Решение по адм. дело №1917/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата на В. Д. Д., [ЕГН], гр.Варна, [улица], ет.3, ап.7, чрез адв.А. П., против Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № РД-04-0652/01.08.2025г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, с което по въпрос № 1 от препратено от МТСП заявление № АУ – 2-202/10.07.2025г. (вх.№ 04-00-1648/22.07.2025г. на АСП) й е отказан достъп до информация „Къде ще бъдат насочени пациентите от Хоспис „***“ – [населено място], обл.Бургас и Дом за стари хора „***“ – [населено място], обл.Бургас?“.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на решението за отказ по съображения за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон. Твърди, че търсената с въпрос № 1 информация безспорно е обществена – свързана е с обществения живот, както и представлява служебна информация по смисъла на чл.11 ЗДОИ – сведения и данни, които се събират, създават и съхраняват от административния орган във връзка с дейността му. Твърди, че е налице и второто изискване на чл.2, ал.1 ЗДОИ – исканата информация да дава възможност на заявителя да си състави собствено мнение за дейността на задължения субект. Позовава се на разпоредбите на чл.10, чл.11 и чл.12 ЗДОИ, и твърди, че достъпът до официалната обществена информация се осигурява чрез обнародването й или по реда на чл.12 ЗДОИ, а достъпът до служебната информация е свободен и може да бъде ограничен в хипотезите по чл.13, ал.2 ЗДОИ, съответно отказан на основанията по чл.37, ал.1 ЗДОИ. В този контекст и позовавайки се на § 1, т.6 от ДР на ЗДОИ, вр. чл.13, ал.4 и чл.37, ал.1, т.2 ЗДОИ твърди, че в хипотезата на надделяващ обществен интерес не е допустимо ограничаване на информацията и постановяване на отказ, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3. Позовава се на публикация от 10.08.2025г. в електронното издание „Дневник“ и твърди, че именно в компетентността на ответника е да отговори официално на заявената с въпрос № 1 информация. Твърди липса на мотиви за наличието на основанието по чл.13, ал.4, вр. § 1, т.6 ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, в които случаи достъпът не може да се ограничава, като счита, че тази преценка не се дължи само в случаите, в които заявителят се позовава на разпоредбата на § 1, т.6 ДР ЗДОИ, а по принцип, т.к. е елемент от фактическия състав на чл.13, ал.4 ЗДОИ и административният орган е длъжен да го изследва. Позовава се и на разпоредбите на чл.35 АПК, вр. чл.4 и чл.9 АПК и твърди, че административният орган дължи изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, принципите на законност и служебно начало в административния процес. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания отказ като ответникът бъде задължен да предостави заявената информация в желаната форма за достъп. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, определено като минимално съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно представените с жалбата договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК.

Ответната страна – изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане, чрез гл.юрк.К., оспорва жалбата по съображения в писмен отговор С.д. № 14180/02.09.2025г. Сочи, че списъкът на социалните услуги е публичен и е достъпен на официалния сайт на АСП, рубрика „Социални услуги“, подрубрика „Социални услуги за пълнолетни лица“ и „Социални услуги за деца“, където са публикувани Регистрите на всички видове социални услуги, вкл. и на Център за настаняване от семеен тип /ЦНСТ/, държавно делегирани дейности. Относно искането в частта за Дом за стари хора „****“, [населено място], обл.Бургас сочи, че при справка на сайта на АСП е видно, че такава социална услуга не съществува. Сред основните цели на Закона за социалните услуги /ЗСУ/ е гарантиране на правото на социални услуги за всички лица в РБ, които се нуждаят от подкрепа, която може да бъде оказана чрез тяхното ползване. В ЗСУ хосписът не е определен като социална услуга. Същевременно съгласно чл.28 от Закона за лечебните заведения, хосписът се определя като лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти и в тази връзка твърди, че извън функционалните компетентности на АСП е предоставянето на такава информация. В този контекст и позовавайки се на разпоредбите на чл.2, ал.1, чл.9, 10 и 11 ЗДОИ твърди, че АСП не съхранява информация по зададените от заявителя критерии в готов за предоставяне вид, а следва да бъде извършена нарочна справка за всяко едно от лицата. Отделно, предоставянето на данни за местонахождението на конкретни лица, предполага разкриване на техни лични данни и поради това попада в обхвата на ограничението по чл.2, ал.5 ЗДОИ, според което ЗДОИ не се прилага за достъпа до лични данни по смисъла на § 1, т.2 ДР ЗДОИ, вр. чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679. Счита и че жалбоподателката неправилно се позовава на института на „надделяващия обществен интерес“ по смисъла на § 1, т.6 ДР на ЗДОИ, т.к. никъде в заявлението не се сочи, че чрез исканата информация се цели разкриване на корупция или злоупотреба с власт, поради което не е налице надделяващ обществен интерес. Позовава се на практика на ВАС и сочи, че при липсата на наведени такива доводи, административният орган не дължи обсъждане и извеждане на правни изводи относно приложението на § 1, т.6 ДР на ЗДОИ. В заключение моли при постановяване на съдебното решение съдът да вземе предвид, че исканата информация не е обществена такава по смисъла на ЗДОИ и АСП не разполага със същата, доколкото дейността на хосписите се обезпечава от Министерство на здравеопазването и се урежда от Закона за лечебните заведения. Посочените от заявителката „****“ в [населено място] и Дом за стари хора „***“ [населено място], обл.Бургас, не са социални услуги, поради което АСП няма как да съхранява информация за тяхната дейност и пациентите, лекувани в тях. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна – заявител по ЗДОИ, срещу годен за съдебно обжалване акт – решение за изричен отказ по чл.38 ЗДОИ и в срока по чл.149, ал.1 АПК, вр. чл.40, ал.1 ЗДОИ, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На 10.07.2025г. с № АУ-2-202 /стр.6/, В. Д. Д. подала до Министерството на труда и социалната политика заявление за достъп до обществена информация, с което на основание чл.24, ал.1 и чл.25 ЗДОИ, поискала информация по общо седем точки, както следва:

„1. Къде ще бъдат насочени пациентите от Х. М. в [населено място], обл.Бургас и Дом за стари хора Ц. Й., [населено място], обл.Бургас?

2. Бихме искали да разпространим информация до близките на хората, изписвани от заведенията за болнична помощ на територията на град Бургас и областта след прекаран тежък инсулт и други тежки състояния, за възможностите на държавата в лицето на вашето министерство да осигури настаняване и медицинска грижа. Моля да ни уведомите в спешен порядък къде да се насочат. Прибирането вкъщи на пациент на шестия ден от тромболиза изисква венозно приложение на кръвоспиращи медикаменти и рехабилитация от обучен рехабилитатор. Без медицинска грижа той може да почине;

3. Моля предоставете списък за всички легално регистрирани домове за стари хора и хосписи, както и за незаконно работещи като такива, които са затворени в резултат на контролни дейности през месец юни и юли 2025г. Къде са настанени хората, които са били потребители на тези услуги. Моля справката за всеки закрит обект поотделно.

4. Моля да предоставените информация колко от одобрените проекти в Списъкът с издадените решения за предоставяне на средства по процедура чрез директно предоставяне на средства от Механизма BG-RRP-11.010 „Извършване на строителни дейности и доставка на оборудване и обзавеждане с оглед реформиране на съществуващите домове за стари хора“ са за изграждане на нови сгради и съседство на сградите на сега съществуващите услуги?

5. Моля да предоставите информация за новопостъпилите проекти от общините. Какъв е броят на проектите, на каква стойност и кои от тях са за изграждане на нови сгради в съседство на сградите на сега съществуващите услуги?

6. Правен ли е анализ на нуждите и карта на наличните услуги? Би следвало избора да е на база на нуждите, а не според активността на кметовете на общини.

7. Планира ли се финансиране на хосписи, където нуждата е най-голяма?“

С писмо № АУ-2-222/22.07.2025г. /стр.11/ – адресирано до главния секретар на Министерство на здравеопазването, до изпълнителния директор на АСП, до изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги /АКСУ/ и до заявителката Д. – главният секретар на МТСП приел, че социалните услуги не предоставят медицински и здравни грижи на лицата и не са част от здравната инфраструктура. Медицински, здравни и палиативни грижи се осигуряват в лечебните заведения по реда на Закона за здравето и Закона за лечебните заведения, поради което на основание чл.32, ал.1 ЗДОИ, в частта на въпроси № 2 и № 7 заявлението за ДОИ е препратено на Министерство на здравеопазването. В частта по въпроси № 4 и № 5 от заявлението за ДОИ е прието, че информацията е общодостъпна в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020) на посочен електронен адрес, а в частта, по отношение на въпрос № 6 – че Националната карта на социалните услуги е публично достъпна на интернет страницата на МТСП, АСП, Агенцията за качеството на социалните услуги и на областните и общинските администрация. В останалата част по въпроси № 1 и № 3, на основание чл.32, ал.1 ЗДОИ, заявлението е препратено на Агенцията за социално подпомагане и Агенцията за качеството на социалните услуги.

С Решение № РД-19-15/04.08.2025г. /стр.17/ главният секретар на АКСУ приел, че Агенцията не разполага с компетентност по въпрос № 1 от заявлението – по отношение на пренасочването или настаняването на потребители на социални или медицински услуги, включително и в случаите на прекратена дейност от доставчици на такива. Разкрита е наличната информация по въпрос № 3. Посочено е, че след влизане в сила на ЗСУ през 2020г. социалните услуги вече се дефинират като дейности за подкрепа, а не като места/обекти (дом за стари хора, център за настаняване от семеен тип за стари хора и т.н.). Наименованията на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, включително „Дом за стари хора“ все още се използват в предходната им форма, т.к. процесът по трансформирането им чрез декомпозиране в конкретни дейности за подкрепа, предвиден в ЗСУ, е в ход и не е приключил. С оглед функционалните задължения, определени в ЗСУ, АКСУ води Регистър на лицензираните частни доставчици на социални услуги, който се актуализира ежемесечно. На заявителката са посочени линкове - към регистъра; към публикувания на електронната страница на АКСУ Списък на лицензираните доставчици, започнали дейност по предоставяне на социални услуги за резидентна грижа; към информация относно „Прекратени/отнети лицензи“ и „Издадени заповеди за прекратяване/отнемане на лицензи за предоставяне на социални услуги“. По отношение осигуряване на възможности за предоставяне на социални услуги на хората, които са пребивавали в установени частни незаконни обекти или са били потребители в социални услуги, предоставяни от частни доставчици, на които лицензите за предоставяне на социална услуга „Резидентна грижа“ са прекратени или отнети, е посочено, че АКСУ, в рамките на законовите си правомощия, своевременно предприема мерки за информиране на Агенцията за социално подпомагане, в чийто функционални задължения са дейностите по насочването на нуждаещите се лица за ползване на социални услуги, с оглед осигуряване на необходимата подкрепа.

С писмо № 93-00-169/05.08.2025г. /стр.22/ Министерство на здравеопазването препратило заявлението в частта по въпрос № 7 към Управителя на НЗОК, като по преписката не са представени доказателства за произнасяне от МЗ по въпрос № 2 от заявлението.

С Решение № РД-04-0652/01.08.2025г. /стр.5/ изпълнителният директор на АСП, постановил отказ по въпрос № 1 от заявлението за ДОИ по съображения, че исканата информация не отговаря на определението за официална информация, т.е. не става въпрос за актове или част от актове, издавани от АСП при осъществяване на законово регламентираната й дейност, както и не може да бъде квалифицирана като служебна, т.к. не е нито информация, която АСП събира, създава или съхранява във връзка с издаване на актове, не е и информация, събирана, създавана или съхранявана по повод осъществяване на дейностите възложени й със закона. Отделно е прието, че служителите на съответните териториални поделения на АСП са предприели необходимите проверки и действия по компетентност в съответствие със законовите разпоредби, с оглед осигуряване на социалните права и търсене на социални възможности за подкрепа на лицата. Същите са информирани и консултирани от служителите на съответните териториални структури на АСП за реда за ползване на социални услуги, съответстващи на техните потребности и възможностите за предлагане на подходящи на профила на заболяванията услуги. Осъществен е контакт с близките им, които също са информирани относно възможностите за настаняване в специализирани институции за предоставяне на социална услуга и/или болнично заведение. Изпълнителният директор на АСП се е позовал и на чл.9 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ и е посочил, че всяко лице може да заяви своето желание за ползване на социални услуги като насочването за ползване на социални услуги включва извършване от страна на служители на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ на предварителна оценка на потребностите на потребителите на социални услуги, която съдържа предложение за подходящите социални услуги.

Така постановеният изричен отказ е незаконосъобразен.

Законът за достъп до обществена информация урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, както и с повторното използване на информация от обществения сектор (чл.1).

Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл.2, ал.1). Информация от обществения сектор е всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор (ал.3).

Съгласно чл.3, ал.1 ЗДОИ, законът се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Правото на достъп се отнася за всички граждани на РБ и за всички юридически лица, при условията и по реда, определени в ЗДОИ, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация (чл.4, ал.1 и ал.3).

Обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна (чл.9, ал.1). Официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия (чл.10). Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации (чл.11). Достъпът до официална обществена информация е регламентиран в чл.12 ЗДОИ и в случаите по ал.1 и ал.2 се осигурява чрез обнародване. Извън тези случаи достъпът е свободен и се осъществява по реда на ЗДОИ (ал.3).

Съгласно чл.13, ал.1 ЗДОИ, достъпът до служебна информация е свободен. Условията, при които достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, са регламентирани в ал.2, а именно, когато тя: е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) (т.1); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи (т.2). Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес (ал.4).

Органите информират за своята дейност чрез публикуване или съобщаване в друга форма (чл.14, ал.1). Органите са длъжни да съобщават информация, събрана или станала им известна при осъществяване на тяхната дейност, когато тази информация: 1. може да предотврати заплаха за живота, здравето и безопасността на гражданите или на тяхното имущество …. (чл.14, ал.2).

Достъпът до обществена информация, създавана, получавана или съхранявана във връзка с дейността на задължените субекти по чл.3, е свободен (чл.17, ал.1). Достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване (чл.24, ал.1). Заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.25, ал.1, т.1 - 5 ЗДОИ. Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране (чл.28, ал.1). В срока по ал.1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение (ал.2).

Когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице (чл.32, ал.1). В тези случаи срокът по чл.28, ал.1 започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление (ал.2). Когато органът не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява за това заявителя (чл.33).

Съгласно чл.37, ал.1 ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице, когато: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл.13, ал.2 (т.1); достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес (т.2); исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца (т.3). В случаите по ал.1 се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен (ал.2).

В контекста на така цитираната правна уредба в ЗДОИ е безспорно, че жалбоподателката е субект на правото на достъп до обществена информация по смисъла на чл.4, ал.3, вр. ал.1 ЗДОИ, както и че Агенцията за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния директор, е задължен субект за предоставяне на достъп до обществена информация по чл.3, ал.1 ЗДОИ, вр. чл.2, ал.1, ал.3, чл.4, ал.1 и чл.5, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на АСП /УПАСП/, който в случая е сезиран за произнасяне по заявлението в хипотезата на чл.32, ал.1 ЗДОИ от МТСП.

Агенцията за социално подпомагане е администрация към министъра на труда и социалната политика за изпълнение на държавната политика по социално подпомагане (чл.2, ал.1 УПАСП). Сред дейностите, които АСП осъществява съгласно чл.2, ал.2 от УПАСП, са: оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги (т.2); координира разработването и актуализацията на Националната карта на социалните услуги (т.3); дава предварително одобрение за създаване, промяна на броя на потребителите и промяна на мястото на предоставяне на социалните услуги, които се финансират от държавния бюджет, в съответствие с Националната карта на социалните услуги (т.4).

Предоставянето, ползването, планирането, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги в Република България, е уредено със Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗСУ, социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за: превенция и/или преодоляване на социалното изключване (т.1); реализиране на права (т.2); подобряване качеството на живот (т.3). Те се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите (ал.2).

Социалните услуги са общодостъпни и специализирани (чл.12, ал.1 ЗСУ). Специализирани социални услуги са услугите, които се предоставят при: 1. настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или развитието на лицето; 2. необходимост да бъде удовлетворена специфична потребност на определена група лица (чл.12, ал.3).

В зависимост от възрастта на потребителите, социалните услуги могат да са за деца и за пълнолетни лица (чл.14, ал.1 ЗСУ). В зависимост от специфичните нужди на потребителите социалните услуги могат да са за: …; деца и пълнолетни лица с увреждания (ал.2, т.4); пълнолетни лица в кризисна ситуация или с потребност за преодоляване на последици от такава ситуация (ал.2, т.5); възрастни хора в надтрудоспособна възраст (ал.2, т.6); …;

Видовете социални услуги в зависимост от основните групи дейности, са изброени в чл.15 ЗСУ, в т.ч. резидентна грижа (т.8) и осигуряване на подслон (т.9), дефинирани, съответно в § 1, т.15 и т.16 от ДР на ЗСУ, както следва: „Резидентна грижа“ по чл.15, т.8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот; „Осигуряване на подслон“ по чл.15, т.9 е осигуряване на временно настаняване (за определена част от денонощието) на бездомни лица и семейства и временно настаняване в безопасна среда на лица в кризисна ситуация и на лица, пострадали от домашно насилие, и лица – жертви на трафик. Според § 1, т.4 ДР на ЗСУ, кризисната ситуация се дефинира като ситуация, едно лице е в безпомощност, нестабилност или в опасност за живота, не подлежи на хоспитализация и не е в състояние да се справи само или с помощта на другиго.

Според чл.17, ал.1 ЗСУ, в зависимост от средата, в която се предоставят, социалните услуги са: услуги в домашна среда (т.1); услуги в специализирана среда (т.2); …. Резидентната грижа се предоставя само в специализирана среда (ал.2).

Изпълнението на държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва, координира, провежда и контролира от министъра на труда и социалната политика (чл.20, ал.1). За изпълнение на функциите по ал.1 министърът на труда и социалната политика се подпомага от Агенцията за социално подпомагане и от Агенцията за качеството на социалните услуги (чл.20, ал.2 ЗСУ).

Съгласно чл.21 ЗСУ, Агенцията за социално подпомагане към министъра на труда и социалната политика: оказва методическа подкрепа при оценката на потребностите от социални услуги, планирането, създаването, предоставянето и развитието на социалните услуги (т.1); координира разработването и актуализацията на Националната карта на социалните услуги (т.2); ….

Съгласно чл.22, ал.1 ЗСУ, за осъществяване на контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги се създава изпълнителна Агенция за качеството на социалните услуги към министъра на труда и социалната политика, която според ал.3: осъществява контрол и мониторинг на предоставянето на социалните услуги (т.1); лицензира доставчиците на социални услуги (т.2); ….

Според чл.23 ЗСУ, държавната политика в областта на социалните услуги се планира, разработва и провежда в сътрудничество с държавните органи, областните администрации, органите на местното самоуправление, социалните партньори, доставчиците на социални услуги, юридическите лица с нестопанска цел за общественополезна дейност, висши училища, професионални организации на специалисти, предоставящи социални услуги, международни организации и лицата, ползващи социални услуги.

Доставчици на социални услуги могат да бъдат както общините – самостоятелно, чрез специално създадени юридически лица или възлагане предоставянето на услугите на частни лица (чл.29), така и частни лица (чл.30), като дейността по предоставяне на социалните услуги се извършва след издаване на лиценз от изпълнителния директор на Агенцията за качеството на социалните услуги (чл.31). Лицензът за предоставяне на социални услуги е поименен и правата, произтичащи от него, не подлежат на прехвърляне и преотстъпване (чл.146, ал.1 ЗСУ), издава се за всяка отделна социална услуга (ал.2) и е за срок от 5 години (чл.147, ал.1 ЗСУ).

Планирането на социалните услуги на национално ниво се осъществява чрез Национална карта на социалните услуги, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика (чл.34, ал.2 ЗСУ).

Общите правила при предоставяне на социални услуги са регламентирани в Раздел I към Глава шеста на ЗСУ. Съгласно чл.74, ал.1 ЗСУ, Дирекция „Социално подпомагане“ извършва насочване за ползване на социални услуги: …; от лица в кризисна ситуация, лица, пострадали от домашно насилие, и жертви на трафик (т.3); Всяко лице има право да бъде информирано и консултирано от дирекция „Социално подпомагане“ относно социалните услуги, включени в Националната карта на социалните услуги, и услугите в териториалния обхват на дирекцията, които се финансират от общината (ал.2). Насочването за ползване на социални услуги от лицата по ал.1, т.2 – 4 се извършва от определени от директора на дирекция „Социално подпомагане“ социални работници (ал.4).

Координацията и взаимодействието с други системи е регламентирано като възможност в чл.130 ЗСУ, в т.ч. по т.3 – интегрирано предоставяне на подкрепа. Интегрирано предоставяне на подкрепа от различни системи е, когато лицата се подкрепят чрез дейности и/или услуги от различни сектори, като всяка дейност и услуга се предоставя, организира, управлява, контролира и финансира съгласно установения за нея ред (чл.131, ал.1 ЗСУ). Всички социални услуги могат да се предоставят като част от интегрирано предоставяне на подкрепа за лицата (ал.2). Резидентна грижа не може да се предоставя като част от интегрирано предоставяне на подкрепа чрез създаване на обща среда по ал.3, т. 1. Координацията и взаимодействието при интегрираното предоставяне на подкрепа от различни системи за лицата по чл.74, ал.1 се осъществява под ръководството на дирекция „Социално подпомагане“ (чл.133 ЗСУ).

Националната карта на социалните услуги /НКСУ/ е приета на основание чл.34, ал.1 от Закона за социалните услуги с Решение на Министерски съвет № 574/08.08.2024г., Обн. ДВ, бр.68/13.08.2024г. В Приложения от 1 до 28 към решението, са изброени социалните и интегрираните здравно-социални услуги включени в НКСУ, в т.ч: от № 15 до № 20 – резидентни грижи за пълнолетни лица, в т.ч. за възрастни хора в нетрудоспособна възраст без увреждания (№ 20); № 22 – интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа за пълнолетни лица с трайни увреждания с потребност от постоянни медицински грижи; № 23 – интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа за възрастни хора в невъзможност за самообслужване с потребност от постоянни медицински грижи; № 25 – осигуряване на подслон за лица в кризисна ситуация.

От друга страна устройството и дейността на лечебните заведения са регламентирани със Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. Според законовата дефиниция в чл.2, ал.1 ЗЛЗ, лечебните заведения са организационно обособени структури по функционален принцип, в които лекари или стоматолози самостоятелно или групово, вкл. с помощта на други медицински и немедицински специалисти, осъществяват всички или някои от изчерпателно изброените там дейности. Лечебните заведения могат да предоставят социални услуги и интегрирани здравно-социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги (чл.2, ал.4 ЗЛЗ).

Съгласно разпоредбата на чл.10, т 5 ЗЛЗ, хосписът е лечебно заведение. Съгласно чл.28, ал.1 ЗЛЗ, хосписът е лечебно заведение, когато в него медицински и други специалисти осъществяват палиативни грижи за терминално болни пациенти. Хосписите – лечебни заведения, могат да предоставят социални услуги при условията и по реда на Закона за социалните услуги (чл.28, ал.4 ЗЛЗ).

Лечебните заведения за извънболничната помощ и хосписите се регистрират (чл.39, ал.1 ЗЛЗ) с акт на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (чл.40, ал.1 ЗЛЗ).

В конкретния случай заявлението за ДОИ, в частта по въпрос № 1, касае пациенти и потребители на услуги в „***“, [населено място] и Дом за стари хора „***“, [населено място], обл.Бургас.

Според информацията, обявена в Търговския регистър, с [ЕИК] е вписано еднолично дружество с ограничена отговорност „****“, което има предмет на дейност: осъществяване на извънболнична помощ като хоспис – лечебно заведение за осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти, предоставяне на медицинска и социални услуги, амбулатория по физикална и рехабилитационна медицина, наблюдение на болни, консултации и профилактика, извършване на дейности, необходими за осъществявания предмет на дейност, незабранени със закона за лечебните заведения или друг нормативен акт.

Според публично достъпната информация в Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите, дружеството е било вписано в регистъра с номер ****, въз основа на Удостоверение за регистрация № 1660/23.12.2015г. Със Заповед № РД-22-5/30.06.2025г. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ обезсилил удостоверението за регистрация и постановил заличаване на ЛЗ от регистъра. След заличаване на Хосписа от регистъра на ЛЗ за извънболнична помощ, удостоверението за регистрация не е достъпно на сайта на НЗИС, но според публикуваната на сайта на РЗИ – Бургас информация за Лечебните заведения за инвънболнична помощ и хосписи, в рубрика „Хосписи“ фигурира „****“ - без данни за заличаване на регистрацията и обезсилване на удостоверението за регистрация, като е отразен предмет на дейност: Осъществяване на палиативни грижи за терминално болни пациенти от медицински и други специалисти, и предоставяне на социални грижи по реда на Закона за социалното подпомагане.

В публикувания на интернет страницата на АКСУ Регистър на лицензираните доставчици на социални услуги към 31.10.2025г. не се открива информация за Дом за стари хора „****“. Такава информация липсва и в публикувания Списък на лицензираните от АКСУ частни доставчици, започнали дейност по предоставяне на социалната услуга резидентна грижа към 31.10.2025г. В публикуваната Информация за санкционираните физически и юридически лица, предоставящи социални услуги без лиценз, се открива санкционирано дружество „***“ ЕООД. По отношение на Дом за стари хора „***“ – както е дефинирано искането по заявлението, не се открива никаква информация за съществуването му и за извършваната дейност - в който смисъл и ответникът с писмения отговор твърди, че няма данни за такава социална услуга.

Независимо от това, фактът, че „****“ е лечебно заведение по смисъла на ЗЛЗ, респ. – че Дом за стари хора „***“, [населено място], не е регистриран и лицензиран, не означава, че търсената с въпрос № 1 информация – къде ще бъдат насочени пациентите, които са били настанени в тях, не е от компетентността на АСП и нейните териториални поделения.

Неправилно с обжалваното решение изпълнителният директор на АСП е приел, че в частта по въпрос № 1 от заявлението за ДОИ, са налице основания за постановяване на отказ. Такива не са налице нито в хипотезата на ограничаване по чл.13, ал.2, нито в хипотезата на отказ по чл.37, ал.2 ЗДОИ. Основателно е оплакването, че отказът изобщо не е мотивиран. На практика изложените съображения за постановяване на отказа са вътрешно противоречиви и изключващи се. От една страна се сочи, че исканата информация не е нито официална, нито служебна по смисъла на ЗДОИ, т.к. не касае осъществяване на дейности, възложени на АСП със закон, а от друга се сочи, че служителите на съответните ТП на АСП били предприели необходимите проверки и действия по компетентност в съответствие със законовите разпоредби, с оглед осигуряване на социалните права и търсене на социални възможности за подкрепа на лицата. При тази обосновка изпълнителният директор на АСП всъщност признава, че по отношение на лицата, за които се отнася въпрос № 1 от заявлението, са предприети съответни социални мерки от териториалните структури на АСП и въпреки това е приел, че тази информация не е нито официална, нито служебна.

В този смисъл е и информацията в Решение № РД-19-15/04.08.2025г. на АКСУ, в което изрично е посочено, че по отношение на хората, които са пребивавали в установени частни незаконни обекти или са били потребители в социални услуги, предоставяни от доставчици с прекратени или отнети лицензи, се информира АСП, в чийто функционални задължения са дейностите по насочването на нуждаещите се лица за ползване на социални услуги, с оглед осигуряване на необходимата подкрепа.

Търсената с процесното заявление за ДОИ информация, вкл. по т.1, несъмнено е свързана с разкритията при извършените съвместни проверки от Агенцията за качеството на социалните услуги и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ в „***“ и „нелегален дом за стари хора“ в Бургаска област, публично оповестени на брифинг на министъра на труда и социалната политика и в различни публикации от 9 юли 2025г., сред които:

- „Днес ОДМВР-Бургас трябваше да окаже съдействие на Държавната дирекция „Социално подпомагане“ с шеф на местно ниво К. С., за да изведе настанените вътре 20 души. Уведомени вчера са били техните близки. За тези, които не са в състояние да полагат грижи за тях, трябваше да се намерят места в подходящи социални домове“ - https://www.flagman.bg/article/354512.

- „25 възрастни хора бяха изведени от нелегален дом в област Бургас, съобщиха министрите по правосъдието и по социалната политика на съвместна пресконференция. Стана ясно, че обектът не е регистриран, а условията – макар и не толкова жестоки, колкото в [населено място] или Варна, са били далеч от човешките. „Проверките няма да спрат, няма да остане дом, който да работи в сянка и да се облагодетелства от нещастието на нашите родители“, заяви категорично министър Б. Г..“ - https://stadoto.com/nelegalen-dom-za-vazrastni-hora-razkriha-v-burgas/.

- „Пореден нелегално работещ дом за възрастни хора е разкрит вчера - този път в Бургаско, съобщи министърът на труда и социалната политика Б. Г.. В момента 25-ма обитатели на дома се извеждат от него. „25 са били лицата и за жалост наистина състоянието му, не е като ***и Варна, но е доста тежко положението, което е намерено. Всеки ден тези проверки продължават. Няма да остане дом, който да се води, че е нелегален, да прави такава дейност на гърба на нашите родители. Това няма как да продължи", коментира министър Г.“ - https://img.bnr.bg/burgas/post/*********/razkriha-poreden-nelegalen-dom-za-vazrastni-hora-v-burgas.

- „Със заповед на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) от днес се закрива хосписът в [населено място], община С., собственост на Д. М., пише „Флагман“. Заповедта на ИАМН влиза в сила още тази вечер, а утре органите на МВР и Дирекция „Социално подпомагане“ в Бургас, с директор А. К., без никакво забавяне трябва да изведат 20-те настанени вътре възрастни хора, част от които са в окаяно състояние. Ако близките им нямат финансова възможност да се грижат за тях, К. се задължава да намери начин за тези безпомощни пациенти да се адекватни грижи в подходящо лечебно заведение или приют.“ - https://blitz.bg/regioni/darzhavata-udari-tezhko-dimche-miladinoski-i-chastniya-mu-hospis-v-chernomorec_news1093558.html.

Ситуацията, в която се намират хората, изведени от незаконните хосписи и домове, безспорно покрива хипотезата по § 1, т.4 ДР на ЗСУ за „кризисна ситуация“, т.к. публично изнесената за тях информация сочи, че нито те, нито близките им са били в състояние да се справят с тази ситуация. В този смисъл „насочването“ на тези лица – за което споменават цитираните по-горе електронни медии, покрива дейността на подкрепа по чл.15, т.9 ЗСУ, вр. § 1, т.16 ДР на ЗСУ и попада изцяло в компетенциите и функционалните задължения на съответната Дирекция „Социално подпомагане“ по чл.74, ал.1, т.3 ЗСУ. Именно на АСП е възложено със ЗСУ координирането на дейностите по насочване за ползване на социални услуги, извършването на предварителната оценка, в т.ч. за нуждата от специализирана подкрепа и оказването на съдействие за получаване на подкрепа от друг орган или услуга – чл.76 ЗСУ.

При това положение безспорно информацията за предприетите от структурите на АСП действия се явява свързана с дейността на Агенцията и нейната ефективност при предоставяне на социална закрила и поради е обществена информация от категорията на служебната по чл.11 ЗДОИ. Именно АСП е органът, който извършва действията по насочване за ползване на социални услуги от лица в кризисна ситуация – първоначално по неотложност, а след това извършва действията по оценка на потребностите на лицата и определя вида на социалната услуга. В този смисъл е както публикацията, на която се позовава и жалбоподателката относно предприетите действия по отношение на лицата във Варненска област, така и част от информацията в обжалваното решение.

Противно на доводите на ответника, въпросът „Къде ще бъдат насочени пациентите на Х. М., [населено място] и на Дома за стари хора „***“, [населено място], обл.Бургас?“ изисква само предоставяне на информация за конкретно място, за конкретна дейност на подкрепа – къде, в кои заведения (лечебни, социални, за резидентна или комбинирана грижа и т.н., според номенклатурата на НКСУ) ще бъдат насочени за настаняване тези лица, и по никакъв начин не е свързан нито с дейността и статута на тези заведения и тяхното легално функциониране, нито изисква разкриване на лични данни за лицата, които са били настанени в тях, поради което неоснователно ответникът поддържа основания за прилагане на изключението по чл.2, ал.5 ЗДОИ и чл.37, ал.2 ЗДОИ. Отделно, разпоредбата на чл.37, ал.3 ЗДОИ изрично указва, че дори информацията да съдържа лични данни тя се предоставя само в онази част, до която достъпът не е ограничен.

Нещо повече, както твърди и жалбоподателката, търсената с въпрос № 1 от заявлението обществена информация безспорно има и надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т.6 от ДР на ЗДОИ, т.к. независимо че не цели разкриване на корупция или злоупотреба с власт – в който смисъл са възраженията на ответника, касае третата хипотеза - повишаване прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 в случаите, в които се касае за защита на уязвими групи лица, цели превенция и безопасност на потребителите и техните близки. Това са жизненоважни обществени интереси, които изискват на основание чл.14, ал.1 ЗДОИ разкриване на информацията за да се предотвратят други подобни ситуации, застрашаващи живота, здравето и безопасността на гражданите.

В този смисъл и неправилно въпрос № 1 се интерпретира изолирано, а не във връзка с въпрос № 2, който се явява и контекстът, в който се търси исканата информация. Разкриването на информация относно местата, към които ще бъдат насочени лицата от незаконните домове/хосписи, цели не само да се информира обществото за легалните дейности за подкрепа (социални услуги), извършвани както от лица лицензирани по ЗСУ, така и от ЛЗ – хосписи, лицензирани по ЗЛЗ, предоставящи и социални услуги, но и превенция на кризисни ситуации по отношение на уязвима група от обществото. Фактът, че заявителката не се е позовала изрично на дефиницията в § 1, т.6 ДР ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, не освобождава органа от задължението да изложи мотиви в тази връзка, т.к. във въпрос № 2 от заявлението са наведени доводи, които безспорно обосновават наличието на надделяващ обществен интерес.

В заключение съдът приема, че настоящият случай се отнася за достъп до служебна информация по смисъла на чл.11 ЗДОИ, който съгласно чл.13, ал.1 и чл.17, ал.1 ЗДОИ е свободен, което обосновава извод за незаконосъобразност постановения изричен отказ, т.к. търсената информация не е предоставена при липса на годно правно основание за постановяване на отказ. Анализът на разпоредбата на чл.37, ал.1, т.2 ЗДОИ налага извод, че в този случай задълженият субект следва да изложи съображения налице ли е законовото изключение съобразно принципите на чл.31, ал.5 ЗДОИ за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т.6 ДР на ЗДОИ, в изпълнение на която разпоредба задълженият субект по чл. 3 ЗДОИ е длъжен да изложи съображения за оборване на тази презумпция. Това е така, тъй като преценката налице ли е или не надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл.37, ал.1, т.2 ЗДОИ. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато информацията улеснява прозрачността и отчетността на субектите относно вземаните от тях решения; гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите им задължения; разкрива лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица – така в Решение на АСГГ № 4000/06.02.2025г. по адм.д. № 9338/2024г., Решение на АССГ № 4670/11.02.2025г. по адм.д. № 8839/2024г.

При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят сторените в производството разноски, които съгласно представен към жалбата списък по чл.80 ГПК /л.9/ се претендират в размер общо на 1210,00лв., от които 10,00лв. за държавна такса и 1200лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което видно от договор за правна защита и съдействие от 06.08.2025г. /л.8/ се дължи в брой и е платено при подписване на договора. Възнаграждението е определено в минималния размер по чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и по арг. от § 2а ДР на Наредбата, неразделна част от него се счита и начисления ДДС.

Водим от горното, Варненският административен съд, VIII-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на В. Д. Д., [ЕГН], гр.Варна, Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № РД-04-0652/01.08.2025г. на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/, с което по въпрос № 1 от препратено от МТСП заявление № АУ – 2-202/10.07.2025г. (вх.№ 04-00-1648/22.07.2025г. на АСП) й е отказан достъп до информация „Къде ще бъдат насочени пациентите от Хоспис „****“ – [населено място], обл.Бургас и Дом за стари хора „****“ – [населено място], обл.Бургас?“.

ВРЪЩА преписката на изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане за ново разглеждане и произнасяне по въпрос № 1 от заявление № АУ – 2-202/10.07.2025г. (вх.№ 04-00-1648/22.07.2025г., препратено от МТСП), при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на В. Д. Д., [ЕГН], гр.Варна разноски за производството в размер на 1210,00лв. (хиляда двеста и десет лева).

Решението съгласно чл.40, ал.3 ЗДОИ не подлежи на касационно обжалване!