№ 28
гр. В.П., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесеН.Т.ора година в следния
състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20213610100668 по описа за 2021 година
Производство по чл.50 от СК.
В производството по настоящото дело съдът е сезиран с иск за развод, поради
разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, по който ищецът моли
гражданският брак между страните да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника. С иска за развод, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, са
съединени: искания с правно основание чл. 59, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването
на родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете след развода на
ищеца и за определяне на мерките относно упражняването на тези права и относно личните
отношения между детето и ответника, иск за издръжка на детето с правно основание чл. 143,
ал. 2 от СК, иск с пр. осн. чл. 53 от СК за възстановяване на фамилното име преди брака,
както и за предоставяне ползването на семейното жилище след развода. Исковата претенция
е предявена от Д. М. ВЛ. срещу Т. ИВ. ВЛ..
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и заедно с процесуалния си представител.
Ответникът също се явява лично. Страните постигнаха споразумение пред съда като се
съгласиха бракът между тях да бъде прекратен по взаимно съгласие, без съдът да се
произнася по въпроса за вината. С постигнатото споразумение страните уредиха всички
техни лични и имуществени отношения, посочени в разпоредбата на чл. 51 от СК, касаещи
местоживеенето на роденото от брака дете, упражняването на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, ползването на семейното жилище, издръжката между
съпрузите и фамилното име.
1
Предвид заявеното от страните и на основание чл.321, ал.5 от ГПК, съдът е постановил
преминаване от брачно производство, предявено по исков ред към такова за развод по
взаимно съгласие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз
основа на акт за сключен граждански брак № 0005/ 15.08.2010 год., изд. от Общ. С., обл. Ш.,
страните са съпрузи от 15.08.2010 год. Установява се, че съпругата е приела фамилното име
на съпруга В.. Предбрачната й фамилия е Димова.
Между страните няма разногласия, че от брака си имат родено 1 дете – Н.Т. В., родена на
23.04.2011 год., което е непълнолетно. Видно от приложената служебна бележка изх. №
72/03.11.2021 год., изд. от Директора на СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ – гр. С., детето е
записано в IV.а клас за учебната 2021/2022 год. в дневна форма на обучение. Страните са
съгласни родителските права по отношение на детето да бъдат предоставени на майката,
като местоживеенето му бъде определено при нея. От изготвения и приложен по делото
социален доклад изх. № ПР/Д-Н-ВП/ 6-006/24.01.2022 год. на Дирекция „Социално
подпомагане“ – В.П. с установява, че към настоящия момент основните грижи за детето се
полагат от двамата родители като и двамата задоволяват потребностите му.
Съгласуваният режим на лични контакти на бащата с детето е изцяло в интерес на
последното.
Т. ИВ. ВЛ. изяви желание и готовност да заплаща ежемесечна издръжка за детето си в
размер на 220 лева.
Няма спор също, че по време на брака съпрузите нямат придобито недвижимо
имущество.
Молителите са съгласни след прекратяване на брака В. да възстанови предбрачното си
фамилно име Димова.
Между страните няма разногласие и по въпроса, че семейното жилище, находящо се в
гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „Петър Берон“ №11 е индивидуална собственост на Д. М. ВЛ..
Видно от приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 45, том VII, рег. №
2572, дело № 502 от 14.05.2013 год. по описа на Нотариус С.Н., рег. № 592 на НК, с район на
действие Районен съд – В.П., имотът е дарен на ищцата от нейния баща. Към настоящия
момент Т.В. все още обитава жилището, като пред съда се задължи да го напусне до
14.03.2022 год. По въпроса за предоставяне ползването на семейното жилище, последният
не се противопоставя същото да бъде предоставено на Д. М. ВЛ., която ще упражнява
родителските права по отношение на малолетното им дете.
Предвид изразеното от страните сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
брака, което изцяло отговаря на изискванията на закона и морала и като съобрази, че са
налице всички законови предпоставки, съдът намира, че молбата е основателна и разводът
2
следва да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК, без да се издирват мотивите за това.
На основание чл.6 т.3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на 40.00 лева.
Доколкото 25 лева от така определената държавна такса предварително са внесени от
ищцата, то останалите 15 лева следва да бъдат внесени от Т. ИВ. ВЛ..
На основание чл. 7, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, дължащият издръжка родител Т. ИВ. ВЛ. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в полза на РС-В.П. в размер на 158,40 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 15.08.2010 год., с акт за граждански брак № 0005/
15.08.2010 год., изд. от Общ. С., обл. Ш., ГРАЖДАНСКИ БРАК между Тодор Иванов
Владев, ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „Петър Берон“ №11 и Д. М.
ВЛ., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „Петър Берон“ №11, ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Т. ИВ. ВЛ. ЕГН: ********** и Д. М. ВЛ., ЕГН:
********** споразумение по чл. 51 от СК, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Н.Т. В.,
ЕГН: ********** на майката Д. М. ВЛ., ЕГН: **********, като ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето да бъде при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. ИВ. ВЛ. с детето Н.Т. В., както
следва: всяка първа и трета седмица от месеца, считано от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в
неделя (с преспиване); по 20 дни през лятото- еднократно или два пъти за по 10 дни, което
време да не съвпада с времето, през което майката ползва редовния си годишен отпуск; по
един ден за религиозните празници Великден и Коледа – от 10.00 часа на Светли понеделник
до 10.00 часа на следващия ден (с преспиване) и от 10.00 часа на 26 декември до 10.00 часа
на 27 декември (с преспиване).
ОСЪЖДА Т. ИВ. ВЛ. ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето Н.Т. В., ЕГН:
**********, чрез неговата майка и законен представител Д. М. ВЛ., ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на 220 лв. с падеж 5-то число на месеца, за който издръжката се
отнася, считано от 19.11.2021г. (датата на подаване на исковата молба), ведно със законната
лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за нейното изменение или
прекратяване, като сумата следва да бъде внасяна по следната банкова сметка: IBAN BG 95
STSA 9300 0019 2474 48, BIC: STSABGSF при „Банка ДСК“ АД.
След прекратяване на брака съпругата Д. М. ВЛ. ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното си
фамилното име – ДИМОВА.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище след прекратяване на брака, находящо
3
се в гр. С., общ. С., обл. Ш., ул. „Петър Берон“ №11 на Д. М. ВЛ., като ЗАДЪЛЖАВА Т. ИВ.
ВЛ. ДА ГО НАПУСНЕ до 14.03.2022 год.
След прекратяване на брака страните НЕ СИ ДЪЛЖАТ ИЗДРЪЖКА.
ОБЯВЯВА, че по време на брака страните не са придобили в режим на съпружеска
имуществена общност недвижимо имущество.
Разноските по делото остават за страните така, както са направени.
ОСЪЖДА Т. ИВ. ВЛ. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВПРС сумата от 15.00 лева, представляваща окончателна държавна такса по молбата за
развод, на основание чл. 6, т.3 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, както и сумата от 158,40 лева, представляваща дължима държавна такса по
споразумението за издръжката, на основание чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 64, ал. 3 от ЗСВ, настоящото съдебно решение, засягащо гражданския
статус на страните, подлежи на публикуване на интернет страницата на РС – В.П. без
мотивите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
4