Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 26.07.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
На двадесет и осми юни две хиляди двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1293 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по искова молба от „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. и. д. К. Х. Ч. и И. д. Б. А. В., със съдебен адрес:***, Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. С.Ф.М. против И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.*.
В исковата молба се твърди, че на 17.01.2017 г., в 11,00 часа, в град С., на бул. „И. В.“ пред №**, водачът на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. №***********, И.В.В., ЕГН: **********, (посочен в протокола за ПТП като участник 1), се движил с несъобразена скорост с пътните условия, при заснежена и хлъзгава пътна настилка, загубил контрол над автомобила и блъснал паркиралия вдясно лек автомобил марка и модел „М. П.“ с peг. № ******** (посочено в протокола за ПТП като ППС-2), собственост на „Д.“ ЕООД, което от удара се изместило и блъснало друго МПС (посочено в протокола за ПТП като ППС-3). За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г. от Б.В.Н. – мл. а., РУ – К..
Видно от протокола за ПТП, било взето административно отношение по случая, като на ответника И.В.В. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия Г, № 917967 от 17.01.2017 г. В протокола за ПТП било отразено, че ответникът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на процесното ПТП.
Лекият автомобил „М. *“, с peг. №*********, с който И.В.В. причинил процесното ПТП, бил собственост на Б. Г. В., ЕГН: **********. Към датата на причиняване на процесното ПТП автомобилът имал валидна застраховка „Г. о.“, сключена с ищцовото дружество с Комбинирана застрахователна полица „Г. о.“ на автомобилистите №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016 г., която била със срок на валидност от 09,44 ч. на 28.10.2016 г. до 24.00 ч. на 28.10.2017 г.
Собственикът на увредения лек автомобил марка и модел „М. П.“ с рег. №********* – „Д.“ ЕООД, поискал от ищцовото дружество да му бъде изплатено застрахователно обезщетение.
След като бил уведомен с Уведомление за щета № 43081511700074 по застраховка „Г. о.“ на автомобилистите от 20.01.2017 г. от водача на увредения автомобил за настъпване на застрахователното събитие, застрахователят образувал преписка по щета №43081511700074, в която били събрани доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, бил определен неговият размер.
При извършен опис на уврежданията вследствие на ПТП по лек автомобил марка и модел „М. П.“ с рег. №*******, видно от Опис-заключение по щета № 43081511700074 от 20.01.2017 г. от страна на ищцовото застрахователното дружество, били констатирани следните увредени детайли: Калник преден ляв; Вежда PVC преден ляв калник; Предна броня; Фар за мъгла - преден ляв; Корпус фар ляв; Корпус фар за мъгла ляв; Задна броня; Ъгъл задна броня ляв; Капак заден; Калник заден ляв; Вежда PVC заден ляв калник; Стоп ляв; Калобран заден ляв.
Съгласно Калкулация по претенция 43081511700074/20.01.2017 г. от 24.01.2017 г., общата сума по претенцията от 1274,45 лева, включвала: разходи за подмяна на детайли и материали на стойност - 469,31 лева; разходи за демонтаж и монтаж на детайли - 90,40 лева; разходи за труд за ремонт на детайли - 203,20 лева; разходи за труд и материали за боядисване на подменени и ремонтирани детайли - 511,54 лева.
По щетата бил съставен и Ликвидационен акт по щета № 43081511700074 по преписка 43081511700074 от 20.01.2017 г. от застрахователя, с който било определено обезщетение в размер на 1274.45 лева.
С Нареждане за групово плащане от 25.01.2017 г. сумата от 1274,45лева била заплатена от „Д.-О. З.“ ЕАД на собственика на увредения при ПТП лек автомобил – „Д.“ ЕООД, по посочената от същата в уведомлението за щета банкова сметка.
***, че на основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение. Твърди се, че първата хипотеза касае случай, в който застрахованият е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Втората хипотеза касае случай, в който лицето, управлявало моторното превозно средство не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Твърди се, че в този случай, тежестта на доказване носи виновният водач. С изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят „Д.-О. З.“ ЕАД встъпил в правата на обезщетеното лице и имал право да получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и разноски. В процесния случай виновен за причиняване на вредите бил водачът на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. № ********** – ответникът И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***.
