РЕШЕНИЕ
№ 651
гр. Плевен, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20224430201780 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №15-018 от 05.09.2022г *** на отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към ГД „Рибарство и
контрол“ е наложил на основание чл.70 ал14 от ЗРА на С. Я. М. от с.Б.,
общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ул. „*** административно наказание
глоба в размер на 1500лв и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА иззетата риба от
вида „бяла мряна“ с общо тегло 3 кг е върната обратно във водата и са отнети
пръчка на две снадки – 1бр. и макара – 1бр.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят С. Я. М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Твърди, че не е бил на мястото на проверката от
контролните органи и не е извършвал риболов.
1
За въззиваемата страна *** на отдел „Рибарство и контрол – Централен
Дунав“ гр. Русе към ГД „Рибарство и контрол“, се явява юрк.П., който
изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и
моли съда да го потвърди като такова.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
№0029546 от 10.05.2022г за установяване на административно нарушение, от
който е видно, че на същата дата в 20,10 часа жалбоподателят С. Я. М. е бил
заварен на река Вит, в землището на с.Б. на бетонов мост над река Вит да
извършва любителски риболов с телескоп в работно положение във водата
под контрол и съзнателни действия на нарушителя. Г-н М. извършва
любителски риболов в период на забрана за риболов съгласно Заповед № РД-
09-435/14.04.2022г. на МЗ.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
актосъставител К. В. Р. и свидетелите Н. П. Д. и Д. Г. Д., чиито показания
съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа
изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по
делото писмени доказателства – заповед №РД 09-131/16.02.2021г. на
министъра на ЗХГ, заповед №ЧР 187/19.07.2022г., заповед №РД 09-
406/1.04.2022г. на министъра на ЗХГ и заповед №РД 09-435/14.04.2022г. на
министъра на ЗХГ. От показанията на актосъставителя Р. и свидетеля Д. се
установява, че на 10.05.2022г са получили сигнал от Районен център „112“ за
извършване на нерегламентиран риболов на моста на река Вит, в района на
с.Б.. От показанията на актосъставителя Р. и свидетеля Д. се установява, че
при пристигането им на мястото установили жалбоподателя М. да извършва
риболов с въдица, като в кофичка до него вече имало уловена риба. Според
показанията на актосъставителя Р. и свидетеля Д. на свидетеля бил съставен
АУАН №0029546 от 10.05.2018г за това, че жалбоподателят М. е извършвал
любителски риболов, като риболова е извършен в периода на забрана за
риболов по чл.32 ал.1 и ал.4 от ЗРА и съгласно Заповед №РД-09-435 от
14.04.2022г на МЗ. От показанията на актосъставителя Р. и свидетелите Д. и
2
Д. се установява, че същите са измерили рибата, находяща се в кофичка и са
описали същата по видове и килограми в АУАН №0029546 от 10.05.2018г, а
имено 1 брой бяла мряна и 2 броя сребриста каракуда с общо тегло 2,500кг.
Твърденията на жалбоподателя М., че не е бил на мястото на проверката от
контролните органи и не е извършвал риболов, според съда представляват
една негова защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от събраните по
делото доказателства, а напротив - опровергава се по категоричен начин от
показанията на актосътавителя актосъставителя Р. и свидетелите Д. и Д.. И
тримата свидетели са категорични, че жалбоподателят М. извършвал риболов
с въдица в река Вит в района на моста на с.Б.. За тримата свидетели няма
никакво съмнение, че именно жалбоподателят М. извършвал риболов с
въдица в река Вит, като бил уловил 1 брой бяла мряна и 2 броя сребриста
каракуда с общо тегло 2,500кг, И тримата свидетели депозират показания, че
жалбоподателят М. сам им предоставил личната си карта за съставяне на
АУАН и след неговото изготвяне, преди предявяването му на нарушителя,
последният взел личната си карта и избягал. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Р. и свидетелите Д. и Д., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на
жалбоподателя М. по извършване на нерегламентиран риболов в период на
забрана. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения
относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат
на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушение, което не е
извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна
законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел,
че с действията си жалбоподателят С. Я. М. е извършил нарушение по чл.32
ал.1 и ал.4 от ЗРА и правилно и законосъобразно му е наложил
административно наказание на основание чл.70 ал.1 от ЗРА. Съгласно
разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 -
1. естествени води и водни обекти - по смисъла на Закона за водите;
вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона,
континенталният шелф и изключителната икономическа зона на Черно море и
българският участък на р. Дунав - по смисъла на Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република
3
България; всички останали реки и стари речни корита, крайморските,
крайдунавските и вътрешните езера и блата; 2. изкуствени водни обекти -
язовирите, бентовете и изравнителите, каналите, баластриерните водоеми,
хидропарковете, технологичните водоеми на електрическите централи и на
други индустриални предприятия или земеделски стопанства; и 3.
специализирани обекти за аквакултури - басейни и други съоръжения,
изградени за тази цел, се забранява уловът на риба и други водни организми
през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1, а
съобразно нормата на ал.3 на същия член забраната по ал. 1 в технологичните
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 2 се въвежда ежегодно за срок от 20 до 45 дни със
заповед на министъра на земеделието, храните и горите по предложение на
*** на ИАРА. Съобразно разпоредбата на ал.4 на същия член 32 от ЗРА
забраната по ал. 1 не се отнася за улова на риба и други водни организми във
водни обекти, определени със заповед на министъра на земеделието, храните
и горите, съгласувана с министъра на околната среда и водите, по
предложение на *** на ИАРА, в които се разрешава любителски риболов и в
периода на забраната по ал. 1.
От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява,
че на посочената в АУАН и обжалваното НП дата 10.05.2022 година, в 20.10
часа, жалбоподателят М. е извършвал любителски риболов по смисъла на
легалното определение за тази дейност, дадено в т. 26 на §1 от ДР на ЗРА, а
именно - „Риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата
за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата,
неговото пренасяне и превозване”, и т. 27 на същия параграф - "Риболов -
любителски" е риболов по смисъла на т. 26 - дейност, при която се извършва
улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за
развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по
определени за това правила. При извършената проверка С. М. е извършвал
риболов с един брой въдица, поставена в работно положение, заметната във
водата, като е уловил и задържал 1 брой бяла мряна и 2 броя сребриста
каракуда с общо тегло 2,500кг. Липсва спор и относно мястото на извършване
на риболова, а именно на река Вит в землището на с.Б., на бетоновия мост.
Видно от Заповед № РД 09-435 от 14.04.2022 година на *** на земеделието и
храните, представена и приета като доказателство по делото, риболовът в
река Вит е забранен от 15.04.2022г. до 31.05.2022г.
4
Правилно административнонаказващият орган е приел за приложима в
случая разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗРА, съгласно която се наказва с глоба
от 1500 до 3000 лв. лице, което извършва риболов в период на забраната по
чл.32 ал.1 от ЗРА. В случая такава забрана е налице за мястото, където е
констатиран риболова, установена надлежно с цитираната в наказателното
постановление заповед № № РД 09-435 от 14.04.2022 година на министъра на
Министъра на земеделието и храните.
