О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
30.01.2023 г. |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Административен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
30.01. |
Година |
2023
г. |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В |
Закрито |
заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Като
разгледа докладваното от |
Съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
51 |
По
описа за |
2023 |
година. |
|||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
Производството
е по реда на чл. 56, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 197 и
сл. АПК.
Депозирана
е жалба на пълномощник на М.Ю.Ю. от ***, против Разпореждане
№ 2113-08-1776#1/16.12.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което
на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по
заявление с вх. № 2213-08-1776/03.10.2022 г. на М.Ю.Ю.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Сочи,
че оспореното разпореждане се явявало незаконосъобразно и неправилно.
Излага
съображения, че правото на пенсия не се погасявало по давност и при наличието
на вече представени документи за предходен период, то същите били относими и към последващото
депозирано заявление за отпускане на пенсия за ОСВ.
Въвежда
довод, че по процесното заявление нямало постановен
административен акт по същество, т.е. липсвал влязъл в сила административен акт
по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Предходното постановено Разпореждане
№ 2113-08-1378#2/28.09.2021 г. по заявление на М.Ю.Ю. не е било обжалвано по съдебен ред, за да е налице сила
на присъдено нещо.
Моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното Разпореждане №
2113-08-1776#1/16.12.2022 г.,
издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, с което
на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството по
заявление с вх. № 2213-08-1776/03.10.2022 г. на М.Ю.Ю.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, след което да
върне преписката на ръководителя на ТП на НОИ - Кърджали за ново разглеждане.
Претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът
по жалбата – ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, чрез
пълномощника юрисконсулт З. Б. депозира становище по жалбата, в което излага
подробни съображения за обоснованост и законосъобразност на оспореното
разпореждане. Релевира доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2140-08-399/04.12.2019 г. на
ръководител „пенсионно осигуряване“ е било отказано отпускането на пенсия на
жалбоподателя. Разпореждането не е било обжалвано и е влязло в законна сила.
Впоследствие М.Ю. подала ново заявление с вх. № 2113-08-1378/23.09.2021 г., по
което било постановено Разпореждане № 2113-1378#2/28.09.2021 г. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което заявлението
било оставено без разглеждане на основание чл. 27, ал. 1, т. 1 от АПК.
Разпореждането не било обжалвано и също влязло в законна сила. Предвид това и
след като с процесното заявление жалбоподателят
отново бил поискал отпускане на пенсия за ОСВ като към заявлението не е бил
представил други документи за осигурителен стаж, то това не обуславяло
задължението за органа да се произнесе по същество на искането за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитира практика на ВАС по аналогични казуси.
Моли съда да отхвърли жалбата и присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
след като се запозна с представените по административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
28.10.2019 г. М.Ю.Ю., с ЕГН **********, е подала в ТП
на НОИ – Кърджали заявление за отпускане на пенсия/и и добавки /вх. № 2213-08-2051/, с което е поискала
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С
Разпореждане № 2140-08-399/04.12.2019 г., издадено от
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на М.Ю.Ю. е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. С цитираното разпореждане на жалбоподателката е зачетен осигурителен стаж, както следва:
00 г. 00 м. 00 дни – I категория; 00
г. 00 м. 00 дни – II категория; 15 г. 06 м. 17 дни –
III категория. Приет е за установен общ осигурителен стаж
без превръщане в размер на 15 г. 06 м. и 17 дни, от който действителен осигурителен стаж от 13
г. 10 м. 09 дни. В административния акт са изложени мотиви, че лицата, които за
2019 г. нямат изискуемия осигурителен стаж по чл. 68, ал. 2 от КСО, придобиват
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 66 години
и 04 месеца за мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж,
съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид това, че жалбоподателката
нямала 15 години действителен осигурителен стаж, то исканата пенсия следвало да
бъде отказана. По същество периодите на майчинство с обща продължителност 01 г.
