РЕШЕНИЕ
гр. Ловеч…16.12.2019 година
в ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешки окръжен
съд …… първи гражд.състав………………
в публично заседание на…двадесет
и шести ноември двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ПОЛЯ ДАНКОВА
2.ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при секретаря
Галина Аврамова. в присъствието
на………………
прокурора………………………………като
разгледа докладваното от
….съдията…П.Данкова…………гр.дело………№576….. по описа
за 2019
година, и за да се произнесе съобрази:
Въззивно
производство с правно основание чл. 258
и сл. от ГПК
Постъпила е въззивна жалба с вх.
№ 4931/10.09.2019г. от С.З.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. К.Д. ***,
служебен адрес: гр. ***в която сочи, че с Решение № 295/09.08.2019г. по гр.д. №
89/2019г. Районен съд гр. Троян е отхвърлил предявения иск като неоснователен и
недоказан. Обсъжда се съдебната практика и действията на частния съдебен
изпълнител. Моли да бъде отменено изцяло Решение № 295/09.08.2019г. по гр.д.
№89/2019г. на Районен съд-Троян и вместо това се постанови друго, с което да се
уважи предявения иск. Претендират се съдебните разноски за двете инстанции.
Подаден е писмен отговор с вх. № 5452/03.10.2019г. от „***”
Еад, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, в които спосочват,че
предявената въззивна жалба за процесуално недопустима и неоснователна Молят да
се отхвърли в цялост депозираната въззивна жалба като необоснована,
неоснователна и недоказана и да се постанови решение, с което да се потвърди
първоинстанционното решение, както и да им бъдат присъдени сторените разноски.
Считат, че въззивникът в нарушение на императивната норма на чл. 266, ал. 1 ГПК
навежда нови обстоятелства по делото като застъпва нови правни доводи, свързани
с последиците от прекратяването на исковото и изпълнителното производство,
съответно и с действието на тълкувателните актове на ВКС във времето, които е
пропуснал да релевира в хода на първоинстанционното производство. Твърдят, че
първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като правилно
е субсумирал приложимата правна уредба към установената фактическа обстановка в
процесния случай.Посочват многобройна съдебна практика, пространно я обсъждат и
свързват с данните по делото. Молят да се постанови Решение, с което да се
отхвърли депозираната въззивна жалба, като изцяло неоснователна и недоказана и
първоинстанционното решение № 295/09.08.2019 г„ постановено по гр. дело 89/2019
по описа на Районен съд - гр. Троян. ГК. I състав - да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява,а се представлява
от адв. Д.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена, като
атакуваният съдебен акт бъде отменен, а иска уважен. В подробна писмена защита
въззивникът доразвива позицията си по правния спор.
Въззиваемият ,редовно призован, в съдебно заседание не се явява.В
писмена молба, заявява че атакуваното съдебно решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
От
представените писмени доказателства по гр.д. 89/2019 г. на ТРС,ч.гр.д. 100/2019
г. изпълнително дело №20128720400475на ЧСИ №872
с район на действие ОС-Ст.Загора,изп.д. №20188800401252 на ЧСИ №880 с
район на действие ОС-Лловеч, от становището на проц.представители на страните,
преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за
установени следните фактически обстоятелства:
Районен съд-Троян е постановил съдебно
решение № 295/09.08.2019г. по гр.д. № 89/2019г., с което е отхвърлил иска с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК, предявен от С.З.В., с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответното дружество, че вземането му, обективирано в изпълнителен
лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по ЧГД
№ 1416/2011г. по описа на PC – Троян, за сумата 1 490.57 / хиляда четиристотин
и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева, представляваща неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски паричен кредит с № PLUS-01351352
от 20.02.2009г., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2011г. до
окончателното й изплащане, сумата 364.00 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 15.01.2010г. до 15.03.2011г., сумата 280.92 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата
42.71 лева - разноски по делото за
платена държавна такса и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, е погасено по давност, като неоснователен и
недоказан. Троянски районен съд е осъдил на основание чл.78, ал.3 ГПК С.З.В., да заплати на „***“ ЕАД - гр. София сумата 100 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Атакуваното съдебно решение е
валидно и допустимо, но след преценка на доказателствата по делото въззивният
съд счита, че е неправилно и следва да бъде отменено.
От значение за решаване на
правния спор са фактите , свързани с образуване на изпълнително дело № 20128720400475 на частен съдебен изпълнител Десислава
Василева Цветкова регистрационен номер 872 с район на действие Окръжен съд
Стара Загора и последващите изпълнителни действия по него. С изпълнителен лист
от 30 януари 2012 година С.З.В. е бил осъден да заплати на кредитора БНП „***”
ЕАД-град София сумата 1490.57 лв. не- изплатено парично задължение по договор
за потребителски паричен кредит №PLUS 01351352 от 20-ти февруари 2009
годинаq ведно със законна лихва, считано
от 16.12.2011 година до окончателно изплащане,сумата 364 лв.-възнаградителна
лихва за периода 15 януари 2010- 15 март 2011 година, сумата 280.92 лв.
мораторна лихва за периода 15 февруари 2010 г. до 28 ноември 2011 година,
сумата 42.71 лева разноски по делото за платена държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение по заповед за изпълнение №1032 от 20-ти декември
2011 година по частно гражданско дело №1416 от 2011 година на Районен съд град
Троян. Кредиторът БНП „***” ЕАД- град София е подал писмена молба до частен
съдебен изпълнител Десислава Василева Цветкова регистрационен номер 872 - град
Казанлък, площад „Севтополис”,№6, етаж 2 като е представил изпълнителния лист,
заявил че моли да бъде образувано изпълнително дело и да бъдат предприети
изпълнителни действия, които възлага при условие на член 18 от ЗЧСИ. В писмената
молба от 23 март 2012 година не е посочен изпълнителен способ от кредитора. В изпълнителното
дело е представено уведомление - празна непопълнена за получетел бланка, от
която е видно че не е връчена на длъжника. Частният съдебен изпълнител е
предприел поредица от справки в Териториална дирекция Велико Търново-ТП-офис Ловеч, които не
съставляват изпълнителни способи.С писмо от девети април 2012 година Териториална дирекция
Велико Търново - офис Ловеч уведомила частния съдебен изпълнител за декларирано
от С.В. имущество моторно-превозно средство,земя и сгради в град Троян.На 17-ти
Април 2012 година е издадено удостоверение за задължения на длъжника. В писмо -обратна
разписка на съдия-изпълнител на 4 април
2012 година е отбелязано, че лицето е в чужбина като няма посочване на
изпратените документи. Частния съдебен изпълнител отново е уведомен с писмо от
28-ми ноември 2012 година на Териториална дирекция град Велико Търново офис
Ловеч,че длъжникът е декларирал жилище и второстепенна постройка в град Троян.
По делото е вложена бланка - запорно съобщение която обаче е непопълнена за
връчител и получател и не следва да бъде обсъждана. Съдия-изпълнителят е
получил от МКБ „Юнионбанк” писмо на 03.07.2013 година в която е посочено че
няма открити сметки в банката,няма вещи в трезор и суми на доверително
управление за длъжника. По делото отново е вложено писмо на Териториална
дирекция град Велико Търново офис Ловеч с дата 19 юли 2013 година, в което е
декларирано жилище и второстепенна сграда в град Троян.В с писмо от 11-ти февруари
2013 година е представена информация на хартиен носител че длъжника е
декларирал собственост върху лек автомобил” Мазда” и също върху имот в град Троян,
който е идентичен с предходните имоти ,упоменати в писмата на държавния орган.
Представена е молба от 16 септември 2015 година на „***”- ЕАД - София с
твърдение, че е частен правоприемник на банката. В молабта е посочено че е
сключен договор за цедиране на вземане в размер на 3029.05 лева и е поискано да
бъде конституиран като взискател. В изп.дело е представян договор за продажба
на прехвърляне на вземания от 15 май 2015 година и приложение №1 към негоВ
приложение №1 - втора страница, съдържаща името на С.В. няма номерация на
посочените лица, за разлика от останалите две страници съставляващи началото и
края на това приложение. Молителят-въззиваем е вложил и потвърждение за
извършената цесия от банката. По реда на член 99,ал.2и ал.3 от ЗЗД липсват
доказателства, длъжникът да е бил уведомен за цедирането на вземането/както в
изп. дело, така и в първоинстанционното производство/. Изпълнителното
производство е продължило с нови справки за имущество на длъжника от 07.09.2015
година, които по съдържание не се различават от предходните и в тях посочено,
че е декларирана земя и сграда в град Троян. С постановление на 16 септември
2015 година частният съдебен изпълнител е конституирал като взискател по
изпълнителното дело въззиваемия. С молба от 15 септември 2016 година
въззиваемият е поискал извършването на справка за адресна регистрация на
длъжника и насрочване на дата за извършване на опис на имуществото. В изпълнителното
дело е вложено- уведомление призовка за доброволно изпълнение от 30 септември
2016 година до С.В. и отрязък на обратна разписка, в която на 13 октомври 2016
година е отбелязано че лицето е в чужбина. С писмена молба от 01.02.2017 година
въззиваемият е поискал да бъде наложена възбрана върху два поземлени имота -
единият с площ от 185 квадратни метра нива, а другият с площ от 330 квадратни
метра, ведно с построените в него жилищна сграда с площ 40 квадратни метра и
стопанска постройка от 19 квадратни метра, находящи се в град ***.Възбраната е
вписана на 10.02.2017-та година. С писмена молба от 19 септември 2018 година въззиваемият
е сезирал частния съдебен изпълнител с искане за прекратяване на изпълнителното
производство и връщане на оригиналния изпълнителен лист. С нова писмена молба
от 17. 10. 2018 година въззиваемият е представил оригинала на изпълнителния
лист за образуване на изпълнително дело при частен съдебен изпълнител Румен
Димитров регистрационен №880, район на действие окръжен съд Ловеч. Ново
образуваното изпълнително производство №20188800401252 е спряно с постановление за спиране на частния
съдебен изпълнител от 20 март 2019 година.
Съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 439,ал.1 от ЗЗД за защита на длъжника,въпреки непрецизно формулирания
петитум на исковата молба. Уважаването на този отрицателен установителен иск за
недължимост на вземането се обосновава на факти, възникнали след приключване на
производството, по което е издаден изпълнителния лист.Доколкото в казуса
изп.лист е издаден в производство за издаване на заповед за изпълнение от
20.12.2011 г. по чл. 410 от ГПК, не може да се счете че проведено съдебно
дирене по смисъла на чл. 439,ал.2 от ГПК-/справка от архива на РС-Троян-л.68 по
гр.д. 89/2019 г. на ТРС/. По делото
основният спорен въпрос за страните е приложението на член 116, буква „в” от
ЗЗД и дали вземането на длъжника е погасено по давност Съдебната практика е
имала повод да се произнесе още с решение №755 от 19 март 1964 година по гражданско дело №2951/63
година на ВС, че цитираната правна норма следва да се тълкува като прекъсване
на давността с предприемане на действията за принудително изпълнение и след
всяко прекъсване започване да тече нова давност. Доколкото с постановление 3 от
1980 година на ППВС, беше възприето друго решение, противоречието в Съдебната практика беше
отстранено с тълкувателно решение 2 от 26 юни 2015 година по т.д. № 2/2013
година на ОСГТК на Върховен касационен съд. Понастоящем е утвърдена позицията
на съдилищата, че действията на съдебния изпълнител относно налагане запор и
възбрана, присъединяване на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване
на пазач, насрочване и извършване на публична продан, възлагане вземане за
събиране или вместо плащане, съставляват действие в рамките на определен
изпълнителен способ. Същевременно не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността -образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчване покани
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавяне на документи и книжа, включително и
назначаване на експертиза за определяне непогасен остатък от дълга, извършване
на разпределение и плащане въз основа на влязло в сила разпределение. В
конкретния казус прави впечатление, че независимо от постоянния и настоящ адрес
*** от 15-ти юли 2009 година, както и местонахождението на недвижимите имоти,
изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128720400475 към 2012 година идо 2018 г. е било образувано
при частен съдебен изпълнител с район на действие окръжен съд Стара Загора.По
този начин е преодоляна компетентността по чл. 427,ал.1 от ГПК-т.1 предвид
местонахождението на недвижимите имоти,т.3. и т.5 Дори след извършена справка,
изрично по искане на въззиваемия, на 15 септември 2016 година изпълнителното
производство не е препратено на местно компетентния съдия-изпълнител. В
изпълнителното производство се установява, че не са извършвани действия по изпълнителните
способи, тъй като частният съдебен изпълнител не е предприел действия по запор
или възбрана, независимо от многобройните справки, от които е било видно че
длъжникът има имущество/както движимо така и недвижимо/. В продължение на
няколко години тези справки постоянно са били правени без предприемане на
конкретни действия по делото, липсват доказателства и за връчване на призовката
за доброволно изпълнение на длъжника.След връщане на съобщенията с отразяване,
че длъжника е в чужбина, частният съдебен изпълнител не е приложил
изискванията на ГПК и оформил надлежно връчване на книжата.
За настоящата инстанция представянето на
молба за присъединяване като взискател на
въззиваемият на 15 септември 2016 година без прилагане на доказателства, че
длъжникът е уведомен по реда на член 99,ал.2 и ал.3 от ЗЗД не следва да се обсъждат като частно
правоприемство,което го е легитимирало като кредитор. Същевременно в изпълнителното
производство няма искане от БНП „***” ЕАД София за извършване на изпълнителни
действия за целия период от образуването на делото 2012 година до неговото
приключване на 19 септември 2018 година.В този смисъл настоящата инстанция счита,
че давностния срок не е прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното
дело на 23-ти март 2012 година, последвалите многобройни справки за
имущественото състояние на длъжника и другите действия. Давностният срок е
изтекъл на 30-ти януари 2017 година при
условията на член 116, буква „в” от ЗЗД и следователно предявеният иск е основателен
и доказан. В подобна насока настоящата инстанция възприема и съдебната
практика-решение №42/26.02.2016 г. по гр.д. 1812/2015 г. на ВКС, съдебно
решение №№451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г. на ВКС, съдебно решение
№45/30.03.2017 г. по гр.д. №61273/2016 на ВКС.
Ловешки окръжен съд счита, че предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, от С.З.В.,
против „***“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София, с искане да бъде признато за установено
по отношение на ответното дружество, че не дължи вземането, обективирано в
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от
20.12.2011г. по ЧГД № 1416/2011г. по описа на PC – Троян, за сумата 1 490.57 /
хиляда четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-01351352 от 20.02.2009г., ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до
15.03.2011г., сумата 280.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71
лева - разноски по делото за платена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като е
погасено по давност, е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид изложеното, фактическите
и правни изводи на двете инстанции не съвпадат и атакуваното съдебно решение №
295/09.08.2019г. по гр.д. № 89/2019 г. на Районен съд гр. Троян, като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
При този изход от процеса въззиваемият
следва да бъде осъден, на основание чл. 781ал.1 от ГПК, да заплати на
въззивника сумата 859.45 лева-съдено-деловодни разноски за двете инстанции. В
тези разноски се включват 600 лева адв. хонорар за първа инстанция,172
лева-д.такса за първа инстанция, 87.45 лева - д.такса за въззивна инстанция.Сумата
200 лева-адв.възнаграждение по ч.гр.д. №100/2019 г. на ЛОС не следва да бъде
присъждана, тъй като няма представен договор за правна защита и съдействие за
такава сума .
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно съдебно решение № 295/09.08.2019г. по гр.д. № 89/2019 г. на Районен съд гр. Троян, изцяло и вместо него
постанови:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.439,
ал.1 от ГПК от С.З.В., ЕГН **********, адрес: ***, мах. ***, чрез адв. К.Д. ***, против „***“ ЕАД, ЕИК ***, гр. София ***,
Бизнес център ***, представлявано От Я.Й.О., П. Я. П., Б. Р., че С.З.В.
не дължи на „***“ - гр. София 1336 вземането, обективирано в изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед за изпълнение № 1032 от 20.12.2011г. по ЧГД №
1416/2011г. по описа на PC – Троян, за сумата 1 490.57 / хиляда
четиристотин и деветдесет лева и петдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски
паричен кредит с № PLUS-01351352 от 20.02.2009г., ведно със законната лихва,
считано от 16.12.2011г. до окончателното й изплащане, сумата 364.00 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.01.2010г. до
15.03.2011г., сумата 280.92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.02.2010г. до 28.11.2011г., сумата 42.71
лева - разноски по делото за платена държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, тъй като е
погасено по давност .
ОСЪЖДА „***“
- гр. София, с горните данни да заплати на от С.З.В., с горните данни
съдебно-деловодни разноски в размер на сумата 859.45 лева/осемстотин петдесет и девет лева и четиридесет и пет
стотинки/ за двете инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 280 от ГПК по цена на исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.