№ 525
гр. Благоевград, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
Членове:Гюлфие Яхова
Крум Динев
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20231200500802 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
А. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. “А.С., срещу Решение №
140/11.07.2023г., постановено по гр.д. № 69/2023г. по описа на Районен съд -
Р.. Сочи се, че атакуваният акт е постановен в нарушение на материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди
се, че от ангажираните пред районния съд доказателства се доказвал по
безспорен и категоричен начин извършеният акт на домашно насилие.
Противно на извода на районния съд по делото не е установено молителят да
е причинил телесни увреждания на другите страни по спора. Не е отчетено, че
част от свидетелите са в близка приятелска и родствена връзка с ответниците
по делото. На последно място се сочи, че обжалваният акт не е мотивиран.
Прави се искане за отмяна на решението, като се уважи депозираната
молба по ЗЗДН и се наложат исканите пред районния съд мерки.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 17, ал. 3 ЗЗДН не са постъпили писмени отговори от
насрещните страни по жалбата - К. И. К. и И. П. К..
След преценка на оплакванията по жалбата и доказателствата по делото,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
По делото не е спорно, че жалбоподателят А. П. К., молител по реда на
ЗЗДН, е дядо на ответника И. П. К. и свекър на ответницата К. И. К.. Не е
спорно, че страните живеят в една къща, находяща се на ул. „А.С., гр. Р., като
А. К. живее на първия етаж, а останалите на втория.
Свидетелите Г.К. и А. Х., разпитани пред първата инстанция,
установяват, че отношенията между страните са обтегнати. Св. К. сочи, че е
чувал как страните се разправят на висок тон и е идвала полиция по този
повод. Св. А. Х. сочи, че има кавги между молителя и ответниците, като А. му
е споделял, че е бит. Свидетелите не са очевидци на процесния инцидент.
По делото е представено медицинско удостоверение, издадено от д-р
Е.П., на длъжност хирург, от 20.01.2023г., в което е посочено, че на А. К. е
причинена контузия с кръвонасядане в областта на гърба, дясната ръка и
контузия на таза, с което му е причинено временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. При освидетелстването на пациента същият е съобщил,
че му е нанесен побой на 18.01.2023г.
Представена е информация от ЦСМП Благоевград, видно от която на
18.01.2023г. в 19:17 часа е регистрирано повикване на телефон 112 от
молителя. Отразено е, че на място е пристигал медицински екип на ФСМП Р.,
който е извършил преглед на лицето и е поставена диагноза Морбус
хипертоникус. Видно от съставен Фиш за спешна медицинска помощ
пациентът е с кръвно 150/80 и оплакване от болка в главата.
Районен съд - Р. е сезиран с молба по реда на ЗЗДН, подадена от
молителя А. П. К., в която е посочено, че на 18.01.2023г. по отношение на
молителя е осъществен акт на домашно психическо и физическо насилие от
страна на ответниците. Направено е искане за постановяване на съдебно
решение, с което да се задължат ответниците да не извършват домашно
насилие по отношение на молителя, да им бъде забранено да приближават
жилището, местата за социални контакти и отдих, които посещава за срок от
18 месеца, ответниците да бъдат отстранени от обитаваното съвместно
жилище, както и да им бъде наложена глоба.
Молителят е представил декларация по реда на чл. 9, ал. 3 ЗЗНД ЗЗДН,
в която е посочил, че по отношение на него ответниците са извършили
психическо и физическо насилие на дата 18.01.2023г.
Районният съд е приел, че молбата е допустима, но неоснователна,
поради което я е оставил без уважение. В мотивите си е приел, че е доказано
осъщественото насилие спрямо молителя от ответниците, но се установило и
това, че насилието е билo взаимно. Посочил е, че на ответниците също са
причинени телесни увреждания от молителя. Приел е, че е налице грубо
спречкване между близки родственици, поради което не е налице домашно
насилие по смисъла на ЗЗДН. В мотивите на атакуваното решение е прието
също така, че липсва пряка и непосредствена опасност за живота и здравето
на молителя.
В случая приложим е ЗЗДН в редакцията си към датата на подаване на
молбата пред районния съд /брой 101 от 27.12.2019 г./. В § 30 от ПЗР към
Закона за изменение и допълнение на ЗЗДН се сочи, че производствата по
2
молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се
разглеждат по досегашния ред.
Настоящата съдебна инстанция намира подадената въззивна жалба за
допустима като подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е подадена от легитимирано лице
по чл. 3, т. 5 и т. 7 ЗЗДН, тъй като ответниците са внук и снаха на
пострадалото лице. Депозирана е и в срока по 10, ал. 1 ЗЗДН, който е
преклузивен и е едномесечен от твърдения акт на домашно насилие.
Разгледана по същество молбата е основателна, като съдът не споделя
изводите на районната инстанция, послужили за отхвърлянето й.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на
физическо, емоционално, психическо, икономическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско
съжителство.
В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни
доказателства може да се направи категоричен извод, че по отношение на
молителя е осъществен акт домашно физическо насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН от ответниците.
В тази насока е представеното медицинско удостоверение, в което са
констатирани травматични увреждания – причинена контузия с
кръвонасядане в областта на гърба, дясната ръка и контузия на таза, за които
пострадалият е посочил пред лекаря, че са получени в резултат на нанесен
побой от дата 18.01.2023г.
На следващо място в подкрепа на тезата на молителя са и показанията
на свидетелите Татарска и К., които са преки очевидци на инцидента.
Действително свидетелите не посочват категорично, че ответниците са
нанесли побой на пострадалия, но следва да се има предвид, че двете
свидетелки са заинтересовани от изхода на делото, тъй като едната е съпруга
на ответника, а другата е семейна приятелка. И двете обаче посочват, че на
процесните дата и място е имало физически сблъсък между роднините, в
резултат на който пострадалият паднал на земята. Така св. Татрска посочва,
че пострадалият нападнал ответниците, като от самия удар, от сблъсъка той
/молителя/ паднал на земята, станала суматоха. Св. К. посочва, че
пострадалия нападнал ответниците и най-вероятно се е спънал и паднал на
земята.
От показанията на свидетелките и наличните медицински документи
може да се направи категоричен извод, че е доказано осъществяването на
физическо насилие от ответниците над възрастния им родственик.
За доказване на акта на домашно физическо насилие е и представената
от молителя декларация по ЗЗДН. Обстоятелството, че още същия ден – на
18.01.2023г., се е обадил на тел. 112 и е потърсил лекарска помощ поради
3
повишено кръвно налягане, също е косвена индиция за това, че твърденият
акт на домашно физическо насилие се е случил.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че спрямо молителя е
доказано осъществено физическо насилие от страна на неговите родственици,
до какъвто извод е достигнал и районният съд. Неправилно обаче районната
инстанция приема, че след като насилието е било взаимно, то молбата се
явява неоснователна. В производствата по реда на ЗЗДН се изследва въпросът
дали спрямо пострадалото лице е осъществен акт на домашно насилие. При
положителен отговор молбата следва да бъде уважена, като е ирелевантно за
основателността й дали пострадалото лице също е нападнало извършителите.
Последните също имат възможност да потърсят съдействие от съда, ако
спрямо тях е осъществено някакво насилие, от която възможност обаче те не
са се възползвали.
Ирелевантно за основателността на молбата е дали за пострадалото
лице има пряка и непосредствена опасност. Тази преценка е меродавна при
издаването на заповед за незабавна защита по чл. 18, ал. 1 ЗЗДН.
С оглед на изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция намира,
че съдебният акт ще следва да се отмени и вместо това ответниците да се
задължат на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържат от извършване
на всякакво домашно насилие, по отношение на жалбоподателя.
С молбата е направено искане ответниците да бъдат отстранени от
съвместно обитаваното жилище. Тази мярка не следва да се налага, доколкото
по делото се установи, че страните макар и да живеят в една къща, са в
отделни домакинства, т. е не обитават едно съвместно жилище, тъй като
молителят живее на първия етаж, а ответниците на втория.
Не следва да се уважава и искането по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН за налагане
на мярката забрана на ответниците да доближават пострадалото лице,
доколкото все пак страните живеят в една къща, ползват едно дворно място и
неминуемо в ежедневието им ще се наложи да се срещат. Освен това следва
да се има предвид, че молителят е на 89 г. и при нужда неговите близки
родственици, каквито са ответниците, следва да му окажат необходимата
помощ и съдействие. Една такава ограничителна мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН би била пречка за това.
Тук следва да се отбележи, че мярата по чл. 5, ал.1, т. 1 ЗЗДН –
забраната за извършването на домашно насилие дава необходима защита на
пострадалото лице, доколкото всяко нарушаване би било основание и за
носене на наказателна отговорност от виновните лица.
Ще следва на осн. 5, ал. 4 ЗЗДН нарушителите да заплатят по сметка на
Окръжен съд Благоевград глоби в размер на по 200 лв. всеки от тях. Същите
са в минимални размери, доколкото по делото няма данни за имотното
състояние на лицата, а освен това и липсват данни по отношение на същите да
са налагани мерки по реда на ЗЗДН, което да е основание за по-висока
санкция.
На осн. чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ще следва нарушителите да заплатят
дължимите държавни такси в полза на Окръжен съд Благоевград, както
4
следва: сумата от 25 лв., представляваща дължима държавна такса по
първоинстанционното производство и сумата от 12, 50 лв., представляваща
дължимата за въззивното производство държавна такса, или общо 37, 50 лв.
С оглед на посочената разпоредба - чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, извършителите
на домашно насилие следа да заплатят и разноски на пострадалото лице,
които в случая са в размер на общо 1900 лв. /1200 лв. адвокатско
възнаграждение за първата инстанция и 700 лв. адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция/.
Предвид изложеното по-горе, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 140/11.07.2023г., постановено по гр.д. №69/2023г.
по описа на Районен съд Р. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН К. И. К., ЕГН
********** и И. П. К., ЕГН ********** и двамата с адреси гр. Р., ул. „А.С., да
се въздържат от извършване на всякакво домашно насилие, по отношение на
А. П. К., ЕГН **********, от гр. Р., ул. „А.С..
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН, К. И. К., ЕГН
********** и И. П. К., ЕГН ********** двамата от гр. Р., ул. „А.С., че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да ги
задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на К. И. К., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., ул. „А.С., глоба в
размер на 200 лв., която да се заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград.
НАЛАГА на И. П. К., ЕГН ********** с адрес: гр. Р., ул. „А.С., глоба в
размер на 200 лв., която да се заплати по сметка на Окръжен съд Благоевград.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН **********
двамата от гр. Р., ул. „А.С., да заплатят по сметка на Окръжен съд
Благоевград сумата от общо 37, 50 лв., на осн. 11, ал. 2 от ЗЗДН,
представляваща дължими държавни такси.
ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН ********** и И. П. К., ЕГН **********
двамата от гр. Р., ул. „А.С., да заплатят на А. П. К., ЕГН **********, от гр. Р.,
ул. „А.С. разноски за първата и въззивната инстанция в размер на общо 1900
лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6