РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Балчик, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА
при участието на секретаря М. М. ЕНЕВА
в присъствието на прокурора К. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Гражданско дело №
20243210100626 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Г. Х. Х. с ЕГН -
**********, с адрес: ****, чрез адв. Д. К. от АК - **** срещу ****,
представлявана от ****, с адрес: ****, с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр.1
от ЗОДОВ и цена на иска 5000,00 лева.
С молбата се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
които са причинени от незаконното обвинение по ДП **** по описа на ****,
по пр.пр.**** на ТО - ****, в извършване на престъпление по чл. 355, ал.2 във
вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с присъда № **** по н.о.х.д. №
**** по описа на РС - **** и Определение **** по в.н.о.х.д. **** по описа на
ОС - **** влязла в законна сила на **** ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на постановената присъда - **** до окончателното
изплащане.
Според изложените в исковата молба твърдения, поддържани в съдебно
заседание се установява,че на **** ищецът е бил на лов за хищници, при
което по пътя между **** е била извършена полицейска проверка, при която е
установено несъответствие между издадените на ищеца разрешителни и
номерата на ловното му оръжие. След като ищецът неколкократно е бил
привикван от полийцеските органи в РУ на МВР - ****, случаят е бил
изяснен.
Твърди се, че през м.май 2022г. получил призовка отново да се яви пред
разледващ полицай от РУ на МВР - ****, но този път в качеството му на
1
обвиняем,където му било връчено постановление за привличане в качеството
на обвиняем от **** с което му е повдигнато обвинение за това, че на **** в
гр. **** е нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна
болест по хората „Ковид - 19”, въведени на територията на страната със
Заповед на МЗ, като ищецът не е изпълнил задължението си по Предписание
за изолация в домашни условия № **** на Директора на РЗИ - **** като
посоченото деяние е извършено по време на пандемия и извънредно
положение, свързано със смъртни случаи.
Твърди се, че на **** с вх. **** Районна прокуратура - Добрич е внесла
за разглеждане Обвинителен акт в Районен съд - **** срещу ищеца за
престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което е образувано
н.о.х.д. **** по описа на РС - ****.
Твърди се, че ищецът е признат за виновен с присъда № ****
постановена по н.о.х.д. **** по описа на Районен съд - **** за извършено
престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което му е наложено
наказание „Пробация”.
Ищецът бил обжалвал така постановената присъда пред Окръжен съд -
**** който с Решение **** е отменил изцяло присъда **** по н.о.х.д. **** по
описа на Районен съд - **** и е върнал делото за ново разглеждане.
При новообразуваното производство под № **** по описа на Районен
съд - ****, ищецът е оправдан с оправдателна присъда №****, която е
протестирана от прокуратурата, който протест впоследствие бил оттеглен,
поради което ОС - Добрич с Определение **** е прекратил в.н.о.х.д. ****
Твърди се, че в резултат на повдигнатото обвинение, ищецът е
претърпял значителни по обем и вид неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, психически притеснения, неудобства, стрес и
унижение.
Твърди се, че поради незаконно повдигнатото обвинение ищецът е бил
лишен от разрешението си за носене и съхранение на огнестрелно оръжие за
ловни цели, като притежаваните такива са били иззети. Посочва се, че всички
тези факти бързо са придобили гласност сред обществото в града, което е
сринало авторитета на ищеца, накърнило е честта и неговото достойнство и
същия е започнал да се самоизолира.
Ищецът посочва, че цялото напрежение и редовно безсъние е
рефлектирало и върху трудовата му дейност, а от създалия се стрес е започнал
да изпитва и физически проблеми, което е наложило посещенията му при
различни лекари специалисти, като твърди, че към момента на подаване на
исковата молба състоянието му не се е подобрило съществено.
С предявената молбата се иска от съда да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са причинени от незаконното обвинение по ДП
**** по описа на ****, по пр.пр.**** на ТО - ****, в извършване на
2
престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. ал.1 от НК, за което ищецът е оправдан с
присъда № **** по н.о.х.д. **** по описа на РС - **** и Определение **** по
в.н.о.х.д. **** по описа на ОС - **** влязла в законна сила на **** ведно със
законната лихва от датата на влизане в сила на постановената присъда - ****
до окончателното изплащане.
