№ 4262
гр. София, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Д. К. Ангелова Гражданско дело №
20231110165048 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с Решение № 5787/13.11.2023
година, постановено по в.гр.дело № 5799/2022 година по описа на Софийски градски съд е
обезсилено Решение № 20013223/14.2.2022 година, постановено по гр.дело № 51053/2020
година по описа на Софийски районен съд и делото е върнато за разглеждане на предявения
иск от друг съдебен състав.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“
Ястребец“ № 23Б против И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес - град С.
Ищецът твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу И. Ц. Д. за сумата 546,15лв., от които 446,38лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2017г. до
м.04.2019г., както и суми за топлинна енергия по изравнителни сметки
№14435719/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м 04.2018г. и №16627884/31.08.2019г. за
периода м.10.2018г. до м.10.2019г., 69,72лв. - законна лихва за забава от 01.12.2017г. до
20.05.2020г., както и 25,32лв.- представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за
периода от м.05.2017г. до м.04.2020г. и 4,73лв. - законна лихва за забава за периода от
01.07.2017г. до 20.05.2020г.
Твърди се, че е било образувано ч. гр. дело №19848/2020г. по описа на Софийски
районен съд и е била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Твърди се, че между ищеца и ответника не е подписан договор за продажба на
топлинна енергия, въпреки отправената покана от страна на ищеца, като се твърди, че
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството и дължи да му върне
онова, с което се е обогатил неоснователно до размера обедняването.
Твърди се, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия за
стопански нужди
1
Твърди се, че съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират
търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството
като: правата и задълженията па двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и
др.
Сочи се, че за процесния период в сила са били Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „ Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-
013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
Сочи се, че в глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на
И. Ц. Д., за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на
последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата -
чл.86, ал. 1 от ЗЗД. В случай, че И. Ц. Д. е имало възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и
уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия
момент в деловодството ни не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Твърди се, че дружеството е изпратило писмо покана, с което длъжникът е поканен да
заплати доброволно дължимата сума, както и е уведомен, че ако не заплати същата в 7-мо
дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация София” ЕАД ще пристъпи към
принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни последици от
това.
Твърди се, че въпреки отправената покана последвало плащане не е извършено, поради
което дружеството на 26.05.2020г. депозира, на основание чл. 410 от ГПК, заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу И. Ц. Д., за ползвана, но незаплатена ТЕ в
топлоснабдения имот, за горепосочения период.
Сочи се, че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма “Бруната България“ ООД.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул.“ Ястребец“ № 23Б и И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес
- град С, че съществува вземане на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, ул. “ Ястребец“ № 23Б и И. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес - град С, дължи сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на 23.6.2020 година по ч.гр.дело №
19848/2020 година по описа на Софийски районен съд за сумите в общ размер на 546,15лв.,
от които 446,38лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.10.2017г. до м.04.2019г., както и суми за топлинна енергия по
изравнителни сметки №14435719/31.08.2018г. за периода м.07.2017г. до м.04.2018г. и
№16627884/ 31.08.2019г. за периода м.10.2018г. до м.10.2019г., 69,72лв. - законна лихва за
забава от 01.12.2017г. до 20.05.2020г., както и 25,32лв.- представляваща сума за
разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г. и 4,73лв. -
2
законна лихва за забава за периода от 01.07.2017г. до 20.05.2020г., ведно със законната лихва
от 26.05.2020г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ТПК вх. №3022804 до окончателното изплащане на сумите, които суми се дължат
за доставена топлинна енергия за стопански нужди за имот с административен адрес - град
С, абонатен № 342543,ID 154144.
Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не е депозирал такъв.
По делото е допуснато до участие и конституирано като трето лице помагач на ищеца
– „Бруната България“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Братя
Бъкстон” №85.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са
заключенията по назначените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, въз
основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните
фактически констатации:
Доказва се, че ответникът И. Ц. Д., ЕГН ********** е собственик на основание
покупко – продажба на отопляемия имот – ателие със застроена площ от 101,77 лева, с
административен адрес град С
Доказва се, че сградата, в която се намира имотът е в режим на етажна собственост, и
Етажната собственост по местонахождение на процесния имот е сключила Договор №
1131/21.01.2002 г. с „Бруната България“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители тип RME и термостатни вентили BRUNATA, демонтаж на всички радиатори
без индивидуални разпределители и индивидуално разпределяне на топлинната енергия по
апартаменти.
Установи се, че „Бруната“ ООД за периода 1.10.2017 г. – 30.04.2019 г. е извършвала
дялово разпределение на топлинна енергия по пера, постъпила в абонатната станция на
входа в т.ч. и на процесния имот. Анализът на документите, отразяващи дяловото
разпределение, като в тях не се съдържа отчет на топлинни разпределители, поради
демонтирани /затапени/ радиатори в имота на ответника, показва, че през процесния период
дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба.
Доказва се от заключението по съдебно – техническата експертиза, ответникът не е
ползвал топлинна енергия за отопление на имот през целия процесен период и такава не му
е била начислявана от ищеца, като е била начислявана топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и без топлинна енергия за доставка на битова гореща вода. От приложените
документи се изяснява, че същият е не е разполагал в имота си си с 6 броя отоплителни тела
- радиатори, на които не са монтирани 6 броя топлинни разпределители и 6 броя
термостатни вентили / радиаторите са демонтирани/затапени/, като липсва и 1 брой водомер
за отчитане на топлата вода.
Пак от заключението по съдебно – техническата експертиза, съдът приема за доказано,
че в периода от 1.10.2017 г. до 30.04.2019 г. не е извършвано дялово разпределение на база
„служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“, при наличие на 6 броя
демонтирани/затапени радиатори, като през същия период е определяна топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба в областта на енергетиката. Доказва се, че за периода 1.10.2017г. –
30.04.2019г. потребление на топла вода липсва /щрангът за топла вода е затапен/.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза,
че общата сума за доставяне на топлоенергия и дялово разпределение е 446,38 + 25,32 =
471,70 лв., като в счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД има открита аналитична
партида на абонатен номер Аб.№: 342543, ИД номер: 154144 и по този абонатен номер няма
3
постъпили суми, към датата на изготвяне на експертизата.
Доказва се, че издадените изравнителни сметки, изготвени от "Бруната България"
ООД за топлоснабдения имот през процесния период, са издадени и въведени в
счетоводството на „Топлофикация София" ЕАД по следния начин:
Изравнителна сметка за периода 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл. е намерила отражение
в Дебитно известие с ********** от 31.08.2018 г. Изравнителната сметка е въведена в
„Топлофикация" ЕАД на 31.08.2018 г. - сума 0,38 лв. за внасяне. Изравнителна сметка за
периода 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. вкл. е намерила отражение в Дебитно известие с
00166227884 от 31.08.2019 г. Изравнителната сметка е въведена в „Топлофикация" ЕАД на
31.08.2019 г. - сума 21,48 лв. за внасяне. Общата сума на изравнителните сметки за
процесния период е 21.86 лв.
Установи се, че „Топлофикация София " ЕАД е издавала месечни фактури на аб.
№342543 с титуляр И. Ц. Д.. Общата сума на месечните фактури за процесния период е
424,52 лв. Добавяйки сумата от изравнителните сметки, които са издадени на титуляра на
стойност 21,86 лв. се получава дължима сума за периода 446,38 лв.
Изчислявайки мораторната лихва за забава по издадени фактури за дялово
разпределение от датата на падежа на съответната фактура до 20.05.2020 г., вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза е посочило и съдът приема, че сумата възлиза на 74,45лв.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на доказателствената
съвкупност.
При сторените от съда фактически констатации, настоящия съдебен състав е мотивиран
да стори следните правни изводи:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване по реда на чл.422 от ГПК следните искови претенции:
- по иска за главница - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.59, ал.1
от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.422 от ГПК
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е
чл.422 от ГПК във връзка с чл.59, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово
разпределение – правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите.
