№ 130
гр. Елин Пелин, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Борислав Люб. Чернев
при участието на секретаря Любка Ян. Костова
като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело №
20241820100595 по описа за 2024 година
С исковата молба се твърди че в производство по ч.гр.д.№ 344/2016г. по описа на РС Елин
Пелин, въз основа на заповед за изпълнение от 06.06.2016г. и издаден в полза на “Ю.Б.” АД
изпълнителен лист / ИЛ/, е било образувано Изпълнително дело № 20168380405253 по
описа на ЧСИ МБ. рег. № 838, с район на действие СГС, за заплащане от длъжника и ищец
в настоящото производство И. Ц. М., с ЕГН ********** следните парични суми: 13 961.00
лева- главница, заедно със законна лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното
изплащане на главницата; 3 874.89 лева – неолихвяема сума ; такси и разноски по ИД №
20168380405253 по описа на ЧСИ МБ. като задълженията произтичат от Договор за
потребителски кредит № FL637921.
Ищецът твърди, че не дължи посочените по- горе суми по изпълнителния лист поради
погасяване на вземането на банката по давност, като считано от 13.07.2020 година до
момента на депозиране на исковата молба /16.05.24г./ кредиторът не бил предпиемал
никакви действия и съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК вземането се погасявало по силата на
закона. Съдебният изпълнителн можел само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, като в продължение на повече от две години взискателят не
поискал извършването на изпълнителни действия.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника че
ищецът не му дължи следните парични суми: 13 961.00 лева- главница, заедно със законна
лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева –
неолихвяема сума; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Б..
Претендират се направените по делото разноски – заплатени: държавна такса, депозит за
вещо лице по изготвена и приета по делото ССчЕ, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск. Твърди, че процесния ИЛ е издаден на 06.06.2016г. в полза на
кредитора-“Ю.Б.” АД, като от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече
1
5-годишен давностен срок.
Твърди се с отговора, че още с молбата за образуване на ИД взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия и за целия период на изпълнителното дело
взискателят не е бездействиял, а е проявявал активност за ненастъпване на погасителна
давност. Опитвал се е да се удовлетвори като кедитор чрез налагане на запор, възбрани на
недвижими имоти и др..
Сочи, че твърдяната от ищеца за настъпила перемпция не се отразява на давността.,
като въвежда съображения за разграничаване на двата института с присъщите им различни
правни последици.
Прави възражение, че процесното вземане не е погасено по давност.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото е допусната, изсушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от
страните ССчЕ от 29.11.2024г., изготвена от в.л. А.Б., от заключението по която е видно, че
постъпилите суми по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Бъзинск за периода
15.08.2016г. до 26.11.2024г., са в общ размер на 5 857.55 лева, като към 26.11.2024г.
задълженията на ищеца по процесното ИД /установени по пера в костативно-
съобразителната част на експертизата/ остават в общ размер на 27 417.07 лева, от които: 13
961.00 лева – главница; 11 423.44 лева - лихва за периода 03.06.16г. до 26.11.24г.; 3.18 лева –
неолихвяема сума; 2 029.45 лева – такси по т.26 от тарифата към ЗЧСИ.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правно страна следното:
Не се спори между страните, че в полза на заявителя и ответник в настоящото
производство, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и издаден ИЛ от 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 344/2016г. по описа на
РС Елин Пелин, за дължими по Договор за потребителски кредит № FL637921 от И. Ц. М.
парични суми посочени в исковата молба и уточняваща молба от 06.06.24 година.
Пред ЧСИ М.Б. е било образувано ИД № 20168380405253, въз основа на издадения
изпълнителен лист от 06.06.2016 година. С молбата си от 14.07.2016г. до ЧСИ, като способ
за изпълнение взискателят е посочил запор върху банковите сметки на длъжника / в
изчерпателно посочени с молбата до ЧСИ банки / И. Ц. М.. Със запорно съобщение от
19.07.16 година ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца при ЗК”С.,с. Г. Община
Г.М.бл. Софийска.Последвали са запорни съобщения в полза на взискателя: от 09.08.16г. -
до “Уни Кредит булбянк” АД, от 12.08.16г. - до “Ю.Б. ” АД. Последвало е искане за
вписване възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /апартамент/, собственост на ищеца и
находящ се в гр. С. - на 02.09.16 година, както и искане за вписване възбрана върху 1/2
ид.ч. от недвижим имот /гараж/, собственост на ищеца и находящ се в гр. С. - на 30.09.16
година.
С нарочна молба вх. № 68889/14.10.16г. Взискателят отново е направил искане до
ЧСИ М.Б. за налагане запор върху манкови сметки на длъжника по процесното ИД.
На 25.01.2017 г. ответникът е депозирал последваща молба по ИД с изрично искане за
налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника Ив.М., както и искане за
извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, като бъде уведомен
взискателя за дължимите такси.
С молба от 25.05.17г. взискателят отново е поискал ЧСИ да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника Ив. М., с приложена към мобата вн. бележка за заплатена
такса съгласно т.9 от ТТР към ЗЧСИ.
С Молба вх. № 67423/08.09.2017г. ТБ”Ю.Б.”АД е поискало по процесното ИД да
2
бъдат извършени справки за трудови договори на длъжника, като при наличие на такива
ЧСИ да предприеме да бъдат възбранени недвижимите имоти на длъжника, да се извърши
опис на движими вещи в дома на Ив. М., да се наложи запор върху банковите му сметки.
На 21.11.2018 година ответникът и взискател по процесното ИД отново е депозирал
молба пред ЧСИ, с искане за извършване справка в ТД на НАП за наличие на трудови
договори на длъжника ,като се наложи запор на трудовото му възнаграждение, съответно
се изварши справка за наличието на банкови сметки на длъжника и се наложи запор на
същите.
С молба вх. № 40771/22.07.2019г. по описа на ЧСИ М.Б. пълномощник на ТБ”Ю.Б.”АД
отново е отправил искане по процесното ИД, за спрака за наличие на трудови договори на
длъжника и налагане запор върху трудовото му възнаграждение, както и се наложи запор на
банковите сметки на длъжника Ив. М..
На 20.07.2020 година взискателят за пореден път е депозирал молба до ЧСИ с искане
за налагане запор върху банковите сметки на длъжнка по процесното ИД, както и
алтернативно / при липса на постъпили парични средства по банковите сметки / съдебният
изпълнител да пристъпи към опис и осребряване на движимо имущество по постоянния
адрес на длъжника.
Със Запорно съобщение от 22.04.2024 година ЧСИ М.Б. е наложил запор на сметките /
левови и валутни/ на ищеца при “Банка ДСК” АД, като по блокираната сметка имало
постъпления на суми от възнаграждения за работа / писмо рег. № 134708 25.04.24г., “Банка
ДСК” АД /.
С исковата молба се твърди че в производство по ч.гр.д.№ 344/2016г. по описа на РС Елин
Пелин, въз основа на заповед за изпълнение от 06.06.2016г. и издаден в полза на “Ю.Б.” АД
изпълнителен лист / ИЛ/, е било образувано Изпълнително дело № 20168380405253 по
описа на ЧСИ МБ. рег. № 838, с район на действие СГС, за заплащане от длъжника и ищец
в настоящото производство И. Ц. М., с ЕГН ********** следните парични суми: 13 961.00
лева- главница, заедно със законна лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното
изплащане на главницата; 3 874.89 лева – неолихвяема сума ; такси и разноски по ИД №
20168380405253 по описа на ЧСИ МБ. като задълженията произтичат от Договор за
потребителски кредит № FL637921.
Ищецът твърди, че не дължи посочените по- горе суми по изпълнителния лист поради
погасяване на вземането на банката по давност, като считано от 13.07.2020 година до
момента на депозиране на исковата молба /16.05.24г./ кредиторът не бил предпиемал
никакви действия и съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК вземането се погасявало по силата на
закона. Съдебният изпълнителн можел само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, като в продължение на повече от две години взискателят не
поискал извършването на изпълнителни действия.
Иска се съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника че
ищецът не му дължи следните парични суми: 13 961.00 лева- главница, заедно със законна
лихва считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева –
неолихвяема сума; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Б..
Претендират се направените по делото разноски – заплатени: държавна такса, депозит за
вещо лице по изготвена и приета по делото ССчЕ, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
предявения иск. Твърди, че процесния ИЛ е издаден на 06.06.2016г. в полза на
кредитора-“Ю.Б.” АД, като от влизане в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече
5-годишен давностен срок.
3
Твърди се с отговора, че още с молбата за образуване на ИД взискателят е поискал
извършване на изпълнителни действия и за целия период на изпълнителното дело
взискателят не е бездействиял, а е проявявал активност за ненастъпване на погасителна
давност. Опитвал се е да се удовлетвори като кедитор чрез налагане на запор, възбрани на
недвижими имоти и др..
Сочи, че твърдяната от ищеца за настъпила перемпция не се отразява на давността.,
като въвежда съображения за разграничаване на двата института с присъщите им различни
правни последици.
Прави възражение, че процесното вземане не е погасено по давност.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение.
По делото е допусната, изсушана и приета, като компетентно дадена и неоспорена от
страните ССчЕ от 29.11.2024г., изготвена от в.л. А.Б., от заключението по която е видно, че
постъпилите суми по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Бъзинск за периода
15.08.2016г. до 26.11.2024г., са в общ размер на 5 857.55 лева, като към 26.11.2024г.
задълженията на ищеца по процесното ИД /установени по пера в костативно-
съобразителната част на експертизата/ остават в общ размер на 27 417.07 лева, от които: 13
961.00 лева – главница; 11 423.44 лева - лихва за периода 03.06.16г. до 26.11.24г.; 3.18 лева –
неолихвяема сума; 2 029.45 лева – такси по т.26 от тарифата към ЗЧСИ.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, както и доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правно страна следното:
Не се спори между страните, че в полза на заявителя и ответник в настоящото
производство, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и издаден ИЛ от 06.06.2016г. по ч.гр.д. № 344/2016г. по описа на
РС Елин Пелин, за дължими по Договор за потребителски кредит № FL637921 от И. Ц. М.
парични суми посочени в исковата молба и уточняваща молба от 06.06.24 година.
Пред ЧСИ М.Б. е било образувано ИД № 20168380405253, въз основа на издадения
изпълнителен лист от 06.06.2016 година. С молбата си от 14.07.2016г. до ЧСИ, като способ
за изпълнение взискателят е посочил запор върху банковите сметки на длъжника / в
изчерпателно посочени с молбата до ЧСИ банки / И. Ц. М.. Със запорно съобщение от
19.07.16 година ЧСИ е наложил запор върху вземанията на ищеца при ЗК”С.,с. Г. Община
Г.М.бл. Софийска.Последвали са запорни съобщения в полза на взискателя: от 09.08.16г. -
до “Уни Кредит булбянк” АД, от 12.08.16г. - до “Ю.Б. ” АД. Последвало е искане за
вписване възбрана върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот /апартамент/, собственост на ищеца и
находящ се в гр. С. - на 02.09.16 година, както и искане за вписване възбрана върху 1/2
ид.ч. от недвижим имот /гараж/, собственост на ищеца и находящ се в гр. С. - на 30.09.16
година.
С нарочна молба вх. № 68889/14.10.16г. Взискателят отново е направил искане до
ЧСИ М.Б. за налагане запор върху манкови сметки на длъжника по процесното ИД.
На 25.01.2017 г. ответникът е депозирал последваща молба по ИД с изрично искане за
налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника Ив.М., както и искане за
извършване на опис на движимите вещи в дома на длъжника, като бъде уведомен
взискателя за дължимите такси.
С молба от 25.05.17г. взискателят отново е поискал ЧСИ да наложи запор върху
банковите сметки на длъжника Ив. М., с приложена към мобата вн. бележка за заплатена
такса съгласно т.9 от ТТР към ЗЧСИ.
С Молба вх. № 67423/08.09.2017г. ТБ”Ю.Б.”АД е поискало по процесното ИД да
бъдат извършени справки за трудови договори на длъжника, като при наличие на такива
4
ЧСИ да предприеме да бъдат възбранени недвижимите имоти на длъжника, да се извърши
опис на движими вещи в дома на Ив. М., да се наложи запор върху банковите му сметки.
На 21.11.2018 година ответникът и взискател по процесното ИД отново е депозирал
молба пред ЧСИ, с искане за извършване справка в ТД на НАП за наличие на трудови
договори на длъжника ,като се наложи запор на трудовото му възнаграждение, съответно
се изварши справка за наличието на банкови сметки на длъжника и се наложи запор на
същите.
С молба вх. № 40771/22.07.2019г. по описа на ЧСИ М.Б. пълномощник на ТБ”Ю.Б.”АД
отново е отправил искане по процесното ИД, за спрака за наличие на трудови договори на
длъжника и налагане запор върху трудовото му възнаграждение, както и се наложи запор на
банковите сметки на длъжника Ив. М..
На 20.07.2020 година взискателят за пореден път е депозирал молба до ЧСИ с искане
за налагане запор върху банковите сметки на длъжнка по процесното ИД, както и
алтернативно / при липса на постъпили парични средства по банковите сметки / съдебният
изпълнител да пристъпи към опис и осребряване на движимо имущество по постоянния
адрес на длъжника.
Със Запорно съобщение от 22.04.2024 година ЧСИ М.Б. е наложил запор на сметките /
левови и валутни/ на ищеца при “Банка ДСК” АД, като по блокираната сметка имало
постъпления на суми от възнаграждения за работа / писмо рег. № 134708 25.04.24г., “Банка
ДСК” АД /.
Предявеният иск е с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
исковата молба ищецът се позовават на изтекла 5-годишна погасителна давност за
вземането, предмет на принудителното изпълнение по ИД № 20168380405253 по описа на
ЧСИ МБ. с район на действие СГС, при което изпълнителното основание е влязла в сила
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
268 от 06.06.2016 г., издадена по ч.гр.д. № 344/2016г. по описа на РС Елин Пелин, която с
характера на влязло в сила решение и въз основа на която издаден изпълнителния лист от
същата дата.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, в
изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемане на всеки един изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което го изгражда, като нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Давността се прекъсва чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършването на продан и др. до постъпване на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.. С цитираното
ТР се приема, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но
давността не се спира, поради което ППВС № 3/18.11.1980 г. на ВКС е отменено като
изгубило значение. С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, респ. до
25.06.2015 г.. С Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г. на
5
ОСГТК / с докладчици съдия Е. Томов и съдия М.Желева / се приема, че погасителната
давност се прекъсва от изпълнително деиствие извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. Дори и след настъпила перемпция съдебният изпълнител дължи
изпълнение на посочения способ за изпълнение, тъй като това искане прекъсва давността и
ЧСИ дължи образуване на ново изпълнително производство поради прекратяване на
старото по право /чл.433,ал.1,т.8 ГПК/, като новото искане на взискателя на свои ред
прекъсва давността, независимо от образуването или не на ново изпълнително дело от
съдебният изпълнител. С прекратяването по право на ИП при предпоставките по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК се обезсилват и предприетите по делото изпълнителни деиствия, като това
обезсилване не се отнася до деиствията, с които законът свързва настъпилия
материалноправен ефект на прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в” ЗЗД и
нова давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително деиствие.
От изложеното по-горе в настоящого е видно, че давността е била многократно
прекъсвана, като взискателят е отправял изрични исканя за прилагане на конкретен
изпълнителен способ /запор върху вземанията на длъжника по открити на името на
последния банкови сметки; запор на трудово възнаграждение, опис и осребряване на
движимо имущество на длъжника/ и са били предприети от ЧСИ изпълнителни действия.
Давността е започнала да тече от 20.07.20г., прекъсната с отправено до съдебния
изпълнителн нарочно искане за налагане запор върху трудово възнаграждение на длъжника,
каквото постъпление ЧСИ е установил и е последвало запорно съобщение изх. №
25642/22.04.24г. до “Баннка ДСК” АД с последващо уведомление от банката за блокирана
сметката на длъжника, по която постъпват суми от възнагрждение за работа на името на
Ив. М..
С оглед изложеното и предвид последното валидно изпълнително действие,
прекъсващо давността за вземането по процесното ИД съдът приема, че не е изтекъл 5-
годишния давностен срок, поради което вземането не е погасено.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК подлежи
на отхвърляне като неоснователен, поради което съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ц. М., с ЕГН **********, против “Ю.Б.” АД - С., с
ЕИК......... иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че И. Ц.
М. не дължи на “Ю.Б.” АД – С.: сумата 13 961.00 лева - главница, заедно със законна лихва
считано от 03.06.2016г. до окончателното изплащане на главницата; 3 874.89 лева –
неолихвяема сума; такси и разноски по ИД № 20168380405253 по описа на ЧСИ М.Б. с
район на действие СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6