„Д.-О. З.“ ЕАД изпратило до И.В.В. две регресни покани с изх. 92-1114/08.02.2017 г. и с изх. №92- 1114/06.06.2017 г., с които предоставило 15-дневен срок за възстановяване на сумата в общ размер на 1 289,45 лева, от които 1274.45 лева -–изплатено обезщетение по процесната щета и 15 лева – направени от „Д.-О. З.“ ЕАД ликвидационни разходи. Първата регресна покана била получена лично от ответника И.В.В. на 14.02.2017 г., видно от приложеното като доказателство към исковата молба известие за доставяне. Въпреки това, в предоставения от ищцовото дружество срок ответникът не предприел каквито и да било действия за заплащане дори на част от задължението си. В резултат на това ответникът дължал и сумата от 388,36 лева, представляваща мораторна лихва за забавено плащане върху главницата, считано за периода от 11.09.2017 г. – датата, на която изтекъл предоставеният с регресната покана 15-дневен срок за доброволно изплащане на претенцията, до 11.09.2020 г. включително – денят, предхождащ този на депозиране на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното ѝ изплащане.
Плащане от страна на ответника нямало и понастоящем, поради което за „Д.-О. З.“ ЕАД бил налице правен интерес да предяви претенциите си по съдебен ред.
Ищцовото застрахователно дружество моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати:
- сумата от 1274.45 лв. (хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща регресно вземане на основание Договор за застраховка „Г. о.” с Комбинирана застрахователна полица №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016 г., по щета № 43081511700074 за причинени вреди на лек автомобил марка „М.“, модел „П.“, с рег. № *******, собственост на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***********, вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017 г. в гр. С. на бул. „И. В.“ пред №**, по вина на И.В.В., ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. № *********, собственост Б. Г. В., ЕГН: **********, при което водачът е бил неправоспособен и е напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.09.2020 г., до окончателното ѝ изплащане.
- сумата от 388.36 лв. (триста осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от 11.09.2017 г. до 11.09.2020 г. включително.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът, чрез адв. Г.Г. оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага следните доводи:
На 17.01.2017 г. около 11:00 ч. служителите на РУ на МВР К., изпълняващи служебните си задължения по контрол на безопасността на движението, получили сигнал за настъпило ПТП, в гр. С., ул. „И.В.“ №**. На място заварили други полицейски служители, които им обяснили, че ответникът е реализирал ПТП, блъскайки два паркирани автомобила. Посочили и двама очевидци на ПТП, които можели да потвърдят този факт. По това време ответникът не бил на мястото на ПТП, а на друго място, отдалечено на около 300 м. от това на произшествието – на ул. „Х. Б.“, където бил спрян от други служители на РУ К. и докъдето след произшествието пострадалият автомобил бил преместен с помощта на лица от р. произход. Пред полицейските служители ответникът И.В. отрекъл да е управлявал автомобила по време на ПТП и заявил, че водач е бил брат му М. В., а той само го е преместил по-късно. Това потвърдил и последният.
За констатираното на място, служители на РУ К. съставили срещу И.В. акт за установяване на административно нарушение, в който било отразено, че на 17.01.2017 г. около 11:00 ч. в гр. С., на бул. „И. В.“ срещу №** с посока на движение от изток на запад, управляван от ответника лек автомобил „М. *‘ с peг. № ********, собственост на Б. В., при движение с несъобразена скорост с пътните условия, при заснежена и хлъзгава пътна настилка, губи контрол над автомобила и блъска паркирания вдясно лек автомобил „М. П.“ с peг. № ********, който от удара се помества и блъска лек автомобил „Т. Л. К.“ с peг. № *********. След катастрофата водачът напуснал местопроизшествието, без да има разбирателство между участниците и без да уведоми съответните служби за контрол на МВР, като се оттеглил към ул. „Х. Б.“ с цел да се укрие, където бил спрян от служители на РУ К.. След извършена справка се установило, че ответникът бил лишен от правоуправление на МПС по реда на чл. 171 б. „б“ от ЗДвП със ЗППАМ № 16-0281-000299 от 23.09.2016г., връчена на 03.10.2016г. Издадени били протоколи за ПТП с № 1450199 и № 1450200/17.01.2017г. Нарушенията били квалифицирани по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3 б. „В“ от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП.
На 03.02.2017 г. компетентният орган – Н. на РУ К., към ОДМВР П. издал НП с № 17-0281-000041/03.02.2017 г., като обстоятелствата по извършване на нарушението били описани по сходен начин с тези в АУАН.
Ответникът обжалвал въпросното НП и в хода на производството доказал, невинността си, като било установено, че водачът предизвикал същото е неговия брат М. В.. Същото това твърдение се подкрепяло и от постановено от Р. с. – К. Решение № 180/23.10.2017 г. по НАХД №130/2017 г. по описа на съда.
PC К. отменял НП № 17-0281-000041/03.02.2017 г., със следните мотиви: „...не беше доказано по безспорен и категоричен начин жалбоподателят да е извършил вменените му нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, aл. 1, т. 3 б. В от ЗДвП. Служителите на РПУ-К. не са очевидци на деянието, а твърдят, че самоличността на нарушителя им била посочена от техни колеги, които били установили очевидци - свидетелите, които посочили като нарушител жалбоподателя. Пред съда свидетелите заявяват, че не са видели кое лице е било водач на процесния автомобил към момента на произшествието... При това положение, доколкото показанията на свидетелите относно авторството на деянието не се подкрепят от други доказателства по делото, а имайки предвид и факта, че между жалбоподателя и брат му има прилика, а свидетелят ги е видял само веднъж и то от значително разстояние, съдът счита, че не се доказа по безспорен и категоричен начин И.В. да е извършил вменените му нарушения“. От изложеното ставало ясно, че няма как „Д.-О. з.“ ЕАД да претендира регресно вземане от И.В. по щета №43081511700074, за събитие настъпило на 17.01.2017 г., поради факта, че той не бил управлявал МПС и респективно – не бил изпълнител на деянието.
Тезата, че ответникът не е извършил вмененото му нарушение се потвърждавала и в Решение №388/01.11.2019 г., постановено по гр. д. №109/2018 г. по описа на РС К., което било относимо към разглеждания случай.
Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция на „Д.-О. з.“ АД, като незаконосъобразна, неоснователна, насочена към ненадлежен адресат и в противоречие на материалния закон. Претендира разноските по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира предявените искове по чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.500, ал.1, т.3 и ал.2 от КЗ, вр.чл.45 ЗЗД:
За уважаването му следва кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав: 1. наличие на валидно застрахователно правооотношение по застраховка „Г. .” между ищеца - застраховател и застраховано при него лице по отношение на лек автомобил „М. *“, с peг. №**********; 2. настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; 3. претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане от застрахователя-ищец в полза на пострадалото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; 6. пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; 7. ответникът да е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействие на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества.
В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.
По делото е прието за безспорно, а и се установява от приложените писмени доказателства, че процесното транспортно произшествие е настъпило на датата, мястото и по механизма, описани в исковата молба. Не се спори и относно размера на исковата претенция, както и за това, че застрахователят ищец е заплатил стойността на имуществените вреди в полза на собственика на увредения при ПТП лек автомобил – „Д.“ ЕООД.
Спорният и релевантен за изхода на делото въпрос е дали именно ответникът е управлявал автомобил „М. *“, с peг. №********, който е причинил вредата.
В тази връзка ищецът навежда довод, че съставеният от мл. а. Б.Н. протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г. доказва, че виновният водач е именно ответникът И.В..
Съгласно константната съдебна практика (Решение №71/16.08.2017 г., по т.д. № 60343/2013 г., II г.о., Решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. и др.) протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП и участниците в него. В случая мл. а. Б.Н., не е бил пряк очевидец на процесното ПТП и е съставил протокола по сведения на други полицейски служители – също косвени свидетели на произшествието, както и на други две лица, посочени като очевидци – Н. К. и Д.С..
Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни обстоятелства – каквото се явява това кой е водачът на л. а. „М. *“. От изложеното дотук е видно, че с протокол за ПТП №1450200 от 17.01.2017 г. не се доказва по безспорен начин, че виновният водач е именно ответникът, а е необходимо установяване на това обстоятелство с допълнителни доказателства.
Със събраните по делото гласни доказателства не се доказа, че ответникът е бил водач на процесния автомобил.Разпитан в качеството на свидетел, мл. автоконтрольор Б.Н. заявява, че при пристигане на местопроизшествието, е заварил там колегите си от РУ К., както и ответника И.В., който отричал, че е управлявал автомобила. От колегите си свидетелят разбрал, че са го видели да бута с помощта на други лица катастрофиралия л. а. „М. *“. Малко след това към тях се присъединил братът на ответника – М. В., който казал, че всъщност той е този, който е причинил произшествието, но се наложило да се отдалечи, за да отиде до болница. Полицейските служители, обаче не му повярвали и съставили АУАН на ответника. Св. Н. посочва, че около 10 минути преди да пристигне на местопроизшествието, с патрулния автомобил се разминал с ответника И.В., който управлявал именно процесния л. а. „М. *“. Макар и в движение, свидетелят твърди, че разпознал ответника, тъй като познавал и него, и брат му.
В свидетелските си показания М. В. потвърждава казаното от него пред полицаите. Заявява, че по-рано през деня брат му – ответникът И.В., му се обадил по телефона с молба да го вземе от офиса на „Г.“ в гр. С.. Свидетелят тръгнал с л. а. „М.“ *, собственост на майка им Б. В., който се ползвал от всички членове на семейството им. На около 120-30 метра от офиса на „Г.“ автомобилът поднесъл на хлъзгавия и заснежен път и се блъснал в паркирания вдясно джип. Брат му видял случилото се и започнал да бута автомобила, за да освободи движението, а свидетелят отишъл да се измие до близката чешма. Когато се върнал, на мястото на катастрофата вече имало полицаи, които съставили акт на брат му, а него изгонили, въпреки обясненията му.