Заявените искови претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и
доказва правен интерес в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и следва да бъдат разгледани по
същество.
По същество
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, след като
с Решение №5787/13.11.2023г., постановено по в.гр.дело №5799/2022г. по описа на
Софийски градски съд е обезсилено Решение №20013223/14.02.2022г., постановено по гр.
дело №51053/2020г. по описа на Софийски районен съд и делото е върнато за разглеждане на
предявения иск от друг съдебен състав.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо ответника
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на
4
топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за
енергетиката. Нормата на § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката, (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), определя като потребител
на енергия или природен газ за стопански нужди клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от Закона за енергетика регламентира, че продажбата на
топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносното предприятие и клиента на топлинна енергия за небитови
нужди.
Както в депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, така и в обстоятелствената част на исковата молба ищецът
обосновава задължението на ответника с неоснователното обогатяване на последния с
доставената му и използвана от него топлинна енергия, доколкото за исковия период
страните не са подписали писмен договор.
Ищецът поддържа, че като собственик на процесния имот ответникът е ползвал
топлинна енергия, доставена от ищцовото дружество, без да я заплаща, поради което е
налице неоснователно обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, като имущественото
разместване е осъществено при липса на валидно правно основание за това. В казуса от
фактическа страна се установи, че ответникът е ползвал топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация на стойност от 446,38 лева за доставена топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация и за 25,32 лева, за дялово разпределение в процесния период.
Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се
в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви
или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са
били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД е трябвало да ги
понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този
смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК).
В тежест на ищеца е да докаже, че ответника е спестил разходи за доставената и
ползвана от него топлинна енергия за процесния имот.
С оглед на горното и като приема, че ищецът в условията на пълно главно доказване по
смисъла на чл.154 от ГПК е установил исковата си претенция в частта за претендираните
главници съдът приема същите за доказани по основание и размер и следва да ги уважи.
Ответникът, до приключване на съдебното дирене не доказа да е платил процесните
главници, както и не успя да опровергае твърдяната доставка и ползване за собствения му
имот като количество и цена топлинна енергия. Именно с доказаните размери ответникът се
е обогатил неоснователно, спестявайки за своя сметка техния размер, с което имуществото
на ищеца се е намалило.
По исковите претенции за лихва за забава
В казуса са заявени акцесорни искови претенции за заплащане на лихва за забава.
Основателността на същите се определя на първо място от наличие на главно вземане, което
се доказа в хода на процеса.
На следващо място за да е налице задължение за заплащане на лихва за забава се
следва по правилото на чл.84 и чл.86 от Закона за задълженията и договорите ответникът да
е изпаднал в забава в сочения от ищеца период, съответно да е бил поканен да плати и да не
е сторил това в срок.
Установи се от фактическа страна, че продажбата на топлинна енергия в процесния
5
период е регулирана от общите условия на ищеца - Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „ Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.
София, одобрени с Решение № ОУ- 043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-
013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Така по правилото на глава IV от ОУ
- „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 - е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в
т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок
до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от
продавача данъчна фактура. При това ответникът по правилото на чл.84 от Закона за
задълженията и договорите следва да плати дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури най-късно до 20 число на следващия месец, като с
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тези суми.
Пред настоящия съдебен състав е предявен иск за неоснователно обогатяване. При това
предвидените в общите условия на ищеца срокове за заплащане на касаят случаите, при
които заплащането на доставена топлинна енергия се дължи на извъндоговорно основание,
каквото е неоснователното обогатяване. В казус, като настоящия лихва за забава върху
главницата, с която ответникът се е обогатил неоснователно ще се дължи от поканата.
Вярно е, че по делото е допусната и приета като писмено доказателство – покана –
писмо изх.№ П-5/3.1.2020 година, изпратено до ответника. От съдържанието на същото е
видно, че е посочено, че на И. Д. за имота – към 2.1.2020 година са налице извънсъдебни
задължения в размер на 14031,73 лева за топлинна енергия и 57,45 лева за дялово
разпределение. Такова изявление на ищеца се съдържа и в писмо изх.№ П-6536/28.6.2017
година – лист 17 от делото, в което е посочено, че за периода до 16.6.2017 година
незаплатените задължения са в размер на 12 978,32 лева за топлинна енергия, в това число
главница 5784,82 лева и лихва за просрочие – 7193,50 лева. По отношение на тези писма по
делото липсват доказателства да са били връчени на ответника, с което връчване длъжника
да е поставен в забава като се счита поканен да плати. На следващо място от съдържанието
на тези писма и поради липсата на други доказателства, съдът не може да направи извода, че
описаните в писмата суми, касаят предявените пред настоящия съд – процесните суми за
главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение.
С оглед на горното претенциите за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия и главницата за дялово разпределение следва да се отхвърлят като недоказани по
основанието си. Съдът не може да направи извод, че длъжникът – ответникът е бил поканен,
че е доказан периода на изпадане в забава сочен от ищеца – за времето от 01.12.2017 година
до 20.5.2020 година за главницата за доставена топлинна енергия и за периода от 1.7.2017
година до 20.5.2020 година за главницата за дялово разпределение.
По разноските
При изводите на съда за основателност на исковите претенции на ищеца в една се
дължат разноски за заповедното и исковото производство, съобразно уважения размер. При
доказани разноски на стойност 1075,00лв. съобразно уважения размер на исковите
претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца в общ размер на
928,46 лева.
Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от горното и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.59 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 от ГПК, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между „Топлофикация - София”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ №
23Б, представлявано заедно от ............ и ответникът И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес - град
С, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано заедно от ............ и
ответника И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес - град С дължи част сумите, за които е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена на
23.06.2020 година по ч.гр.дело № 19848/2020година по описа на Софийски районен съд, с
които се е обогатил неоснователно, а именно: - сумата от 446,38 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.10.2017 г. до
м.04.2019 г., както и суми за топлинна енергия по изравнителни сметки
№14435719/31.08.2018 г. за периода м.07.2017 г. до м.04.2018 г. и №16627884/31.08.2019 г. за
периода м.10.2018 г. до м.10.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд – 26.5.2020 година до
окончателното изплащане на сумата, и сумата от 25,32 лв. - представляваща сума за
извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до
м.04.2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на заявлението пред заповедния съд – 26.5.2020 година до окончателното
изплащане на сумата, които суми се отнасят за отопляем имот с административен адрес –
град С.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените установителни искови претенции, с
които се иска да се признае за установено в правоотношенията между „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град София,
ул.“Ястребец“ № 23Б, представлявано заедно от ............ и ответникът И. Ц. Д., ЕГН
**********, с адрес - град С, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – град София, ул.“Ястребец“ № 23Б,
представлявано заедно от ............ и ответникът И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес - град С
дължи част сумите, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, издадена на 23.06.2020 година по ч.гр.дело № 19848/2020година по описа
на Софийски районен съд, с които се е обогатил неоснователно, а именно: за сумата от
69,72лв. - законна лихва за забава, дължима за периода от 01.12.2017г. до 20.5.2020г. върху
главницата, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.10.2017 г. до м.04.2019 г., както и суми за топлинна енергия по изравнителни сметки
№14435719/31.08.2018 г. за периода м.07.2017 г. до м.04.2018 г. и №16627884/31.08.2019 г. за
периода м.10.2018 г. до м.10.2019 г., и за сумата от 4,73 лв., представляваща законна лихва за
забава за периода от 01.07.2017г. до 20.05.2020г., дължима върху главницата за извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020
година.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес - град С да заплати на „Топлофикация -
София” ЕАД, ЕИК *********, сторените пред заповедния съд по ч.гр.дело № 19848/2020
година по описа на Софийски районен съд и пред исковия съд по гр.дело №
65048/2023година и гр.дело № 51053/2022 година по описа на Софийски районен съд
разноски в общ размер на 928,96 лева, съобразно уважения размер на исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Бруната България“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Братя
Бъкстон” №85
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд – в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8