№ 749
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Мария Малоселска
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20211100511844 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 09.07.2021г., гр.д.16932/21г., СРС, 27 с-в отхвърля
предявения от С.И.А. иск с правно основание чл.439, ал.2 ГПК срещу „Т.С.“
ЕАД за признаване за установено, че не дължи вземане по изпълнителен лист
от 14.01.2018г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 16.09.2017г. по гр.д. № 62686/2017г., СРС, 69 състав, в размер на 755.16 лв.
главница, ведно със законната лихва от 08.09.2017г. до изплащане на
вземането, 226.75лв. лихва за забава и 44.64лв. разноски по делото, като
осъжда ищеца да заплати на ответника сумата 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца С.И.А.. Счита, че
3-годишната погасителна давност за вземанията не е прекъсната с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Давността не е прекъсната
и с молбата за образуване на изпълнително производство, както приема СРС.
След налагане на запор върху банкови сметки, не е извършвано друго
принудително изпълнително действие от ЧСИ, поради което производството
1
е прекратено по право и погасителната давност е изтекла преди предявяване
на исковата молба. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по иска „Т.С.“ ЕАД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Влязла в сила заповед за изпълнение изпълнение по чл.410 ГПК от
16.09.2017г. и изпълнителен лист от 14.01.2018г. са издадени по ч.гр.д.
62686/17г., СРС, 69 с-в в полза на настоящия ответник „Т.С.“ ЕАД срещу
сегашния ищец С.И.А. относно процесните вземания за сумата 755.16 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до
м.04.2014г., ведно със законна лихва, считано от 08.09.2017г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва от 226.75 лв. през периода от 15.09.2014г. до
28.08.2017г. и 44.64 лв. разноски за заповедно производство.
2
С подаване на заявлението от 08.09.2017г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК относно вземанията, се прекъсва теченето на
погасителната давност за тях. Съгласно чл.156, б. „г“ ЗГС подаването на
молба за издаване на заповед за изпълнение произвежда действие на подаване
на искова молба, т.е. прекъсва давността, за разлика от молбата за издаване на
изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242
ГПК/отм./. В този смисъл са постановките на т.14 от от ТР № 2/26.06.2015г.,
ОСГТК на ВКС.
В рамките на едностранното заповедно производство, с оглед
ограничението на чл.120 ЗЗД за служебно прилагане на давността,
заповедният съд не разполага с възможност при липса на изрично възражение
за изтекла 3-годишна погасителна давност по чл.111 ЗЗД на вземанията, да
отхвърли изцяло или отчасти заявлението. Принципно длъжникът може да
предяви подобно възражение едва в рамките на исково производство, каквото
в случая не се е развило поради липса на подадено възражение по чл.414 ГПК.
Заповедта за изпълнение представлява самостоятелно изпълнително
основание за издаване на изпълнителния лист, като влязла в сила при
условията на чл.416 ГПК, поради неподадено в срок срещу нея възражение от
длъжника или оттеглено възражение, респективно поради неразвило се
исково производство по чл.422, ал.1 ГПК, като по делото е приложима
първата хипотеза. Заповедта за изпълнение сама по себе си се ползва с
изпълнителна сила, но не установява със сила на пресъдено нещо
съществуване на вземанията, с каквато се ползва единствено съдебното
решение.
От момента на нейното стабилизиране започва да тече нова 3-годишна
погасителна давност съобразно чл.111 ЗЗД. Същата последователно е
прекъсвана съгласно чл.116 б. „в” и чл.115 б. „ж” ЗЗД с искането на
взискателя и настоящ ответник да се предприеме принудително изпълнение
най-късно на 08.02.2018г. Тогава с подадена до ЧСИ Я. молба за образуване
на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист, взискателят
едновременно овластява ЧСИ да извърши пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника и настоящ ищец, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, като
посочва принудителни способи, в съответствие с разясненията на т.10 от ТР
№ 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС. По образуваното изп.д. 20188440400497,
3
ЧСИ Я. изпраща запорно съобщение до работодателя на ищеца – „К.Е. 2“
ЕООД от 12.06.2018г. На 05.07.2018г. е вписана възбрана върху 1/2 ид.ч. от
имот на ответника. С молба от 05.11.2019г., взискателят иска налагане на
запор на трудово възнаграждение и опис на движими вещи. На 17.03.2021г. са
изпратени запорни съобщения до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Ю.Б.“
АД, както и до друг работодател „В.Т. 1“ ЕООД. С преводно нареждане от
23.03.2021г., ищецът изплаща изцяло задължението. С постановление от
10.05.2021г., ЧСИ вдига обезпечителните мерки и прекратява изпълнителното
дело.
Следва да се има предвид, че всяко извършено плащане прекъсва
теченето на давността, защото съставлява действие по осъществяване на
изпълнителния способ запор върху парично вземане. Според постановките на
т.10 от ТР № 2/26.06.2015г., ОСГТК на ВКС, нова погасителна давност за
вземанията започва да тече от датата на поискването от взискателя или на
предприемането от съдебния изпълнител на всяко валидно принудително
изпълнително действие, изграждащо съответен изпълнителен способ,
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя да извърши
пълно проучване на имущественото състояние на длъжника - чл.18, ал.1
ЗЧСИ, стига да е предприето преди прекратяване на изпълнителното
производство по право. Това прекратяване настъпва с изтичане на 2-годишен
преклузивен срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, считано отново от последното
поискано или предприето валидно изпълнително действие.
В случая, преди изтичане на давностния и преклузивен срок, считано
най-рано от издаване на изпълнителния лист на 14.01.2018г., теченето им е
последователно прекъсвано с предприетите действия от взискателя за
посочване на принудителни способи и с изпращане от ЧСИ на запорните
съобщения и постъпвалите от тях плащания. Към момента на подаване на
настоящата искова молба през 2021г. не са изтекли и двата законни срока –
преклузивен и давностен. Искът за признаване за установено, че вземанията
не се дължат като погасени по давност е неоснователен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1,
изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.
4
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.07.2021г., гр.д.16932/21г., СРС, 27 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5