Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 19.12.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
П.ски районен съд, в публично заседание на 25.11.2020г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна
Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1535 по описа на съда
за 20120г., за да се произнесе взема предвид:
Предявени са от ***,
срещу ***, ***, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца следните суми:
сума в размер на 4522.43 лв. главница –
равностойност на доставена и консумирана, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2017г. - 31.12.2019г.,
мораторна лихва в размер на 527.40лв. за периода 03.11.2017г. до 11.02.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба
се твърди, че ответникът се е обогатил за сметка на ищеца със сумата от 4522.43
лв., която представлява равностойността на топлинна енергия, доставена до
притежавания от ответната страна недвижим имот, находящ се в ***. Заявява,
че предявява претенция за парично вземане в размер на
стойността на получената без основание топлинна енергия по чл.55, ал.1, предл.1
от ЗЗД. Излага съображения, че ответника е „небитов клиент" по смисъла на
разпоредбата на §1, т.33а. Твърди, че между страните не е бил подписан писмен договор
за продажба на топлинна енергия в изискуемата форма, въпреки че ищецът е
изпратил писмо-покана до ответника за сключване на такъв и за изплащане на
цената на доставената топлинна енергия, но последният не е изпълнил доброволно
задълженията си. Твърди, че до процесния топлоснабден имот е доставена топлинна
енергия както следва: сума за отопление с ИРУ – 1130.77лв., сума за топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация – 195.90лв.,; сума за БГВ – 3078.41лв.,
суми за услуга дялово разпределение в общ размер от 117.35лв., начислени за
периодите, подробно описани в приложението. Твърди, че до завеждане на исковата
молба няма осъществени действия от ответната страна по изпълнение на
задълженията за заплащане на описаните дължими суми. Поради изложеното, моли
съда да му присъди главница от 4522.43 лв. и мораторна лихва в размер на
527.40лв. за периода 03.11.2017г. до 11.02.2020г., като претендира от ответника
тяхното заплащане. Претендира направените деловодни разноски.
Ответникът не взема становище по делото чрез писмен отговор или в
проведеното по делото о.с.з.
При преценката на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: Установява се от представения по делото писмен
договор между страните от ***за 5 обекта, в които и процесния апартамент ***,
находящ се в ***,
че ответникът, като собственик на имота е сключил договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за периода ***Публично известни са и са
публикувани на страницата на КЕВР в интернет - https://www.dker.bg/,
ОБЩИ УСЛОВИЯ за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от ***на потребители в град П., приети с ***на ***, на
основание чл. 149,ал.1,т.3 от ЗЕ и одобрени с Решение ***на ***, на основание
чл. 21, т.4 от ЗЕ. Видно е, че ищецът е водил отчет на потреблението на
топлоснабдения имот, съгласно представеното извлечение по сметка за потребител
43093, съгласно която за периода 01.09.2017г. - 31.12.2019г. е начислена сумата
от 4522.43 лв. - равностойност на доставена и консумирана топлинна енергия и мораторна лихва в размер на 527.40лв. за
периода 03.11.2017г. до 11.02.2020г. представената справка по лице от ***не
сочи собственост или разпореждане с имота от страна на ответника за процесния период.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи: Твърди се по делото неоснователно обогатяване на ищеца, чрез
доставка на ТЕ до имот на ответника без наличие на сключен писмен договор между
тях, съгласно изискванията на чл. 149 ал. 1, т. 3 от ЗЕ. Доказателствата обаче
сочат, че такъв договор за имота между страните е налице, независимо, че в един
писмен акт са въведени волеизявления както за този имот, така и за още четири
такива. Периодът, за който действа този договор е м. 12.2016г. – 31.01.2020г.,
а сумата за незаплатена ТЕ се претендира за период, който се включва в
действието на договора - 01.09.2017г. - 31.12.2019г. Чл. 149 ал. 1, т. 3 от ЗЕ
сочи, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени
договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти
на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто ответникът е, съобразно и
неговото изявление при сключване на договора от ***Публично известни са и ОУ на
ищеца, независимо от непредставянето на такива от него по делото. Съдът приема,
че представения договор между страните е валиден, доколкото нито една от
страните по него не е навела доводи за неговата нищожност, а и съдът не
констатира такава, произтичаща от самия договор. При това положение, за исковия
период се установява наличие на договорно отношение между страните за
топлофицирания имот, което е сключено в изискуемата от ЗЕ писмена форма. При
това положение, исковата претенция за главницата, основаваща се на обогатяване
на ответника за сметка на ищеца без основание - чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Ищецът разполага с
възможността да претендира това вземане на договорно основание – при
неизпълнение, но не и на основанията, залегнали като негови фактически
твърдения в исковата молба.
Поради отхвърлянето на предявения главен иск, следва да бъде отхвърлена и
акцесорната претенция за лихва, като последица от неоснователността на иска за главница.
При тези изводи на съда, искането на ищеца за присъждане на разноски се
явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“, ***, със седалище и адрес на управление:***,
срещу ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя А.Б., искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сума в размер на
4522.43 лв. главница – равностойност на доставена без основание, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.09.2017г. - 31.12.2019г., и мораторна
лихва в размер на 527.40лв. за периода 03.11.2017г. до 11.02.2020г., като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: