№ 62
гр. Айтос, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20252110200124 по описа за 2025 годИ.
Производството е образувано по жалба на И. Л. К., ЕГН **********,
действаща чрез пълномощник адв.Г. Г. – САК, със съдебен адрес: *** против Електронен
фиш (ЕФ) Серия К № 8692962 на ОД на МВР Бургас, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.
с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя К. е наложено наказание “глоба” в размер на 100.00 (сто)
лева. В жалбата се изтъкват подробни аргументи като на първо място се твърди, че
процесният ЕФ за налагане на глоба не е връчен на лице с представителна власт, т.като И.
Л.К. към дата 01.12.2024г. не ебила управител и съответнот законен представител на
„Тенториум клуб“ ООД, ЕИК *********. Жалбопадетелят моли за отмяната на ЕФ поради
незаконосъобразността му и постановяване в разрез с материалния закон.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят И. Л.К., редовно призована
не се явява. Не се явява и пълномощникът й адв.Г. Г., който изпраща писмено становище. По
същество поддържа изложените в жалбата оплаквания. Моли за отмяна на обжалвания ЕФ,
поради допуснати в хода на адм.производство нарушения на материалния и на процесуалния
закон, довели до накърнявана правото на защита на жалбоподателя и при връчването му от
страна на АНОв противоречие с нормите на ЗАНН и НПК. Претендира заплащане на
съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение.
Административно-наказващият орган ОДМВР-Бургас, след редовно
уведомяване, не изпраща представител в съдебно заседание. При изпращане на
адм.наказателната преписка излага писмено становище за неоснователност на жалбата, като
отправя молба за отхвърлянето й. Не ангажира доказателства, извън събраните по
административно наказателната преписка.
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Административно наказателното производство е започнало с издаване от
ОДМВР – Бургас на Електронен фиш за налагане на адм.наказание за нарушение на чл.21,
1
ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.2, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в размер на 100,00 (сто)
лева.
Законоустановеният срок за обжалване съдът приема за спазен по следните
съображения: видно от данните по делото, АНО (въпреки изрично вмененото и от съда
задължение) първоначално не представя доказателства относно датата на връчването на ЕФ
на жалбоподателката И. К.. По делото на л.36 е приложена разписка за връчване на ЕФ на
„Тенториум клуб“ ООД от дата 01.12.2024 г. с отбелязване , че И.К.-законен представител на
дружеството отказва да получи ЕФ за посоченото юридическо лице. По делото е приложено
копие от протокол № 8/10.11.2024г. (с нотариална заверка на подписите на съдружниците),
видно от който с Решение от същата дата И. К. е била освободена от длъжност, като на
нейно място за управител на „Тенториум клуб“ ООД е назначена С. Н. Г.. В този смисъл е и
приложото удостоверение изх.№ 20250416194148/16.04.2025г. на АВ, съгласно което, към
дата 01.12.202024г. (дата на връчване на ЕФ) именно С. Г., а не И. К., е вписана за управител
и съответно е представляващ „Тенториум клуб“ ООД, собственик на процесния автомобил, с
който е извършена нарущение на ЗДвП. Доколкото жалбата на И. К., чрез пълномощник
адв.Г. Г. е постъпила на 17.04.2025 г. (л.2), при липса на данни, извън горепосочените
относно начИ. на връчване на ЕФ, съдът приема, че следва да бъде разгледана като
допустима по реда на чл.59 ЗАНН, а разгледана по същество жалбата е и основателна по
следните съображения:
От посочените като нарушени в ЕФ разпоредби – чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движение по пътищата, може да се заключи, че санкцията е наложена за
нарушение, изразяващо се в неспазване от водач на ограничението скоростта на движение на
управлявания автомобил, като самото нарушение е установено с автоматизирано техническо
средство или система. Словесното описание на нарушението е описано в съдържанието на
ЕФ, както следва: „На 20.02.2024 г. в 10:53 часа на път III-208, км 92+577, до бензиностанция
„Орел 2001“, при ограничение на скоростта за движение, въведена с пътен знак В26 в/извън
населено място до 50 км/ч.. Нарушението е установено и заснето със стационарно АТС,
насочено в посока измерване северозапад и снимащо в двете посоки, с приспаднат толеранс
от 3 км/ч в полза на водача, с МПС ФОРД КУГА, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, регистрационен
номер СВ 6755 ТХ е извършено за скорост, установено и заснето с техническо средство
№1047F8A4010800E9, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, установена скорост –
75 км/ч, превишена скорост 25 км/ч“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на заснемане на нарушението,
била годна и калибрирана, видно от приложените по делото документи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, писмо и протокол от проверка (л. 39-47). Електронният
фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло. На база на така възприетата
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Видно от протокола от 28.09.2021г. (на л.37 от делото), безспорно се
установява, че към датата на нарушението в процесния участък е имало въведено общо
ограничение на скоростта в населено място - до 50 км/ч. ЕФ е издаден от компетентен орган,
като точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството,
че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км/ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената (75 км/ч) и
разрешената (50 км/ч)) скорост - 25 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Въпреки това настоящият състав счита, че при квалифицирането на
нарушението в ЕФ е допуснато съществено нарушение както на материалния, така и на
2
процесуалния закон, което е довело до незаконосъобразност на санкционния акт (ЕФ) и
налага неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, като в случая е отразено (без да са
приложени писмени доказателства), че собственика, на когото е регистрирано превозното
средство/ползвател е „Тенториум клуб“ ООД, чийто законен представител – управител в
предходен момент, но не и към датата, посочена в разписката за връчване на ЕФ
(01.12.2024 г.) е била жалбоподателката И. К.. Макар в ЕФ да фигурират изписани имената
на жалбоподателя, в качеството на законен представител на „Тенториум клуб“ ООД, като не
е категорично ясно нито дали К. е отразена като физическо лице – ползвател на МПС, нито
дали се твърди, че представляваното от нея по време на нарушението - 20.02.2024г.
дружество е собственик или пък ползвател на МПС. От друга страна и извън тази неяснота
следва да се отбележи като основателно направеното възражение относно обстоятелството,
че изобщо не става ясно кой е бил конкретния ползвател на процесното МПС, съответно
субекта на административно наказателна отговорност на 20.02.2024г. в 10:53 часа, т.е. по
време на извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗДвП – управление на МПС с превишена стойност на скоростта от 25 км/ч.
По делото липсва приложено Свидетелство за регистрация на собственик на
л.а., марка ФОРД КУГА, вид ЛЕК АВТОМОБИЛ, към момента на установяване на
нарушението, няма данни и за ползвател на процесния л.а. При това положение остава
неясно как АНО е достигнал до извод относно самоличността на нарушителя/ конкретния
водач, управлявал МПС, в момента на заснемане на нарушението от техн. средство.
Предвид на изложеното, съдът счита, че поради липсата на яснота дали
жалбоподателят И. К. е санкционирана в качеството на собственик или ползвател на л.а. или
дали за субект на адм. наказателна отговорност се счита представляваното от нея към датата
на нарушението дружество, както и при изложените процесуални нарушения досежно начИ.
на връчване на обжалвания фиш, препятсващи правото й на защита, издаденият ЕФ е
незаконосъобразен и трябва да се отмени. В допълнение и за изчерпателност следва да се
отбележи, че всеки електронен фиш следва да съдържа фактите и обстоятелствата, включени
в състава на нарушението, за което се издава, в противен случай се нарушава правото на
защита на санкционираното лице да разбере вмененото му административно нарушение.
Волеизявлението на административно-наказващия орган следва да бъде ясно
обективирано в ЕФ, както чрез посочване на нарушените разпоредби, така и чрез словесно
описание на нарушението, както изисква чл.189, ал.4 от ЗДвП. Неяснотата и противоречието
в съдържанието на ЕФ относно описанието на конкретното деяние, вменено на
санкционираното лице, както и на самоличността на лицето (качеството му), са от такова
естество, че като последица влече съществено нарушение, доколкото препятства правото на
защита. Отделно следва да се отчете по повод изнесените в жалбата оплаквания, че съгласно
чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Видно от съдържанието на нормата
законодателят не държи сметка дали техническото средство е стационарно или мобилно,
единственото изискване е да е техническо средство и за нарушението да не се предвижда
3
наказание лишаване от право да се управлява МПС. В случая безспорно се установява, че
процесното нарушение е било констатирано с автоматизирано техническо средство, поради
което съвсем в унисон с нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е бил издаден електронен фиш.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, но само ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП
в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение.
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
По делото и предвид нередовното връчване на ЕФ, чрез И.К., която към дата
01.12.2024г. не е била управител и законен представител на „Тенториум клуб“ ООД не е
изтекъл и срокът по чл.189, ал.5 ЗДвП, като в случая не може да се вмени не е тежест на
жалбоподателя К. да представи копие от свидетелство на управление на конкретен водач, от
името на дружеството, което вече не представлява.
От гореизложеното се налага извода, че жалбата се явява основателна и
издаденият електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП/ЕФ въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани
от жалбоподателя разноски в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева за адвокатско
възнаграждение, които предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на
административно наказващия орган.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, Серия К № 8692962 на ОД на МВР Бургас на ОД
на МВР Бургас, с който на И. Л. К., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес за
призоваване: ***, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
на осн. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП е наложено наказание “глоба” в
размер на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на И. Л. К., ЕГН **********
направените съдебно-деловодни разноски в размер на 450,00 (четиристотин и петдесет) лева
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4