08 месеца и 08 дни не са признати за действителен осигурителен стаж. Разпореждането
е връчено на 16.12.2019 г. на лицето Б.Ю.Х., посочено като: „***“. Няма данни
да е оспорвано по административен ред.
Впоследствие,
на 23.09.2021 г. М.Ю.Ю., с ЕГН ********** е подала
ново заявление за отпускане пенсия /вх. №
2213-08-1378/, с което отново поискала да й бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
По
повод горното заявление, с Разпореждане № 2113-08-1378#2/28.09.2021 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството
по заявление вх. № 2113-08-1378/23.09.2021 г. на М.Ю.Ю..
С цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по
същество на подаденото от жалбоподателката заявление
за отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2140-08-399/04.12.2019 г. на М.Ю.Ю., с ЕГН ********** е било отказано отпускането на пенсия
за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, поради
това, че същият е нямал 15 години действителен стаж. Посочено е, че при
депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх. № 2215-08-1378/23.09.2021 г.), лицето не е представило нови
доказателства за придобит осигурителен стаж, както и че липсвали данни за
положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в ТП на НОИ – Кърджали е
приел, че по отношение на горецитираното заявление за
отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален административен акт със
същия предмет и между същите страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждането
отново е връчено на лицето Б.Ю.Х., на 17.10.2021 г. и няма данни да е оспорено пред
горестоящия административен орган.
На
03.10.2022 г. М.Ю.Ю. отново е поискала отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирайки в ТП на НОИ – Кърджали
заявление с вх. № 2113-08-1776.
С
Разпореждане № 2113-08-1776#1/16.12.2022 г.,
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, на основание чл. 27, ал.
2, т. 1 от АПК отново е прекратено производството по заявлението на М.Ю.Ю. С цитирания акт, на посоченото в него основание, е
отказано разглеждане по същество на подаденото от жалбоподателя заявление за
отпускане на пенсия. В акта са изложени доводи, че с влязлото в сила
Разпореждане № 2113-08-1378#2/28.09.2021 г. на М.Ю.Ю. е било отказано
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68,
ал. 3 от КСО, поради това, че същата е нямала 15 години действителен стаж.
Посочено е, че при депозиране на новото заявление за отпускане на пенсия (вх. № 2113-08-1776/03.10.2022 г.),
лицето не е представило нови доказателства за придобит осигурителен стаж, както
и че липсвали данни за положен нов такъв. С оглед изложеното пенсионния орган в
ТП на НОИ – Кърджали е приел, че по отношение на горецитираното
заявление за отпускане на пенсия е налице влязъл в сила индивидуален
административен акт със същия предмет и между същите страни по смисъла на чл.
27, ал. 2, т. 1 от АПК.
Разпореждането,
предмет на настоящото съдебно производство, е връчено отново на Б.Ю.Х. на 05.01.2023
г. Жалбата срещу административния акт е подадена до съда чрез административния
орган на 13.01.2023 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната
жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 197 от АПК,
от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона
писмена форма и срещу административен акт, който подлежи на оспорване.
Оспореният
акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 98,
ал. 1, т. 1 от КСО. В тази връзка процесното
разпореждане е издадено от надлежно оправомощено
лице, действащо за ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, съгласно заповед №
1015-08-106/10.10.2019 г. но директора на ТП на НОИ -
Кърджали.
Разпореждането
е издадено и в изискуемата писмена форма и съдържа посочените в чл. 59, ал. 2
от АПК реквизити, като са посочени фактическите и правни основания за
издаването му, но разгледано по същество същото е неправилно.
Според
разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, посочена като правно основание за
издаване на оспорения административен акт, липсата на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни е предпоставка за допустимост на
искането за издаването на административен акт, като наличието на такъв акт
поражда недопустимост на новото искане.
Съгласно
чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на
териториалното поделение на НОИ.
