Р Е Ш Е Н И Е
№63
гр. Велико
Търново,11.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Диана
Костова
при участието на секретаря Пенка
Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 578 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от АПК във вр. с чл. 40 от ЗДОИ.
Образувано
е по жалба на Г.В. *** против Решение № Л-2705/1 от 30.7.2021г. на Главен
Директор на ГДИН – Министерство на правосъдието, с което му е отказан достъп до
обществена информация по подадено заявление с вх. № ДОИ-33/19.7.2021г. по описа
на ГДИН, с което се иска предоставяне на писмо с рег. № 6843/7.7.2021г. на
Началник отдел СДВРП.
В жалбата се правят оплаквания за
материална незаконосъобразност на така постановения изричен отказ с
горепосоченото Решение, тъй като макар и лишен от свобода, жалбоподателят има
всички права, за които не е ограничен с присъдата, включително и правото на
достъп до обществена информация. Този извод е пряка последица от чл. 75 от ЗИНЗС, чл. 31, ал.5 от КРБ. Счита, ч исканата от него информация се явява
обществена такава по смисъла на § 4 и §16 от ДР на ЗДОИ. Правилно искането е
била насочено към Директор на ГДИН съгласно правилото на чл. 12 , ал.2 от ЗИНЗС. Освен това жалбоподателят съгласно чл.41, ал.1 от КРБ и чл. 4, ал.1 от
ЗДОИ е активно легитимиран да иска да му
бъде предоставена такава информация.Счита освен това, че съгласно чл. 76 от ЗИНЗС следва да му се връчват всички писма, касаещи го, каквото е исканото
досежно изтърпяване от него на наказанието лишаване от свобода.
От съда се иска да се отмени
Решението, с което е постановен изричен отказ за предоставяне на информация и
се постанови решение, с което се задължи ответникът да предостави на Г.В. - Писмо с
рег. № 6843/7.7.2021г. на Началник отдел СДВРП.
В открито съдебно заседание лично
и с назначения му служебен защитник адв. С. заявява, че поддържа така
подадената жалба. Допълва жалбата си като смята, че ако липсва основание за
предоставяне на информацията като обществена такава, то да му бъде предоставена
лична такава по ЗИНЗС-чл.76, ал.1
Ответник жалба – Главен Директор
на ГДИН чрез юрисконсулт О. заема
становище за неоснователност на така подадената жалба. Намира, че производството е било по реда на ЗДОИ и
съдебното такова е образувано по постановен от ответника отказ за предоставяне
на обществена информация. Видно от самото решение е, че не става въпрос за
такава, а за информация, свързана с административното обслужване на гражданите,
а именно досежно подадена жалба или молба. От представеното в последното о.з
доказателство и от отбелязването върху
него се установява, че тази информация е предоставена на жалбоподателя по реда
на чл. 78 от ППЗИНЗС.С оглед на така изложеното намира, че подадената жалба е
процесуално недопустима, респ. неоснователна.
Съдът, след като обсъди
становищата на страните, доказателствата по делото заедно и поотделно и като
направи проверка съгласно изискванията на чл. 168 от АПК, приема за установено
следното:
Със Заявление за достъп до
обществена информация peг. №
ДОИ-33/19.7.2021г. по описа на ГДИН, жалбоподателят е пискал да му се
предостави обществена информация, а именно
писмо с рег. № 6843/7.7.2021г. на Началник отдел СДВРП. По това
заявление в срока по чл. 28, ал.2 от ЗДОИ ,ответникът се е произнесъл с Решение
№ Л-2705/1 от 30.7.2021г. с което му е отказан достъп до обществена информация
по подадено заявление с вх. № ДОИ-33/19.7.2021г. по описа на ГДИН, тъй като
исканата от него информация не представлява обществена такава. Посочено е, че
ЗДОИ не се прилага съгласно чл. 8, ал.1 за информация, която се предоставя във
връзка с административно обслужване на гражданите и юридическите лица, а
съгласно чл. 78 ППЗИНС отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените
от свобода или до тях чрез администрацията , им се предават , а съдържащите се
в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. По делото няма данни кога е
връчен обжалвания ИАА. В последното
съдебно заседание е представено исканото писмо
рег. № 6843/7.7.2021г. на Началник отдел СДВРП, което е връчено лично на
жалбоподателя на 21.7.2021г. От трето неучастващо производството лице – Министерство на
правосъдието по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК е изискана
подадената от жалбоподателя жалба, ,официалната резолюция ,изпратена чрез
междуведомствен обмен на ГДИН и Справка „Задачи и насочване на документ“.
