№ 888
гр. Перник, 10.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500525 по описа за 2023 година
намери следното:
С Решение № 139/14.02.2023 г., постановено по гр.д. № 2267/2022 г. по
писа на Пернишкия районен съд е признал за установено , че Р. Т. П., с ЕГН
********** гр. Перник *** и чрез адв. А.Ц., не дължи на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, следите суми: Сумата
289.96лв. - главница за периода 26.09.1999 г. - 15.07.2004 г., Сумата 150.37лв.
- лихва за забава за периода 21.04.2002г. - 18.03.2006 г., Законната лихва
върху главницата от 27.03.2006 г. до окончателното, изплащане на сумата и
разноските по издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело №
990/2007 г. по описа на ЧСИ С. Бадев с район на действие ПОС- поради
погасяването им по давност. Със същото решение съдът се е произнесъл
относно разноските.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, чрез юрк.
Мирослава Кирилова, с която се обжалва първоинстанционното решение като
се твърди, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Изложени са съображения, че първата инстанция е постановила решението си
без да се съобрази с направеното от страна на дружеството признание на
депозирания отрицателен установителен иск от страна на Р. П.. Сочи, че
неправилно районния съд е приел, че в законоустановения срок по чл. 131 от
ГПК от дружеството е постъпил отговор, с който се оспорва претенциите на
ищцата като неоснователни, като се допълва, че този извод напълно
противоречи на действителното и изрично становище на ответника, заявено в
производството. В продължение се сочи, че въз основа на изцяло погрешно
приетото и очевидно неправилно възприемане от съда на твърденията на
ответника, разноските в производството също са неправилно разпределени.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и
1
постановяване на ново, с което въззивната инстанция да се произнесе по
изрично направеното признание на иска, както и по искането за
разпределение на разноските съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК. С въззивната
жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
Р. Т. П., чрез адв. А. Ц., с който се твърди, че въззивната жалба е
неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно, въз основа на
което следва да бъде потвърдено. За неоснователно се сочи и изложеното във
въззивната жалба съображение за неправилност на процесното решение, че
първата инстанция е следвало да постанови своя съдебен акт в условията на
чл. 237, ал. 1 от ГПК, като се допълва, че освен направеното признание е
следвало и другата страна да поиска постановяване на решение при
признание на иска, а такова не е направено. На следващо място за
неоснователно се сочи и направеното от дружеството искане за присъждане
на стоР.те по делото разноски на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК, като се допълва, че
в конкретния случай е налице само втората предпоставка - /ответникът е
признал иска/, но не е налице първата – ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото. В подкрепа на изложените съображения се цитира
съдебна практика. Моли се съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Прави се искане за присъждане на стоР.те по делото разноски. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2
и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
2
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 19.10.2023 г.
от 11,00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане, а на жалбоподателя – препис от отговора на
въззивната жалба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3