№ 26
гр. Радомир, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100936 по описа за 2023 година
Предявени са в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.02.2011 г. бил сключен договор за потребителски
кредит № . между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк
България“ АД) и М. Д. А., по силата на който кредиторът отпуснал на кредитополучателя кредит в
размер на 1810 лева срещу задължение на кредитополучателя да погаси задължението си на 120
месечни вноски с краен срок за погасяване - 14.02.2021 г. След усвояване на кредита
кредитополучателят погасил част от месечните си вноски, след което преустановил плащанията си
и останал задължен за сумата 3215,05 лева, от които: главница – 1718,97 лева, договорна лихва –
985,15 лева и лихва за забава – 510,93 лева. Кредитът станал изцяло изискуем на 14.02.2021 г.
Излага се, че на 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който задължението на М.
Д. А., произтичащо от договор за потребителски кредит № ./14.02.2011 г., било изкупено от „ЕОС
Матрикс” ЕООД. Длъжникът бил надлежно уведомен за цесията. Исковата претенция е основана
на твърдения, че вземането е претендирано по реда на заповедното производство, но с оглед
депозираното възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е налице правен интерес от предявяване на
установителната искова претенция.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответницата М. А. дължи на ищцовото дружество „ЕОС
Матрикс” ЕООД следните суми по договор за потребителски кредит № ./14.02.2011 г., а именно:
главница в размер на 1718,97 лева, договорна лихва в размер на 985,15 лева за периода от
14.03.2012 г. до 14.02.2021 г. и лихва за забава в размер на 510,93 лева за периода от 16.07.2020 г.
1
до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С
писмена молба изразява становище за основателност на предявения иск, като моли в случай, че са
налице законовите предпоставки съдът да постанови неприсъствено решение.
Ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Въпреки дадената
ú възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала такъв. На същата са
указани последиците по чл. 133 ГПК, както и по чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако не подаде в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направила
искане за разглеждането му в нейно отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответницата.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответницата е получила препис от исковата молба и приложенията към нея на
24.11.2023 г., не е представила в срок отговор на исковата молба, като не се е явила и не се е
представлявала в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в
нейно отсъствие, указани са ú последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на
исковата молба и от неявяването ú в първото заседание по делото, както и че е налице
предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е вероятно основателен, с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата
на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 408,76 лева, от
които 168,76 лева – внесена държавна такса и 240,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: с.
К., общ. З., обл. Перник, че дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „Възраждане“ ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 - 6, следните суми
по договор за потребителски кредит № ./14.02.2011 г., а именно: главница в размер на 1718,97 лева
(хиляда седемстотин и осемнадесет лева и деветдесет и седем стотинки), договорна лихва в размер
на 985,15 лева (деветстотин осемдесет и пет лева и петнадесет стотинки) за периода от 14.03.2012
г. до 14.02.2021 г. и лихва за забава в размер на 510,93 лева (петстотин и десет лева и деветдесет и
три стотинки) за периода от 16.07.2020 г. до 22.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.06.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА М. Д. А., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ. З., обл. Перник ДА ЗАПЛАТИ
2
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Възраждане“ ул. „Рачо Петков - Казанджията“ № 4 – 6 сумата от 408,76 лева (четиристотин и
осем лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща направени разноски в производството
по делото.
Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от неприсъственото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3