Р Е Ш Е Н И Е
№ 260053
гр.
Кюстендил, 04.05.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 608 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното
Г.А.П., ЕГН ********** ***, съдебен адрес ***,
чрез адв. А.Т. ***, е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при
МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул. “Княгиня Мария Луиза“ №
46, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати сумите /спр. протоколно определение от
27.04.2022г./, както следва: 496,63
/четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарната 2017 год.,
получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
23.03.2020 год. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава
в общ размер на 127,55 лв. /сто
двадесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/лв. общо за периода от
01.05.2017 год. до 22.03.2020 год.; 579,18
лв. /петстотин седемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по време на дежурства за
календарната 2018 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 23.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както
и мораторна лихва за забава в общ размер на 89,62 лв. /осемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/лв.
общо за периода от 01.05.2018 год. до 22.03.2020 год., 606,87 лв. /шестстотин и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по време на дежурства за
календарната 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от 23.03.2020 год. до окончателното й изплащане,
както и мораторна лихва за забава в общ размер на 34,36 лв. /тридесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/лв.
общо за периода от 01.05.2019 год. до 22.03.2020 год. вкл., както и на
сторените по делото разноски.
В срока за отговор ответника оспорва исковете по
основание и размер,прави възражение за погасяване по давност на исковата
претенция за периода от 01.01.2017 год. до 23.03.2017 год., възражение за прихващане, взема
становище по представените и поискани от ищеца доказателства,прави
доказателствени искания.
С Определение на съда от 14.03.2022г. спряното на осн. чл. чл.
631 ГПК във вр. с чл. 633 ГПК производство по делото бе възобновено.
В открито съдебно заседание
исковата молба се поддържа от ищцовата страна и оспорва от ответната такава.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а същото се
установява и от представените по него писмени доказателства, че ищецът е
изпълнявал длъжността „старши полицай“ на ГКПП-Гюешево, ГПУ-Гюешево към
РДГП-Кюстендил.
Представени са заверени копия на протоколи
за положен труд от държавни служители, работещи на смени в ГОДГ-01 ГПУ Гюешево
за съответните тримесечия в рамките на процесния период (спр. л. 21 до 28 от
делото), в които фигурира и ищецът в настоящото.
Видно от приложените платежни бележки на
л. 28 до 63 от делото е че са начислявани и заплащани месечни възнаграждения на
ищеца за м. януари 2017г. до м. декември 2019г. в определени размери.
Приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в.л. С.Т. установява брой отработени нощни часове от
ищеца за 2017 – 480 при 60 нощни дежурства; за 2018г. – 560 часа нощен труд при
70 нощни дежурства и за 2019г. – 537 часа нощен труд при 67 нощни дежурства.
Експертът сочи, че ищецът работи на сменен режим на работа като работното му
време се отчита сумарно. Определеното за дължимо възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния
труд към дневен е определено, както следва: общ размер на главницата от 1682.68
лв. (496.63 + 579.18 + 606.87), при общ размер на лихва от 251.53 лв. (127.55 +
89.62 + 34.36). Когато не е налице съобразяване с нормата за тримесечие,
експертът е определил дължимите за извънреден труд суми на общо 1722.68 лв.
главница и 252.11 лв. – лихва. Накрая,
вещото лице сочи, че извънредният труд, положен и изчислен без да бъде
предвиден приравнен нощен към дневен труд с коефициент 1.143 е изплатен изцяло
на ищеца.
Останалите
доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да
се обсъждат подробно
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка
поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира
следното:
Между страните няма спор, че ищецът е
служител в ответната дирекция, че е изпълнявал задълженията си на смени по
предварително утвърдени графици, че част от смените са били нощни с
продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа, че в исковия период е било
въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и
НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба,
или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден
труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и
неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се
допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на
извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност
на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата
делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени
последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че
за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г.
чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време,
общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0,143. В останалите
две Наредби от 2015 г и от 2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен
труд със съответен коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019
год. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по
адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
Предвид посочената законодателна рамка съдът счита, че в казуса следва да
бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на
лицата със служебно правоотношение в МВР поради празнота в правната уредба.
Настоящият състав, като съобразява
утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и
неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението, счита че служителите от МВР не могат да се
третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители,
предоставящи наемен труд, поради което и въпреки, че в исковия период липсва
изрична регламентация в специалната уредба на МВР, то положеният от ищеца в
рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно
време със съответния коефициент от 1,143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ.
при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
По този начин именно настоящият състав намира, че липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, следва да се преодолее именно чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В този смисъл не се споделя и направеното от
ответника възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно
чл. 67, ал. 3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно
приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение,
след като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или
ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно
условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването
им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл. 187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от
07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /, съгласно която при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по
ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда
текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период ,
т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва
да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Досежно размера на претенцията, съдът се позовава на
изводите дадени в заключението по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като установява
основателността на исковите претенции в двете й части - за главница и мораторни
лихви. В този смисъл, не се спори по делото, че отработените от ищеца часове на
смяна и съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената
норма часове, който извод следва от обстоятелството, че работодателят му е
заплатил допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, което е било
определено, без да е извършено превръщане на отработените нощни часове в
дневни.
Всъщност претендираните за дължими суми за
календарната 2019г. са, както следва: 606,87 лв. /шестстотин и шест лева и осемдесет
и седем стотинки/лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд по време на
дежурства за календарната 2019 год., получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 23.03.2020 год. до окончателното й
изплащане, както и мораторна лихва за забава в общ размер на 34,36 лв. /тридесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки/лв. общо за периода от 01.05.2019 год. до 22.03.2020
год. вкл, а посочените за дължими такива по
заключението на в.л. са съответно 646.87 лв. главница и 34,94 лв. лихва,
но с оглед принципа на диспозитивното начало съдът ще уважи претенцията така,
както е заявена след изменението по чл. 214 от ГПК.
По възражението за
изтекла погасителна давност:
Неоснователни са доводите на
ответника по исковете, че вземанията за част от исковия период са погасени по
давност. Погасителната давност в случая е с начален момент уговорения между
страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и същата по аргумент от
чл. 111, б. “а“ и б. “в“ ЗЗД е тригодишен. Този падеж за първото тримесечие от
процесния период в който попада сочения от ответника период е 01.04.2017 г. При така установеното и
като съобрази дата на подаване на исковата молба – 09.03.2020 год., то съдът
приема, че срокът на погасителната давност не е бил изтекъл към подаване на
исковата молба и възражението на ответника е неоснователно.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащането
на държавни такси и разноски по делото. Исковете са уважени напълно, съобразно
допуснатото изменение, поради което ответникът му дължи плащането на сторените
по делото разноски - платеното възнаграждение за процесуално представителство
на наетия от ищеца адвокат, което е в размер на 900.00 – деветстотин лева.
Доколкото няма прекратяване на производството тъй като изменението по чл. 214
от ГПК е само в хипотезата на увеличаване на исковите претенции, а е уважена в
пълен размер (по изменението), то разноски на ответната страна не се следват.
Ответникът дължи заплащане на държавна такса в размер на 117,31
лв. /сто и седемнадесет лева и тридесет и една стотинки/, формирана като сбора
на държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 67,31 лв. по
иска за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва. За вещо лице от
бюджета на съда е платено възнаграждение в размер на 220.00 - двеста и двадесет
лева, което също следва да се възложи в тежест на ответника, както и сумата от
5.00 - пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист в случай на принудително събиране на горните суми.
Съдът не ще допусне предварително изпълнение на решението на осн. чл. 243,
ал. 2 от ГПК.
Водим от горното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на Г.А.П., ЕГН ********** *** сумите, както
следва: 496,63 /четиристотин
деветдесет и шест лева и шестдесет и три стотинки/лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за календарната 2017 год., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 23.03.2020 год. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в общ размер на 127,55 лв. /сто двадесет и седем лева и
петдесет и пет стотинки/лв. общо за периода от 01.05.2017 год. до 22.03.2020
год.; 579,18 лв. /петстотин
седемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ лв., представляваща
допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд по време на дежурства за календарната 2018 год., получен
в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
23.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в
общ размер на 89,62 лв. /осемдесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки/лв. общо за периода от 01.05.2018 год. до
22.03.2020 год., 606,87 лв. /шестстотин
и шест лева и осемдесет и седем стотинки/лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден
труд по време на дежурства за календарната 2019 год., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от 23.03.2020 год. до
окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава в общ размер на 34,36 лв. /тридесет и четири лева и
тридесет и шест стотинки/лв. общо за периода от 01.05.2019 год. до 22.03.2020
год. вкл.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление - град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“
№ 46 да заплати на Г.А.П., ЕГН ********** *** сумата от 900,00 лв. (деветстотин лева), сторени съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“
при МВР, седалище и адрес на управление-град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №
46, ДА ЗАПЛАТИ по сметките на Районен съд Кюстендил сумата от 117,31 лв. /сто
и дседемнадесет лева и тридесет и една стотинки/, формирана като сбора на
държавните такси по двата обективно съединени иска, а именно: 67,31 лв. по иска
за главницата и 50.00 лв. по този за мораторната лихва; 220.00 /двеста и двадесет /лева, представляваща платеното за сметка
на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, а така също и 5.00 - пет лева, представляваща
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на
принудително събиране на горните суми.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: