№ 433
гр. Бяла Слатина, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20251410101040 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила искова молба от А. С. М., ЕГН **********
с постоянен адрес гр.Бяла Слатина, ул. „А.“№75 чрез адв.Л. Б. - САК, против „ТИ БИ АЙ
БАНК“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Лозенец, ул. „Д.Х.“№52-54 по кумулативно обективно съединени искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК за прогласяване недействителността
на Договор за потребителски кредит №**********/10.08.2023г. сключен между А. М. и „Ти
Би Ай Банк“ЕАД.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2023 г. ищцата е сключила с ответника
Договор за потребителски кредит №**********, съгласно който последния й е предоставил
в заем сумата от 8000,00 лв., при фиксиран ГЛП – 26,57 % и ГПР от 29,68 %. Посочва, че
според погасителния план е следвало да внесе 48 месечни вноски по 383,76 лв., като сумата
включвала главница, лихва и застрахователна премия, която била присъединена към
главницата, съгласно чл.7.1 от договора.
Поддържа, че процесния договор е нищожен, тъй като съдържал неравноправни
клаузи: ГПР – 29,68 % - съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя като в ал.4 е посочен
максимално допустимият размер – пет пъти размера на законната лихва; по този начин ГПР
е завишен по скрит начин, тъй като не била включена застрахователната премия
Поддържа се, че съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.10
ал.1, чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
1
недействителен и липсата на всяко от тези императивни изисквания водело до настъпването
й.
Посочва се, че съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение №1 начин.
Спазвайки го потребителят получава информация, какъв е размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. Поддържа, че в процесния случай липсвало методика на
формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формирал същия. Като по
този начин ответника е поставен в невъзможност да разбера какъв е реално процентът на
оскъпяване на ползвания от финансов продукт. В случая е посочено ГПР 29,68 %, ГЛП 26,52
%, но от съдържанието на договора не можело да се направи извод за това които разходи се
заплащат и как е формиран ГПР. Поддържа, че застрахователната премия е била добавена
към главницата на кредита, а не като отделна сума за плащане, въпреки че сумата от 3282,70
лв. не е получена от ищцата, като същата била получила само главница в размер на 8000,00
лв.
Сочи, че за да е налице недействителност на договора за кредит следвало да се имат
предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК – „Недействителност на договора за
потребителски кредит. Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22 съгласно който, когато не
са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 ал.1 т.7-12 и чл.20 ал.2 и чл.12 ал.1-9, договорът
за потребителски кредит е недействителен. Съгласно ЗПК договорът следвало да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и ГПР и общата сума, която е
дължима, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
Поддържа се, че сключването на договор за застраховка, макар и с кредитора като
застрахователен посредник на трето за спора и кредита лице – застрахователна компания, се
увеличавала финансовата тежест за потребителя. Сочи, че към месечните погасителни
вноски се добавяло и сума за сключената застраховка, като се увеличавал и размера на
общата сума, дължима от потребителя и така се заобикаляло закона по отношение на ГПР,
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК. Твърди се, че при кредит в размер на 8000,00 лв. ищцата
следвало да върне сумата от 18 420,92 лв., което било оскъпяване с 230 %.
Сочи се още, че с включването на застрахователната премия в главницата по
процесния договор се нарушавала разпоредбата на чл.430 ал.1 от ТЗ, както и че в самия
погасителен план в договора липсвало посочване каква е погасителната вноска за главница,
застраховка, такса и договорна лихва.
Изтъква се, че кумулирането на застрахователната премия по сключената застраховка,
на стойност 3282,70 лв., водело до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посоченият
размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР от 29,96 % нараствало допълнително и обогатявало неоснователно кредитора като
2
въвежда допълнителен източник на доход на икономическа по –силната страна, извън
посочените ГЛП и ГПР.
Посочва, че застрахователните премии представлявали общ разход по кредита за
потребителя, който следва да бъде включен в състава на ГПР съгласно чл.19 ал.1 ЗПК, в
случаите, когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за
получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретни
параметри. Сочи се още, че при наличие на посочените в закона условия, застрахователната
премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се
заплащала пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено
потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от
търговеца – кредитор за сметка на потребителя.
Поддържа, че сключването на договора за застраховка представлявало условие за
отпускане на процесния кредит. Сочи, че в чл.7.2.2 и чл.19 от договора за потребителски
кредит застраховката е била определена като незадължителна допълнителна услуга, която не
е условие за сключване на договора. Твърди се, че сключването на договора за застраховка
представлява условие за отпускане на процесния кредит.
Посочва още, че формално процесният договор покривал изискуемите по чл.11 ал.1
от ЗПК реквизити, но вписаните параметри не кореспондирали на изискуемото съдържание
по т.10 – ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Посочва, че е неяснотите,
вътрешното противоречие или подвеждащо оповестяване на изискуемото съдържание
законодателят уреждал като порок, който изключвал валидността на договарянето – чл.22
ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК потребителят връщал само чистата стойност на кредита, не
дължал лихви и други разходи по кредита.
Посочва се, че ищцата е заплатила по кредита сумата от 2315,42 лв.
По тези и други подробно изложени съображения се иска съда да прогласи
нищожността на кредита поради противоречие със закона. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответника е подал отговор, с който оспорва
предявеният иск като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че процесния договор
не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него са взети предвид
допусканията: ГПР- 29,68 % и обща дължима сума в размер на 18 420,92 лв. Сочи се, че ГПР
е изчислен при отчитане на: начална дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на
договора, договорът ще е в сила за целия първоначално уговорен срок, при година от 360
дни, лихвеният процент и другите разходи по кредита са неизменни спрямо първоначалния
размер. Оспорва твърденията, че ГПР е неправилно посочен, като същия е бил нормативно
заложен.
Посочва, че договорът за потребителски кредит е двустранна сделка с възмезден
характер и в него следва да е уговорен ГПР съгласно чл.11, т.10 ГПР, поддържа, че в чл.19
ал.3 от ЗПК са посочени изключенията, т.е. разходите, които не са вкл. в ГПР.
Излага доводи, че разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК не следвало да се тълкува
3
разширително, че нарушение водещо до недействителност по чл.22 от ЗПК е налице не само
когато в договора не е посочен ГПР, но и когато формално е посочено, но не съответства на
действително прилагания между страните. Посочва, че в случаите когато ГПР надвишава
установеният в закона максимум по чл.19 ал.4 от ЗПК, приложение намирало разпоредбата
на чл. 19 ал.5 от ЗПК, която водела до недействително на самата клауза в договора.
Оспорва тълкуването на ищеца по отношение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като
неправилно и в противоречие с приложимото законодателство /Директива 2008/48/ЕО от
23.04.2008 г., където е дадено определение на ГПР – общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита.Цитирана е
разпоредбата на чл.10 от ЗПК, където е изчислен ГПР.
Сочи, че задължението на кредитора по чл.11 ал.1 т.10 е да информира потребителя за
размера на ГПР изразен като годишен процент от общия размер на кредита – дадено в чл.19
ал.1 от ЗПК. Посочва, че ГПР е параметър с цел да позволи на потребителя да направи
лесно сравнение между де и повече оферти за потребителски кредит, като изчисляването му
е предмет на регулация по чл.19 ал.2 и ал.3 от ЗПК.
Поддържа, че ГПР в процесния случай е съотношението на: отрицателни парични
потоци – сумата дадена в заем н потребителя /11 282,70 лв., като в ГПР не се включва
застраховка като разход; положителни парични потоци – месечните вноски плащани от
потребителя – 47 вноски по 383,76 лв. и една изравнителна от 384,20 лв. /общо 48 вноски/,
обща сума дължима от потребителя – 18 420,92 лв. и период от време от 10.08.2023 г. до
15.08.2027 г. Посочва, че посочената обща сума дължима от потребителя давала яснота за
оскъпяването на кредита и ГПР от 29,68 % е правилно изчислен. Сочи, че главницата и
лихвата са ясно посочени и процесния договор отговарял на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.
Оспорва твърденията на ищеца по отношение на таксата за застрахователна премия,
като неоснователни. Сочи, че съгласието на потребителя е обективирано в Сертификат
№1**********2023, подписан и изрично позоваване на преддоговорна информация, която е
предоставена при избора вкл. и относно размера. Оспорва тълкуването на ищеца, че
застраховката е задължителна и не е избрана доброволно, тъй като от представените
заявление – декларация ищеца е заявил изрично сключването на договор за застраховка.
Поддържа, че застрахователната премия, като цена на допълнителна услуга, изрично
избрана от потребителя не е „разход“ по процесния договор, защото сключването й не е
условие, което следва да бъде изпълнено от потребителя, за да получи желания кредит.
Сочи, че същата е сключена за срока на договор за кредит и осигурява покритие на
застрахователни рискове за този период, като ищецът имал право да прекрати застраховката
и застрахователите ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия.
Твърди се, че незадължителният характер на застраховката се обуславяло от пълната свобода
на потребителя да прекрати същата и да получил възстановяване на платената
застрахователна премия, за което действие страните не са предвидили каквито и да било
последици в договора за кредит.
4
Посочва, че процесния договор за застраховка – Сертификат №1**********2023 и
прилежащите към него общи условия и предварителна информация е сключен по реда на
чл.382 от КЗ, като отговарял на изискванията по чл.344 и сл. от КЗ.
Сочи, че ищецът е подписал Декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяването на застрахованото лице към застрахователна програма
„Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“., както и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско
мнение“, като се е запознал с тях ищеца е заявил и приел, че застрахователните програми
предоставени от ответника съответстват на изискванията и потребностите му. Поради което
е била сключена доброволно и изрично заявена и същата не следва да бъде приемана като
част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчисленията
на ГПР.
Посочено, че за периода от 15.09.2023 г. до 29.04.2025 г. ищцата е заплатила главница
в общ размер на 3263,95 лв., договорна лихва в размер на 4341,28 лв. и наказателна лихва в
размер на 157,23 лв.
По тези и други подробни съображения ответника, моли да бъде отхвърлен като
неоснователен предявения иск. В условията на евентуалност сочи, че ищцата е заплатила
сума в размер на 7762,46 лв., размерът на чистата стойност е 8000,00 лв., съгласно чл.23 от
ЗПК, т.е непогасена част от „чистата“ стойност е в размер на 237,54 лв. Претендира
разноски.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Правната квалификация на предявените в условията на евентуалност установителни
искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит или негови
отделни клаузи е чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение
за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на
този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Разпоредбата на чл.22 ЗПК
предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и
ал.2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Oсновният спор между страните се свежда до това дали договорът отговаря на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и по - конкретно дали е отразен правилно ГПР по
кредита.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че между „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, ЕИК ********* и А. С. М. е възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит №
5
**********/10.08.2023 г. Въз основа на цитирания договор дружеството - ответник е
предоставило на ищеца сумата в размер на 8000,00 лв., с 48 месечни вноски, при ГПР 29,68
% и годишен лихвен процент 26,52 %, с падеж на последната вноски – 15.08.2027 г. Видно
от Договор за потребителски кредит № **********/10.08.2023г. в чл.7.1 е вписан размер на
кредита 8000,00 лева, Общ размер на застрахователната премия 3282,70 лв. и общ размер на
кредита 18 420,92 лв., от което следва, че застрахователната премия е включена в главницата
по кредита и представлява част от отпуснатата сума. Видно от чл.7.2.3 сумата за
застрахователна премия представлява част от средствата по кредита, която се превежда
директно от кредитора по банковата сметка на застрахователя.
От текста на Договора е видно, че в него е инкорпориран погасителен план в чл.11.2,
съгласно който се олихвява общият размер на кредита от 7138,22 лв.
От заключението на изслушаната ССчЕ, което съдът възприема като компетентно
изготвено, безпристрастно и обосновано, не оспорено от страните, се установява, че по
силата на процесния договор ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 8000,00
лв., като ищцата е платила сума в размер на 7762,46 лв. В заключението си експертът сочи,
че ако се прибави към ГПР застрахователната премия, то ГПР би бил в размер на 61,96 %.
Съгласно експертизата ГЛП е приблизително фиксирана величина, чиято стойност се
променя от 23,69 % до 52,45 %, същият е пресметнат като е взета предвид и сумата, която
длъжникът трябва да заплати като общ размер на застрахователната премия.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на
кредитополучател е физическо лице и предвид предмета на сделката, в случая договорната
обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК
и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за
потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана
в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Процесният договор за потребителски кредит е сключен в писмена форма, написан е
ясно, четливо и на разбираем език, като не е доказано да е изготвен със шрифт, по-малък от
6
изискуемия от закона, поради което за кредитополучателя съществува обективна възможност
да възприеме текста на договора и да се запознае със съдържанието му. Съгласно
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК към договора за потребителски кредит следва да
бъде приложен погасителен план, като в конкретния случай това законово изискване е
спазено – в процесния договор е инкорпориран в табличен вид погасителен план, който
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, какви компоненти са включени във вноските, както и каква е оставащата
непогасена главница и възнаградителна лихва след всяка отделна вноска.
В процесният Договор за потребителски кредит № **********/10.08.2023г. общият
размер на кредита е формиран като сбор от получената от ищеца сума и застрахователните
премии. В чл.10 от договора страните са уговорили, че ГПР е 29,68 %, с което формално е
изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК "Годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит". Той се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания /ал.2/. В § 1, т. 1 от ДР на същия закон е дадена
легална дефиниция на понятието "общи разходи по кредита". Следователно в ГПР е
необходимо да бъдат включени всички разходи, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Застрахователната премия съгласно чл.7.2.3. от процесния договор за потребителски
кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател,
респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е включена в
общата сума, дължима от потребителя. В представените договорна информация за
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, както и подписаната от
ищеца декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния
договор за кредит, поради което те са елементи от договора за кредит и следва да отговарят
на изискванията по чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент
на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
7
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 2 ДР ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат
включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Настоящата съдебна инстанция намира, че процесният договор за потребителски
кредит е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесният договор е посочено единствено на абсолютни стойности на
годишния лихвения процент /ГЛП/ по заема и на годишния процент разходи /ГПР/ на заема.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 29,68 %. В
конкретният случай в процесния договор за кредит липсва яснота относно посочените
обстоятелства. Посочен е ГЛП по заема, който е фиксиран, но не се изяснява как тази
стойност се съотнася към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, остават неизвестни и на практика, така се създават предпоставки
кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Действително, двете величини
са с различни математически измерения, но винаги възнаградителната лихва следва да бъде
включена при формирането на ГПР. В този порядък неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
8
включено в тях. Ето защо възражението на ответника досежно липсата на посочване в
договора на компонентите, които влияят на образуването на ГПР и съответно наличието на
нарушение на правилото за обективиране на договорките по ясен и разбираем начин,
предвидено също в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК се явява неоснователно.
На следващо място застрахователната премия съгласно чл. 7.2.3. от процесния договор
за потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния
застраховател, респ. по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, като е
включена в общата сума, дължима от потребителя. В представените договорна информация
за застрахователна програма "Защита на кредита" и "Защита на сметките" за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и
допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", както и подписаната от
ищеца декларация за присъединяване към тях, се съдържат клаузи относно процесния
договор за кредит, поради което те са елементи от договора за кредит.
Съдът намира, че вземането за застрахователната премия е включено в размера на
главницата, с оглед на което ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
касаеща ограничение в размера на ГПР. Разходите за нейното заплащане са част от общите
разходи по кредита и също следва да се отчитат при изчисляването на ГПР. С това
действителния процент на разходите ще надвиши максимално допустимия процент по чл.
19, ал. 4 ЗПК и ще се различава съществено от посочения в процесния договор за
потребителски кредит ГПР от 29,68 %, който съгласно приетата експертиза ще стигне до
размерите на 61,96 % и превишава пет пъти размера на законната лихва за просрочени
кредити.
Недопустимо е под формата на "застраховки" кредиторът да начислява други, дължими
от потребителя суми, различни от лихвата. Предвидените застрахователни премии водят до
значително оскъпяване на ползвания заем, като завишават размера на главницата и влияят
върху размера на възнаградителната лихва. В тази връзка следва да се посочи, че съдът
счита, че клаузата за заплащане на застраховка е нищожна поради неспазване на
императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като намира, че същата е уговорена във
вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, предвид размера
на кредита и размера на застрахователната премия.
Отделно от това, настоящия състав счита още, че застрахователната премия неправилно
е включена към общия размер на отпуснатия кредит вместо към размера на разходите.