Въвеждането на забраната за риболов в случая е предвидено от закона –
чл. 32 ал. 1 от ЗРА. В чл. 12 и сл. от ЗРА липсва обща законова клауза за
допустимост на риболова, но за сметка на това се уреждат множество
изисквания и ограничения за осъществяването на тази дейност. При тази
нормативна регулация следва да се приеме, че добросъвестното поведение на
риболовеца изисква преди започване на риболов да се извършат
необходимите справки, чрез които лицето да се убеди, че в конкретното
време, на конкретното място и по отношение на конкретния улов това е
разрешено. Законът предвижда установяването на забраните със заповед,
която не подлежи на обнародване в Държавен вестник и не се оповестява чрез
информационни табели около посочените в нея рибностопански обекти, но
същевременно се обнародва на сайта на министерството. Това е достатъчно
лицата да носят отговорност за свое поведение, което не е съобразено със
съответната забрана. Затова съдът приема, че административнонаказващият
орган правилно е приел, че са налице предпоставките за налагане на
административно наказание по чл. 70, ал. 1 от ЗРА. Наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
АУАН е издаден от оправомощено лице при спазване на
процесуалните изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона
реквизити. Наказателното постановление е издадено в съответствие с
административнопроизводствените правила от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това. АУАН е подписан от
актосъставителя, посочения в него свидетел и свидетел, удостоверяващ отказа
5
на нарушителя да подпише акта. НП е подписано и връчено на
жалбоподателя. С оглед на това съдът намира АУАН и обжалваното НП за
законосъобразни от гледна точка на реквизити и процедура по
постановяването им. Установи се по делото, че на посочените в НП място и
време, жалбоподателят е извършил визираното в АУАН и процесното НП
административно нарушение, а самият жалбоподател не оспорва това
обстоятелство.
При издаване на процесното НП наказващият орган законосъобразно
и обосновано е посочил, че нарушението не представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Според дадените указания с ТР № 1/12.12.2007
г. на ОСНК на ВКС, преценката за маловажност на случая подлежи на
съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. В ЗАНН е
дадена дефиниция на "маловажен случай" - в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН /нова ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /, съгласно
която: "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Забраната е въведена с цел опазването
популациите от риба и други водни организми. Затова при установените
факти правилен е изводът на наказващия орган, че не са налице материално-
правните предпоставки на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава от
обикновените случаи на нарушения от същия вид, тъй като с оглед
защитаваните от нормата обществени отношения описаните факти и
обстоятелства при извършването му са отегчаващи вината и не сочат на по-
ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието.
С процесното НП освен наложеното наказание глоба са отнети –
рибата, предмет на нарушението, която е върната обратно във водата. В полза
на държавата са отнети и средствата за извършването му – уредите,
средствата и приспособленията, с които са уловени рибите – пръчка на две
6
снадки – 1бр. и макара – 1бр. на основание чл. 90, ал. 1 ЗРА. Съгласно чл. 20,
ал. 1 и ал. 3 ЗАНН наред с предвидените административни наказания,
наказващият орган постановява отнемане в полза на държавата, на вещите,
принадлежащи на нарушителя, които са послужили за извършване на
умишлено административно нарушение, както и вещите, принадлежащи на
нарушителя, които са били предмет на нарушението, ако това е предвидено в
съответния закон. Според ал. 4 отнемането не се допуска, когато стойността
на вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. В
конкретния случай според съда наказващият орган законосъобразно и
обосновано на основание чл.90 ал.1 от ЗРА е отнел рибата, предмет на
нарушението, която е върната обратно във водата и в полза на държавата са
отнети средствата за извършването му – уредите, средствата и
приспособленията, с които са уловени рибите – пръчка на две снадки – 1бр. и
макара – 1бр., като правилно е преценил, че стойността на вещите съответства
на характера и тежестта на административното нарушение.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
постановление относно наложеното административно наказание по чл.70 ал.1
от ЗРА, като законосъобразно и обосновано.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН следва на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по
делото, след даване на ход на съдебното следствие продължи в две съдебни
заседания, делото не е с фактическа или правна сложност, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на 120 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №15-018 от 05.09.2022г.,
с което *** на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ гр. Русе към
ГД „Рибарство и контрол“ е наложил на основание чл.70 ал14 от ЗРА на С. Я.
М. от с.Б., общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ул. „*** административно
наказание глоба в размер на 1500лв и на основание чл.90 ал.1 от ЗРА иззетата
риба от вида „бяла мряна“ с общо тегло 3 кг е върната обратно във водата и са
отнети пръчка на две снадки – 1бр. и макара – 1бр, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
ОСЪЖДА С. Я. М. от с.Б., общ.Долна Митрополия, обл.Плевен, ул.
„*** да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в
размер на 120 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8