РЕШЕНИЕ
№…
20.03. 2019г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар Ж. С.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №827 по описа за 2018 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано по въззивна жалба от О.М.К. срещу Решение № 22/ 2016 г. по гр.д.№ 539/ 2014 г. по описа на КРС, с което е обявен за окончателен разделителен протокол, представен в първоинстанционното производство.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и е отправено искане за отмяна на същото.
Въззиваемите страни Ц.Г. К., Б.Г.К., В.Х.Н., В.Х.С., А.Е.А., М.Е.Р., Ц.И.Р., П.И.Р., И.П.К., М.П.С., И.П.А. и П.А.Т. не са изразили становище по въззивната жалба.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В допълнителна молба въззивникът е изразил становище, че следва да му бъде връчен препис от обжалваното решение от районния съд, след което да се разгледа въззивната жалба, въпреки, че е получил препис от протокола. Съдът приема, че въззивникът е получил препис от решението, което е инкорпорирано в протокол от съдебно заседание на 03.02.2018 г., запознат е с мотивите и диспозитива на решението, поради което не е налице необходимост от повторно връчване на препис от решението, което вече е получил. Обстоятелството, че въззивникът е подал въззивна жалба срещу решението също подкрепя установеното, че въззивникът е запознат с решението и е получил препис от същото, поради което не е налице нарушаване на правото му на защита и процесуалната възможност да обжалва съответния съдебен акт.
С обжалваното решение районният съд е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол съобразно първия вариант, разработен в справка №4 от заключението на вещото лице, с приложени към него 11 бр. скици с новообразуваните имоти.
В мотивите на решението районният съд въз основа на заключението на вещото лице е приел първия вариант, тъй като съделителите получават реални дялове от процесните имоти със съответна пазарна стойност, съответстваща на квотите им и този вариант като по- добър отговаря на исканията им.
Въззивният съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:
С Решение № 122/ 19. 05. 2015 г. по гр.д.№ 539/ 2014 г. по описа на Кнежанския районен съд между страните в настоящото производство като съделители при определени квоти за имотите на наследниците на Ц. П. К., починал на 31. 03. 1938 г. и за имотите, възстановени на наследниците на братя Л., Г. и М. Ц. К.. Решението е влязло в законна сила.
Във втора фаза на съдебната делба по гр.д.№ 539/ 2014 г. съдът е назначил вещо лице, като е поставил задача да посочи пазарната стойност на имотите, възможността за тяхната поделяемост и оформянето на дялове. Вещото лице е изготвило заключение, като е предложило проект за разделителен протокол в два варианта, при които са съобразени и спазени квотите на съделителите съобразно съдебното решение по допускане на делбата. В доклада си в съдебно заседание на 03. 02. 2016 г. вещото лице инж. Б. З. е изразило мнение, че по- удачен е първият вариант, тъй като при втория вариант дялове №№ 7, 8, 9 и 10 получават имоти, за които следва да се учреди сервитутно право на преминаване. Причината за това е, че имотите в местностите „****“ и „****“ са с голяма дължина, което изисква разделянето им с право на преминаване, като това обстоятелство е отразено в заключението.
Видно от протокола от съдебно заседание на 03. 02. 2016 г. въззивникът е заявил, че оспорва заключението на вещото лице, като е поискал имотите да бъдат разделени на идеални части и едновременно с това земята да се раздели реално. В допълнителна молба пред въззивния съд въззивникът е изложил доводи относно несъгласието си с определените цени на имотите, които са предмет на делбата.
Съдът счита, че след като е изразил несъгласие с вещото лице без конкретно да посочи в какво се изразява и оспорването пред районния съд преди постановяване на обжалваното решение в съдебно заседание на 03.02.2016 г., на което той е присъствал, то не е налице основание да се счита, че заключението на вещото лице не е компетентно и безпристрастно и съответно да бъде назначавано ново такова. В съдебното заседание на 03.02.2016 г., когато е прието заключението в протокола не са отразени подробни доводи на въззивника по заключението, а единствено е изразено становище за разпределение на всеки от съделителите от имотите, което ще доведе отново до съсобственост. В молбата са описани факти, за които не са налице доказателства, поради което съдът приема, че доводите на въззивника във връзка с тези факти са неоснователни. Не са констирани процесуални нарушения от съда при разглеждане и постановяване на решението, както и липсват данни за нарушения от страна на вещото лице инж. Зашева при изготвяне на заключението, за каквито се твърди от въззивника.
Въззивният съд възприема първия вариант от заключението на вещото лице инж. З., тъй като при този вариант се оформят отделни имоти в дяловете на съделителите при спазване на квотното съотношение между тях съобразно решението по допускане на делбата. При втория вариант част от съделителите са ощетени с оглед необходимостта в имотите, които им се определят, да се учредява право на преминаване, което ще ограничи правото им на собственост и съответно може да намали цената при продажба на имота. Такова сервитутно право в първия вариант не е необходимо при всички съделители, поради което този вариант е по- справедлив от гледна точка на правилното разпределение на имотите на съделителите, като разликите да се явяват по отношение на квотното съотношение при допуснатата делба.
Съдът счита, че са неоснователни доводите на въззивника за придобиване в идеални части на квоти от всеки един от имотите, които са допуснати до делба, тъй като по този начин не би могло да се реализира основната цел на делбата – ликвидирането на съсобствеността и възможност всеки от съделителите да получи в дял самостоятелен имот. По тези причини при разделителния протокол се спазват изискванията освен за квотите на съответния съделител и стойността на дяловете и възможността за всеки от съделителите да получи в дял самостоятелен имот или възможност да се оформи такъв при промяна на плана.
Въз основа на изложеното съдът счита, че обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон и следва да бъде потвърдено.
При така изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно
Решение № 22/ 2016 г. по гр.д.№ 539/
2014 г. по описа на Районен съд – гр.Кнежа.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :