№ 230
гр. Търговище , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
Секретар:Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200918 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „Евро Кавказ Лоджистик Лайн“ ООД гр.
Търговище, представлявано от К.М., чрез адв. Н.В., против Наказателно
постановление № 38 – 0001823/29.10.2020 г., издадено от Директор
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” - Русе, с което за
нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за
международен автомобилен превоз на пътници и товари и на основание чл.
96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП на дружеството е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв. Считайки, че НП е
издадено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника.
Административно наказващият орган не изпраща представител и не
заявява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
С обжалваното Наказателно постановление № 38 – 0001823/29.10.2020
1
г. на Директор на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация" (РД
"АА") – Русе на жалбоподателя „Евро Кавказ Лоджистик Лайн“ ООД гр.
Търговище за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТС за международен автомобилен превоз на пътници и товари и на
основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП му е наложено административно
наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № 279049/01.10.2020 г., съставен на
жалбоподателя от инспектор към РД "АА" - Русе. В НП е отразено, че на
01.10.2020 г. в Областен отдел "АА" - Търговище, при извършване на
комплексна проверка на превозвача, извършващ международен обществен
превоз на товари с Лиценз № 11145/04.11.2018 г., се установило, че
превозвачът е допуснал на 13.12.2019 г. лицето Р.Б.Б. да управлява състав от
ППС, състоящ се от влекач Рено Т с рег. № ******** от категория N3,
вписан в регистъра към лиценза на превозвача, и полуремарке, регистрирано
в Кралство Дания, да извършва международен обществен превоз на товари с
международна товарителница по маршрут от Кралство Белгия за Република
Франция. Водачът бил назначен с трудов договор от № 17/24.10.2018 г. на
длъжност шофьор на товарен автомобил, като същият водач нямал валидно
удостоверение за психологическа годност. Прието е, че така е нарушен чл.
57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен
автомобилен превоз на пътници и товари и обжалващото дружество е
санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП.
Като свидетели по делото са разпитани актосъставителя Г.М. и
свидетеля по акта Х.М., които в показанията си потвърждава отразените в
акта и НП констатации. Според показанията им проверяващите установили,
че процесният превоз е извършен от водача въз основа на представените
документи – международна товарителница, като вписания в АУАН превоз не
бил единствения, извършен от въпросния водач без валидно удостоверение за
психологическа годност. Не било представено удостоверение за
психологическа годност на водача и след извършване на справка в съответния
регистър се установило, че към момента на деянието водачът нямал издадено
такова удостоверение. Приложено е копие от справка от същия регистър,
видно от което водачът към момента на превоза действително не е имал
2
удостоверение за психологическа годност – издадено такова в предходен
период е било валидно до 09.08.2019 г.
С оглед така събраните и неоспорени доказателства съдът приема, че
обстоятелствата по акта и НП са доказани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Подсъдността на РС - Търговище се обосновава от седалището на
дружеството, допуснало извършване на превоза.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени при спазване на правилата,
установени в административнонаказателния процес. Не са налице твърдените
в жалбата нарушения на процесуалните правила. Фактически мястото на
нарушението е гр. Търговище и в това отношение не е налице неяснота в НП,
в което изрично е вписано седалището на дружеството - гр. Търговище, ул.
Славейков“ № 4, ет. 4, ап. 403. Ясен е и моментът на нарушението –
извършването на процесния превоз, чиято дата е посочена в акта и НП.
Доказват се и обстоятелствата по акта, както се посочи по-горе, поради което
съдът приема, че обжалващото дружество е допуснало вмененото му
нарушение. Разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвП санкционира този, който
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Според чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТС превозвачът следва да допуска до управление на превозните средства за
международни превози на пътници и товари само водачи, които са
психологически годни. В случая именно тази годност на водача не е била
надлежно удостоверена към процесния момент, поради което дружеството
превозвач е нарушило посочената разпоредба. При това правилно
превозвачът е санкциониран. Съдът не намира, че случаят е маловажен.
Всъщност случаят е типичен – не разкрива по-малка степен на обществена
опасност от типичните нарушения от този тип. Все пак става дума за един
период от повече от четири месеца от изтичане на валидността от
3
предходното удостоверение на водача, в който период не е инициирано
издаване на ново такова удостоверение, и при тази ситуация е възложен
превоз на лице, неотговарящо на законовите изисквания. Наложеното
наказание е в абсолютно определения законов размер.
Съобразявайки изложеното дотук съдът счита наказателното
постановление за обосновано и законосъобразно, и като такова следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на делото направеното от жалбоподателя искане за
присъждане на съдебни разноски се явява неоснователно.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38 –
0001823/29.10.2020 г.на Директор на Регионална Дирекция "Автомобилна
администрация" – Русе, с което за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС за международен автомобилен превоз на пътници
и товари и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП на „Евро Кавказ
Лоджистик Лайн“ ООД гр. Търговище, представлявано от К.М., е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4