На
16.08.2021г. до АССГ е подадена жалба срещу така постановения отказ, като съдът
с Определение №6664/10.9.2021г. е прекратил производството с № 8538/21г. и е
изпратил делото по компетентност на Административен съд Велико Търново, с оглед
правилата на чл.133 от АПК, тъй като видно от приложеното извлечение от
регистър на населението, жалбоподателят е с постоянен адрес ***.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 и чл. 149, ал. 2 от АПК, изхожда от страната,
инициирала административното производство по издаване на оспорения акт, и е
насочена срещу такъв, подлежащ на съдебно оспорване. Не се споделят възраженията на ответник
жалба, че след като исканата информация жалбоподателят е получил по реда на чл.
78 от ППЗИНС, то неговата жалба като лишена от правен интерес се явява
недопустима. Жалбоподателят е подал
заявление по реда на ЗДОИ, по този ред му е отказано предоставяне на информация
с оспорваното Решение. Този ИАА накърнява правата на жалбоподателя по негативен
начин и поради това за него възниква субективното процесуално право на жалба.
Развилите се по реда на други производства отношения между същите страни, след
като нямат качеството на преюдициалност , не следва да се вземат предвид. Съдът
е длъжен да се произнесе за законосъобразност на процесното Решение вкл. За
спазване на процесуалните и материално- правни разпоредби в ЗДОИ и не може в
тази фаза да променя характера на производството.
Съдът намира, че оспореното писмо
има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и представлява годен
предмет на съдебно оспорване, тъй като несъмнено засяга претендираните от
заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана
със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация,
с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на
искана такава, е индивидуален административен акт /в този смисъл е Решение №
7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2012 г. /. По делото е
установено, че в срока по чл.28,ал.2 от
ЗДОИ задълженият административен орган е постановил изричен отказ за
предоставяне на информация с мотив, че последната не представлява обществена
такава. Органът се е позовал на чл. 8, ал.1 от
ЗДОИ, че той не се прилага за
информация, която се предоставя във връзка с административно обслужване на
гражданите и юридическите лица, а съгласно чл. 78 ППЗИНС отговорите на молбите
и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез
администрацията , им се предават , а съдържащите се в писма до затвора им се
съобщават срещу подпис
а за служебно ползване.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспореният административен акт е
постановен от компетентен орган – Главен Директор на ГДИН, явяващ се
задълженото лице по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ.
Законът
за достъп до обществената информация регламентира един от правните
способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация,
визирано в чл.
41, ал. 1 от Конституцията, като това право
обхваща задължението на държавните органи да осигуряват достъп до
обществено значима информация. Обществените отношения, свързани с правото на
достъп до обществена информация, както и с повторното използване на
информацията от обществения сектор са уредени в ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 2,
ал. 1 ЗДОИ обществена е информацията, която е свързана с обществения живот
в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Тази информация може
да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани
или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Следователно обществена
информация съставляват всички данни относно обществения живот, съдържащи се в
документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или
съхранявани от задължения субект. Обществената информация бива официална –
информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на
местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия съгласно чл. 10
ЗДОИ и служебна - която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и на техните администрации, съгласно
чл.
11 ЗДОИ. Достъпът до официална обществена информация се осигурява чрез
обнародването й -чл.
12 ЗДОИ, а достъпът до служебна
обществена информация се предоставя по реда на този закон, като
законът предвижда ограничение – когато тя е свързана с оперативната подготовка
на актовете на органите и няма самостоятелно значение /мнения и препоръки,
изготвени от или за органа, становища и консултации/ и когато съдържа мнения и
позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от
негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите
на съответните органи – чл.
13, ал. 2 ЗДОИ. Освен посочената разпоредба, законът въвежда ограничение за
предоставяне на достъп до обществена информация и в случаите по чл.
37, ал. 1 ЗДОИ, регламентиращ основанията за отказ за предоставяне на
обществена информация - когато: 1. исканата информация е класифицирана
информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; 2.
достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие
за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на
надделяващ обществен интерес; 3. исканата обществена информация е предоставена
на заявителя през предходните 6 месеца. Анализът на разпоредбата показва, че
изключение от посоченото правило е допустимо само в хипотезата на надделяващ
обществен интерес, когато чрез исканата информация се цели разкриване на
корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на
субектите по чл. 3 /§ 1, т. 6 ДР ЗДОИ/, като във всеки конкретен случай, за да
се позове на разпоредбата на чл.
37, ал. 1, т. 1 и т.
2 ЗДОИ задълженият субект следва да преодолее оборимата презумпция,
регламентирана в § 1, т. 5, изр. 2-ро ДР ЗДОИ.
При така очертаната правна рамка,
първият спорен по делото въпрос е дали исканата информация представлява
обществена такава по смисъла на чл.2, ал.2 от ЗДОИ. Основната цел на
обществената информация е лицата, да могат да си съставят собствено мнение за
дейността на задължен субект, чрез получаване на конкретна и ясно формулирана
информация. В случая от изложеното в заявлението може да се направи извод, че
се търси писмо на служител в Министерство на правосъдието, комуто е възложена
проверката по подадена жалба от В. във връзка с преместването му от Затвора гр.
Ловеч в Затвора гр. Плевен. Настоящият състав споделя виждането на органа, че
исканата информация не е обществена такава, а касае развилото се самостоятелно производство по подадена от В.
жалба и актът, с който то е приключило. Именно това означава, че тази
информация не може да се квалифицира като обществена такава по смисъла на чл.2,
ал.1 от ЗДОИ. Настоящата инстанция
намира, че правилно информацията не е предоставена, защото не е обществена. В
този смисъл е практиката на ВАС напр. Решение № 7599 от 7.06.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 1173/2017 г., .Решение № 15610 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. №
7967/2018 г. Решение № 15228 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10514/2018
Решение № 11857 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8973/2018г.
Административният орган правилно
е посочил основанието за отказ за предоставяне на информация: чл.8, ал.1 от
ЗДОИ и чл.2, ал.1 от ЗДОИ, както и чл. 78 от ППЗИНЗС. Тези текстове изрично
посочват, че информацията във връзка с административното обслужване на гражданите
и юридическите лица, каквото е постановяване и предоставяне на отговор по
подадена жалба пред АО ,както и всяка кореспонденция между лишения от свобода и
административните органи няма характер на обществена такава. Същата засяга
пряко и лично жалбоподателя, нейното предназначение не е да даде възможност на
последния да си състави мнение за дейността на администрацията, а касае
упражняване на лични права, като напр. в конкретния случай правото на жалба и
отговор от АО па така подадена жалба.
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че следва да се приеме, че жалбата му не касае горепосоченото Решение за отказ, а съдът следва да прецени дали не може да се приложи чл. 76 от ЗИНЗС. Настоящата инстанция при проверка на редовността и допустимостта подадената жалба, е приела, че недвусмислено, че се обжалва конкретно Решение за отказ за предоставяне на информация по конкретно заявление. С оглед на това, не може да се преквалифицира едва на етапа съдебно обжалване развилото се административно производство. Именно за спазването на процесуалните правила на ЗДОИ и АПК, съдът следи служебно, от което следва , че не може едва на този етап жалбоподателят да заяви, че се касае за производство по реда на ЗИНЗС. Освен това, настоящата инстанция намира, че не следва да се произнася по жалба по реда на чл. 78 от ППЗИНЗ, тъй като видно от представената преписка е, че писмото- отговор по подадена жалба от Министерство на правосъдието е връчено лично на жалбоподателя на 21.7.2021г. С оглед на последното не може този въпрос да бъде пререшаван в настоящото производство, като другото основание за недопустимост на такава жалба е липсата на правен интерес, тъй като писмото вече му е било връчено.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваният ИАА- изричен отказ за предоставяне на обществена информация е постановен от компетентен за това орган, при спазване на административно- процесуалните правила и изискванията за форма- изложение на фактическите и правни основания за постановяване на отказа и при правилно приложение на материалния закон. Като правилен и законосъобразен ИАА следва да бъде потвърден, а подадената срещу него жалба – отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ и чл. 173, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.В. *** против Решение №
Л-2705/1 от 30.7.2021г. на Главен Директор на ГДИН – Министерство на
правосъдието, с което му е отказан достъп до обществена информация по подадено
заявление с вх. № ДОИ-33/19.7.2021г. по описа на ГДИН, с което се иска
предоставяне на писмо с рег. № 6843/7.7.2021г. на Началник отдел СДВРП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: