Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 15.09.2021
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV брачен
състав, в публично заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Йоана Петрова, с участието на прокурора Михаела
Николаева, като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 918 по описа за
2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е
молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца чрез Министерство на правосъдието –
централен орган по смисъла на Конвенцията.
В.Х.Д. прави
искане за връщане на сина му Д.В.Д. в държавата на обичайното му
местопребиваване – САЩ. Твърди се, че детето е родено на *** г. в САЩ, като
негови родители са молителят и ответницата Е.Т.С.. Поддържа се, че детето има
обичайно местопребиваване в САЩ. Заявено е, че ответницата е отпътувала с
детето за Република България между 08.09.2019 г. и 14.09.2019 г. без съгласието
на бащата, в нарушение на правото на упражняване на родителските права на молителя,
произтичащо от законите на САЩ. Прави се извод, че е налице родителско отвличане,
извършено под формата на незаконно прехвърляне. Молителят моли да се уважи
молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция.
Ответницата Е.Т.С.
оспорва молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като
изразява становище, че същата е неоснователна. Моли молбата да бъде отхвърлена.
Претендира разноски.
Представителят
на Софийска градска прокуратура моли молбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
Софийският градски съд, като прецени относимите
доказателства и доводи, приема за установено следното:
Възникването на
правото да се върне малолетното дете в САЩ по реда на Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало
обичайно местопребиваване в САЩ непосредствено преди отвличането му; 2)
детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република
България в нарушение на установените в САЩ правила за упражняване на
родителските права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето
да е подадена преди да изтече една година от прехвърлянето или задържането на
детето в Република България, респ. детето да не се е приспособило към новата си
среда в Република България, ако молбата е подадена след изтичане на периода от една
година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време
на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по този начин, ако не е
било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие
да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6)
да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха
от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави
в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да
не противоречи на основните принципи на Република България в областта на
защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е
достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под
внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ.
детето да не се противопоставя на връщането, когато е достигнало възраст и
степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение.
Видно от представеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 7/02.12.2019
г. на Община Ч., детето е с имена Д.А.З. и ЕГН **********, като негови родители
са ответницата Е.Т.С. и А.Х. З..
По делото не е
представен акт за раждане, в който към датата на отпътуването на детето, заедно
с ответницата, от САЩ за България (средата на месец септември 2019 г.)
молителят В.Х.Д. да фигурира като баща на малолетния Д.. Нещо повече – в самата
молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция е отразено, че
молителят не е посочен в акта за раждане на детето, и поради тази причина не
може да получи копие от акта за раждане (л. 13 от настоящото дело). В тази
връзка следва да се отбележи, че представеното кръщелно свидетелство
удостоверява единствено факта на кръщаване на детето в източно-православната
вяра, но не и неговия произход.
При това
положение прехвърлянето на детето от САЩ в Република България (обстоятелство,
което е безспорно) не е незаконно по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от
Хагската конвенция – то не е извършено в нарушение на правото на упражняване на
родителски права на молителя, т.е. не е
налице втората от горепосочените предпоставки за възникването на правото
да се върне детето Д.в САЩ по реда на Хагската конвенция. Към датата на прехвърлянето на детето в Република
България молителят не е имал качеството на родител на детето, поради което той не
е бил носител на родителските права по отношение наД., респ. такива негови
права не са били нарушени. Без значение е в случая дали молителят ще успее да
обори бащинството на детето от лицето А.Х. З. в отделен процес, както и
без значение са съдебните актове, постановени в САЩ – съдебно разпореждане от
06.02.2020 г. на Окръжен съд на Кук Каунти, щата Илинойс (л. 33-38 от делото),
и съдебно разпореждане от 29.09.2020 г. на Окръжен съд на Кук Каунти,
департамент Илинойс, Отделение за семейно право (л. 39 и л. 41 от делото). Тези
съдебни актове са постановени след датата на отпътуването на детето от
САЩ за Република България и не са налице условията на чл. 117, т. 2, във вр. с
чл. 118, ал. 1 КМЧП и чл. 119, ал. 2, във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 118, ал. 1
КМЧП за признаването им ad hoc по настоящото дело.
Липсата на
качеството на родител на молителя към датата на отвеждането на детето Д.от САЩ
в Република България налага извод за законност на прехвърлянето на детето от
неговата майка и е основание да се откаже връщането му в посочената
държава, без да е необходим анализ на останалите предпоставки за връщане,
изброени по-горе.
Съдът не присъжда разноски на ответницата, въпреки изхода
на делото, тъй като до приключване на последното съдебно заседание не е
представен списък съгласно чл. 80 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В.Х.Д., ЕГН **********,
постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като
централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на детето Д.А.З., ЕГН
**********, в САЩ, като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.Т.С. за присъждане
на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: