Р Е Ш
Е Н И Е № 240
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 23.10.2019г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на единадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т.СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Е.ИВАНОВА
Мл.съдия: Г.ПАШАЛИЕВ
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА …………...................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........В.гр.д.№551
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
„СТАН І“ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление-с.Василево,общ.Г.Тошево,обл.Добричка,ул.“***“№2,представлявана
от ***,чрез адв.М.В.,ДАК срещу Решение №23 от 28.02.2019г.по гр.д.№324/2018г.по
описа на РС гр.Г.Тошево,с което дружеството въззивник е осъдено да заплати на
въззиваемата страна сумите:
-5999 лв.,представляващи обезщетение за лишаване от ползване за стопанската
2015-2916г. на имоти №***с площ от
16.666дка,№***с площ от 16.666 дка ,№***с площ от 8.333 дка и имот №*** 24.998
дка,ведно със законната лихва от 20.06.2018г.до окончателното изплащане на
главницата;
-2 250 лв.,представляваща дължима,незаплатена на ищцата рента за
стопанската 2015/2016г. по сключен Договор за аренда от 19.11.2008г. за имот №***,с
площ от 25.00 дка в землището на с.Василево,общ.Г.Тошево;
- 2 250 лв.,представляваща дължима ,незаплатена на ищцата рента за
стопанската 2016/2017г.по Договор за аренда от 19.11.2008г. за имот №***,с площ от 25.00 дка в землището
на с.Василево,общ.Г.Тошево и сторените от ищцата съдебно деловодни разноски.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и е допустима.
В жалбата се излага,че решението е нищожно,недопустимо и
неправилно,незаконосъобразно,тенденциозно,постановено при нарушение на
материалния закон и процесуалните правила,поради което се иска обявяването му
за нищожно,респективно обезсилването или отмяната му.
От ответника по жалбата е постъпил
писмен отговор,в който се оспорва основателността й,с мотиви подробно развити в
подадения отговор на жалбата.
Като се запозна с доказателствата
по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт и доводите на страните по
делото,Окръжният съд прие за установено следното:
Съдът следи служебно за
нищожността и допустимостта на постановеното съдебно решение,а за правилността
му-от посоченото в жалбата-чл.269 от ГПК.
Обжалваното решение не страда от
порок,водещ до неговата нищожност.То е постановено от законен съдебен състав ,в
рамките на правораздавателната му компетентност,подписано е и ясно и разбираемо
е мотивирано. Наличието на предубеденост на съдебния състав,считано от
жалбоподателя за основание за отвод на състава,не влияе върху действителността
на решението,а върху неговата правилност.В случая се касае до субективно
убеждение на процесуалния представител на ответната страна за наличие на
предубеденост на състава на съда-в този смисъл Определение №410 от 17.11.2016г.
по гр.д.№61179/2016г.на Второ ГО на ВКС.
Решението е допустимо.Оплакванията
за недопустимост на решението са с естеството на оплаквания срещу неговата
необоснованост и нарушението на съдопроизводствени правила.Решението е
постановено от родово и местно компетентния съд,при наличие на редовна искова
молба и всички процесуални предпоставки за допустимост на правото на иск.
По правилността на атакуваното
решение,съдът намира за установено следното:
По отношение на предоставената под
аренда земеделска земя,собствена на въззиваемата страна,а именно имот №*** –нива с площ от 25 дка ,в землишето
на с.Василево,общ.Г.Тошево са представени писмени доказателства,че с ответното
дружество е сключен договор за аренда между праводателката на ищцата по делото
и ответника на 19.11.2008г.,за срок от десет години,считано до 2017-2018г.
включително.Видно от представеното влязло в законна сила съдебно решение№129 от
24.11.2017г.по описа на РС гр.Г.Тошево по гр.д.№81/2016г.,по отношение на така
предоставения земеделски имот,договорът е развален,поради виновно неизпълнение
от страна на арендатора“Стан І“ЕООД на задълженията по него.Твърди се,че за
2015-2016г. и за 2016г.-2017г. договорът е бил действащ ,поради което се
претендира арендна цена за ползване на имота-рента за двете стопански години.
Що се отнася до имоти№***-нива с
площ от 16,666 дка,в землището на с.Василево,имот №***-нива с площ от 16,666
дка,в землището на с.Василево,имот №***-нива с площ от 24,998 дка и имот № ***с
площ от 8,333 дка ,се претендира обезщетение за лишаване от ползване,твърди се
,че сключените арендни договори са с изтекъл през 2014-2015г.,въпреки което са
използвани от страна на ответника през стопанската 2015-2016г.,който е
подал заявление ,съгласно чл.70 ППЗСПЗЗ.
В постановеното решение е дадена
правилна квалификация на предявените искове –по чл.8 от ЗОЗ за първия описан в
исковата молба имот и по чл.59 от ЗЗД –да останалите четири земеделски имота,с
изтекъл срок на арендния договор.
От представените по делото
договори за ареннда на земеделска земя от 29.03.2006г. за имот №***,от
02.08.2006г. за имот №***и от 04.11.2004г.за имоти №***и №015011 се
установява,че договорите са за срок от десет стопански години и действието им е
прекратено ,поради изпичане на срока през 2015г.
Ответникът не е подал отговор на
исковата молба.Предвид това всички възражения,включително за това,че част от
земеделските земи не са обработвани от ответника по делото се явяват
преклудирани,възражения,направени в депозираната по делото пред настоящата
инстанция писмена защита.
Основният спор се свежда до
това,правилно ли съдът е приел,че следва да се приложи разпоредбата на чл.161
от ГПК.
За нуждите на вещото лице при
изготвяне на поставената му от страна на ищеца задача към икономическата
експертиза са били необходими ведомостите за изплатени арендни
възнаграждения по арендни договори в
процесиния период от страна на ответното дружество.Това е необходимо за
изчисление на средния размер на изплащаната на арендодателите при ответника
рента за двете спорни стопански години.Доколко това искане е относимо към
предмета на спора е преценка на решаващия съд,който при мотивиране на решението
си следва да прецени относимостта на така поставената от ищеца задача към основателността
и доказаността на исковата претенция.Ведомостите не са предоставени с довода,че данните по
ведомостите представляват търговска тайна,макар съдът изрично да е предупредил
ответното дружество за последиците от създаване на затруднения при събирането
на доказателства,релевантни за правния спор.
Представена е Заповед
№01-19-03/21.01.2019г.на управителя на „Стан І“ООД,с която забранява
предоставянето на информация,представляваща търговска тайна по смисъла на чл.52
от ТЗ на трети лица.
Понятието „търговска тайна „ е
дефинирано в пар .1 т.9 от ЗЗК,а именно
факти,информация,решения и данни,свързани със стопанската дейност,чието
запазване в тайна е в интерес на правоимашите,за което те са взели необходимите
мерки.
На 05.04.2019г. е приет Закона за
защита на търговската тайна,който според
чл.2 от същия не се прилага по отношение на разкриването на търговска
тайна от нейния притежател,когато съгласно правото на ЕС или българското
законодателство,такова разкриване е от обществен интерес или е необходимо за
упражняване на правомощията на държавни органи.Съдът,като държавен орган има
право на достъп до търговската тайна на всяка страна по делото,когато това се
налага за изясняване на правнорелевантните факти по спора.
От друга страна вещото лице по делото
е подписало декларация от 23.11.2018г.,че няма да предоставя делото на трети
лица и личните данни на страните по съдебните дела по описа на РС Г.Тошево,които
ще използва само във връзка с поставените й от съда задачи. Съгласно чл.6 ал.3
от Наредба №2 /29.06.2015г.за вписването,квалификацията и възнагражденията на
вещите лица,вещото лице има право да иска от юридически лица и граждани
материали,необходими за изготвяне на експертизата и те са длъжни да му осигурят
достъп до тези материали и да оказват необходимото съдействие за изготвяне на
експертизата,а съгласно чл.33 от посочената наредба вещото лице има задължение
да не разпространява информация за обстоятелствата,фактите и документите,които
са му станали известни в хода на извършване на експертизата.
В този ред на мисли няма основания
за отказ на ответника по делото за предоставяне на вещото лице и съда на данни
от исканата счетоводна документация.
След като е констатирал,че
ответникът създава затруднения за доказването на определени факти и обстоятелства
,твърдени в исковата молба,съдът правилно,на основание чл.161 от ГПК е приел за
доказана претенцията на ищеца по размер и е уважил предявения иск като изцяло
основателен и доказан.
С тези мотиви съдът намира,че
подадената жалба е неоснователна,а постановеното съдебно решенеие,като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Направено е искане за присъждане
на разноските във въззивната инстанция от въззиваемата страна.От своя страна
жалбоподателят прави възражение за прекомерност на изплатеното по делото
адвокатско възнаграждение.
На пълномощника на ищеца се дължи
844,97 лв.-адвокатско възнаграждение по чл.7 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Заплатено е възнаграждение в размер на
1000лв.То клони към минимума и е съответно на фактическата и правна сложност на
делото,поради което не следва да бъде намалявано като прекомерно.
Водим от горното Окръжният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23 от 28.02.2019г.по
гр.д.№324/2018г.по описа на РС гр.Г.Тошево.
ОСЪЖДА „СТАН І“ЕООД,ЕИК***,със
седалище и адрес на управление-с.Василево,общ.Г.Тошево,обл.Добричка,ул.“***“№2,представлявана
от *** да заплати на Р.Т.Т. ЕГН **********
сумата от 1 000лв./хиляда лева:-сторени съдебно-деловодни разноски в
настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.