№ 2884
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110205785 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. Д. Д. чрез процесуалният му представител- адвокат Н.,
срещу Заповед за задържане на лице рег. № 230зз-268/26.03.2025 година, издадена от
инспектор при 06 РУ-СДВР.
С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед като се изтъква, че същата не
съдържа каквито и да е фактически основания за издаването си, като се цитира единствено
правна норма, но не и действия или бездействия на задържания. Предвид на това същата се
явява немотивирана като индивидуален административен акт, а освен това ограничава
правото на защита на жалбоподателя. В подкрепа на оплакването се цитира практика на
ЕСПЧ- делото Петков и Профиров срещу България. В допълнение се сочи, че липсва
легитимна цел на задържането, доколкото през целия период на задържането със същия не
са провеждани каквито и да е процесуално-следствени действия, с оглед на което
задържането представлява злоупотреба с власт.
В съдебно заседание жалбоподателят- Д., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирана изрична молба, в която се моли за разглеждане на
делото, като се поддържа искането за отмяна на заповедта.
Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно
инспектор при 06 РУ- СДВР, редовно призован, се явява в лицето на инспектор ****. Следва
да се отбележи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с чл.153 АПК и
легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК.
Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на
публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от
закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент.
Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал
заповедта, без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР.
В съдебно заседание същият изтъква, че към момента на издаване на заповедта не е
била уточнена ролята на жалбоподателя в престъплението, поради което и това не е вписано
1
в заповедта. Наред с това сочи, че защитникът през цялото време е бил в сградата на
районното управление, с което е гарантирано правото на защита.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 26.03.2025г., жалбоподателя В. Д. Д. бил задържан за срок до 24 часа по реда на
ЗМВР в арестното помещение на 06 РУ-СДВР. В тази връзка от страна на инспектор при 06
РУ-СДВР **** била издадена Заповед за задържане на лице № 23-зз-268/26.03.2025 г., на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в същата като фактическо и правно основание за
задържането било вписано „лице, за което има данни, че е съпричастен към извършило
престъпление по чл.198, ал.1 НК по ДП 498/2025г. по описа на 06 РУ-СДВР“ Задържаното
лице било освободено 27.03.2025г. в 13:40 часа.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на
лице рег. № 230зз-268/26.03.2025 година, декларация от В. Д., протокол за личен обиск на В.
Д.. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като
не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от
приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупност допринасят за
изясняване на делото.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол
действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР, правомощия да задържат лица имат "полицейските
органи", а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените
структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и
8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан
жалбоподателя В. Д., а именно- ****, е служител в РУ към СДВР, на полицейска длъжност.
С оглед на това същият от една страна заема длъжност в изрично посочена в чл.57, ал.1
ЗМВР структура- областна дирекция на вътрешните работи, а от друга е пряко ангажиран с
осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗМВР, което го оправомощава да извършва
задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е
осъществено от компетентен орган. На следващо място заповедта за задържането е издадена
в писмена форма, и препис от същата е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна
писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането,
както и кои от тях желае да упражни, с което формално е спазена процедурата по самото
задържане.
Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, „за което има
данни, че е извършило престъпление“. В заповед рег.№ 230зз-268/25.03.2025г., въз основа, на
която е осъществено задържането на жалбоподателя В. Д. обаче не се съдържат каквито и да
е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на
обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили ограничаване на правото
на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочи единствено цифров текст
на разпоредба от НК – чл. 198, ал.1 от НК и номер на досъдебно производство- 498/2025г. по
описа на 06 РУ-СДВР.
. С това обаче по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени изискванията
за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за
това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР означава данни за съпричастност на
2
задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на
време, място, вида престъпление и в какво се е изразило поведението на лицето. В
настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат
до цитиране на правна норма от Наказателния кодекс, което съдържание само по себе си не
носи каквато и да е допълнителна информация. Същото в пълна степен важи и за посочване
на номер на досъдебно производство.
Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за
издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на
конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се
постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да
позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден
актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол
върху тези съображения. В същия смисъл е и разрешението дадено от СЕС по дело C‑608/21,
съгласно която също е допустимо фактическото основание на издадената заповед да бъдат
изложени в документи, различни от акта за задържане, но не допуска тази информация да
бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността
на задържането по съдебен ред, а следва да е в момента на задържане или в кратък срок след
началото на същото.
В настоящия случай, тази информация не е била съобщена на жалбоподателя нито
към момента на задържането нито въобще в рамките на същото, предвид, на което съдът
намира, че Заповед рег. № 230зз-268/25.03.2025г. не отговаря на изискванията на чл. 74, ал.
2, т. 2 ЗМВР, като в нея не се съдържат фактическите основания за издаването й. Чрез този
пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в
практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането. С оглед на
изложеното съдът намира, че при задържането на жалбоподателя В. Д. са допуснати
нарушения на процедурата, които в съществена степен са ограничили възможността на
задържаното лице да разбере причините за задържането си и своевременно да се защити
срещу същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането като
незаконно от процедурна страна и отмяна на издадената заповед. (в този смисъл и
актуалната практика на АССГ, например Решение № 6690 от 07.11.2023 г. по адм. д. №
6716/2023 г. на АССГ, Решение № 6338 от 26.10.2023 г. по адм. д. № 6222/2023 г. на АССГ,
Решение № 4355 от 01.07.2021г. по адм. д. № 2659/2021г., Решение № 4402 от 02.07.2021г. по
адм.д.№ 4952/2021г., Решение № 4441 от 05.07.2021г. по адм.д. № 4898/2021г., всички по
описа на АССГ).
Наред с това липсата на данни какви са фактическите основания за издаване на
заповедта т.е. конкретните обстоятелства мотивирали задържането, прави невъзможен
съдебния контрол за материална законосъобразност и целесъобразност на задържането,
доколкото не може да бъде извършена преценка за правилно приложение на закона, нито пък
за съразмерност на упражнената административна принуда. Включително и съгласно
изричното тълкуване дадено в цитираното ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, единствено при
наличието на мотиви "съдът, пред които актът е обжалван, ще разполагат с необходимата
основа за по-правилно извършване на проверката на законосъобразността и правилността на
обжалвания акт.", при това същите следва да се изготвят от издалия акта орган, а не да се
търсят в кориците на друго производство или да се излагат от друг орган.
Предвид на изложеното съдът намира, че задържането на В. Д. Д. се явява
незаконосъобразно, доколкото нито в издадената заповед, нито в друг документ са изложени
правните и фактически основания за задържането, които да позволят на съда да извърши
3
контрол върху приложението на материалния закон или основателността на действията.
Недопустимо е чрез собствен анализ на материалите от разследването, съдът да запълва
празнотите в съдържанието на заповедта и да замества волята на административния орган.
По тези съображения съдът намира, че извършеното на 26.03.2025г. задържане на
лицето се явява незаконосъобразно, а процесната заповед следва да бъде отменена.
По делото не се претендират разноски и съдът не дължи служебно произнасяне.
Така мотивиран и на осн. чл. 72, ал. 4 ЗМВР, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за незаконно задържането на В. Д. Д. по Заповед за задържане на лице рег.
№ 230зз-268/25.03.2025г, като ОТМЕНЯ същата.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд-гр.София в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4