Правото
на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от
разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което тя се
отпуска. В тази връзка всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия
и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила разпореждане, може да упражни
правото си по реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чрез
депозиране на заявление за отпускане на пенсия. Длъжностното лице по пенсионния
осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде разпореждане по
него. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от КСО, според
която правото на пенсия не се погасява по давност.
В
конкретния случая, с влязлото в сила Разпореждане № 2140-08-399/04.12.2019 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. не
са признати права, а напротив отказани са такива, поради което следва да се
приеме, че административното правоотношението по упражняване и реализиране на
правото на пенсия не е приключило, респ. правото на жалбоподателя да подаде ново
заявление за отпускане на пенсия не е преклудирано. Разпореждането
не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно материалното право на
пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо. Съгласно чл. 105, ал. 1 от КСО, правото на пенсия не се погасява по давност и всяко лице, което твърди, че
е придобило право на пенсия и на което не е отпусната пенсия с влязло в сила
разпореждане, може да упражни правото си по реда на Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи
издаване на административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права
на заявителя. Посоченото разпореждане е връчено на лице, за което липсват
каквито и да са данни, че е било надлежно упълномощено от заявителката да
получава от нейно име съобщения и книжа от ТП на НОИ-Кърджали. Неясно е и по
какъв начин органът е приел, че е налице надлежно връчване на разпореждането,
като в тази връзка следва да се посочи, че в заявлението на жалбоподателката
е заявен адрес в ***, а в известие за доставяне фигурира адрес в ***. Такъв
адрес е посочен едва в последващото заявление за
отпускане на пенсия. Предвид това съдът намира, че не е налице надлежно
връчване на горепосочения акт по смисъла на чл. 61 във вр.
с чл. 18а от АПК.
С
последващото Разпореждане № 2113-08-1378#2/28.09.2021 г., издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали, на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е прекратено производството
по заявление вх. № 2113-08-1378/23.09.2022 г. на М.Ю.Ю.
С цитирания акт, на посоченото в него основание, е отказано разглеждане по
същество на подаденото от жалбоподателя заявление за отпускане на пенсия, а не
е отказано отпускането на пенсия на жалбоподателя, както неправилно е посочено
в процесното Разпореждане №
2113-08-1776#1/16.12.2022 г.,
издадено от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Разпореждане №
2113-08-1378#2/28.09.2021 г. отново е
връчено на лицето Б. Ю., а не лично на жалбоподателката,
както неправилно е прието в оспорения пред съда акт, поради което изцяло важат
по-горе изложените мотиви за ненадлежно връчване на акта.
На
следващо място, съдът намира за изцяло неправилни и несъответни на наличните в
административната преписката доказателства, изводите на административния орган,
че последното подадено от лицето заявление за отпускане на пенсия (това от 03.10.2022
г.) е идентично с предходните такива, поради липса на нови факти и
обстоятелства за правото на пенсия. Както вече бе посочено по-горе, с Разпореждане
№ 2113-08-1378#2/28.09.2021 г., издадено от
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, не е било разгледано по същество
искането на жалбоподателя за отпускане на пенсия, а е било прекратено
производството по подаденото заявление, с мотива, че с влязло в сила Разпореждане
№ 2140-08-399/04.12.2019 г., при идентични факти и
обстоятелства е било отказано отпускането на пенсия. Видно от съдържащи се в
административната преписка заявления за отпускане на пенсия, от първоначалното искане
за отпускане на пенсия (28.10.2019 г.) до последно такова (03.10.2022 г.), са
изтекли повече от 35 месеца, т.е. по отношение на заявителя на пенсия е налице
ново обстоятелство, свързано с навършената от него възраст. Доколкото, от една
страна, последната е съществен елемент от фактическия състав за възникване на
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а от друга, са налице и
различни материалноправни предпоставки за правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО през 2019 и 2022 г., то при всички случаи са
налице нови обстоятелства, по които административния орган следва да извърши
преценка относно правото на пенсия. Освен, че както бе посочено по-горе, предходните
разпореждания не са били надлежно връчени, респ. не са влезли в законна сила,
то налице са и нови данни, свързани с възрастта на заявителката, по който няма
изрично произнасяне в предходен акт, което налага административния орган да
извърши по същество преценка за правото на пенсия, респ. да се произнесе с
разпореждане, което признава или отрича заявената пенсия, което не е сторено в
случая.
Отделно
от горното, според настоящия състав, влязлото в сила разпореждане, с което не е
признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не съставлява пречка
по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, за ново упражняване на правото на
пенсия. В този смисъл е и практиката на ВАС, VI отделение – Определение № 9948 от 21.07.2020 г. на ВАС
по адм. дело № 6258/2020 г., Определение №
9685/28.09.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8935/2021
г., Определение № 11271 от 8.11.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 10563/2021 г., VI о., Определение № 5683/10.06.2022 г. на ВАС по а.д. № 4908/2022 г., VI о. и др. Следва да се отбележи, че е налице
произнасяне в обратния смисъл в част от решенията на ВАС, но съдебната практика
в тази насока не е константна и непротиворечива, като освен цитираните по-горе
решение, то наличието или не на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, се преценява за
всеки един конкретен случай.
Предвид
горното, административния орган е следвало да извърши по същество преценка за
правото на пенсия, респ. да издаде административен акт, с който да се произнесе
по правата на заявителя. В тази връзка, заявлението за отпускане на пенсия от 03.10.2022
г. на М.Ю.Ю. неправилно е прието от органа за
недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и не е разгледано по
същество, респ. по релевантното заявление не е издадено разпореждане на
ръководител „Пенсионно осигуряване“, с което се признава или се отрича претендираното със заявлението право на пенсия. Като е
приел, че е налице абсолютна процесуална пречка за ново упражняване на правото
на пенсия, а именно наличието на влязъл в сила административен акт със същите
предмет и страни, административния орган е постановил незаконосъобразен акт, с
който е отказал да разгледа по същество заявлението от 03.10.2022 г. и е
прекратил производството.
По
изложените съображения настоящият състав счита, че доводите на пенсионния
орган, с които е прието, че е налице влязъл в сила административен акт в
хипотезата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК и е постановен отказ да разгледа по
същество, като недопустимо, подаденото от М.Ю.Ю. от ***,
заявление за отпускане на пенсия от 03.10.2022 г., са незаконосъобразни, респ.
противоречащи на материалния закон.
С
оглед на гореизложеното следва оспореното Разпореждане № 2113-08-1776#1/16.12.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено производството по Заявление вх. № 2113-08-1776/03.10.2022
г. на М.Ю.Ю., респ. отказано е разглеждането по
същество на депозираното заявление за отпускане на пенсия, да бъде отменено
като незаконосъобразно.
На
основание чл. 173, ал. 2 от АПК следва административната преписка да бъде
върната на компетентния административен орган – ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали за произнасяне по същество по Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1776/03.10.2022
г., подадено от М.Ю.Ю. от ***.
При
този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане в жалбата за присъждането
на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на М.Ю.Ю. следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на
500 лв., произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат по договор за
правна защита и съдействие от 01.01.2023 г. Следва да се отбележи, че заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в
нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което следва
да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в пълен
размер.
Съгласно
ТР № 2/24.03.2021 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС, по т.д. 10/20219 г., не е допустимо
обжалването на определение по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган,
издател на акта.
С
оглед изложеното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК, съдът,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 2113-08-1776#1/16.12.2022 г., издадено
от ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, с което на основание чл. 27, ал. 2,
т. 1 от АПК е прекратено образуваното производство по Заявление вх. № 2113-08-1776/03.10.2022
г. на М.Ю.Ю. от ***.
ИЗПРАЩА административната преписка на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, за разглеждане по същество на Заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 2113-08-1776/03.10.2022
г., подадено от М.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да
заплати на М.Ю.Ю. от ***, с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, ***, деловодни разноски в размер на 500 лв.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участващи в административното
производство.
Председател: