№ 13357
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20231110160436 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Д...“ ЕООД против „И...“ ЕООД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сума в
размер на 2 625 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор за
изработка от 08.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът „Д...“ ЕООД твърди, че между страните е налице договор за изработка от
08.03.2022 г., по силата на който ищецът в качеството си на изпълнител се задължил да
извърши подготовка и обработка на документи за регистрация на органичен тор и
подобрител на почвата срещу възнаграждение в размер на 5 250 лв. Излага, че при
сключване на договора на 08.03.2022 г. възложителят и ответник по делото заплатил на
ищеца авансово сумата от 2 625 лв., като дължим останал остатъкът от 2 625 лв. Излага, че
изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като в началото на 2023 г. продуктът
бил регистриран от БАБХ, а документите, удостоверяващи регистрацията, били надлежно
предоставени на възложителя, за когото възникнало задължение за заплащане на остатъка от
уговореното възнаграждение, но така и не последвало плащане. Ето защо предявява
настоящия иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 2 625 лв.,
представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка от
08.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът „И...“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че на 08.03.2022 г. между страните е бил
сключен договор за изработкаq с посочения в исковата молба предмет, както и че при
сключване на договора от страна на ответника е била заплатена авансово сумата в размер на
2 500 лв. Излага, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцовото дружество
подало на 08.04.2022 г. до БАБХ заявление с вх. № 7158/08.04.2022 г. за регистрация на
торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и издаване на удостоверение
за пускане на пазара и употреба от името на ответника. Като по постъпилото заявление с вх.
1
№ 7158/08.04.2022 г. и заявление с вх.№11 740 от 16.06.2022 г. били постановени два отказа,
което наложило ответникът да предприеме действия по регистрацията, като първоначалният
проект, изготвен от ищеца, не бил използван. Сочи, че подал без съдействието на ищцовото
дружество, а посредством съдействието на друг консултант, коректно попълнени документи
за регистрация. Ето защо счита, че доколкото ищецът не е изпълнил задълженията си по
договора, то ответникът не дължи остатъка от уговореното възнаграждение, предмет на
исковата претенция. Излага, че в отговор на получената нотариална покана от 24.08.2023 г.,
„И...“ ЕООД е уведомило ищцовото дружество, че същото не е изпълнило поетия към „И...“
ЕООД ангажимент в уговорения срок, качество и обем, поради което с отговора на
нотариалната покана е била направено и изявление за разваляне на договора, поради
неизпълнение. Излага още, че възнаграждението по договора било уговорено като
резултатно – дължало се при постигнат конкретен резултат, а именно когато е завършена
успешно процедурата по регистрация на тор в БАБХ, в резултат на съдействието на
изпълнителя по договора. Сочи още, че възнаграждението е недължимо и доколкото същото
ставало изискуемо при изпълнение на възложената работа и съставяне на приемо-
предавателен протокол, съгласно чл.9 от договора, какъвто в случая не бил изготвен. С оглед
на изложеното моли за отхвърляне на предявения иск, като претендира разноски по
производството.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с пр. осн. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже наличието на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения
от ищеца предмет; 2) изпълнителят да е осъществил точно в качествено, количествено и
темпорално отношение уговорената работа по възлагане от страна на ответника, като
ответникът да е приел изработената работа; и 3) в случай че не е уговорен срок за
изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по договора за изработка да става
изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят да е бил поканен да заплати
изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той изпада в забава едва след
получаване на покана.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже, че е
погасил задължението си за заплащане на цената.
По възражението с правно основание чл.265, ал.1, предл. 3 от ЗЗД в тежест на
ответника е да докаже, че своевременно е възразил относно недостатъците; вида и характера
на недостатъците /явни или скрити/; размера, с който претендира, че следва да бъде
намалено възнаграждението по договора.
В тежест на ищеца е да докаже точно изпълнение на възложената работа,
респективно погасяване на задължението.
По делото не е спорно, а и от представения възлагателен договор от 15.03.2022 г. се
установява, че страните са били валидно обвързани от безсрочен договор за изработка, чийто
предмет е уреден в чл.1, а именно подготовка и обработка на документи за регистрация на
органичен тор и подобрител на почвата срещу възнаграждение в размер на 5250 лева, от
които 2625 лева авансово възнаграждение, а остатъкът след приключване на проекта – чл.3.
Спорът по делото се концентрира върху въпроса дължимо ли е възнаграждението по
чл.3 от договора.
Договорът за подготовка и обработка на документи за регистрация на органичен тор
и подобрител на почвата по своята същност представлява договор за изработка, който е
неформален, двустранен и консенсуален, като правната му уредба е в чл. 258 и след от ЗЗД.
По аргумент от чл. 266, ал. 1 от ЗЗД при договора за изработка възнаграждението се дължи
за приетата работа, като възраженията за неправилно изпълнение следва да се заявят при
2
приемането и – чл. 264, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на възражение при фактическото приемане на
работата се приравнява на одобрението и, т.е представлява признание, че изработеното
съответства на договора. В този смисъл – решение № 45/04.03.2013 г. по гр.д. № 197/2012 г.
на ВКС, IV г.о. В действителност в чл. 265 от ЗЗД е предвидена възможност, недостатъците
да се забележат по-късно, след като работата е приета, но това не освобождава възложителя
от задължението да плати възнаграждение на изпълнителя, а поражда правата за него, които
следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД – решение № 99/11.07.2017 г. по т.д.№
2483/2016 г. на ВКС, I т.о.
Относно изпълнението на задълженията по договора за подготовка и обработка на
документи за регистрация на органичен тор и подобрител на почвата:
По възражението, че ищецът не е изпълнил задълженията си по сключения
възлагателен договор от 08.03.2022 г. в необходимия обем, качество и срок, съдът намира
следното.
Видно от чл.1 на възлагателен договор от 08.03.2022 г. предметът на същия е
подготовка и обработка на документи за регистрация на органичен тор и подобрител на
почвата. Правата и задълженията на страните са конкретизирани в чл.4, чл.5, чл.6 и чл.7 от
същия.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа И... като управител на „И...“ ЕООД
упълномощава Н. С. като представител на ищеца, да представлява дружеството пред БАБХ
по повод подаване на заявление и досие за регистрация на почвен подобрител МЕЛАСИН от
името на „И...“ ЕООД/л.234 от делото/.
По делото е представено общо пълномощно издадено от Й. С.а като управител на
„Д...“ ЕООД в полза на Н. С. да сключва всякакви сделки от името на дружеството и да го
представлява пред трети лица.
По делото е приета нотариална покана от Н. С. връчена на 31.08.2023 г. на „И...“
ЕООД, с която ищецът кани ответника да изпълни задължението си за плащане на 2625 лева
по възлагателен договор от 08.03.2022 г. на 16.10.2023 г. в кантората на нотариус Д..
Съставен е констативен протокол акт № 164, том VIII, общ регистър № 28403/16.10.2023 г. на
нотариус Д., удостоверяващ, че на 16.10.2023 г. до 11:30 часа в кантората на нотариуса не се
явил представител на ответника.
Приета е покана от „И...“ ЕООД до Н. С. във връзка с покана от 24.08.2023 г., в която
ответникът посочва, че няма неизпълнени задължения към ищеца поради неизпълнение на
задълженията на ищеца по възлагателен договор от 08.03.2022 г. в срок , с дължимото
качество и обем, тъй като били подадени документи без съдействието на ищеца и разваля
договора поради неизпълнение на ищеца и го кани да върне получената сума от 2500 лева,
ведно с известие за доставяне на пратката.
Видно от приетата по делото администравина преписка на БАБХ към МЗ образувана
по заявление № 7158/08.04.2022 г. и заявление вх. № 11740/14.06.2022 г. за регистрация на
торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати на
продукта органичен тор „МЕЛАСИН“ се установява, че същата е приключила с издаване на
такова разрешение на ответника, за което са издадени Заповед № РД-11-512/09.03.2023 г. на
изпълнителния директор на БАБХ за пускане на пазара и употреба в България на органичен
тор МЕЛАСИН и Удостоверение за пускане на пазара и употреба на торове, подобрители на
почвата, биологично активни вещества и хранителни субстрати рег. № 722/15.03.2023 г. за
продукта МЕЛАСИН с производител „И...“ ЕООД.
Преписката е образувана по заявление № 7158/08.04.2022 г., подадено от И... чрез
пълномощник Н. С., подписано и от двамата, след което с писмо от БАБХ изх. № ПРЗ-336 от
18.05.2022 г. на заявителя са дадени указания за отстраняване на констатираните
нередовности. В изпълнение на указанията е постъпило писмо вх. № 11 740/14.06.2022 г., с
3
което видно от писмо изх. № ПЗР-444/29.06.2022 г. отново е констатирано неизпълнение в
цялост на дадените указания, поради което са дадени указания в две точки /л.140 от делото/.
Със заявление вх. № 12973/30.06.2022 г., подадено лично от И... са отстранени
констатираните несъответствия. В тази връзка след писмо вх. № 11 740/14.06.2022 г. на
заявителя, директорът на БАБХ разпорежда извършването на проверка дали фирмата
заявител произвежда продукта в посочената производствена база и има ли налични
количества от продукта, за което е съставен и Констативен протокол № 206/04.07.2022 г. С
писмо ПРЗ-671/03.11.2022 г. на БАБХ, отново е даден едномесечен срок за отстраняване на
констатирани пропуски. В отговор е постъпило писмо вх. № 23/03.01.2023 г. от И... като
управител на „И...“ ЕООД, с което са отстранени и последните констатирани недостатъци,
след което са издадени Заповед № РД-11-512/09.03.2023 г. на изпълнителния директор на
БАБХ за пускане на пазара и употреба в България на органичен тор МЕЛАСИН и
Удостоверение за пускане на пазара и употреба на торове, подобрители на почвата,
биологично активни вещества и хранителни субстрати рег. № 722/15.03.2023 г. за продукта
МЕЛАСИН.
Приета е Заповед № 65/25.01.2019 г. на Директора на ОДБХ София – град, с която на
основание чл.31, т.13 от Устройствения правилник на БАБХ във вр. чл.6, ал.1, т.9 и ал.3 и
чл.118, ал.3 от Закона за защита на растенията, „Д...“ ЕООД е вписано в регистъра за
извършване на специализирана растително защитна услуга: консултантски услуги за
интергрирано управление на вредителите.
От разпита на свидетеля Н. С., който в периода на регистрация на продукта
МЕЛАСИН е работил по трудово правоотношение с ищец и чиито показания съдът цени при
условията на чл.172 ГПК се установява, че помагал на дружеството на дъщеря си „Д...“
ЕООД. Връзката с ответника била само по телефона и той били едни от първите случаи за
дружеството по регистрация на тор. Разбрали се с господин Тагаров, да дойде до гр. София,
тъй като той живеел в гр. Русе и това била единствената среща на живо, когато подписали
договора и пълномощно. Разбрали се за сумата, като половината била преведена при
подписване на договора. Той носел проби от тора и свидетелят му обяснил, че няма
гаранции, че този материал може да бъде узаконен като тор, като в този случай си задържат
само платената вече сума и друго не се дължи. Процедурата по регистрация отнемала
обичайно около 3 години. Препращали му документите, които получавали от БАБХ,
уведомявали го точка по точка за всяка отстранена забележка и нещата приключили
успешно за около година. Получили финалния документ, който било проформа заповед за
узаконяване и той дошъл до гр. София да се подпише и получи заповедта. След това
започнал да не си вдига телефона. Свидетелят отишъл до БАБХ, че управителят на „И...“
ЕООД е дошъл, в деня в който му се обадил и получил заповедта. Посочва, че няма
информация друг да е работил по преписката, тъй като при подаване на документите пред
БАБХ представили и документа, който удостоверявал, че са правоспособни да вършат тази
работа и по този начин обявили пред БАБХ, че те ще движат процедурата по узаконяване на
този тор. До последно не знаел, нито от агенцията го информирали някой друга да движи
процедурата.
От показанията на свидетеля Боян Стоянов се установява, че познава управителя на
ответника, тъй като производството на течния тор, който регистрирал било в негова база,
отдадена под наем. Започнал процедурата по регистрация през 2022 г. и заедно посетили
БАБХ, за да се запознаят с документацията, която е необходима. Посъветвали ги да се
свържат с консултантска фирма, която да изготви документите и двамата посетили офисът
на „Д...“ ЕООД и бил разписан договор, че те ще изготвят всички необходими документи, за
да бъде регистриран продуктът, като се уговорили дължимата сума да се плати на две част –
първата при подписване на договора и втората, когато стане готова регистрацията. Всички
документи били подготвени от И. и след месец, два били подадени от дружеството, но
имало указания за коригиране. Така два или три пъти имало отказ за регистрация. След като
4
И. разбрал, че има отказ за регистрация се опитал да се свърже с тях, но те не му вдигали
телефона и отишли до гр. София, за да проверят какво става. Оказало се, че имало няколко
отказа, които не били коригирани. Тогава И. решил да изготви документите сам с негова
помощ, тъй като свидетелят бил агроном. Тогава И. изготвил документите около м.12.2022 г.
и в началото на 2023 г., получил разрешение, което минало от първия път. Няколко пъти И.
се опитал да се свърже с фирмата, но не успял. Едва след около година, когато предявили
претенции за пари, осъществили контакт. За документите подадени в началото на 2023 г.
свидетелят изготвил информационен лист, таблицата с нормите за приложение – на кой
продукт, каква доза и по кое време се прилага. С И. работел на доброволни начала, както и
със служителят на „Д...“ ЕООД Деница.
Възражението за неточно неизпълнение на договора за изработка не се доказва и от
събраните по делото свидетелски показания по почин на ответника. Възприетата защитна
теза в отговора на исковата молба, че по преписката били постановени два отказа не
съответства на събраните по делото писмени доказателства, инкорпорирани в преписката
пред БАБХ, образувана по заявление № 7158/08.04.2022 г. Съдът не кредитира и показанията
на свидетеля Стоянов и в частта, с която посочва, че с подадените от ответника лично
документи в началото на 2023 г. получил разрешение, което минало от първия път. Касае се
за субективни преценки на свидетеля, които не се подкрепят от останалата доказателствена
съвкупност събрана по делото, тъй като видно от преписката заведена пред БАБХ се
установява, че с писмо вх. № 23/03.01.2023 г. от И... като управител на „И...“ ЕООД, с което
са отстранени и последните констатирани недостатъци по цялостната преписка, поради
което без предходно заведените документи и направените уточнения в съвкупност е нямало
да се стигне до позитивен краен акт за молителя. Поради това неоснователно се явява и
възражението на ответника, че е получено разрешение за производство на органичен тор
МЕЛАСИН, без да се използва първоначалния проект изготвен от ищеца, както и че е имало
два отказа за издаване на разрешение за производство на органичен тор. Видно от
приложената по делото преписка се установява, че се касае за една преписка, по която след
дадени неколкократно указания от администравния орган, всички от които са били
изпълнение се е стигнало до постановяване на позитивен краен акт, а именно разрешение за
производство на органичен тор „МЕЛАСИН“.
Съгласно разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или
обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали правят
изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение, но и дали
същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или отстраняването им е
технически невъзможно или икономически нецелесъобразно /Решение № 157 от 08.11.2010 г.
по т. д. № 1135/2009 г., на ВКС, II т. о.; Решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г.
на ВКС, II т. о. и др. /. В случая с оглед обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че
не е налице отклонение от поръчката или недостатъци, които да са толкова съществени, че
да правят изработеното негодно за неговото договорно или обикновено предназначение,
респ. остана недоказано възражението за пълно неизпълнение на договора.
Според практиката на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. №
1135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. недостатъците на престирания резултат - предмет на изработката,
не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а
пораждат право да иска намаляване на неговия размер, както и разваляне на договора когато
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или
обикновеното й предназначение а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени
по реда на чл. 265 ЗЗД.
Предпоставки за освобождаване на възложителя от задължение да плати уговореното
5
възнаграждение са: 1) работата да не е приета, 2) да е с недостатъци, 3) които неотстраними
и 4) са толкова съществени, че работата е негодна за договореното или обикновено
предназначение, поради което от възложителя е 5) отправено оценъчно изявление за
приравняване на изпълнението за пълно неизпълнение и 6) изразено недвусмислена воля за
прекратяване на облигационното отношение.
Недостатъците на престирания резултат – предмет на изработката пораждат права на
възложителя – да направи възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере
една от алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1. да иска поправяне на
работата в даден от него подходящ срок без заплащане; 2. да иска заплащане на разходите,
необходими за поправката; 3. съответно намаление на възнаграждението или 4. да развали
договора, ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че
работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита приета и поръчващият губи
възможността по-късно да търси отговорност за неизпълнение. Тази разпоредба въвежда
презумпция за приемане на изработеното при липса на възражения. Поради което след като
веднъж работата е била приета, било изрично или с конклудентни действия, то правните
последици от приемането са настъпили и не могат да бъдат ревизирани от страните
(Решение № 226 от 8.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 615/2023 г., Решение № 238 от 17.03.2021
г. на ВКС по гр. д. № 655/2020 г., Решение № 123 от 11.06.2019 г. по гр. д. № 2769/2018 г. на
ІІІг. о. и Решение № 238 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 655/2020 г. на ІV г. о. и др.).
Съдът приема, че ответникът е приел работата с получаването на крайния позитивен
акт по административната преписка. В настоящия случай установяването на фактическата
власт върху изпълнената работа и непредявяването на възражения срещу същата в разумен
срок предпоставят приложението на необоримата презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД и
работата се счита за одобрена и приета.
От изложеното следва, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договора, като е подготвило и обработило документите за регистрация на органичен тор и
подобрител на почвата. Задължението е изискуемо, тъй като в чл. 3 от договора, е
уговорено да се дължи след приключване на проекта. Ирелевантни са възраженията но
ответника за неизискуемост на задължението по чл.266, ал.1 от ЗЗД, поради липса на
приемане на работата и изготвяне на приемо – предавателен протокол по чл.8 и чл.9 от
договора, тъй като същите са относими към недостатъците на изработеното и както бе
посочено по-горе приемането може да се изразява и в извършване на фактическо действие,
както в процесния случай.
По възражението на ответника за разваляне на договора:
Съгласно чл. 262, ал. 2 ЗЗД, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в
срок работата, възложителят може да развали договора, като има право на обезщетение по
общите правила. Правото си да развали договора възложителят може да упражни преди
изтичане на срока за изпълнение на договора.
Едностранно разваляне на двустранен договор от изправната страна е допустимо и
при изтичане на срока за изпълнение на насрещната страна, която не е изпълнила, като в
хипотезата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможността за разваляне на договора е обусловена от
представяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение с
предупреждението, че след изтичането му, ще се счита, че договорът е развален.
Разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД регламентира хипотези за разваляне на договора от
кредитора, без искане за изпълнение в подходящ срок. Според практиката на ВКС по чл. 290
ГПК - решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о. недостатъците на
престирания резултат - предмет на изработката, не погасяват задължението на възложителя
за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат право да иска намаляване на
неговия размер, както и разваляне на договора когато недостатъците са толкова съществени,
6
че работата е негодна за договореното или обикновеното й предназначение. Правото да се
развали договорът е преобразуващо и се упражнява с едностранно изявление, без да е
необходимо съдействието на насрещната страна, като възниква при наличието на
неизпълнение, т. е. юридически факт, който следва по време юридическия факт, породил
двустранното правоотношение. Елементите на фактическия състав на правото да се развали
договор са уредени в чл. 87 ЗЗД. Първият от тях е неизпълнение на задължение на
насрещната страна. При договор за изработка, какъвто е процесният, за да възникне правото
на възложителя да развали договора, отклонението от поръчката следва да е толкова
съществено, че работата да е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение.
Предвид изложеното горе съдът приема за недоказано възражението на ответника за
неточно изпълнение на възложената работа от ищеца.
По възражението с правно основание чл.265, ал.1, предл. 3 от ЗЗД в тежест на
ответника е да докаже, че своевременно е възразил относно недостатъците; вида и характера
на недостатъците /явни или скрити/; размера, с който претендира, че следва да бъде
намалено възнаграждението по договора. В настоящото производство остана недоказано
възражението на ответника за некачествено изпълнение на възложената работа. Освен това,
за да запази правата си по чл.265, ал.1 ЗЗД ответникът следва да установи, че е направил
възражения пред ищеца за некачествено изпълнение незабавно след извършване на работата,
каквото доказване в настоящото производството не беше проведено.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че всички материални предпоставки са налице, поради което
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
При този изход на спора по делото, право на разноски има ищецът. Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за присъждане на направените съдебни разноски,
като е представил списък по чл. 80 ГПК. От представения списък по чл.80 ГПК се
установява, че разноските на ищцовата страна за държавна такса са 105 лв. и 1200 лв.
адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца е основателно, тъй като е определено над минимума предвид, че се касае за дело с
определен материален интерес по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но не следва да се намалява под
сумата от 900 лева. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги неоснователно над размера, до който
страната, която е направила възражението за прекомерност, също е оценила труда на своя адвокат.
С уговореното (и платеното) от нея тя признава, че на толкова възлиза адвокатския труд по
конкретното дело. По аргумент от чл. 6, ал. 2 ГПК възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не може
да уважи над размера, заплатен от самата страна, която е направила възражението определение №
374 от 20.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 687/2017 г., III г. о., определение № 343 от 23.10.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 2090/2016 г., III г. о.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, „И...“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул. „Е..., да заплати на
„Д...“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „К..., сума в размер на
2 625 лева, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение по договор за изработка
от 08.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.11.2023 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 1005 лв., представляваща
направени по делото разноски в производството.
7
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.7, ал.2 от ГПК!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8