
ноември 2022 година /след 5 години/ в нарушение на счетоводните закони. Съгласно чл.113,
ал.1 от ЗДДС- „Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за
извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане
2
предии това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.“. т.е
това е следвало да случи през 2017 г. и 2018 г., а не през 2022 г.
Освен това всеки разход се отнася за съответния период и издадената през 2022 г.
фактура няма да бъде данъчно призната. А съгласно ал.4 от същата разпоредба:
„Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни
от датата на получаване на плащането.“
Освен това, с издадената фактура и посочените дела от 2017 г. и 2018 г. не е спазен
счетоводния принцип на начисляването (чл.26 от ЗСч), съгласно който „ефектите от сделки и
други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на
получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват
във финансовите отчети за периода, за който се отнасят“. Финансовите 2017 г. и 2018 г. са
отдавна приключили и няма как дружеството да осчетоводява задължения, които изначално
не са възникнали между страните. От друга страна съгласно чл.3, ал.3 от Закона за
счетоводството е записано, че: „Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане
на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване
изискванията за съставянето на документи по този закон.“
Твърди се, че за да бъде осчетоводен един разход в съответната счетоводна сметка,
съгласно Закона за счетоводството е необходимо да бъдат представени първични счетоводни
документи
Към исковата молба не са представени протоколи по чл. 14. (1) от Закона за
счетоводството за предаване на счетоводната документация
-Изпълнително дело № 575/2017 г. по описа на ЧСИ С.С. дори не е въведено в
програмния продукт на ВиК Оператора.
-видно от приложените към исковата молба молби за образуване на изпълнителните
дела посочените в тях възнаграждения значително се различават от посочените в исковата
молба:
-Изп.д. № 575/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 576/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 579/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 580/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 581/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 582/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
Изп.д. № 583/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 584/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 360 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 437,90 лв.
-Изп.д. № 586/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 360 лв. с ДДС, а в
исковата молба е посочена сума от 445,79 лв.
-Изп.д. № 588/2017 г. в молбата за образуване е посочена сума от 240 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-Изп.д. № 7/2018 г. в молбата за образуване е посочена сума от 390 лв. с ДДС , а в
исковата молба е посочена сума от 480 лв.
-исковете са погасени по давност.
-определените от адвокатския съвет възнаграждения са завишени, доколкото
3
единствено и само е подадена молба за образуване на изпълнително дело и липсват
последващи изпълнителни действия. Не е внесена дължимата такса за изпълнителното
производство и молбите за образуване на изп.дела са формални и бланкетни.
-всички правомощия на М.Г. са оттеглени от ответника с изрични уведомления до
всички ЧСИ и съдилища в област Добрич.
-По отношение на търсените възнаграждения по гр.д. № 2189/2018 г. и гр.д.
№2190/2018 г. по описа на PC Добрич също липсва договор за правна защита и съдействие,
както и по делото не са представени списъци с разноски по чл.80 от ГПК, за да бъдат
признати като такива.
По гр.д. № 2189/2018 г. на ДРС М.Г. не се е явявала като процесуален представител и
делото е приключило с едно ОСЗ.
По гр.д. № 2190/2018 г. на ДРС М.Г. е подала молба на 19.07.2018 г., делото да бъде
гледано в нейно отсъствие.
-Възразява се изрично издадения Протокол № 20/27.10.2022 г. на Съвета на
Адвокатска колегия Добрич да служи за определяне размера на задължението, тъй като
липсват такива правомощия на Съвета, доколколкото М.Г. не е била назначавана за особен
представител, за да може да се определят размери.
-адвокатските възнаграждения следва да се определят като прекомерни с оглед
извършените действия по подаване на молба за образуване на изпълнително дело.
-неоснователен и акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД, поради неоснователност на
главните.
-в случай, че се признае главния иск, определеното възнаграждение включва в своя
размер ДДС,а е недопустимо да се начислява обезщетение за забава върху начислен ДДС.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна :
Във връзка с доказване на възлагането на правната работа ищцата представя
пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г. /л.72/ и пълномощно с рег.№ П-3/12.01.2018г. /л.71/, с
което адв. М.Г. се упълномощава от управителя на ответното дружество да представлява
„ВиК Добрич“ АД пред ЧСИ С.С. , като завежда и води изпълнителни дела до
окончателното им свършване във всички инстанции. Във всяко от двете пълномощни са
посочени три имена и единен граждански номер на длъжници на водоснабдителното
дружество.
С искане вх.№ 628/19.09.2022г. ищцата сезирала Адвокатския съвет на Адвокатска
колегия Добрич да и бъде определено възнаграждение за 45бр. изпълнителни дела предвид
това, че съгласно чл. 6, т.11 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела, на адвоката се дължи отделно възнаграждение.
Със свое решение от 27.10.2022г. съветът на адвокатска колегия Добрич на основание
чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата уважил подаденото искане и определил размера на
адвокатските възнаграждения в минимален размер съобразно материалния интерес на
водените граждански и изпълнителни дела и в съответствие с извършената по делата
работа. Адв.М. Г. съставила фактура № 1062 от 30.11.2022г. Същата е връчена на ответника
ведно с покана за заплащане на дължимата по фактурата сума в десет дневен срок от
получаването на поканата. Последната ведно с фактурата са връчени на ответника чрез
Системата за сигурно електронно връчване на 20.01.2023г.
Не е спорно между страните, че плащания не са постъпили.
Представен по делото е отговор по гр.д№ 2189/2018г. по описа на РС Добрич, ведно с
пълномощно за адв. М.Г. за процесуално представителство по същото дело до окончателното
му приключване пред всички инстанции/л.12/, становище вх.№ 18200/07.09.2018г. по същото
дело, депозирано от адв. М.Г., допълнителна молба по делото, без дата, както и съдебен акт-
Решение№ 271/01.03.2019г., с който частично е уважен предявеният срещу „ВиК Добрич“
4
АД иск. С молба вх.№ ВиК -1064/11.03.2019г. адв. Галев е уведомила управителя на „ВиК
Добрич“ АД за резултата от първоинстанционното производство и поскла становище за
предприемане на обжалване.
Представен по делото е отговор по гр.д№ 2190/2018г. по описа на РС Добрич,
изготвен от адв. М.Г., молба вх.№ 15758/13.08.2018г. по същото дело, депозирано от адв.
М.Г., както и съдебен акт- Решение№ 860/24.08.2018г., с който е уважен иска за незаконно
уволнение и частично уважен предявеният срещу „ВиК Добрич“ АД иск за
обезщетение.Представено е и пълномощното за гр.д№ 2190/2018г. от управителя на
ответното дружетво за адв.М.Г. от 27.06.2018г.- л.70.
По делото е допусната комплексна съдебно-документална-счетоводна експертиза.
Вещото лице е извършило проверка на изпълнителните дела по описа на ЧСИ С., за които
ищцата твърди да е извършила процесуални действия. Експертизата установява следното:
1.ИД № 575/2017 г. е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена при ЧСИ с
вх.№ 08138/05.12.2017 г. с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г. /
идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист № от 25.11.2015 г.,
издаден по ч.гр.д.№374/2015 г. на PC - Добрич, и разпореждане №431/14.12.2015 г. за
поправка ОФГ, с който длъжника О.Ш.А. е осъден да заплати на ВИК -Добрич „ АД:
•131.30 лв. за предоставени вик услуги за периода от 28.01.2013 г. до20.11.2014г. за
обект в ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 29.01.2015 г. до
окончателното изплащане
•8.19лв. обезщетение за забава за периода 18.12.2013г.- 28.01.2015 г.
С молба адв.Г. заведена с вх.№ 08138/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.24 по настоящото дело / е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп. лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по настоящото дела, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране от длъжника
на сумите по изп.лист, ведно с дължимите такси и разноски по изп.дело, да се извършат
справки : в ТД на НАП - Добрич за наличие/липса/ на публични задължения на длъжника ; и
БНБ за наличие на банкови сметки, и да се изпрати на длъжника покана за доброволно
изпълнение.
На 06.02.2018 г. - ЧСИ е разпоредил да се изпрати съобщение до длъжника за
образуваното ИД и размер на дълг, чрез сестра му С.Ш.М..
С молба от адв.Г. с № 01477/27.02.2019 г. заведена при ЧСИ С. е отправено искане за
служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно съществуващи
банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови институции.
За извършените изпълнителни действия са начислени от ЧСИ такси в размер на
121.60 лв. - описани в / таблица 21.
С постановление от 10.04.2024 г. на ЧСИ С.С./ влязло в сила на 14.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
2.ИД № 576/2017 г. - е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена при ЧСИ с
вх.№ 08140/05.12.2017 г. с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г. /
идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 12.05.2016 г., издаден
по гр.д.№ 2497/2015 г. на PC - Добрич, с който длъжника Р.О.Я. е осъден да заплати на „
ВИК -Добрич „ АД : 471.20 лв. съдебно разноски по гр.д.2497/2015 г. и 25.00 лв. разноски по
ч.гр.д.№ 1724/2015 г.
С молба адв.Г. заведена с вх.№ 08140/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.26 по настоящото дело / е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
5
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране от длъжника
на сумата 736.20 лв. , ведно с дължимите такси и разноски по принудителното изпълнение
съгласно ТТР към ЗЧСИ, да се извърши :справка в НБД за длъжника ; справка в ТД на НАП
за наличие/липса/ с искане за представяне на документи/; справка в БНБ за наличие на
банкови сметки; справки в ТД НАП, НОИ и АВ, както и да се изпрати на длъжника покана
за доброволно изпълнение, и да се уведоми взискателя за дължимите такси
С молба от адв.Г. с вх. № 01476/27.02.2019 г. заведена при ЧСИ С. е отправено искане
до ЧСИ - за служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно
съществуващи банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови
институции.
За извършените изпълнителни действия са начислени от ЧСИ такси в размер на
137.65 лв. / таблица 3/, заплатени от ВИК - Добрич
Със Заявление вх.№ 00047/07.01.2022 г. от инж.Т.Г. - Изп.дирекгор на „ ВиК Добрич я
АД, е отправено искане до ЧСИ по чл.433, ал.2 от ГПК.
С постановление от 12.04.2024 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 14.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
3.ИД № 579/2017 г. - е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена при ЧСИ с
вх.№ 08143/05.12.2017 г.,с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г. /
идентично с това на л.72 по настоящото дело/, изпълнителен лист от 12.05.2016 г., издаден
по ч.гр.д.№ 499/2016 г. на PC - Каварна, с който длъжника А.К.П. е осъдена да заплати на .
ВИК -Добрич „ АД:
•434.18 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
15.12.2014 - 19.09.2016 г. за обект ***, ведно със законната лихва от 29.11.2016 г. до
изплащане на вземането
•96.26 лв. обезщетение за забава считано от 30-дневния срок за плащане на
фактурираните услуги до 31.10.2016 г.
•25.00 лв. държавна такса
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08143/05.12.2017 г. при ЧСИ С., / идентична с
приложена на л.28 по настоящото дело / е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.дело, за заплащане на сумите
по изп.лист, ведно с адвокатско възнаграждение 240 лв., да се извърши пълно имуществено
проучване на длъжника, да се извърши справка в ТД на НАП, да се изпрати на длъжника
покана за доброволно изпълнение.
С молба от адв.Г. заведена с № 01475/27.02.2019 г. при ЧСИ С., е отправено искане за
служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно съществуващи
банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови институции.
За извършените изпълнителни действия, от ЧСИ са начислени такси в размер на
133.43 лв. / таблица 4, колона 10/, заплатени от длъжника А.К.П. чрез постъпили суми: 90.95
лв. от запор в Банка ДСК и три касови плащания по 50 лв. (150 лв.) = на 240.95 лв.
Разликата от 107.52 лв. са преведени по сметка на „ ВИК - Добрич, АД
На 01.06.2020 г. от , ВИК -Добрич „ АД е изпратен имейл на ЧСИ,с приложено
извлечение към 01.06.2020 г. за извършени директни плащания от длъжника на взискателя
на 14.12.2017 г. и 13.03.2017 г. в общ размер 136.88 лв., които са осчетоводили за погасяване
на 25.00 лв. ДТ по изп.лист и 111.88 лв. за лихви.
С постановление от 08.05.2024 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 31.05.2024 г. на
6
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
4.ИД № 580/2017 г. - е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена при ЧСИ с
вх.№ 08144/05.12.2017 г.,с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г. /
идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 13.02.2017 г., издаден
по ч.гр.д.№ 3957/2017 г. на PC - Добрич, с който длъжника В.Х.А. е осъден да заплати на
„ВИК-Добрич „АД:
•513.35 лв, главница за неизплатени вик услуги през перйода от
13.08.2014 -15.02.2016 г. за обект грДобрич, ул.” Георги Кирков „ № 20, ап.16 , ведно
със законната лихва от 19.12.2016 г. до изплащане на вземането
•25,00 лв. държавна такса.
С молба чрез адв.Г. заведена с вх.№ 08143/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.30 по настоящото дело / е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие, чрез заявен способ : запор на банкови
сметки и движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на
длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране от длъжника
на сумата 828.83 лв. , ведно с дължимите такси и разноски по принудителното изпълнение
съгласно ТТР към ЗЧСИ, да се извършат справки за длъжника: в НБД ; в ТД на НАП за
наличие/липса/ на публични задължения с искане за представяне на документи ; справка в
БНБ за наличие на банкови сметки; справки в ТД НАП, НОИ и АВ, какго и да се изпрати на
длъжника покана за доброволно изпълнение, и да се уведоми взискателя за дължимите такси
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 01474/27.02.2019 г. при ЧСИ С. е отправено искане
за служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно
съществуващи банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови
институции.
С молба от П.П. -прокурист на ВИК АД Добрич, заведена с № 01249/06.03.2020 г. при
ЧСИ е отправено искане за насрочване на дата и час за опис на движими вещи собственост
на длъжника, намиращи се в дома му.
За извършените изпълнителни действия от ЧСИ са начислени такси в размер на
246.55 лв., заплатени от ВИК -Добрич по фактури описани в .
С постановление от 10.04.2024 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 14.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
5.ИД № 581/2017 г. е образувано въз основа на подадена от адв.Г. молба заведане с вх.
№ 08147/05.12.2017 г. при ЧСИ С., с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-
99/20.11.2017 г. I идентично с това на л.72 по настоящото дело/, изпълнителен лист
№4135/2016 от 07.03.2017 г., издаден по ч.гр.д.№ 4135/2016 г. на PC - Добрич, с който
длъжника А.К.А. е осъдена да заплати на „ ВИК -Добрич, АД:
•498.89 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
11.12.2012 - 14.10.2016 г. за обект *** , ведно със законната лихва от 23.12.2016 г. до
изплащане на вземането
•103.37 лв. - сбор на обезщетение за забава
•25.00 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08147/05.12.2017 г. при ЧСИ / идентична с
приложена на л.32 по настоящото дело, е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране на
посочените суми по изп.лист, ведно с дължимите такси и разноски по изпълнителното дело,
7
да се извърши : справка в ТД на НАП за наличие/липса/ на публични задължения, с искане за
представяне на документи/; справка в БНБ за наличие на банкови сметки, както и да се
изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение, и да се уведоми взискателя за
дължимите такси
С молба от адв.Г. заведена с № 01473/27.02.2019 г. при ЧСИ С. е отправено искане за
служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно съществуващи
банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови институции.
На 15.04.2019 г. от „ ВИК -Добрич „ АД е изпратен имейл на ЧСИ,с приложено
извлечение към 15.04.2019 г. за извършени директни плащания от длъжника на взискателя
на 20.02.2017 г. ; 31.03.2017 г. ; 30.11.2017 г.; 02.02.2018 г. и 06.03.2018 г. в общ размер 673.41
лв., който са осчетоводили за погасяване на 25.00 лв. ДТ по изп.лист, 149.52 лв. лихви и
498.98 лв. главница.
Със заявление вх.№2789/16.04.2019 г. от ВИК - Добрич до ЧСИ, е отправено искане
делото да бъде прекратено - поради пълно погашение.
Със заявление вх.№ 07209/27.11.2019 г. от длъжника А.К.А. е отправено искане до
ЧСИ делото да бъде прекратено, като дължимите такси ще заплати на 28.11.2019 г.
За извършените изпълнителни действия от ЧСИ са начислени в размер на 246.55 лв. I
таблица 6/, от които по фактура № *** и *** в размер 65.45 лв. са заплатени от ВИК -
Добрич, а от длъжника 108.66 лв.
На 29.11.2019 г. от „ ВИК -Добрич „ АД е изпратен имейл на ЧСИ, с приложено
извлечение към 29.11.2019 г. за извършени директни плащания от длъжника на взискателя в
размер на 65.45 лв. - осчетоводени за погасяване на заплатени такси по фактури с №
***/07.07.2019 г. и ***/07.07.2019 г.
С постановление от 11.04.2024 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 14.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 отГПК, изпълнителното дело е прекратено.
6.ИД № 582/2017 г. - е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена с вх.№
08148/05.12.2017 г. при ЧСИ С., с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г.
/ идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист №248/ 20.09.2016 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 163/2016 г. на PC - Добрич, с който длъжника Я.Я.А., е осъден да
заплати на „ ВИК -Добрич „АД:
•279.80 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
20.05.2015 - 22.02.2016 г., ведно със законната лихва от 06.06.2016 г. до изплащане на
вземането
•52.20 лв. - сбор на обезщетение за забава
•25.00 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08148/05.12.2017 г. при ЧСИ С. /идентична с
приложена на л.34 по настоящото дело/, е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране на
посочените суми по изп.лист, ведно с дължимите такси и разноски по изпълнителното дело,
да се извърши : справка в ТД на НАП за наличие/липса/ на публични задължения, с искане за
представяне на документи; справка в БНБ за наличие на банкови сметки, както и да се
изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение, и да се уведоми взискателя за
дължимите такси.
С молба от адв.Г. заведена с № 01472/27.02.2019 г. при ЧСИ С., е отправено искане за
служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно съществуващи
банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови институции.
За извършените изпълнителни действия са начислени от ЧСИ такси в размер на
8
212.81 лв. / таблица 7 /, които са заплатени от длъжника Я.Я.А. чрез постъпили касови
плащания в общ размер на 291.10 лв. Разликата от 78.29 лв. са преведени по сметка на „
ВИК - Добрич „ АД
Със Заявление вх.№ 02529/13.06.2022 г. от инж.Т.Г. – Изп.директор на „ ВиК Добрич „
АД, е отправено искане до ЧСИ по чл.433, ал.2 от ГПК.
С постановление от 12.08.2022 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 02.09.2022 г. на
основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
7.ИД № 583/2017 г. - е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена с вх.№
08149/05.12.2017 г. при ЧСИ С., с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г.
/ идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 03.02.2017 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 3962/2016 г. на PC - Добрич, с който длъжника В.Х.Г., е осъден да
заплати на „ ВИК -Добрич „ АД:
•513.35 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
09.03.2015 г. -14.10.2016 г., ведно със законната лихва от 19.12.2016 г. до изплащане
на вземането
•25.00 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08149/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична от
приложена на л.36 по настоящото дело/ е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп. лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране на
посочените суми по изп.лист, ведно с дължимите такси и разноски по изпълнителното дело,
да се извърши : справка в ТД на НАП за наличие/липса/ на публични задължения, с искане за
представяне на документи/; справка в БНБ за наличие на банкови сметки, както и да се
изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение, и да се уведоми взискателя за
дължимите такси.
С молба от адв.Г. заведена с вх. № 01471/27.02.2019 г. при ЧСИ С., е отправено искане
за служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно
съществуващи банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови
институции.
За извършените изпълнителни действия са начислени от ЧСИ такси в размер на
145.55 лв. описани в таблица 8, от които по фактура № *** в размер 103.35 лв. са заплатени
от ВИК - Добрич, а от длъжника 42.00 лв. по фактура № ***/07.08.2019
С постановление от 08.05.2024 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 31.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
8.ИД № 584/2017 г. -е образувано въз основа на Молба от адв.Г., заведана с вх.№
08150/05.12.2017 г. при ЧСИ, приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г. /
идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 15.11.2016 г„ издаден
по ч.гр.д.№ 477/2016 г. на PC - Добрич, с който длъжника Б.И.Д., е осъден да заплати на я
ВИК -Добрич „ АД:
•1257.03 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
19.09.2013 г. -24.09.2015 г., ведно със законната лихва от 22.02.2016 г. до изплащане
на вземането
•141.17 лв. - сбор от обезщетение за забава в размер на законна лихва
•27.96 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08150/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.38 по настоящото дело / е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лйст, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 360 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
9
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране на сумата
2014.92 лв., в т.ч. олихвяема главница 1257.03 лв.,ведно с дължимите такси и разноски по
изпълнителното дело, да се извърши : справка в НБД, да се уведоми взискателя, че длъжника
е почитала и има пет деца, и желае ли да се конституират всички наследници или само някои
от тях.
От адв.М.Г. е изпратено на имейл на ЧСИ на 16.12.2017 г. - становище, заведено с вх.
№ 08354/18.12.2017 г., с което моли производството по изп.дело да продължи и
наследниците на длъжника да бъдат конституирани като длъжници. Да не се извършват
справки за налични банкови сметки, тъй като такива са направени по друго дело през
м.ноември 2017 г. / без авоари/.
На 27.11.2018 г. от ЧСИ е изпратен имейл до адв.Г., с прикачен файл за изпращане на
уведомление с изх.012019/26.11.2018 г., с което е уведомена, че наследниците на починалата
Б.И.М., са трайно установени в чужбина, и не са уведомени за конституирането, като моли
да се w посочи способ за продължаване на изпълнителните действия.
За извършените изпълнителни действия са начислени от ЧСИ такси в размер на
239.55 лв./ таблица 9/, заплатени от ВИК - Добрич.
С постановление от 15.04.2024 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 13.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
9.ИД № 586/2017 г. е образувано въз основа на молба от адв.Г. заведена с вх.№
08153/05.12.2017 г. при ЧСИ С., с приложени към нея пълномощно с рег,№ П-99/20.11.2017
г. / идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 17.01.2017 г„
издаден по ч.гр.д.№ 3869/2016 г. на PC - Добрич, с който длъжника С.А.П., е осъден да
заплати на „ ВИК -Добрич „ АД:
•1442.40 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
13.08.2014 г. -04.10.2016 г., ведно със законната лихва от 13.12.2016 г. до изплащане
на вземането
•140.09 лв. - сбор от обезщетение за забава в размер на законна лихва
•31.65 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08153/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.40 по настоящото дело/, е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 360 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.делото за събиране на сумата
2118.38 лв., в т.ч, олихвяема главница 1442.40 лв.,ведно с дължимите такси и разноски по
изпълнителното дело, да се извърши: справка в НБД, ТД на НАП, НОИ, АВ, да се уведоми
длъжника с покана за доброволно изпълнение и взискателя за дължимите такси .
С молба от адв.Г. заведена с № 01470/27.02.2019 г. при ЧСИ С., е отправено искане за
служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно съществуващи
банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови институции.
Със Заявление вх.№ 03464/17.05.2019 г. длъжника е уведомил ЧСИ, че има извършени
плащания към взискателя, като дължимите такси по изп.дело ще заплаща на вноски по 50
лв.
На 21.05.2019 г. ЧСИ е уведомен чрез имейл от ВИК за плащанията извършени от
длъжника в размер на 1232 лв., ведно с прикачен файл какви суми са погасени с тях по дати,
размери, в т.ч. присъдени разноски 31.65 лв., заплатени такси на ЧСИ - 23.95 лв., лихви -
153.49 лв. и главница -1022.91 лв.
За извършените изпълнителни действия от ЧСИ са начислени такси в размер на
10
153.90 лв. / таблица 10/, от които 53.95 лв. по фактура № ***/15.03.2018 и №
52248/15.05.2021 са заплатени от ВИК - Добрич, а от длъжника 99.95 лв.
С постановление от 08.05.2024 г. на ЧСИ С.С. I влязло в сила на 31.05.2024 г. на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело е прекратено.
10.ИД № 588/2017 г. е образувано въз основа на Молба от адв.Г., заведена с вх.№
08155/05.12.2017 г. при ЧСИ С., с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г.
/ идентично с това на л.72 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 08.02.2017 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 2959/2015 г. на PC - Добрич, с който длъжника Д.Д.И., е осъден да
заплати на, ВИК -Добрич „ АД:
•299.87 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от 22.06.2012 г. -
18.06.2015 г., ведно със законната лихва от 14.08.2015 г. до изплащане на вземането
•29.92 лв. - сбор от обезщетение за забава в размер на законна лихва
•28.48 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 08155/05.12.2017 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.42 по настоящото дело /, е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изп.лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 240 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие - неприложен такъв, а само
пълномощно л.72 по ^ настоящото дела/, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и
движимо имущество и/или възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 05.12.2017 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.дело за събиране на сумата
668.86 лв., в т.ч. олихвяема главница 299.87 лв.,ведно с дължимите такси и разноски по
изпълнителното дело, да се извърши >: справка в НБД, ТД на НАП, НОИ, АВ, да се уведоми
длъжника с покана за доброволно изпълнение и взискателя за дължимите такси .
Със заявление от длъжника заведено с вх.№01245/21.02.2018 г. при ЧСИ, длъжника е
заявил, че прави вноска от 100 лв. и от запор 147 лв., като моли да бъде вдигнат запора на
сметка в УниКредит, по която плаща заем, както и на лек автомобил с ***, който желае да
продаде, за да покрие задължението по делото.
На 16.05.2018 г. заявлението на длъжника, ведно с уведомление изх.№ w
5109/15.05.2018 г. , ЧСИ е изпратил по имейл на адв.Г. за становище относно молбата за
вдигане запор по делото.
С уведомление вх.№ 4389/22.05.2018 г., адв.Г. е уведомила ЧСИ за даване съгласие да
бъде вдигнат наложения запор върху МПС.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№06292/31.07.2018 г. при ЧСИ, е отправено искане до
ЧСИ да се извърши справка в НАП за наличие на трудови договори на длъжника, банкови
сметки, и налагане на запор.
За извършените изпълнителни действия, от ЧСИ са начислени в размер на 440.48 лв. /
таблица 11 /, които са заплатени от длъжника чрез постъпили касови плащания и запор в общ
размер на 1216.56 лв. От ЧСИ на взискателя „ ВИК -Добрич „ АД са преведени 732.98
лв., с които са погасени в пълен размер сумите по изпълнителен лист, и прието разноски за
адвокатско възнаграждение 240 лв.
С постановление от 18.05.2020 г. на ЧСИ С.С. / влязло в сила на 14.06.2024 г. - поради
изплатено задължение на длъжника към взискателя, и събрани разноски по изпълнението -
изпълнителното дело е прекратено.
11.ИД № 7/2018 г. е образувано въз основа на молба от адв.Г., заведена с вх.№
00292/19.01.2018 г. при ЧСИ С., с приложени към нея пълномощно с рег.№ П-99/20.11.2017 г.
/ идентично с това на л.71 по настоящото дело/, и изпълнителен лист от 31.05.2017 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 1545/2017 г. на PC - Добрич, с който длъжника Н.П.Б., е осъден да
заплати на „ ВИК - Добрич „ АД:
•805.10 лв. главница за неизплатени вик услуги през периода от
23.05.2014 г. до 10.10.2016 г., ведно със законната лихва от 03.05.2017 г. до изплащане
на вземането
11
• 148.24 лв. сбор от обезщетение за забава в размер на законна лихва
• 25.00 лв. държавна такса.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 00292/19.01.2018 г. при ЧСИ С. / идентична с
приложена на л.45 по настоящото дело / е отправено искане за събиране на вземанията от
длъжника по изплист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско възнаграждение 390 лв. с
ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие с пълномощно идентично на л.71 по
настоящото дело, чрез заявен способ : запор на банкови сметки и движимо имущество и/или
възбрана на недв.имоти и запор върху вземания на длъжника.
На 19.01.2018 г. ЧСИ е разпоредил да се образува изп.дело за събиране на сумите по
изп.лист, ведно с дължимите такси и разноски по изпълнителното дело, да се извърши :
пълно имуществено проучване на длъжника, справки в НБД и ТД на НАП,да се уведоми
длъжника с покана за доброволно изпълнение.
С молба от адв.Г. заведена с вх.№ 03222/09.05.2019 г. при ЧСИ С., отправено искане
за служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно
съществуващи банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови
институции.
Със Заявление вх.№ 04643/04.07.2019 г., длъжника е заявил, че ще прави вноски до 5-
то число на месеца, до пълно погасяване на задължението, с първа вноска на 03.07.2019 г.
По изпълнителното делото въз основа на удостоверение от ТД на НАП - заведено с
вх.№ 00629/30.01.2018 г. е присъединено вземане на НАП по образувано ИД
**********/2009 г. в размер на 206.41 лв.
За извършените изпълнителни действия са начислени от ЧСИ такси в размер на
148.66 лв., от които
•79.25 лв. - са заплатени от „ ВИК - Добрич „ АД - описани в таблица 12
•69.00 лв. заплатени от длъжника при разпределение касово внесени 350 лв. при ЧСИ
описани в таблица 13.
От оставащата сума 281 лв., на НАП са преведени 113.35 лв., на ВИК - Добрич „ АД -
67.65 лв. и по сметка на П.С.П. -100 лв.
От ВИК Добрич, на 06.06.2024 г., е изпратен имейл до ЧСИ за извършените директни
плащания от длъжника по изп.дело в размер на 1235.90 лв.
Към 26-29.07.2024 г. дати на проверка от експертиза - изп.дело не е прекратено.
Ответното дружество представя извлечения от „***“ –деловодния софтуер /л.96-106
от делото/, в които са отразени задълженията на лицата, срещу които са образувани
коментираните по –горе изпълнителни дела. Видно от въведените данни, в програмата е
вписано задължение на всяко от тях за разноски в изп. производство в размер на 240лева,
360 и 390лв., като по някой от делата разноските са събрани изцяло или частично, а по други
дела са останали непогасени от длъжника.
Съгласно уведомление изх.№ 3485-43/18.11.2020г. „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД уведомява ЧСИ С.С. за оттегляне на дадените пълномощия по изпълнителните
дела на дружеството.
По делото е представен и Договор за текуща правна помощ, сключен между страните
на 31.07.2017г. със срок на действие една година, т.е от 01.08.2017г. до 01.08.2018г.
Съгласно чл.3 от Договора, за осъществяване предмета на договора възложителят се
задължава да заплаща на изпълнителя месечно възнаграждение в размер на 700лв. без вкл.
ДДС.
От обхвата на дължимата по договора правна работа в чл.5 от договора е „изключена“
работата на адвоката за процесуално представително и защита на възложителя по водени от
или срещу него съдебни дела. На изпълнителя се дължи отделно от чл.3 на договора
възнаграждение, съобразно размерите, определени в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В раздел V от договора „Права и задължения на изпълнителя“ са описани
12
задълженията на адвоката, в това число:
1. дава консултации, а при и писмени становища по поставените казуси;
2. извършва необходимите за възложителя справки;
3. съставя договори, молби, пълномощни и други документи, необходими за
дейността на възложителя.
4. представлява възложителя пред трети лица след снабдяване с изрично
пълномощно.
5. извършва и други възложени му възложителя дейности, попадащи в обхвата на
дейностите по Закона за адвокатурата.
Чл.12 Изпълнителят се задължава да проучва възможностите за съдебно и
извънсъдебно реализиране вземанията и/или задълженията на възложителя спрямо неговите
длъжници, съответно-кредитори.
Чл.13 Изпълнителят се задължава при подписване на договор за правна защита и
съдействие и съответно пълномощно, да осигури необходимата правна защита и
процесуално представителство на възложителя.
Чл.14 Предметът на настоящия договор се осъществява от изпълнителя при
нефиксирано работно време.
Чл.15 Изпълнителят няма право без съгласието на възложителя да възлага изпълнение
/частично или пълно/ по договора на трето лице.
Чл. 16 При прекратяване на договора, изпълнителят се задължава да довърши до
приключването им всички съдебни дела започнати по време на действие на настоящия
договор.
Чл.17 По образуваните изпълнителни дела с взискател възложителя по договора,
изпълнителят дава отчет при пълното приключване на всяко едно дело.
По искане на ответната страна са събрани гласни доказателства чрез изслушване на
свидетелите С.П.А. и В.П.Г..
Свидетелката А. работи в ответното дружество от м.септември 2014 година на
длъжност „***“.Осчетоводява разходите и таксите по изпълнителните дела по партидата на
длъжниците. За целта и се предоставя фактура или платежен документ.
След получаване фактурата от 30.11.2022 година, главният счетоводител на
дружеството наредил да не се осчетоводява.
В програма „***“ и в счетоводния продукт „***“ за посочените изпълнителни дела
не били осчетоводени възнаграждения за адвокат, а само такси за съдебния изпълнител.
Липсвала практика да се осчетоводяват разходи за адвокат, освен в случите на
фактура и договор за правна помощ от кочан.
През 2017-2018година свидетелката се занимавала с осчетоводяване сметка
„доставцици“, а този тип фактури минават през сметка „доставчици“.
Практиката по изпълнителни дела била плащанията за такси да се извършат след като
ЧСИ С.С. предостави фактурите.
В.П.Г., работи в дружество Водоснабдяване и канализация от началото на 2018
година, като в юридическия отдел работи около година по-късно.
Във връзка с депозираната в ответното дружество фактура от адв. М.Г. свидетелката
извършила проверка на изпълнителните дела, понеже активно се занимава с тях и ЧСИ С.С.
предоставил достъп до тяхната система *** по делата, по които ответникът е
взискател.Установила, че в този софтуерен продукт, посочените за адвокатско
възнаграждение суми са различни от тези, които са посочени във фактурата. При
непосредственото разглеждане на делата също се установило разминаване в адвокатския
хонорар, заявен в молбата за образуване на изпълнителното дело и този във фактурата.
По изпълнителните дела сумите за адвокатско възнаграждение били начислени за
заплащане от длъжниците, като е съобразен размера, посочен от адв. М.Г. в молбата за
образуване на изп. производство.
13
Свидетелката сочи, че в практиката на водоснабдителното дружество не се среща
друг случай, в който за водене на изпълнителни дела да се дава само пълномощно.
При проверката свидетелката установила, че по делата са събрани много малко от
вземанията, а повечето дела били прекратени като перемирани.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи :
По гр.д.№ 3087/2023г.по описа на РС Добрич са предявени в условията на обективно
съединяване за разглеждане по реда на чл.422,ал.1 от ГПК искове с правно основание
чл.79,ал.1,пр.1,във вр. с чл.286 ЗЗД,вр. с чл.36 от ЗА и чл.86 ЗЗД.
Ищецът претендира съдът да установи в отношенията между страните,че ответникът
му дължи сума в размер на - 7 063,14лв, представляващи незаплатени адвокатски
възнаграждения с ДДС, представляваща дължимо,определено на основание чл.36,ал.3 от
ЗА,и неплатено възнаграждение за осъществено процесуално представителство на ответника
по 2 броя съдебни искови производства и по 11 броя изпълнителни производства.
Предявени са 13броя обективно съединени иска, като допуснатото изменение на иска
по реда на чл.214 от ГПК в последното открито съдебно заседание не е надлежно заявено, с
посочване цената на всеки иск и намалението и, респективно не е произвело законовото
действие да редуцира цената на първоначалните искове.
Основателността на предявения главен иск е обусловена от установяването от ищеца
при условията на пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти:1/Че между
М.Г.,в качеството и на адвокат, и ответното дружество, е бил сключен договор за
процесуално представителство по описаните съдебни дела и изпълнителни производства;Че
ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Безспорно установено от приетото като доказателство по настоящото дело, че
ответното дружество, чрез управителя си е упълномощило ищцата с пълномощно с рег.№ П-
99/20.11.2017 г. /л.72/ и пълномощно с рег.№ П-3/12.01.2018г. /л.71/, да представлява „ВиК
Добрич“ АД пред ЧСИ С.С., като завежда и води изпълнителни дела до окончателното им
свършване във всички инстанции. Във всяко от двете пълномощни са посочени три имена и
единен граждански номер на длъжници на водоснабдителното дружество, длъжници по
изпълнителните дела, за които адв. Г. претендира възнаграждение по настоящото
производство.
Тези две пълномощни са послужили като основание адв. М.Г. да подаде по всички 11
изпълнителни дела молби с идентично съдържание за образуване на изпълнителни дела, но с
посочване данните на различни длъжници и конкретните вземания към тях. В молбите за
образуване на изпълнителните производства адвокатът е отправил искане за събиране на
вземанията от длъжника по изп. лист, ведно с разноски по изп.дело и адвокатско
възнаграждение 240 лв. с ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие -
неприложен такъв, с изключение на ИД № 584/2017 г., за което адвоката е определил
възнаграждение от 360лв. с ДДС, ИД № 586/2017 г. за което е определено възнаграждение за
адвокат от 360лв. и ИД № 7/2018 г., за което е определено възнаграждение от 390лв. с ДДС.
Така определените възнаграждения са начислени от съдебния изпълнител за събиране
от длъжниците, както и са вписани в софтуерния продукт, който ползва ответното
дружество ***.
Видно от документалната експертиза, вещото лице установява, че адв. Г. е депозирала
в хода на всяко от изпълнителните производства и друга молба, с която е отправено искане
за служебна проверка в регистъра на банковите сметки, водени от БНБ, относно
съществуващи банкови сметки с титуляр длъжника, и налагане запор в съответните банкови
институции, за справки в НАП за трудови договори на длъжника.
От въведените данни от самия ответник, в продукта *** се установява, че по
отделните изпълнителни дела, някой от разноските за адвокат са събрани изцяло или
частично, а по други дела са останали непогасени от длъжника.
14
Макар, в отговора на исковата молба да не е направено правоизключващо възражение
от ответната страна, че извършените действия от адвоката по изпълнителните дела са в
обема на договорената работа с Договор за текуща правна помощ, сключен между страните
на 31.07.2017г. със срок на действие една година, т.е от 01.08.2017г. до 01.08.2018г., и това
възражение да е преклудирано, за пълнота на изследването следва да се извърши тълкуване
на самия договор в обхвата на раздел V, уреждащ задълженията на изпълнителя адвокат,
както и свидетелските показания относно липсата на практика във водоснабдителното
дружество само с пълномощно и без договори да се водят изпълнителни дела от адвокати.
Това е необходимо с оглед на факта, че подаване на молбите за образуване на
производствата е станало при действието на този договор за обслужване. Категорично с чл.5
от сферата на действие на договора са изключени съдебните производства.
На особено внимателен анализ следва да се подложат клаузите на чл.12 от договора,
съгласно който, изпълнителят се задължава да проучва възможностите за съдебно и
извънсъдебно реализиране вземанията и/или задълженията на възложителя спрямо неговите
длъжници, съответно-кредитори, както и клаузата на чл.17, със която е уговорено, по
образуваните изпълнителни дела с взискател възложителя по договора, изпълнителят дава
отчет при пълното приключване на всяко едно дело. Двете клаузи касаят изпълнителни
производства за събиране вземания на ищеца от длъжници на дружеството. Разпоредбата на
чл. 20 ЗЗД изисква при тълкуването на договорите да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да
се схваща в смисъла, който произтича от целия договор.
Общия смисъл на двете клаузи е в посока, че на адв. М.Г. са дадени проучвателни
задължения по повод нередовни платци, консултация относно възможностите за
принудително събиране на задълженията им и отчитане на приключилите, прекратени
изпълнителни производства. Така направения анализ на двата текста, съпоставени един с
друг водят на извод, че самото образуване, водене на изпълнителни дела е останало извън
предмета на договора за правно обслужване.
При този анализ, изрично упълномощаване с процесните две пълномощни е правно
основание на адвоката да извърши правна работа по процесните 11 изпълнителни
производства. Неоснователно е възражението на ответника, че адв. М.Г. действала не на
основание сключен между страните договор за правна защита и съдействие, поради което не
възникнало право на възмездяване на положения от нея труд. Отношенията между адвокат и
клиент по повод оказване на правна защита и съдействие, включително процесуално
представителство, се уреждат при специалната регламентация по Закона за адвокатурата.
Поначало законът предполага дължимото възнаграждение за положения от адвоката труд да
бъде уговорено с договор –чл.36,ал.2 от ЗА, но това не е императивно изискване – договор
може и да няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение –
чл.36,ал.3 от ЗА. За разлика от пълномощното за процесуално представителство,което
трябва да е в писмена форма /а устно само по изключение – чл.25,ал.1 от ЗА/,за договора
между адвокат и клиент не е предвидена писмена фирма. Съгласието е валидно и ако не е
оформено писмено. Въпросът дали договорът по чл.36 от ЗА е сключен писмено и дали
доказателства за наличието му са представени по делото, по което адвокатът се е задължил
да оказва правно съдействие, няма отношение към въпроса възникнало ли е задължение за
клиента да плати адвокатско възнаграждение и изискуемо ли е то. Възнаграждението може
да бъде дължимо и тогава, когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма
или когато е в писмена форма,но не е представен по делото,по което адвокатът се е задължил
да окаже правно съдействие. В отклонение от общото правило на чл.286 от ЗЗД, съгласно
което възнаграждение за изпълнение на поръчката се дължи само, когато е уговорено,
възнаграждение по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи
винаги и за всяка инстанция – чл.36,ал.1 от ЗА. При липса на договор или когато страните по
договора не са определили размера му, възнаграждението,по искане на адвоката или
15
клиента, се определя от Адвокатския съвет съгласно действащата Наредба на Висшия
адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения, а изискуемостта на вземането
настъпва от момента на изпълнение на поръчката – от извършването на уговореното от
страните правно действие. Именно такъв е и настоящия случай.
Неоснователни са и останалите, наведени и поддържани от ответника възражения.
Липсата на счетоводно отчитане, нарушение на чл.113, ал.1 от ЗДДС за издаване на фактура
за извършената от него доставка на стока или услуга, нарушение на чл.3, ал.3 от Закона за
счетоводството са ирелевантни въпроси относно това дали е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение за осъществената правна работа и как ще се осчетоводи за
нуждите на фиска от всяка от страните.
Възражението, че не следва да бъдат признати правните последици на решението на
адвокатски съвет при АК Добрич, тъй като то определя различно възнаграждение по
действащата към момента на решението Наредба за минималните възнаграждения на
адвокатите от това, което самия адвокат е посочил по всяко от изпълнителните дела следва
да се определи като такова за съществено нарушение на материалноправните разпоредби за
определяне възнаграждение за адвокатска работа.
При установената липса на договор за правна защита дължимото възнаграждение се
определя от съответния адвокатски съвет, въз основа на наредбата на Висшия адвокатски
съвет в справедлив и обоснован размер. По този начин би се постигнала целта на закона –
адвокатът да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер,
който съответства на обема и сложността на извършената работа, и постигнатия резултат.
Установеният ред в ЗА изключва възможността съдът да определи размера на
възнаграждението, той се определя от съответния адвокатски съвет. Решението на Висшия
адвокатски съвет не подлежи на обжалване пред съд, нито по реда на ЗА, нито по ГПК или
АПК, доколкото няма характер на административен акт /Определение № 1100/15.05.2023 г.
по гр.д. № 1461/2023 г., ІV Г.О. на ВКС, Определение № 2434/11.09.2023 г. по адм.д. №
1674/2023 г. на Административен съд Варна/. Решението на Адвокатския съвет относно
определения размер на адвокатско възнаграждение несъмнено не може да обвърже
ответното дружество, което не е участвало в тази процедура и което може да защити своите
интереси именно при разглеждането на настоящия спор. При това, решението на
Адвокатски съвет - Добрич относно посочената в него сума подлежи на преценка в
настоящото съдебно производство, тъй като при решаването на спора съдът не определя
възнаграждение на адвоката, а с оглед възникналия между страните спор за размера на
възнаграждението преценява основателността на техните твърдения и следва да се
произнесе какъв размер на адвокатско възнаграждение в случая е справедлив и обоснован,
съответно, дължим от ответника на ищеца. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г.,
постановено по дело C-438/22г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване
разноски за адвокатско възнаграждение , съдът не е обвързан от посочените в Наредба №
1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на
адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на
делото, както и съобразно действително извършената работа. Съчетано следва да се
приложи принципа за достъпност до адвокатска защита като гаранция за достъп до
правосъдие, възмездният характер на тази защита със зачитане на разумно и
пропорционално възнаграждение и правилата за възлагане отговорността за разноски в
изпълнителното производство. Отчита се разумната връзка на пропорционалност между
използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати-за справедливо
възмездяване на положения от адвоката труд, при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото и действително извършената работа, без за съда да са обвързващи
диктуваните минималните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба №
1/2004 г. /в този смисъл – определение № 1640/04.04.2024 г. по ч. гр. д. № 3549/2023 г. на
ВКС, ІІІ г. о.; решение № 409/26.06.2024 г. по гр. д. № 1857/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. и др. /.
16
По подадените 11бр. изпълнителни дела са депозирани основна молба за образуване,
в която е посочено изпълнителното основание, длъжника, размера на вземанията срещу
него, както и по една или две допълнителни молби за справки за налични суми по банкови
сметки и налагане на запори по повод събиране на вземането. Във всяка от молбата е
посочено адвокатско възнаграждение в границите от 240 до 390лв. според материалния
интерес за събиране по отделните изпълнителни дела, като изрично е отбелязано, че в
сумата е включено ДДС. Според настоящия състав така определените размери напълно
съответстват на правната работа по делата, както и е удовлетворен принципа за зачитане на
разумно и пропорционално възнаграждение и правилата за възлагане отговорността за
разноски в изпълнителното производство. Видно е от съдебно документалната експертиза,
че определените с първоначалните молби разноски от адвоката са начислявани за събиране в
изпълнителните производства. Без значение е въпроса дали действително са събрани,
доколкото се установи, че взискателят е удовлетворен от длъжниците в някой дела напълно,
в други частично, а при трети дела сумите за адвокатско възнаграждение не са събрани.
Видно от представените пълномощни, между страните не е договорен резултативен хонорар
съгласно чл. 36, ал. 4 ЗА. С подаването на молбите за образуване на производствата самият
адвокат е определил цената на своя труд като е заявил за събиране горната сума от
длъжниците по делото и е неоправдано чрез своето Решение Адвокатския съвет да определи
размер по-голям от претендирания от адвоката. Трудът се заплаща по цени, действащи към
момента на полагането му. Това изключва прилагането на Наредбата за адвокатски
възнаграждения действаща 5 години по-късно от полагане на труда. Възражението на
ответната страна, че посочените в молбите от адв. М.Г. възнаграждения са прекомерни е
неоснователно. Обичайната практика по изпълнителни производства е заплащане на
възнаграждения в рамките на претендираните от адв. Г. размери.
Така определените адвокатски възнаграждения са с начислено ДДС. Разпоредбата на
пар.2 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
предвижда,че за регистрираните по ЗДДС адвокати ДДС се начислява върху
възнагражденията по Наредбата и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение. Следователно, размерите на минималните възнаграждения по
Наредбата,при регистриран по ЗДДС адвокат, се явяват данъчна основа,върху която се
дължи ДДС при осъществена услуга по Наредбата- в случая процесуално представителство
по изпълнителни дела. Така определените от адвоката размери настоящия състав не намира
за прекомерни, доколкото въпреки, че извършената работа е еднотипна, всяко от
изпълнителните дела изисква проучване на изпълнителното основание, прецизно вписване
на задълженията, съответно проследяване и действия по предприемане на последващи
изпълнителни действия, които да спират течението на погасителната давност.
При така изложените доводи, настоящия състав приема че в полза на адвокат М. Г. е
възникнало правото да и бъдат заплатени сумите, определени в подадените от нея молби по
процесните единадесет изпълнителни производства, представляващи адвокатско
възнаграждение с начислено ДДС. Исковете за признаване на вземането по всяко
изпълнително дело е основателно до размера, посочен в подадените от адвоката молби за
образуване на изпълнителните производства и подлежат на отхвърляне до претендирания
размер, определен с Решение от 27.10.25022г. от АС Добрич.
По отношение на претенциите на адв. М.Г. за заплащане на адвокатско
възнаграждение за две съдебни производства са относими горните правни изводи. Безспорно
се установява, че ищцата е участвала като пълномощник на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД в гр.д№ 2189/2018г. и гр.д№ 2190/2018г., двете по описа на РС Добрич. По
двете дела адвоката е проучил делото, изготвил отговори, допълнителни молби, становища.
По двете дела са постановени решения, с който частично се отхвърлят исковете срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД. Това обстоятелство не е от значение за
присъждане на възнаграждението, доколкото не е уговорен резултативен хонорар.
17
Предмет на гр.д№ 2189/2018г. е претенция за заплащане на извънреден труд. По
делото са събирани писмени, гласни доказателства, както и е изслушвана съдебна
експертиза. Спорът се характеризира със завишена сложност, въпреки сравнително ниската
цена на иска. Така установените обстоятелства, обосновават извод, че определения с
Решение№ 9/27.10.2022г. адвокатски хонорар в размер на 300лв. съответства на положения
адвокатски труд, като върху възнаграждението следва да се начисли ДДС по изложените по-
горе мотиви.
Предмет на гр.д№ 2190/2018г. са обективно съединени искове за признаване
незаконно уволнение, заплащане на обезщетение за оставане без работа и иск за
възстановяване на преди заеманата работа.
Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ в ред. редакция от 23.05.2017 г., действала при
подписване на пълномощното, по искове за отмяна на уволнение или за възстановяване на
работа, когато са предявени самостоятелно, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на една минимална работна заплата към момента на сключване на договора или
определяне на възнаграждението. Следователно, когато двата иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ и
по чл.344 ал.1 т.2 от КТ са предявени с една искова молба – възнаграждението за двата иска
е само едно и то е в размер на минималната работна заплата към момента на сключване на
договора. В случая двата иска са предявени с една искова молба и минималното
възнаграждение за защита по тези искове за адвоката на ответника е в размер на една
минимална работна заплата, възлизаща на 510 лева, съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г.
Съгласно чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ в ред. редакция от 23.05.2017 г., минималното
възнаграждение за трудови дела с определен интерес се определя по реда на ал.2. В случая
третият иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ е оценяем; цената му е 4422лева, при което
минималното възнаграждение на адвоката за защита по този иск е в размер на 829,62лв.
Или общо за защита по трите предявени в случая искове минималното адвокатско
възнаграждение е в размер на 1339,62 лева. Върху тази сума се начислява ДДС 20 % - 267.92
лева или задължението възлиза на 1607,54лева. Определеното възнаграждение от
Адвокатски съвет Добрич е по-малко- в размер на 1499,45лева. Извършената правна работа
съответства на определения от Съвета размер, доколкото са събирани множество
доказателства и правния спор не е с ниска правна сложност.
При така извършената от съда проверка се налага извод, че за адв. М.Г. е възникнало
правото да и бъде заплатен труда за извършената работа като пълномощник на ответното
дружество по разглежданите две съдебни производства, въз основа на Решението на
Адвокатски съвет Добрич. Исковете за признаване за установено дължимостта им са изцяло
основателни. Възнагражденията по двете съдебни дела не са и прекомерни, каквито са
твърденията на ответната страна, доколкото адвоката независимо дали се е явявал или не е
запознат с делото, депозира в сроковете отговори, становища и реално е постигнал
възможната защита за възложителя.
С оглед на направените изводи за възникване право на адвоката за заплащане на
положения труд по коментираните дела, подлежи на разглеждане възражението на ответника
за погасяване на исковете по давност. Настоящия състав приема, че петгодишният давностен
срок не е изтекъл към момента на подаване заявлението по чл.410 от ГПК- 14.09.2023г.
Същите са определени по размер с решението от 27.10.2022 г. на Адвокатския съвет при
Адвокатска колегия- Добрич и от този момент са станали изискуеми.
На осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД върху главните вземания за адвокатски възнаграждения се
дължи законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК -14.09.2023г. до
окончателното им изплащане.
Относно такси и разноски:
Съразмерно на изхода от спора, в полза на ищцата следва да се присъдят сторените
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и за експертиза.
Представени са доказателства за заплатени 575лева за експертиза и 660,98лв.
18
държавна такса.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати разноски в размер на
456,88лева държавна такса и 398,04лева разходи за експертиза.
Отправено е искане от ищеца за определяне на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Искането е основателно, доколкото е представен
договор за правна защита и съдействие и в него е уговорен именно посочената разпоредба
като основание за определянето му. Съгласно чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на близък, в който случай, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от предвидения в наредбата
по чл.36, ал.2 от ЗА. За да се уважи искане по чл.38, ал.2 от ЗА е от решаващо значние
правната помощ по делото да е реално осъществена, както и относно нея да има изявление,
че е предоставена като безвъзмездна спрямо лица от кръга по чл.38, ал.1 от ЗА, респективно
да няма данни за обратното или възражения срещу изявлението в този смисъл.
В настоящия случай искането за присъждане на разноски при условията на чл.38,
ал.1, т.3 вр. ал.2 от ЗАдв е направено преди приключване на устните състезания, като няма
направено възражение от насрещната страна, че не са налице предпоставКите на това
искане, което следва да бъде взето предвид от съда. Съдът е задължен да определи размера
на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. В
настоящото производство настоящия състав намира, че следва да се определи
възнаграждение, аналогично на договореното в полза на пълномощника на ответната страна,
без върху него да се начислява ДДС, доколкото няма твърдения и доказателства адвоката на
ищеца да е регистриран по ЗДДС. В този смисъл съдът определя възнаграждение в размер
на 1060лв. Съразмер но на уважената част от иска, в тежест на ответната страна следва да се
възложи заплащането му в размер на 733,78лв.
С оглед изхода от спора ъответно, на редуциране подлежат разноските присъдени на
ищцата в заповедното производство. адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата
молба е направено възражение за неправилно определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение от заповедния съд по реда на чл.38 ал.2 от ЗА, вместо да присъди
договорения хонорар от 400лева.
Действително по частното гражданско дело е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който заявителят е упълномощил адвокат и договорил 400лв.
възнаграждение, което според отбелязванията в договора е заплатено.
В същото време в заявлението е отправено искане за определяне на адвокатско
възнаграждение едновременно по реда на чл.38 ал.2 и по реда на чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата.
В този случай възнаграждението в заповедното производство следва да се определи
съобразно договорения и заплатен адвокатски хонорар от 400лв. Съразмерно на
установеното вземане в настоящото производство, в тежест на ответника следва да се
възложат разноски от 97,79лв. държавна такса и 257,62лв. адвокатско възнаграждение.
Ответната страна също е направила искане за присъждане на разноски. Представени
са доказателства за договорен и заплатен адвокатски хонорар от 1272лв. с ДДС и разноски за
експертиза в размер на 575лв. разноски за експертиза. Съразмерно на отхвърлената част от
иска, ищцата следва да заплати на ответната страна 176,96лв. разноски за експертиза и
391,46лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
19
Отменя протоколно определение от 13.02.2025г. за допускане изменение на иска по
реда на чл.214 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията на страните че
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД ***, вписано в ТР при АВ с
ЕИК ***, дължи на адв. М.Р.Г. Булстат *** ***, офис 8, сумите по издадена заповед за
изпълнение 0 1030/15.09.2023г. издадена по ч.гр.д№ 2359/2023г. по описа на РС Добрич,
представляващи адвокатско възнаграждение, както следва:
-360лв. с вкл.ДДС по гр. дело № 2189/2018г. по описа на Районен съд Добрич;
-1499,45лв. с вкл.ДДС по гр. дело № 2190/2018г. по описа на Районен съд Добрич;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 575/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв.;
-240лв. с вкл. ДДС по изп. дело № 576/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 579/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 580/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 581/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 582/2017г* по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 583/2017г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
-360лв. с вкл.ДДС по изп.дело № 584/2017 по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 437,90лв;
-360лв. с вкл.ДДС по изп.дело № 586/2017 по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 445,79лв;
-240лв. с вкл.ДДС по изп. дело № 588/2017. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв
-390лв. с вкл.ДДС, по изп. дело № 7/2018г. по описа на ЧСИ С.С. ОС Добрич, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената сума до претендирания размер от 480лв;
- законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК -14.09.2023г. до окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД ***, вписано в
ТР при АВ с ЕИК ***, да заплати на адв. М.Р.Г. Булстат *** *** сторените разноски в
установителното производство в размер на 456,88лева държавна такса, 733,78лв.
адвокатско възнаграждение и 398,04лева разходи за експертиза.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД ***, вписано в
ТР при АВ с ЕИК ***, да заплати на адв. М.Р.Г. Булстат *** *** сторените разноски в
заповедното производство по ч.гр.д№ 2359/2023г. в размер на от 97,79лв. държавна такса и
257,62лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА адв. М.Р.Г. Булстат *** ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ДОБРИЧ“ АД ***, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, сторените разноски
в установителното производство съразмерно отхвърлената част от исковете, в размер на
176,96лв. разноски за експертиза и 391,46лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Добрички окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
20
21