Видно е, че в информацията за потребителския кредит всички предоставени данни са с
включена застраховка, като кредитодателя предварително е знаел размера на
застрахователната премия, независимо, че към този момент потребителя не е бил направил
избор на конкретна застраховка. От Стандартния формуляр е видно, че условията на
потребителския кредит включват застраховка, доколкото не е дадена информация за
условията на незастрахован кредит. Доколкото от формуляра е видно, че застраховането е
условие за конкретния кредит, то премията би следвало да е разход, а не част от отпусканата
9
сума. От Договора е видно, че застрахователната премия се превежда директно по сметка на
застрахователя и в нито един момент сумата не е била на разположение на потребителя, т. е.
ищцата А. М. не е имала възможност да реши дали да усвои сумата като част от отпуснатия
кредит или да я заплати в полза на застрахователя. Въпреки това, че потребителя в нито
един момент не е имал достъп до сумата 3282,70 лв. същата е включена в общия размер на
главницата по заема. С оглед характера на сумата от 3282,70 лв. следва да се приеме, че
същата представлява разход по кредита и като такъв следва да е включена в общия размер
на ГПР. При включване на застрахователната премия в ГПР размерът му, както беше
изложено по – горе е надвишил законово допустимия такъв размер.
Както бе посочено, формално в клаузите е включено изискуемото по чл.11, т.10 ЗПК
оповестяване на ГПР и общата дължима от кредитополучателя сума като сбор от всички
очаквани от банката плащания. От заключението на изслушаната ССЕ обаче се установи, че
посоченият размер на ГПР от 61,96 % не е адекватен на действителната стойност на
престацията на потребителя. Освен че този размер надвишава почти трикратно оповестения
в договора ГПР, същият е и в нарушение разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, според която
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
Според правилото на чл.19, ал.1, пояснено и с § 1, т.1 от ДР на ЗПК, оповестяването на
ГПР следва да изразява всички общи разходи (вкл.допълнителните преки или косвени
задължения, поети за сметка на потребителя) като дължима от потребителя насрещна
престация за добросъвестно ползван кредит (без разходи, възникващи при неизпълнение на
задълженията и без дължимите необходими и също оповестени в отделен договор
допълнителни разходи за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски
кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи,
свързани с извършването на плащанията). Поради широко разпространената практика на
предлагане на услугите по ниско рисково кредитиране (гарантирано със специално
допълнително обезпечение (поръчителство, залог или ипотека) като по-евтина алтернатива
на необезпеченото рисково кредитиране (налагащо повишена грижа на кредитора за
собствения му интерес при проверка на платежоспособност и по-висок риск от
несъбираемост), законодателят е предвидил защита срещу риска от въвличане на
потребителя в скрито оскъпяване на търсен необезпечен кредит с изискване на специално
застраховане на риска на насрещната страна, произтичащ от липсата на друго обезпечение.
Когато една принципно лична застраховка не е била търсена от кредитополучателя за
задоволяване на собствените му нужди от допълнителна сигурност срещу неблагоприятни
промени в здравословното му състояние и загуба на живота му, а напротив – била е
сключена в хода на преддоговорни отношения при избор на подходящ кредит по повод на
предложени параметри на "необезпечен" кредит, волята на кандидата за застраховане не е
била свободна. Самото съдържание на стандартизираната застрахователната услуга сочи, че
10
тя се уговаря от клиент – кандидат за финансиране в полза на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, която
действа като застрахователен посредник. Фактът, че се извършва едновременно довършване
на обвързването на кандидата с условия на кредитната сделка и решението на
застрахователя (търговец, несъмнено свързан с банката), дадено чрез агента му - същата
банка, се потвърждава от съдържанието на самия договор за потребителски кредит, в който е
отразен
размера на застрахователната премия и се конкретизират параметрите на дължими
плащания. Такава застраховка е типично заместващо обезпечение на финансов риск в полза
на самия агент на застрахователя, който е и кредитор на застраховащия се длъжник, а това
обстоятелство само по себе си налага категоричен извод, че т.нар. доброволна застраховка е
била избрана от потребителя като част от пакетно предложение на кредитора.
При това положение, съдът намира, че обезпечението чрез застраховка е
допълнителна услуга, наложена на потребителя в резултат на преговорите за предоставяне
на кредита и затова и застрахователните премии са част от общите разходи по смисъла на §
1, т.1 от ДР на ЗЗП. В нарушение на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК премиите не са
оповестени като разход по кредита и в посочения ГПР. По този начин търговецът е позволил
на потребителя да се обвърже със съгласие, което пряко нарушава законово ограничение за
съдържанието на съществен реквизит на сделката. В установената съдебна практика
(Решение № 50013/05.08.2024 г. на ВКС по тд № 1646/2022 на ВКС, ІІ т. о.; Определение №
1369/27.05.2024 на ВКС по тд № 333/2024 на ВКС, ІІ т. о. ) се приема, че именно ГПР е онази
най-съществена част от предмета на възмездното кредитиране, която служи за
ориентирането
на потребителя в предлаганите продукти на пазара и му дава възможност да направи
обективно обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга със
собствения му личен интерес. Затова съответно на изискването на закона е само договаряне,
при което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния
потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез точно отчитане на лихвените и нелихвените
(застрахователни) разноски.
Поради тези правни съображения и при констатираното отклонение от чл.19, ал.1 и
ал.4 ЗПК при формиране на стойността на ГПР валидността на сделката следва да се отрече
с аргумент от правната норма на чл.22, вр. чл.11, т.10, вр.21, ал.1 ЗПК. При така
установеното основание за недействителност, поради несъответствие на договора с
императивни законови разпоредби, предявеният иск за прогласяване на тази нищожност е
основателен и следва да бъде уважен, без да е необходимо да бъдат обсъждани всички
останали доводи за други закононарушения, които биха довели до същия резултат.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. По
делото е приета разписка от ищеца с дата 24.11.2025 г. за заплатена остатъчна чиста стойност
на кредита в размер на 237,54 лв. Съдът констатира, че сумата не е отразена като платена в
11
експертизата, с оглед обстоятелството, че заключението е представено по делото в деня,
когато е извършено плащането.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че предявеният иск по чл.
с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл.22 и чл.23 от ЗПК е основателен.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото на ищеца се следват направените разноски, а на ответника не
се полагат разноски.
В представения по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищецът
се представлява безплатно от адв. Л. Б. от САК на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,. По
отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв.Б., съдът
счита за нужно да акцентира върху следното: съобразно изричните разяснения, дадени в
Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на
минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че
освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на
Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния
пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с
постановеното Решение по дело C‑ 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на
основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т.1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните
разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т.3 от цитираното
решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. С предявения главен иск се претендира прогласяване нищожността на
целия договор за кредит, т.е. и на клаузите, предвиждащи заплащане на възнаградителна
лихва, такса оценка на риска и застрахователни премии, при което цената на иска се равнява
на общата дължима сума по договора, която според посоченото в него възлиза на 18 420,92
лв. С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид размера на
иска, процесуалното поведение на адвоката на ищеца, който е направил искане за допускане
на ССчЕ, взел е становище във връзка с изготвеното заключение, депозирал е две молби по
12
хода на делото, както и факта, че делото е приключило в две съдебни заседания, съдът счита,
че на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, в полза на адв.Б., като при определяне
размера на възнаграждението съдът взема предвид като ориентировъчен посочения размер
по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
следва да се определи възнаграждение в размер на 2000,00 лв.
В настоящото производство на основание чл.83 ал.2 от ГПК, ищеца е освободен от
заплащане на такси и разноски, поради което на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Бяла Слатина държавна такса в
размер на 736,84 лв. и депозит за вещо лице в размер на 350,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 22 от
ЗПК на Договор за потребителски кредит № **********/10.08.2023 г., сключен между А. С.
М., ЕГН **********, с адрес гр.Бяла Слатина, ул. „А.“ №75 като кредитополучател, и „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
кв.Лозенец, ул.Д.Х. №52-54, общ. Столична, обл. София (столица).
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, кв.Лозенец, ул.Д.Х. №52-54, общ. Столична, обл. София (столица) на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК да заплати по сметка на Районен съд – Бяла Слатина, сумата от
1086,84 лв. – дължима държавна такса и депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38 от ЗАдв „ТИ БИ АЙ Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв.Лозенец, ул.Д.Х.
№52-54, общ. Столична, обл. София (столица), ДА ЗАПЛАТИ на Л. К. Б. от САК, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Т.“№5Б, ет.3, офис №311, сума в размер от 2000,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на А. С. М., ЕГН **********,
безплатно представителство в настоящото производство за един адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен
срок от уведомяването на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
13