С исковата молба е направено искане за присъждане на сторените по
делото деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна представя отговор.
****, в качеството си на ответник, с адрес: ****, представлявана от ****
и Директор на НСлС Б. С., чрез М. М., прокурор в РП - **** ТО - ****, с
адрес: гр. ****, ул. „****” **** представя отговор на исковата молба, в който
сочи, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен и
недоказан по основание и размер, за което излага подробни аргументи и прави
възражение срещу това, че ответната страна е причинила посочените от ищеца
в исковата молба неимуществени вреди, като във връзка с това отправя искане
към съда за прилагането на чл. 5 от ЗОДОВ.
Твърди се, че проведеното наказателно преследване е започнало в
следствие на противоправното поведение на ищеца, а именно нарушение на
правила и мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората, като деянието е извършено по време на пандемия и извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, като цялото наказателно
преследване е продължило общо 1 година и шест месеца, което е в рамките на
разумния срок.
Твърди се, че на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление,
наказуемо с „Лишаване от свобода” до пет години, тоест не попада под
хипотезата на чл. 93, т.7 от НК, била му е наложена най-леката мярка, а
именно „Подписка” и същият е нямал никакви други ограничения във връзка
със свободното си придвижване и изпълняване на различни семейни,
социални и трудови функции. Посочва се, че всички тези обстоятелства сочат
за много ниска степен на увреждане, ако ищецът успее да докаже наличието
на такова.
Твърди се, че противоправното поведение на ищеца е единствената
пряка причина за претендираните вреди, като същия виновно е нарушил
горепосочените правила и мерки, поради което ответната страна счита, че е
налице съпричиняване.
Ответната страна прави възражение срещу това, че е причинител на
посочените от ищеца в исковата молба неимуществени вреди и отправя искане
към съда за прилагането на разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ.
С отговора е направено е възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
В с.з. ищецът се явява лично и с адв. К. поддържа иска,моли съдът да го
уважи изцяло.
3
Претендира присъждане на разноски. Лично и чрез проц.си
представител поддържа направените с исковата молба доказателствени
искания.
Ответната страна,редовна призована в с.з.се представлява от прокурор
при РП-****ТО-Балчик.
Представителя на прокуратурата пледира за отхвърляне на
иска.Направил е твърдения за приложение разпоредбата на чл.5,ал.1 от
ЗОДОВ,както и че иска е неоснователен поради поради приложението на
чл.9,ал.2 от НК от първоинстанционния наказателен съд.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
През 2022г. по отношение на ищеца било издадено Предписание за
изолация в домашни условия №**** на Директора на РЗИ-****във вр.с
въведени мерки против разпространението на заразна болест по хората-
КОВИД-19 ,в условията на въведено извънредно положение в страната
.Съгласно соченото в ОА това предписания Х. бил уведомен устно,по
телефона от инспектор К.,служител на РЗИ-Добрич в 10,00ч.на ****Срокът на
изолацията бил десет дни ,считано от **** до ****. вкл.
На **** ищецът бил на лов за хищници, при което по пътя между ****
била извършена полицейска проверка, при която е установено несъответствие
между издадените на ищеца разрешителни и номерата на ловното му оръжие.
След като ищецът неколкократно бил привикван от полицейските органи в
РУ на МВР - ****, случаят е бил изяснен.
През м.май 2022г. ищецът получил призовка да се яви пред разследващ
полицай от РУ на МВР - ****, в качеството му на обвиняем по ДП **** по
описа на РУ на МВР-**** .
На **** му било предявено обвинение за това , че на **** в гр. **** е
нарушил мерки, издадени против разпространението на заразна болест по
хората „Ковид - 19”, въведени на територията на страната със Заповед на МЗ,
като ищецът не е изпълнил задължението си по Предписание за изолация в
домашни условия № **** на Директора на РЗИ - **** като посоченото деяние
е извършено по време на пандемия и извънредно положение, свързано със
смъртни случаи-престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и връчено
постановление за привличане в качеството на обвиняем .На тази дата ищецът
твърди,че му били предявени и материалите от ДП.
На **** с вх. **** Районна прокуратура – ****ТО-**** внесла за
разглеждане Обвинителен акт в Районен съд - **** срещу ищеца ,по
обвинение за престъпление по чл. 355, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което било
образувано н.о.х.д. **** по описа на РС - ****.
С присъда № **** постановена по н.о.х.д. **** по описа на Районен съд
- **** ,ищеца бил признат за виновен,за извършено престъпление по чл. 355,
ал.2 във вр. с ал.1 от НК и наложено наказание „Пробация”,с две
4
пробационни мерки по чл.42а ,ал.2 от НК за срок от по шест месеца.
Ищецът е обжалвал така постановената присъда пред Окръжен съд -
**** който с Решение **** е отменил изцяло присъда **** по н.о.х.д. **** по
описа на Районен съд - **** и върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане в РС-**** било образуваното НОХ дело под №
****.Производството приключило с постановена присъда №****,с която
ищецът бил признат за невиновен и на осн.чл.9,ал.2 от НК бил оправдан по
повдигнатото му обвинение по чл.355,ал.2,във вр.с ал.1 от НК.
Присъдата била протестирана от прокуратурата.
По повод протеста ,в Окръжен съд-Добрич било образувано
ВНОХД**** .
В с.з. от **** представителя на прокуратурата,на осн.чл.324,ал.1 от НПК
оттеглил протеста,подаден от прокурор от РП-****ТО-**** и е изразил
становище за прекратяване на наказателното производство на това
основание.
С протоколно Определение ****/****ОС - Добрич е прекратил
производството по в.н.о.х.д. ****и е обявил за влязла в сила присъда №****
по НОХД№**** на РС-****.
Определението на ОС-****като окончателно не подлежало на обжалване
и е влязло в законна сила.
От изложените в исковата молба твърдения и отправено до съда искане
се налага изводът, че предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ,предл.1 от ЗОДОВ, според която Държавата
отговаря за вредите, причинени на гражданите от разследващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършено престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Държавата и общините отговарят обективно за всички вреди, пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на държавни и общински административни органи и това не е
обвързано от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк
причинител на вредите.
Отговорността е гаранционно - обезпечителна. Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ е за увреждане на
неимуществени права, блага или правно защитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
При незаконно обвинение Държавата отговаря по реда на ЗОДОВ чрез
своя процесуален субституент ****.
Тази отговорност се извежда от възложените на прокуратурата
5
правомощия по осъществяването на ръководство и надзор върху
разследването, вкл. внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение,
повдигане на обвинение, събиране на доказателства, съставяне на
обвинителен акт за предаване на обвиняемия на съд, доказване на
обвинението в съда.
По този ред може да се претендира обезщетение за всички засегнати
неимуществени права в случаите на незаконно повдигане и поддържане на
обвинение в извършване на престъпление.
Субект на тази отговорност може да бъде само правозащитен орган,
оправомощен да повдига и поддържа обвинение за престъпление от общ
характер.
Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за
незаконни, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не
представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на
деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически
факти: привличането му като обвиняем по образувано наказателно
производство; лицето е оправдано в извършването на престъпление, за което е
обвинено; съществуващата причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и характера, степента и
интензитетът на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, а – при установяване на
горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.
В настоящия случай воденото срещу ищеца наказателно производство е
приключило с оправдателна присъда, поради което ответникът му дължи
обезщетение за всички вреди, които е претърпял като последица от незаконно
повдигнатото му обвинение.
В случая е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3,предл.1
от ЗОДОВ – влязлата в сила оправдателна присъда сочи, че Х. е незаконно
обвинен в престъплението, за което е бил привлечен в качеството на обвиняем
и предаден на съд.
Действително наказателното преследване по необходимост е свързано с
упражняването на процесуална принуда, която обвиненият изтърпява и
неговите вреди от неоснователното обвинение се изразяват в причинените в
тази връзка негативни изживявания, поради което фактът на незаконно
обвинение е достатъчна индиция, че подсъдимият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство.
По време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което в последствие производството е
приключило с оправдателна присъда, изпитва неудобства, чувство на
унижение, притеснение и несигурност, изпитване на неприятни чувства,
усещания и преживявания, доколкото са накърнени моралните и нравствени
6
ценности у личността, както и социалното му общуване.
Размерът на неимущественото обезщетение се определя с оглед общия
критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла разяснен с т. II от
ППВС № 4/23.12.1968 г., като обезщетението не бива да служи за
неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането (признаване факта на
увреждащо поведение) само по себе си също има обезщетителен ефект за
пострадалия.
Когато предмет на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ са обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, не е необходимо
същите да бъдат описани подробно в исковата молба, като в тези случаи не са
нужни формални, външни доказателства за установяването на тези обичайни
вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат на наказателното преследване.
Като обичайни неимуществени вреди практиката е квалифицирала
нравствените, емоционалните и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ от значение са следните обстоятелства: тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за
причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу
ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по
който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и
начина на живот, рефлектирало ли е обвинението върху професионалната
реализация на пострадалия, върху общественото доверие и социалните му
контакти, отразило ли се е в личната му емоционална сфера, на
здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват
съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.
При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи
и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който
незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на
засегнатото лице.
Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Справедливостта обхваща тези
конкретни условия, които включват време и място на увреждането, етап на
обществено-икономическото развитие и средностатистически стандарт на
живот.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди /ТР № 3/2004 г.,
т. 11 ОСГК/ .
Обезщетение за неимуществени вреди /изразяващи се в нравствените,
емоционални, психически, психологически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото/, съгласно чл. 4 от
ЗОДОВ, се дължи при наличие на пряка причинна връзка между незаконното
7
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, преценени с
оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване на всички неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД означава
съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно (съобразно характер и
степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, неговото обществено и социално положение, както и
начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството
му, продължителност и интензитет на терзанията).
От правно значение са само действително търпените неудобства в
резултат на обвинението.
Принципът на справедливост по чл. 52 от ЗЗД изисква в най-пълна
степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, а размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се определя според вида и тежестта на причинените
физически или психични увреждания и продължителността и интензитета на
претърпените страдания и неудобства.
Обезщетението за неимуществени вреди от конкретния деликт се
определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този
деликт. Справедливостта предполага сходно разрешаване на аналогични
случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за обезвреда на
неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се
съобразява и съдебната практика в близки по съдържание хипотези, но като се
има предвид, че във всяко решение размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя след преценка на конкретните, различни за
всеки случай обстоятелства, относими към търсената обезвреда.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя
към датата на деликта, изхождайки от обществено икономическите условия в
страната, стандартът на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането. Размерът на присъденото обезщетение не може да служи като
източник за неоснователно обогатяване, а трябва да е съобразен с
обществения критерий за справедливост, което не е абстрактно понятие, а се
базира винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател. Следва да се отчита и
това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си
признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което
само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното .
В настоящия случай от привличане на Г. Х. като обвиняем на **** до
влизане в сила на оправдателната присъда на ****, са изминали 1 година и 4
месеца. Спрямо Х., след привличането му като обвиняем, е взета мярка за
неотклонение "Подписка" и очевидно е проведен разпит в качеството на
обвиняем ,след привличането му на ****; извършено е предявяване на
разследването по твърдения на ищеца на същата дата.
Налице е нормална продължителност на наказателното производство,
8
която е обусловена от сравнително ниската фактическата и правна сложност
на досъдебното производство.
Тези обстоятелства не могат да бъдат пренебрегнати при определяне
размера на обезщетението за търпените във времеви аспект неимуществени
вреди. А такива са доказани от събраните в настоящото производство
доказателства. Установено е от показанията на свидетелите Т. Г. Т. и Л. П. Г.,
без родство с ищеца, че след образуване на наказателното производство Х.
станал притеснен, изнервен, затворил се в себе си. Наложило се да търсят
съдействие на лекари, които предписали медикаменти,побеляла му косата
,започнал да вдига кръвно.Посетил дори психолог .
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена
съдебнопсихиатричната експертиза със задача да бъде установено как се е
отразило повдигнатото обвинение върху психическото и физическото здраве
на ищеца.
Според заключението на вещото лице психолог М. З., което не е
оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено е
кредитирано от съда, Х. осъзнава/разбира свойството и значението на
действията си ,като към момента/на изготвяне на експертизата/ е в състояние
на лека към средна степен на депресия и пост-травматичен стрес,които се
изразяват в забавеност на ежедневното му функциониране, понижено
самочувствие,спад на настроението, хронифицирана вече умора, липса на
тонус и виталност със спорадични психо-соматични изяви.
Експертът в с.з. заяви,че състоянието което е установено у Х. в крайна
сметка е с протрахиран характер, активирало се е към момента на воденето на
ДП и съдебно производство и се наблюдава като последващо развитие към
момента.
Образуването на наказателно производство, респ. привличането на едно
лице като обвиняем и предаването му на съд неминуемо причиняват
негативни психически изживявания на лицето, изразяващи се в обичайните
такива – душевен дискомфорт, обусловен от притеснението от бъдещото
развитие на производството признаването на лицето за виновен в извършване
на престъплението с налагане на съответното наказание.
Предвид това, че ищецът е неосъждано лице, повдигането и
поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по
себе си сочи на настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му
като неосъждан човек.
Съдът приема след преценката на събраните доказателства във връзка с
твърдените от ищеца морални болки и страдания, че същите не надхвърлят
обичайните в подобни случаи притеснения и негативни преживявания,
присъщи на всеки човек, подложен на наказателна репресия. Не са установени
други физически и психологически проблеми в причинна връзка с незаконно
повдигнатото обвинение, които да са оставили трайно отражение върху
здраве, психика и да са я лишили от нормален начин на живот.
От заключението на СМЕ, което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно изготвено е кредитирано от съда, Х. е имал
есенциална хипертония,която не може да се приеме да е била в причинно-
9
следствена връзка с воденото наказателно производство, т.к.наличието й
несъмнено е свързано с периоди на повишаване стойностите на кръвното
налягане,което от своя страна не рядко се свързва с емоционални състояния и
събития.В този смисъл в.лица посочват, че е възможно да е налице
повишаване стойностите на кръвното налягане преди,по време и след
определени процесуални действия. Самото заболяване е хронично такова и
изисква системно лечение и медицинско наблюдение.
При определяне на това обезщетение от значение е фактът, че
разследването не е приключило в досъдебната фаза, а е проведено и съдебно
производство в две инстанции, два пъти, веднъж след постановяване на
първата осъдителна присъда и втори път когато делото е било върнато за ново
разглеждане и ищеца е бил оправдан,когато съдебният акт е бил повторно
обжалван пред въззивната инстанция; това, че спрямо ищеца е взета най-
леката мярка за неотклонение "Подписка", т. е. не са били ограничени
неговите основни човешки права, не е бил изолиран от близките си;не се е
препятствало осъществяване на трудовите му дейности накърняването на
честта и достойнството, уронването на доброто име на ищеца в неговия
приятелски кръг и с данни за широк обществен отзвук, т.к.за привличането му
в качеството на обвиняем и воденият срещу него наказателен процес е
стигнало до достояние на неговите сподвижници по хоби - лов, вкл.и в ловната
дружинка в която членувал, Ловното стопанство, т.к. му било отнето ловното
оръжие и разрешително за лов; смущаването на семейните отношения-
разделил се с приятелката си; личността на увредения и интензитета на
претърпените от него страдания от неимуществен характер - личните му
чувства и начина, по който той субективно е понесъл вредата, в т. ч.
влошаването на психичното му състояние, (съгласно свидетелските показания
и заключението на вещото лице по съд.психиатричната експертиза).
С оглед посоченото и предвид обществено-икономическите условия в
процесния период в страната съдът приема, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да е 4 000 лв., като същият
отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Тази сума е съобразена с
икономическата конюнктура в Република България и стандарта на живот през
периода от **** до **** /предвид размера на минималната работна заплата от
710 лв. през периода от м.април 2022 г. –и 780 лв. през периода 01.01. –
м.декември 2023 г. /. Претендираното обезщетение над този размер от 4000,00
лева до 5000,00 лева е несъразмерно на установените претърпени вреди в
причинна връзка с незаконното обвинение.
На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в полза на ищеца е дължимо
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва
върху нея, считано от датата на влизане в сила на акта, с който е постановена
оправдателната присъда – ****, до окончателното изплащане на сумата.
По направеното от прокуратурата твърдение за прилагане разпоредбата
на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ,съдът следва да посочи,че е неоснователно.
В случая според съда не би могло да се приеме,че е налице
съпричиняване от страна на ищеца.
В отговора по чл.131 от ГПК ответника не излага конкретни фактически
твърдения защо счита,че е налице съпричиняване, поради което съдът не
10
може да изследва наличието на противоправно поведение изобщо/извън
доводите и възраженията му/.Така или иначе от данните по делото не може да
се направи извод за наличието на виновно и противоправно поведение у
ищеца,в причинна връзка с действията на прокуратурата или друг негов
принос,като например укриването от органите на реда,досъдебното
производство или възпрепятстване на производството по други причини .
Съпричиняването на резултата не следва от факта,че наказателното
производство е прекратено,поради маловажност/малозначителност-т.е. поради
липса на престъпление по арг.на чл.9,ал.2 от НК.Преценката за
съставомерността на деянието, доказаността на обвинението или наличието на
предпоставки по чл.9,ал.2 от НК е в правомощията на органите на ДП, които
решават при установените факти и доказателства дали да повдигнат и
поддържат обвинение.
Във всеки случай обаче, изхода на наказателното производство-
постановяване на оправдателна присъда, поради несъставомерност на
деянието, недоказаност или поради незначителност на обществената опасност
по арг.на чл.9, ал.2 от НК ,няма пряка връзка с поведението на пострадалото
лице и не би могла да му бъде вменена като отговорност по чл.5, ал.1 от
ЗОДОВ.
По делото не се претендират имуществени вреди,поради което и съдът
не дължи произнасяне на това основание.
И двете страни в процеса, претендират деловодни разноски. При този
ход на делото право на присъждане на разноски има ищеца.
Ищецът е направил разноски в общ размер от 1509,75 лв., в т. ч. 10,00 лв.
държавна такса и 1449,75 лв. разноски за вещи лица, които му се следват
изцяло.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение за упълномощения от него
адвокат, съразмерно с уважената част от исковете.
В случая според приложения в делото договор за правна защита и
съдействие уговореното между Х. и адвокат К. възнаграждение е в размер на
800,00 лв. Според съда това възнаграждение не се явява прекомерно и е
изплатено в съответствие с разпоредбите на НМРАДВ, като е съобразено с
фактическата и правна сложност на спора и предявените искове, поради което
и не се налага да бъде прецизирано от съда. Отделно съдът посочва, че
размера на адвокатското възнаграждение е договореност, в която ако размера
не се явява прекомерен съдът не следва да обсъжда.
Воден от гореизложеното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, с административен адрес: ****, представлявана от
**** на Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3,предл.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди ,ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х.
Х. с ЕГН********** от ****, сумата от 4000,00 лева /четири хиляди лева/,
съставляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в
11
резултат на незаконно повдигнато му обвинение по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК, по което обвинение ищеца е признат за невиновен и оправдан
съгласно присъда №**** г. на РС-****, по НОХД№**** по описа на РС-****,
влязла в сила на **** ведно със законната лихва, считано от **** до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 4 000,00 лева до 5000,00 лева.
ОСЪЖДА ****, с административен адрес: ****, представлявана от
**** на Република България ,ДА ЗАПЛАТИ на Г. Х. Х. с ЕГН ********** от
****, сумата в размер на 2309,75 лева,представляваща разноски по делото,от
които 800,00 лева, разноски за адвокатска защита,10,00лева ДТ,за образуване
на делото и 1449,75 лева разноски за възнаграждение на вещи лица.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
12