Решение по дело №114/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 549
Дата: 21 февруари 2024 г.
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20233110100114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Варна, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20233110100114 по описа за 2023 година
Ищцовото дружество „*** сочи, че ответникът *** е негов клиент с кл.
№**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с аб.№**, гр.***, находящ се на адрес: гр***. Сочи се, че ответникът
е потребител на ел.енергия и съгласно чл.16, т.2 от ОУДПЕЕ е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в ОУ. Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към *** суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. За
същите задължения ответникът се намира в забава, тъй като не е спазил срока
за плащане по чл.27 от ОУДПЕЕ. Към момента на подаване на настоящата
искова молба ответникът има неизплатени задължения в общ размер,
възлизащ на 480.33лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер,
изрично посочен по-горе. Посочената сума е за неплатена фактура за
ел.енергия и мрежови услуги в размер на 456.86лв., представляващи главница
за консумирана ел.енергия и предоставени мрежови услуги по фактура,
издадена на 14.02.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в размер
на 23.47лв., представляващи мораторната лихва от падежа на фактурата до
26.08.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка по кл. №**********
към същата дата. Заявява изрично, че с настоящата искова молба не
претендира вземане, посочено като ЛП № ***., с падеж на 16.03.2022г. на
стойност 0,04лв. Видно от приложената фактура, издадена на абонат с кл.
№**********, е консумирана ел. енергия и са предоставени мрежови услуги
за посочения период. След настъпване изискуемостта на задължението до
настоящия момент стойността на фактурите не е заплатена. На 12.09.2022г. е
1
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу длъжника. В резултат на подаденото заявление е било образувано
ч.гр.д. №12315/2022г. по описа на 46 с-в. Видно от разпореждане
№37103/11.10.2022г. по визираното дело, Съдът е отхвърлил искането на „***
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника,
доколкото същият няма регистриран адрес на територията на Република
България, както и липсват категорични данни, че обичайното
местопребиваване на лицето е в страната. Съгл. Разпореждане
№44132/01.12.2022г. по същото дело на дружеството - кредитор е указана
възможността да се да предяви осъдителен иск срещу длъжника в 1-мес. срок,
считано от получаване на съобщението, което е изтеглено от наша страна
посредством ЕПЕП на 08.12.2022г. Съобразно дадените указания и в
установения срок, предявява настоящата искова молба срещу *** Моли съда
да осъди ответника, да му заплати сумата в размер на 480.33лв. за обект на
потребление, заведен с аб.№***, гр.Варна, ул.„В*** за неплатена фактура за
ел.енергия и мрежови услуги в размер на 456.86лв., представляващи главница
за консумирана ел.енергия и предоставени мрежови услуги по фактура,
издадена на 14.02.2022г., както и мораторна лихва върху главницата в размер
на 23.47лв., представляващи мораторната лихва от падежа на фактурата до
26.08.2022г., посочени подробно в извлечение от сметка по кл.№**********
към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело и да се присъдят
сторените по делото и по заповедното такова разноски.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор чрез назначеният
си особен представител, който сочи, че оспорва той да има качеството на
потребител на ел.енергия за посочения обект на потребление, поради липса на
валидно облигационно отношение между страните. Издадените и представени
от ищеца: фактура № ********** от 14.02.2022г., извлечение от сметки,
извлечение за фактури и плащания и справка за потреблението са на името на
***, а не на името на ответника по настоящото производство. Оспорва
твърдението на ищцовото дружество, че за процесния период 01.01.2022г.-
31.01.2022г. е доставена от енергоразпределителното дружество и реално
потребена от *** електрическа енергия на посочения обект. Счита, че от
представените с исковата молба доказателства не се установява, че същият
действително е обитавал процесния имот, както и че за посочения период е
ползвал ел.енергия, доставена от „***, на стойност 456.86лв. Оспорва начина
на измерване и отчитане на евентуално използваната ел.енергия, както и
метрологичната годност на СТИ, включително че същото е от одобрен тип
/вписан в Държавния регистър/ и е преминало задължителната първоначална
и периодична проверка за годност от Българският институт по метрология,
както и че е калибровано съгласно законовите изисквания. Оспорва така
начислената мораторна лихва, като начислена евентуално без основание.
Моли да се отхвърли претенцията.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.415, ал.1, т.3 от ГПК.
За доказване на ответниковото задължение ищецът е представил
фактура №***/14.02.2022г. за ползвана ел.енергия на адрес гр*** за м.януари
2
2022г. за сумата от 456.86лв. след извършено приспадане на компенсация,
като настоящият състав намира, че същата има стойност на извлечение от
редовно водените счетоводни книжа на ищеца и доказва задължение към него
в посочения размер за доставена ел.енергия за посоченият месец към
клиентски №********** на посочения адрес. Данните от фактурата съвпадат
със заключението на вещото лице по приетата СТЕ, което е посочило в
заключението си, че начисленото количество ползвана ел.енергия е възможно
да бъде употребено на адреса на абоната и търсената сума отговора на цената
му.
Настоящият състав на първо място намира, че следва да се обсъди
възражението на ответника за липса на пасивна материалноправна
легитимация на ответника. Видно е от съдържанието на представената от
ищеца фактура, че тя е издадена на името на ****на 14.02.2022г., от друга
страна от представените констативни протоколи №1067101/2.07.2020г. и
№6007171/14.01.2022г. се установява, че в първия от тях като титуляр за
обекта е записана отново Валентина Егоровна, но във вторият вече е записан
Е***. Видно от вторият констативен протокол на 14.01.2022г. електромера за
обекта е свален без да се монтира нов. При това положение и при липсата на
доказателства за друго съставът намира, че настоящият ответник е станал
абонат на ищеца една на 14.01.2022г. когато СТИ е свалено и начислената
сума очевидно е по неговите показатели, тъй като номера му по фактура и
констативен протокол съвпада или иначе казано ищецът е начислил цена за
ползвана ел.енергия от предходния си титуляр ***, тъй като липсват
доказателства настоящият ответник да е бил абонат до датата на сваляне на
СТИ-14.01.2022г. Следва да се има предвид, че ищецът продължава да сочи
*** като титуляр на сметката и през следващите години съгласно
представените справки за потребление отнасящи се до 2022 и 2023г.
Предвид изложеното съставът приема, че по делото не се е доказало
настоящият ответник да има пасивна материалноправна легитимация по
спора и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като недоказан по
основание.
Становището за неоснователност на главния иск поради липса на
доказаност по основание води до извода за неоснователност и на акцесорната
претенция за лихви и тя също следва да бъде отхвърлена.
При условие, че ищецът беше доказал, че ответника е бил негов абонат
за периода за който е начислена процесната сума, то искът би бил
основателен, тъй като спорът щеше да се реши съобразно заключението на
вещото лице посочило, че претендираната сума е определена правилно и
представлява стойност на ел.енергия която реално може да се консумира в
обекта.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от*** със седалище и адрес на управление
гр.*** срещу*** от гр.*** иск за осъждане на последния да заплати на
търговското дружество сумите от
3
480.33лв. ел.енергия и мрежови услуги за обект на потребление, заведен
с аб.№***, гр* по фактура, издадена на 14.02.2022г. за м.януари 2022г., както
и мор***аторна лихва върху главницата в размер на 23.47лв.за времето от
падежа на фактурата 23.02.2022г. до 26.08.2022г., на осн. чл.415, ал.1, т.3 от
ГПК вр. чл.79 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4