Показания по настоящото дело е дала и майката на двамата братя – Б. Г. В.а. Същата посочва, че сутринта на процесната дата синът ѝ М. взел ключовете за л. а. „М.“ *, който бил нейна собственост. Казал, че брат му се обадил да отиде да го прибере от центъра на гр. С.. Половин час след като излязъл, св. М. В. ѝ се обадил и казал, че е ударил колата. Тя го посъветвала да стои там. По-късно се прибрал и разказал, че полицаите съставили акт на брат му, а не на него, защото не му повярвали, че той е управлявал автомобила.
Фактите и обстоятелствата по настоящото дело са били предмет на обсъждане и по НАХД №130/2017 г. по описа на РС К.. Същото е образувано по жалба на И.В.В. срещу наказателно постановление № 17-0281-000041/03.02.2017 г. на Н. на РУ на МВР – К.. С влязло на 14.11.2017 г. в законна сила Решение №180/23.10.2017 г., НП с № 17-0281-000041/03.02.2017 г. е отменено и е приет за недоказан фактът, че именно И.В. е бил водач на причинилия транспортното произшествие автомобил. Наказателното постановление и актът за неговата отмяна по НАХД, имат за предмет деяние, което не е престъпление, а административно нарушение, поради което те не обвързват, съгласно чл.300 ГПК, гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието /Определение №435/12.06.2015 по дело №2947/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. В рамките на настоящото производство, обаче ищецът също не доказа, че виновният водач е именно ответникът, т. е. че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие. Тежестта за доказване на това обстоятелство е негова и указания за това са дадени от съда с доклада по делото на осн. чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК. В случая тезата на ищеца-застраховател се подкрепя единствено от твърдението на св. Н., че известно време преди ПТП-то се е разминал със същия автомобил и е разпознал водача – ответникът И.В.. Според настоящия съдебен състав, обаче не би могло да се счита за безспорен факт заявеното от полицейския служител, тъй като, че става въпрос за ситуация, при която се разминават два автомобила. Напълно възможно е св. Н. да е припознал водача на превозното средство и това действително да е бил братът на ответника, с когото имат визуална прилика (констатирана от съда в с.з.). Това конкретно твърдение на св. Н. се опровергава от св. М. В. и св. Б. В.. Техните показния попадат в хипотезата на чл.172 ГПК, но се кредитират от съда, тъй като са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателствата по делото.
За пълнота – доколкото гласни доказателства събрани в друго производство нямат доказателствена стойност, следва да се отбележи, че двамата свидетели, посочени като очевидци в протокола за ПТП К. и С. (които не са разпитани в настоящото производство) дават показания по НАХД №130/2017 г. по описа на РС К., с които отричат да са разпознали ответника И.В. като водач на автомобила.
Предвид всичко изложено искът се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да се отхвърли
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
С оглед неоснователност на главния иск то и акцесорният иск за мораторна лихва за забавено плащане се явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът„Д.-О. з.“ ЕАД следва да заплати на ответника И.В. направените от него разноски в производството 200 лева за адвокатско възнаграждение.
С оглед на горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявеният
от „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Г. и. д. К. Х. Ч. и И.д. Б. А. В., със съдебен адрес:***,
Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. С.Ф.М. иск за осъждане на И.В.В., ЕГН: **********,
с адрес: ***, ж. к. „С.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.* да му заплати:
- сумата от 1274.45
лв. (хиляда двеста седемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща регресно вземане на основание Договор за застраховка „Г.
отговорност” с Комбинирана застрахователна полица №BG/06/l16002778024 от 28.10.2016
г., по щета № 43081511700074 за причинени вреди на лек автомобил марка „М.“,
модел „П.“, с рег. № ************, собственост на „Д.“ ЕООД, ЕИК ***********, вследствие на ПТП, настъпило на 17.01.2017
г. в гр. С. на бул. „И. В.“ пред №**, по
вина на И.В.В., ЕГН: ********** като водач на лек автомобил марка и модел „М. *“, с peг. № ***********,
собственост Б. Г. В., ЕГН: **********, при което водачът е бил неправоспособен
и е напуснал мястото на ПТП преди идване на органите за контрол на движение по
пътищата, ведно със законната лихва, върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 11.09.2020 г., до окончателното ѝ
изплащане.
- сумата от 388.36
лв. (триста осемдесет и осем лева и тридесет и шест стотинки), представляваща
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
считано от 11.09.2017 г. до 11.09.2020 г. включително.
ОСЪЖДА „Д.-О. З.“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Г. и. д. К. Х. Ч. и И. д. Б. А. В., със съдебен адрес:***, да заплати на И.В.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, ж. к. „С.“ бл.**, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 200.00 лв. (двеста лева) за направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. . в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: