№ 12149
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110101535 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ......... против Д. П. и В. Х. Б..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № 32 находящ се в гр. ........... Твърди, че за процесния
имот се дължат:
сумата 1 495, 55 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 295, 91 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
13.12.2022 г.;
сумата 12, 24 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането;
сумата 2, 88 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.01.2020 г. – 13.12.2022
г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
исковите суми в условията на разделност, както следва: Д. П. – 2/3 и В. Х. Б. – 1/3.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. П.
чрез назначения особен представител адв. М., с който оспорва исковете. Излага
съображения, че ищецът не е представил договор, сключен при общи условия, както и
че не се установява Общите условия на ищеца да са одобрени от КЕВР и да са влезли в
сила. Оспорва да е доставяна топлинна енергия в претендираното количество на
стойност исковата сума. Оспорва съществуването на договорно правоотношение
1
между ищеца и дружеството, за което се твърди да е извършвало дялово
разпределение. Оспорва годността на СТИ. Прави възражение за давност. Моли съда
да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Х.
Б., с който оспорва исковете. Излага съображения, че квотата му в съсобствеността е
1/6. Оспорва стойността на топлинната енергия да съответства на реално доставената
такава. Твърди, че имотът е необитаем. Оспорва ........ да е легитимирано да извършва
дяловото разпределение през исковия период. Оспорва годността на СТИ. Прави
възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - ........, не взима становище по
исковете.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
С договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
16.02.1995 г. Л. Н. Б.а е закупила следния недвижим имот: апартамент № 32, находящ
се на ет. 7, в жилищна сграда – ......., състоящ се от: стая, кухненски бокс и обслужващи
помещения, с площ от 27, 18 кв.м.
Представен е личен регистрационен картон от ЕСГРАОН за лицето Л. Н. Б.а, в
който се съдържат данни за сключен граждански брак с Д. П. на 09.09.1992 г.
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Люлин“, Л. Н. П., за което лице страните не спорят, че е идентично с Л. Н. Б.а, е
починала на 31.05.2021 г., като е оставила наследници по закон: Д. П. – съпруг, ..........
Б. – брат, който е починал на 04.05.2020 г., т.е. преди наследодателката, като от своя
страна е оставил наследник по закон: В. Х. Б. – син.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № .........., том X, рег.
№ .........., дело № 1775/2022 г. от 14.12.2022 г. В. Х. Б. и Д. П. продават съсобствения
им процесен имот на трето за спора лице – ..........
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. ......... от 26.09.2007 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ........, което дружество
да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на
етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици,
които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 29.11.2007 г., сключен между ЕС като възложител и
........ като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице
В. Т., се установява, че в сградата има двукръгова отоплителна система, като
постъпилата топлина енергия се отчита от 2 бр. общи топломери в абонатната станция.,
които се отчитат по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0.00 часа на първо число от
месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните
разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се
разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. В
случая технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
топлопреносното предприятие. За исковия период дяловото разпределение е
2
извършвано от ......... Изчисленията са извършени в съответствие с действащата към
процесния период нормативна уредба за топлоснабдяването. За исковия период няма
начислена топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация на база пълна отопляема кубатура на имота от 66 м3
съобразно акт за разпределение на кубатура от м.01.1984 г., както и топлинна енергия
за БГВ при условията на неосигурен достъп, за което са били съставени констативни
протоколи от ФДР. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 1 491, 86 лв.,
формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 167, 86 лв. и
сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 325 лв. В посочената сума не
са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях. Констатира се
също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период м.05.2019 г. –
м.04.2021 г. възлиза на сумата 12, 24 лв. Вещото лице е констатирало, че общите
топломери са преминали изискуемите метрологични проверки.
Установи се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от
вещото лице Елена И., че за исковия период има едно плащане в размер на 35, 22 лв. по
общата фактура за 2021 г., с което ищецът е намалил задължението, както и че цената
на услугата дялово разпределение за исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза
на сумата 12, 24 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в
§1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ
от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
3
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 16.02.1995 г. се установи, че Л. Н. Б.а е закупила процесния имот.
Видно от представения личен регистрационен картон на последната, към посочения
момент тя се е намира в брак, сключен на 09.09.1992 г. с Д. П., с оглед на което имотът
е придобит в режим на СИО. Л. Н. Б.а, което лице е идентично с Л. Н. П., е починала
на 31.05.2021 г., видно от представеното удостоверение за наследници. Със смъртта й
СИО се е прекратила при равни дялове.
Към този момент бракът й е бил с продължителност повече от 10 години.
Видно от удостоверението за наследници, тя е оставила наследници по закон: Д.
П. – съпруг, .......... Б. – брат, който е починал на 04.05.2020 г., т.е. преди
наследодателката, оставил от своя страна наследник по закон: В. Х. Б. – син.
Съгласно чл.9, ал.2 ЗН когато съпругът наследява заедно с възходящи или с
братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако
то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в
противен случай получава 2/3 от наследството.
Съгласно чл.10, ал.2 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни
негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци.
Следователно, с прекратяване на СИО при равни дялове, притежаваната от Л. Н.
П. 1/2 е придобита от Д. П. и В. Х. Б. /по право на заместване от баща му .......... Б./,
както следва: Д. П. – 2/6 (2/3 от 1/2 – с оглед продължилия повече от 10 години брак с
наследодателката) и В. Х. Б. – 1/6 (1/3 от 1/2).
От изложеното следва, че ответниците се легитимират като съсобственици на
процесния имот при дялове: Д. П. – 5/6 (2/6 по наследяване от съпругата му и 1/2 -
неговият дял от прекратената СИО) и В. Х. Б. – 1/6.
От качеството на ответниците на съсобственици произтича и качеството им на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника –
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество през исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
4
ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално
потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на
които вещото лице е дало заключение относно реално потребената от ответника
топлинна енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната
енергия за имота през процесния период е извършено правилно, съобразно
изискванията на действащата през периода нормативна уредба.
От заключението на вещото лице се установява, че за исковия период няма
начислена топлинна енергия за отопление на имота. Начислена е топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация на база пълна отопляема кубатура на имота от 66 м3
съобразно акт за разпределение на кубатура от м.01.1984 г., както и топлинна енергия
за БГВ – при условията на неосигурен достъп, за което са били съставени констативни
протоколи от ФДР. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през
исковия период м.05.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 1 491, 86 лв.,
формирана като сбор на фактурираната по прогнозни стойности сума от 1 167, 86 лв. и
сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 325 лв.
Ответниците своевременно са заявили възражение за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.
„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията
на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
– договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания
са с еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.
Искът е предявен на 11.01.2023 г., с оглед на което към този момент е изтекла
погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 11.01.2020 г., каквито в
случая се явяват вземанията за периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г. в размер на сумата
274, 55 лв., определена при съобразяване заключението на СТЕ.
5
Непогасени по давност са вземанията за периода м.11.2019 г. – м.04.2021 г. в
размер на сумата от 1 217, 31 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Д. П. – 5/6 (1 014, 43 лв.) и В. Х. Б. – 1/6 (202, 89 лв.) При
съобразяване принципа на диспозитивното начало искът срещу Д. П. следва да се
уважи за сумата 997, 03 лв., която се претендира от него, като се отхвърли за периода
м.05.2019 г. – м.10.2019 г., а този срещу В. Х. Б. – до размера на сумата 202, 89 лв.,
като се отхвърли за разликата до 498, 52 лв.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с
оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни вземания по
арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода
цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответника за мораторна лихва
върху непогасените по давност вземания, начислена за периода 15.09.2020 г. –
13.12.2022 г., в размер на сумата 240, 97 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Д. П. – 5/6 (200, 81 лв.) и В. Х. Б. – 1/6 (40, 16 лв.) При съобразяване
принципа на диспозитивното начало, искът срещу Д. П. следва да се уважи за сумата
197, 27 лв., която се претендира от него, а този срещу В. Х. Б. – до размер на сумата 40,
16 лв., като се отхвърли за разликата до 98, 64 лв.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи – клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от
тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
6
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост,
се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена
на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на
отчитане уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите
условия 2016 г. е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и
се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от КЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните,
който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има
право да получи цената на извършваната услуга дялово разпределение в качеството на
продавач на топлинна енергия. Установи се по делото, че дяловото разпределение за
исковия период е извършвано от .........
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода
м.12.2019 г. – м.04.2021 г. възлиза на сумата от 12, 24 лв., определен при съобразяване
на счетоводна справка на ищеца на л.25 от делото, както и заключението на СТЕ и
ССЕ.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността: Д. П. – 5/6 (10, 20 лв.) и В. Х. Б. – 1/6 (2, 04 лв.) При съобразяване
принципа на диспозитивното начало искът срещу Д. П. следва да се уважи за сумата 8,
16 лв., която се претендира от него, а този срещу В. Х. Б. – до размер на сумата 2, 04
лв., като се отхвърли за разликата до 4, 08 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение
не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява при условията на пълно и
главно доказване изпадането на длъжника в забава по отношение на главния дълг – не
е предвиден срок за заплащане на задължението, с оглед на което ответникът изпада в
забава след покана, каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 925, 46 лв. разноски по делото, които следва да бъдат понесени от
ответниците, както следва: Д. П. – 771, 22 лв. и В. Х. Б. – 154, 24 лв.
Ответникът Д. П. има право на разноски съобразно отхвърлената част от
предявените спрямо него искове, но доколкото не претендира такива, нито ангажират
доказателства за извършването им, разноски не следва да му се присъждат.
На ответника В. Х. Б. следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 296, 50 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от предявените спрямо него искове.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявеното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед вида и обема на
осъществената правна защита, както и обстоятелството, че уговореното адвокатско
възнаграждение не надвишава минимално предвиденото такова до степен, обуславящ
извод за неговата прекомерност.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. П., роден на 12.05.1947 г., да заплати на ........., ЕИК ........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 997, 03 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.11.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 11.01.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 197, 27 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
13.12.2022 г.;
сумата 8, 16 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за периода м.05.2019 г. –
м.10.2019 г., както и иска за сумата 1, 92 лв. мораторна лихва върху цената на дяловото
разпределение за периода 31.01.2020 г. – 13.12.2022 г.
ОСЪЖДА В. Х. Б., ЕГН **********, да заплати на ........., ЕИК ........., на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата 202, 89 лв. главница, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.11.2019 г. - м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата на
исковата молба – 11.01.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 40, 16 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2020 г. –
13.12.2022 г.;
сумата 2, 04 лв. главница, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.12.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 202, 89 лв. до 498, 52 лв., представляваща
стойност на топлинната енергия и за периода м.05.2019 г. – м.10.2019 г., иска за сумата
над 40, 16 лв. до 98, 64 лв. мораторна лихва върху нея, иска за сумата над 2, 04 лв. до
04,08 лв. цена на дяловото разпределение и иска за сумата 0, 96 лв. мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 31.01.2020 г. – 13.12.2022 г.
ОСЪЖДА Д. П., роден на 12.05.1947 г., да заплати на ........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 771, 22 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Х. Б., ЕГН ********** да заплати на ........., ЕИК ........., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 296, 50 лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – .........
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
8
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9