№ 1202
гр. С. 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110147265 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от „Т. срещу Е.“ кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 51.95
лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, доставена до имот – а.,
находящо се в гр. С., с която ответникът се е обогатил неоснователно за периода от
м.11.2019 г. до м.04.2020 г., както и суми, отразени в изравнителни сметки с № ./31.08.2019
г. за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г., № ./31.08.2020 г. за периода от м.07.2019 г. до
м.03.2020 г. и № ./31.08.2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 4.85
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2019 г. до 28.01.2021 г., както
и сумите за дялово разпределение – главница в размер на 11.92 лв. за периода от м.07.2019
г. до м.02.2020 г. и сумата от 1.13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
31.08.2019 г. до 28.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /05.02.2021 г./ до окончателното плащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7603/2021 г. по описа
на СРС, 145 състав.
Ищецът „Т. твърди, че ответникът ЕТ „М.“ е потребявал топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот, представляващ а., находящо се в гр. С., за
посочения по-горе период. Сочи, че ответникът е потребявал топлинна енергия за стопански
нужди, като въпреки отправената покана не бил сключен писмен договор с ищеца за
доставка за топлинна енергия до процесния обект. Ответникът бил ползвал топлинна
1
енергия през исковия период и не бил заплатил дължимите суми за това, с което се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Твърди, че на ответника е била връчена покана
за доброволно изпълнение, с която бил информиран за размера на неплатените суми, но
липсвало доброволно плащане в предоставения им срок. Ето защо моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи заявените суми. Претендира и сторените по делото
разноски.
Ответникът, чрез пълномощника си адв. Б., е подал отговор на исковата молба, с който
е оспорил предявените искове като неоснователни, но впоследствие в хода на процеса
ответникът е заплатил процесните суми, което се признава от ищеца, видно от молба на
същия от 03.12.2021 г. и молба от 07.12.2021 г., като незаплатено е останало само
юрисконсултското възнаграждение.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да установи обедняването си – количеството и цената на доставената през исковия период
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, обогатяването на ответника – че
последният е консумирал тази енергия и е използвал посочената услуга, както и наличието
на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията и услугата са доставяни до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава – че е поканен да
плати, както и размера на обезщетението за забава.
С оглед плащането на задълженията /което представлява конклудентно признание/,
както и предвид ангажираните от ищеца доказателства съдът счита за безспорни всички
елементи от фактическите състави на процесните вземания.
По делото е безспорно, че ответникът е заплатили процесните вземания в хода на
процеса /след подаване на исковата молба на 13.08.2021 г./.
Предвид изложеното и, доколкото, извършеното плащане следва да бъде съобразено от
съда при постановяване на съдебното решение с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК,
съдът намира, че исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло поради погасяване чрез
плащане в хода на исковото производство.
По разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС
съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съгласно списък, представен в о.с.з., ищецът претендира 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
2
ищеца, тъй като с поведението си ЕТ „М.“ е дал повод за завеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.
С. ул. „Я., срещу ЕТ „М., с адрес в гр. С., искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 51.95 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия, доставена до
имот – а., находящо се в гр. С., с която ответникът се е обогатил неоснователно за периода
от м.11.2019 г. до м.04.2020 г., както и суми, отразени в изравнителни сметки с №
./31.08.2019 г. за периода от м.10.2018 г. до м.04.2019 г., № ./31.08.2020 г. за периода от
м.07.2019 г. до м.03.2020 г. и № ./31.08.2020 г. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г.;
сумата от 4.85 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.10.2019 г. до
28.01.2021 г., както и сумите за дялово разпределение – главница в размер на 11.92 лв. за
периода от м.07.2019 г. до м.02.2020 г. и сумата от 1.13 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 31.08.2019 г. до 28.01.2021 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /05.02.2021 г./ до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 7603/2021 г. по описа на СРС, 145 състав, поради извършено плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА ЕТ „М., с адрес в гр. С., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. ул. „Я., сумата от 50 лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Т.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3