Присъда по дело №78/2017 на Районен съд - Тополовград

МОТИВИ  ПО ПРИСЪДА №  91 от 16.11.2017 г. по НОХД  № 78/2017 г.

            Обвинението против подс.  И.М.С., М.А.Д., Г.Н.И. и М.И.М.  е за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл.20, ал. 2 от НК и по чл.216 ал.4 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК, като за М.И.М. и двете престъпления са във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК, за това, че на 30.04.2017 г. около 13.00 часа, в с.Орлов дол, общ.Тополовград, пред хранителен магазин, собственост на ЕТ”К.Г.” с президент К.Г.Б., действайки в съучастие, като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като без причина се заяждали с И.Д.И. ***, бутали го и му нанесли удари в областта на лицето и тялото, с което са създали чувство на възмущение у присъстващите и околните, като М.М., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си, и е могъл да ръководи постъпките си, и за това, че на 30.04.2017 г. около 13.00 часа, в с.Орлов дол, общ.Тополовград пред и в хранителен магазин, собственост на ЕТ”К.Г.” с президент К.Б., в съучастие, действайки като извършители са унищожили противозаконно чужди движими вещи – 2 бр.стъклени витрини, секретна брава за входна врата и пейка – дървена, всички на обща стойност 258,00 лв., собственост на ЕТ”Кера Г.”***, като деянието представлява маловажен случай и М.М. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.  

В с.з. представителят на ТРП  поддържа обвинението, като предлага наказанията да бъдат определени при условията на чл.54 ал.1 от НК като по отношение на непълнолетният М.М. да се приложи и чл.63 ал.1 т.4 от НК. По отношение на пълнолетните подсъдими С., Д. и И. предлага да бъде наложено наказание „Пробация” с пробационни мерки по т.1 и 2 за срок от осем месеца с периодичност на явяване и подписване два пъти седмично и по т.6 – безвъзмезден труд в полза на обществото – 100 часа в рамките на една календарна година за престъплението по чл.325 от НК. По отношение на непълнолетният М. моли да бъде наложено наказание „Пробация” със задължителните пробационни мерки по т.1 и 2 за срок от шест месеца, както и обществено порицание. По отношение на извършеното престъпление по чл.216 ал.4 от НК за тримата пълнолетни подсъдими С., Д. и И. моли да им бъде наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева, а по отношение на непълнолетния М. предлага „обществено порицание” след редуциране на наказанието по чл.63 ал.1 т.4 от НК. Пледира след като бъде определено наказание за всяко едно от престъпленията, на основание чл.23 от НК съдът да определи едно общо в размер на най-тежкото от тях.

Подсъдимите се явяват лично в с.з., като подсъдимите Г.Н.И. и М.И.М. се явяват лично, заедно със служебния си защитник адв.Пл.М.. Подсъдимите не се признават за виновни и молят съда да бъдат оправдани по обвинението. Служебния защитник адв.М. пледира, че подзащитните му не са извършили престъпленията, в които са обвинени. Защитникът счита, че по-скоро с оглед установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства би могло да се приеме, че е налице дребно хулиганство по смисъла на чл.1 ал.2 на УБДХ. Също така счита, че по делото не се е доказало, че подзащитните му заедно с другите подсъдими по делото да са извършили престъплението по чл.216 ал.4 вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК. Счита, че от събраните доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин това.

          От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

          На 30.04.2017 г. около 11.00 часа подсъдимите  И.М.С., М.А.Д., Г.Н.И. и М.И. *** дол отишли с автомобила на С., марка”Мазда” в центъра на село Орлов дол до магазина, който е собственост на ЕТ”К.Г.”. Отвън пред магазина имало сложени маси и пейки. Спрели автомобила, слезли от него, като подс.Д., И. и М. седнали отвън, а подс.И.С. влязъл вътре и закупил от продавачката – св.М.М. една бутилка мастика”Пещера” от 750 мл., едно безалкохолно и салам за мезе. Платил всичко това и излязъл отвън пред хранителния магазин, където седели другите трима подсъдими. Седнал при тях и започнали да пият. Около 13.00 часа св.И.И., заедно с жена си и двете им деца също отишли до магазина. Закупили сладолед и седнали отвън на една от масите при св.А.Х.. На съседната маса стояли четиримата подсъдими, като към тях междувременно се бил присъединил св.М.А.М.. Двамата със св.И.И. са разговаряли относно годеж, който е бил предната вечер в село Орлов дол. В един момент без каквато и да е причина подс.И.С. отишъл при св.И. и започнал да се заяжда казвайки му:”Ти мъж ли си, да се бием”, започнал да го дърпа и бута. Св.И.И. не му обърнал внимание и му казал да го остави намира. Въпреки това подс.С. го ударил с един юмрук по гърба. Св.И. станал от мястото си и се отдръпнал на една страна. В този момент подс.Г.И. взел една от пейките, която била пред магазина, счупил я удряйки я в земята и ударил с нея по гърба и рамото св.И., в резултат на което му се измъкнало рамото. След това четиримата подсъдими повалили И. на земята и започнали да го ритат и блъскат. Св.Х. се опитал да задържи подс.И.С. при себе си, но другите трима продължили да бият св.И.. Св.М.М. – продавач на магазина видяла, че И.И. успял да се изправи и се опитал да се предпази, като сложил ръцете върху главата си. М. видяла, че от устата му течала кръв и чула И. да казва: „Стига вече, престанете, децата ми са тук, изплашихте ги”. Децата на св.И. непрекъснато викали за помощ. Като видяла какво става отвън св.М. ги е извикала в магазина, след което повикала св.И. и жена му също да влязат в магазина, за да предотврати нещо по-сериозно от това, което се било случило. След като всички влезли в магазина М. заключила вратата с обикновен ключ. Тогава подс.И.С. й извикал отвън:”Отключи вратата, тъй като в противен случай ще я разбия и ще потроша всичко”. М. му казала да си тръгват, но въпреки това и четиримата подсъдими започнали да ритат и да блъскат по стъклата на магазина и по вратата, която била голяма, тежка и с решетки. И четиримата удряли и блъскали по нея, като накрая разбили бравата на вратата и счупили стъклото, както и счупили стъклото на съседната витрина. Влезли в магазина, но в този момент дошли други хора, които се намесили и казали да си тръгват, защото ще стане по-лошо. В този момент св.М. започнала да звъни на тел.112. След като видели това четиримата подсъдими излезли, отишли до автомобила и тръгнали.

          В резултат на извършеното от подсъдимите деяние са били унищожени 2 бр.стъклени витрини, секретна брава за входна врата и дървена пейка – малка, собственост на ЕТ”К.Г.”.

          По делото е била назначена съдебно-оценъчна експертиза от заключението на която е видно, че всички унищожени вещи са на обща стойност 258,00 лв.

          Видно от приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимите са неосъждани към момента на извършване на деянието. Установено е в хода на делото, че М.И.М. е непълнолетен, като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.

          От приложената по делото справка от ИДПС е видно, че непълнолетният подсъдим М.М. *** за кражба от хранителен магазин в с.Орлов дол, като за това деяние са му налагани възпитателни мерки по ЗБППМН.

Така изложената фактическа обстановка се установява  от събраните по делото доказателства, както от свидетелските показания, които съдът кредитира, тъй като са обективни и безпротиворечиви, и взаимно допълващи се. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И.Д.И., М.Г.М., М.А.М. и показанията на св.А.Ж.Х. – дадени в разпита му по досъдебното производство, които бяха прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК. Съдът приема за достоверни и обективни показанията на тези свидетели, тъй като те са възприели непосредствено инцидента. Наистина св.И.И. е пострадал при сбиването, но неговите показания са последователни и безпротиворечиви при излагане на съществените факти пред съда. Отделно от това показанията на другите трима свидетели – М.М., М.А.М. и А.Ж.Х. са безпристрастни и не противоречат на показанията на св.И.И.. Същите са последователни и непротиворечиви, и се базират на личните възприятия на тези свидетели.

В подкрепа на гласните доказателства са и писмените доказателства по делото, които съдът също кредитира, тъй като са документи издадени в съответната форма и ред.

          Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

            С действията си подсъдимите Г.И., И.М.С., М.И.М. и М.А.Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал., вр.чл.20 ал.2, вр.чл.63, ал.1 т.4 от НК за непълнолетният М.М. и състава на престъплението по чл.216, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, вр.чл.63 ал.1 т.4 от НК за непълнолетния М.М.. По делото безспорно се установи,  че на 30.04.2017 г. около 13.00 часа, в с.Орлов дол, общ.Тополовград, пред хранителен магазин, собственост на ЕТ”К.Г.” с президент К.Г.Б., действайки в съучастие, като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като без причина се заяждали с И.Д.И. ***, бутали го и му нанесли удари в областта на лицето и тялото, с което са създали чувство на възмущение у присъстващите и околните, като М.М., макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си, и е могъл да ръководи постъпките си, и за това, че на 30.04.2017 г. около 13.00 часа, в с.Орлов дол, общ.Тополовград пред и в хранителен магазин, собственост на ЕТ”К.Г.” с президент К.Б., в съучастие, действайки като извършители са унищожили противозаконно чужди движими вещи – 2 бр.стъклени витрини, секретна брава за входна врата и пейка – дървена, всички на обща стойност 258,00 лв., собственост на ЕТ”К.Г.”***, като деянието представлява маловажен случай и М.М. макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си.  

          За да е осъществен престъпния състав на чл.325 ал.1 от НК е необходимо да се установи кумулативно наличие на следните обективни и субективни признаци: първо деецът да извършил деянието си чрез действие, второ – грубо да нарушава обществения ред, действията да изразяват явно неуважение към обществото и действията да са умишлени. Безспорно се установи, че на процесната дата подсъдимите  са нанесли побой на св.И.И.. Действията на четиримата подсъдими са отличават като непристойни, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи явно неуважение към обществото. В случая тези действия са се изразили в заяждане с И., събарянето му на земята и нанасянето на удари в областта на лицето и тялото му, унищожаване на два броя стъклени витрини, секретна брава и пейка. Деятелността на четиримата подсъдими се отличава като непристойна, грубо нарушаваща обществения ред, тъй като всичките действия на подсъдимите са били осъществени на публично място – пред и в магазина в с.Орлов дол, в присъствието на множество лица, с което са предизвикали чувство на възмущение у присъстващите. Тези действия не са провокирали по никакъв начин от никой. Подсъдимите са вменяеми и са били наясно с това, че поведението им нарушава нормите свързани с поведението на личността на обществено място и дължимото отношение между гражданите, и изразява явно неуважение към тези отношения, и са целяли техните последици.

          От субективна страна деянията са извършени при пряк умисъл, тъй като подсъдимите са съзнавали обществената им опасност и обществено опасните им последици и са целяли настъпването на тези последици. При индивидуализацията и размера на наказанието съдът се съобрази със следното – сравнително ниската степен на обществена опасност на деянието и на дееца и определи наказанието при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства.

          За деянието по чл.325, ал.1, във вр.чл.20, ал.2 от НК – в НК това деяние се наказва с „лишаване от свобода” до две години или с „пробация”, както и с „обществено порицание”. Съдът определи наказание „пробация” по втората предвидена в закона алтернатива, като им определи конкретни пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца,  както и „обществено порицание”. 

          По отношение на престъплението по чл.216, ал.4 от НК – в НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до шест месеца или „глоба” от 100 до 300 лева. В случая съдът им наложи наказание „глоба” в размер на по 200 лева за всеки един от тях.

          По отношение на непълнолетния подсъдим М.И.М. – за престъплението по чл.325, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.63, ал.1, т.4 от НК, съдът наложи наказание „пробация” с пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, както и „обществено порицание”. 

          По отношение на престъплението по чл.216, ал.4 от НК – в НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до шест месеца или „глоба” от 100 до 300 лева. В случая, съдът определи наказание глоба, която предвид разпоредбата на чл.63 ал.1 т.5 от НК замени с „обществено порицание”.

          Тъй като в случая с едно деяние са извършени две престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, съдът след като определи поотделно наказанията за всяко едно от престъпленията, на основание чл.23 ал.1 от НК определи на подсъдимите едно общо наказание в размер на най-тежкото от тях, а именно: „пробация” със задължителни пробационни мерки : задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.23 ал.2 от НК присъедини наказанието „обществено порицание” към така определеното общо наказание. Тъй като в случая наказанията са различни по вид и едното от тях е глоба, на основание чл.23 ал.3 от НК, съдът не го присъединява към определеното общо най-тежко наказание.

          По отношение на непълнолетният подс.М.М., съдът също определи наказание „пробация” със задължителни пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и на основание чл.23 ал.2 от НК присъедини наказанието „обществено порицание”.

          Съдът намира, че така наложените наказания биха въздействали предупредително и възпитателно и биха се постигнали целите на чл. 36 от НК.

          При този изход от делото, съдът осъди подсъдимите да заплатят по сметка на ОД на МВР – Хасково сумите от по 21 лв.всеки – направени разноски от досъдебното производство за възнаграждение на вещо лице.

          Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

01.12.2017 г.                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: