Решение по дело №562/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 243 от 10.05.2024 год., постановено по анд № 20244430200405/2024 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-017/5.09.2022 год. на Началник отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ гр.Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА със седалище гр.Бургас, с което на основание чл.70, ал.1 от ЗРА, на В. Б. Т. от гр.Плевен с [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева за извършено административно нарушение на чл.32, ал.1 и ал.4 от ЗРА.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от В. Т., който счита решението на Районен съд - Плевен за неправилно, постановено при допуснати нарушения при преценка на доказателствата и на неправилно установена фактическа обстановка, което води и до неправилно прилагане на материалния закон. Сочи, че постановеният съдебен акт е и необоснован, тъй като съдът не е ценил правилно доказателствата по делото, приел е за релевантни онези, които подкрепят изложената в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка, като е кредитирал свидетелските показания на служителите на ИАРА и безкритично е възприел същите, а изложените от жалбоподателя факти, които очертават различна фактическа обстановка от времето и мястото на нарушението, е приел единствено като защитна теза на касатора. Счита, че събраните в производството доказателства не доказват по безспорен начин вмененото нарушение. Обвинителната теза на наказващия орган се подкрепя единствено от показанията на свидетели - служителите в ИАРА, други ангажирани доказателства по делото, подкрепящи административното обвинение, няма. Твърди, че в хода на съдебното производство при направено доказателствено искане от касатора да бъде изискано за нуждите на настоящото производството АНД № 1780/2022г. по описа на ПлРС , което касае съставяне на АУАН и последващо санкциониране и на друго лице по същото време и място, е било отхвърлено от решаващия съд като неоснователно. Позовава се на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от дадените от жалбоподателя обяснения, от които се установява, че на мястото и времето, очертано в акта, е имало още 2 лица, на всяко от които също е съставен акт, и всяко от тези лица е могло да спомогне за изясняване на факта, извършвал ли е жалбоподателят улов на посоченото в акта време и място, както твърдят служителите на НАРА. Па практика, установяването на това лице - жалбоподател но цитираното АНД № 1780/2022г., допускането му като свидетел и евентуалния му разпит в настоящото производство като свидетел, се явява и единствената възможност за защита, от която жалбоподателят е бил лишен.

На следващо място счита за неправилен извода на въззивния съд, че в хода на проведеното административно-наказателно производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и да предпоставят отмяната на процесното наказателно постановление, като счита, че в случая не са спазени императивните изисквания на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление липсва пълно, изчерпателно и конкретизирано фактическо описание на извършеното нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 32, ал.1 от ЗРА, във водните обекти по чл. 3, ал.1, г. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно Приложение № 1. В приложението са посочени видовете риби и други водни организми, рибностопански обекти и зони, и са определени съответните срокове /периоди/ на забраната, които са различни за различните видове риби. В акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление е цитирана Заповед на № РД 09-435/14.04.2022 г. на M3, в която също се съдържат различни хипотези на забрани за риболов, в зависимост от вида на водния обект, в който се осъществява улова, неговата надморска височина, както и с оглед вида риба, която се лови. Вмененото на жалбоподателя нарушение е описано по следния начин: “любителски риболов с риболовен уред пръчка с макара, който в момента на проверката е въведен в работно положение във водата, под контрол и съзнателни действия на нарушителя. Г-н Т. извършва любителски риболов в период на забрана за риболов съгласно Заповед на № РД 09- 435/14.04.2022 г. па M3." При сочената в акта и в наказателното постановление заповед на M3, счита, че не е уточнено в коя хипотеза на забрана за риболов попада извършеното от жалбоподателя - коя точно забрана се има предвид, по отношение на какви видове риби и водни организми, и за какъв период е същата. Този пропуск не може да се преодолее посредством посочване на нарушената правна разпоредба /още повече, че същата изрично препраща към Приложение № 1, а в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление се цитира само Заповед на № РД 09-435/14.04.2022 г. на M3.

На следващо място сочи, че при описанието на нарушението, липсва белег от неговата обективната страна - не става ясно, и не е отразено какъв вид и количество риба е уловена от жалбоподателя. Соченият като констатиран в описателната част на санкционния акт „забранен улов“, не е индивидуализиран /по вид и количество/- не е измерен, нито е заснет преди неговото връщане във водоема. Информация относно т.н. „забранен улов“ се открива едва при приложението на чл.90 ал. 1 от ЗРА, при което става известно, че е иззета риба от вида „бяла мряна“ с общо тегло 3 кг., която е върната обратно във водата.

На следващо място сочи, че разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, поставя изискване наказателното постановление да съдържа и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. В атакуваното НП липсва прецизна фактическа индивидуализация на обстоятелствата, относими към съставомерността на нарушението и правна такава на нормативното основание, което административнонаказващият орган е приел, че с действията си не е спазил жалбоподателят. Това е от съществено значение при преценка наличието на обективните признаци на състава на нарушението по чл. 70 от ЗРА, доколкото тази забрана за различните водни обекти, може да настъпи ex lege, или да бъде правна последица от нарочна заповед на министъра на земеделието и храните и да обхваща различни от определените в закона срокове. За виновно нарушен е посочен чл.32, ал.1 и ал.4 от ЗРА. Счита, че доколкото разпоредбата на чл.32, ал.1 от закона е бланкетна и препраща към конкретните ограничения, посочени в Приложение 1, то според ал.4 забраната по ал.1 не се отнася за улова на риба и други водни организми във водни обекти, определени със заповед на министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на ИАРА, в които се разрешава любителски риболов и в периода на забраната по ал. 1, т.е. счита, че л.4 се явява изключение от ограниченията, посочени в Приложение 1. За да бъдат изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН при описание на нарушението, следва да намерят отражение факти, въз основа на които да може да се направи извод кое от тях е приложимо - Приложение 1 или Заповед на № РД 09- 435/14.04.2022 г. на M3. Твърди, че от посочената в АУАН и НП правна квалификация на нарушението, не става ясно кое ограничение, респ. забрана е нарушил жалбоподателят- тази по ал.1 или по ал.4 на чл.32 от ЗРА. Пресъздаването на законовото съдържание на правната норма, посочена за виновно нарушена в текста на постановлението, без в него да намерят отражение всички конкретни обстоятелства от значение за преценката по същество - представлява ли осъщественото от жалбоподателя административно нарушение и по кой именно текст от закона, ограничават правото на защита, тъй като водят до невъзможност жалбоподателят да разбере какво му се вменява в отговорност. Съгласно изискванията на ЗАНН, в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление следва да бъдат описани всички обстоятелства по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са били нарушени, тъй като нарушението, което се твърди, че е извършил, е предмет на доказване по делото.

В заключение моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.К., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което упълномощен юрисконсулт П. оспорва жалбата, излага подробни съображения за нейната неоснователност, моли съда да остави в сила оспореното решение, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 10.05.2020г. в 20:20ч при проверка, служители на ИАРА- Плевен констатирали, че на бетонов мост на река Вит в землището на с.Биволаре Т. извършвал любителски риболов с пръчка с макара, въведена в работно положение във водата, под контрол и съзнателни действия на нарушителя в период на забрана за риболов съгласно Заповед №РД-09-435/14.04.2022 година на МЗ. Установили също така, че нарушителят не притежава и валиден риболовен билет, както и че уловената риба била от вида бяла мряна с общо тегло от 3 кг съответно върната във водата.

Съдът изложил мотиви, че горната фактическа обстановка е отразена в съставения на 10.05.2022 год. в присъствие на нарушителя АУАН №29545 и възпроизведена в издаденото въз основа на същия наказателно постановление, с което на Т. на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева за извършено на 10.05.2022г. в 20:20ч на бетоновия мост на р. Вит в землището на с. Биволаре административно нарушение по чл. 32, ал.1 и ал.4 от ЗРА. В подкрепа на тази фактическа обстановка съдът приел показанията на актосъставителя Р. и свидетелите Д. и Д., които кредитирал с доверие като логични, последователни и взаимно допълващи се. Съдът посочил, че и тримата свидетели възпроизвеждат свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти, като единодушно и категорично твърдят, че по време на забрана за риболов съгласно заповед на МЗ, а именно на 10.05.2022 година в 20:20ч на бетоновия мост на р. Вит в землището на с.Биволаре, Т. извършвал любителски риболов. Съдът възприел показанията на свидетелите като напълно безпротиворечиви и досежно твърденията им, че нарушителят бил застанал пред въведена в работно положение въдица, а в близост до него имало поставена кофа с уловена риба от вида бяла мряна с общо тегло около 3 килограма.

Съдът обсъдил и дадените от жалбоподателя обяснения като отчел, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като ги преценил самостоятелсто и в съвкупност с останалия по делото доказателствен материал, намерил, че са изолирани и неубедителни и представляват израз единствено на предприетата защитна теза.

При тези доказателства съдът направил извод, че деецът е осъществил състава на нарушението, за което е санкциониран по чл. 32, ал.1 от ЗРА, съобразно който текст във водните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно приложение № 1. Приел за безспорно, че река Вит е рибностопански обект по смисъла на чл. 3, ал.1, т.1 от ЗРА , а видно от публикуваната на сайта на МЗ Заповед №РД-09-435/14.04.2022г. на МЗ е, че през периода от 15.04.2022г. до 31.05.2022 година в посочения обект е забранен уловът на пролетно-лятно размножаващите се риби, към които попада и вида бяла мряна. Като се позовал на легалното определение на понятието "риболов", дадено т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, съобразно което риболов е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване, съдът направил извод въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства, че жалбоподателят е извършвал улов на посочения вид риба чрез ползване на пръчка с макара, поставена в работно положение във водата.

Съдът не констатирал в хода на административно-наказателното производство пред наказващия орган да са допуснати нарушения, които да са съществени и поради това да предпоставят отмяната на обжалваното наказателно постановление. Изложил съображения, че конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения, санкционирани по реда на чл. 70, ал.1 ЗРА. Приел, че се касае за извършване на любителски риболов по време на забрана, установена със заповед на Министъра на земеделието, като нарушението е преустановено единствено поради извършената проверка от служители на ИАРА. Обществената опасност на нарушението е висока предвид защитения със законовата норма обществен интерес, произтичащ от необходимостта от осигуряване нормалното развитие на рибните ресурси в страната. Правилно според въззивния съд била издирена приложимата санкционна разпоредба, като наказващият орган е наложил наказание, съответстващо по вид и размер с предвиденото от законодателя, а именно - глоба в минимален размер от 1500,00 лева, след като е съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път.

На тези основания съдът потвърдил оспореното наказателно постановление.

Според касационната инстанция оспореното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В първото проведено по делото съдебно заседание пред въззивния съд касаторът е направил доказателствено искане да бъде изискано и приобщено анд №1780/2022 год. на РС-Плевен, което е образувано по жалба на друго лице против НП, с което това лице е санкционирано за риболов на същото място и по същото време. Въззивният съд се е произнесъл с протоколно определение, с което е оставил без уважение искането като неоснователно, тъй като не би допринесло за изясняване на фактическата обстановка по делото, без да изложи съображения защо счита искането за неотносимо. По данните от делото по същото време и на същото място е имало и други лица. Актосъставителят при разпита си в съдебно заседание е посочил, че е имало „още един, двама там“, „ на 15 м. от него имаше и други, които и те са санкционирани“. Жалбоподателят в обясненията си пред съда /които обяснения са гласно доказателствено средство съобразно чл.115 от НПК/ също е посочил, че е имало две момчета на „дадения мост горе“. Жалбоподателят твърди, че тези две лица също са извършвали риболов, твърди, че не ги познава, само знае, че са от селото, което е в близост и той се отбил от главния път при тях от любопитство. Свидетелите Н. Д. и Д. Д.-служители на контролния орган също съобщават, че по същото време на констатиране на нарушението на бетоновия мост е имало и други рибари, на 10-15 м. от жалбоподателя, като св.Д. сочи, че е имало съставен акт и на друго лице, което последно твърдение кореспондира с тезата на жалбоподателя за наличие на проведено друго административнонаказателно производство за риболов на същото място в приблизително същия часови диапазон на деня. В подкрепа на този факт са и представените от ответника по касационната жалба решения по анд №1780/2022 год. на РС-Плевен и потвърдилото го решение на АС-Плевен. Всичко това е индиция, че на мястото и по времето, когато според твърденията в съставения АУАН и издадено НП, е имало и други лица, които са чужди на настоящото производство, и които е възможно да са станали очевидци на проверката на жалбоподателя от страна на контролните органи ИАРА, и чиито показания, ако тези лица са били призовани и разпитани, са могли да допринесат за изясняване на обективната истина. Още повече, че в хода на съдебното дирене събраните доказателства са противоречиви-от една страна показанията на контролните органи са в подкрепа на констатациите в НП, а обясненията на жалбоподателя – в обратна насока. Проведените в производството очни ставки съдът не е анализирал от гледна точка на това каква доказателствена информация носят-например възприел ли е съдът колебливо поведение, несигурност, нервност или друго в поведението на някое от поставените в очната ставка лица, или липса на категоричност, непоследователност или противоречиви данни между поднесената като свободен разказ информация при разпита или даването на обяснения от една страна, и при отговорите на въпросите към някой от участниците в очната ставка от друга. Така че това доказателствено средство не е изпълнило процесуалното си предназначение да донесе по – подробна информация относно действителните факти от значение за случая. От друга страна съдът, в постановеното и оспорено решение, е направил извод, че обясненията на жалбоподателя, освен доказателствено средство, са и средство за защита, и след като ги е преценил самостоятелно и съвкупно с останалите доказателства, ги е приел за изолирани и неубедителни и е направил извод, че съставляват защитна теза. Но е лишил жалбоподателят от възможността да представя други доказателства-каквито са разпитът на други присъствали по време на констатиране на деянието лица, които жалбоподателят е искал да бъдат индивидуализирани чрез приобщаване на цитираното анд и разпитани, за да могат да се анализират и тези събрани доказателства наред с останалите такива и да се направят съответни изводи в една или друга насока. Ето защо касационната инстанция намира, че въззивния съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е лишил касатора от възможността да представя доказателства в подкрепа на своите твърдения, а като краен резултат е приел, че тезата му се явява недоказана като изолирана и неподкрепена от доказателства.

Ето защо оспореното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да събере всички допустими и относими към отговорността на касатора доказателства, за които има данни, че съществуват, но не са били събрани при разглеждане на делото. Решението на РС-Плевен по анд 1780/2022 год. вече е приобщено по настоящото касационно производство и от него става ясно за наличието на други присъствали в момента на проверката лица, които е възможно да са станали очевидци на проверката, на резултатите от нея, на поведението на жалбоподателя. Следва да се даде възможност на касатора да направи своите доказателствени искания във връзка с това приобщено решение с оглед призоваването и разпита на съответните лица ; следва да се призоват отново и да се разпитат контролните органи и при необходимост и преценка за наличие на противоречиви данни в показанията на отделните групи свидетели, от страна на съдебния състав е допустимо да бъдат проведени очни ставки, от които да се събере допълнителна информация за поведението и наличието /липсата на противоречиви данни в една или друга група свидетели, дадени на различни етапи на производството; при необходимост и преценка да се съберат и други допустими и относими доказателства. След събиране на всички доказателства, същите следва да бъдат анализирани и ако носят противоречива информация, съдът да изложи съображения кои от тях съдът кредитира с доверие и защо и какви правни изводи прави въз основа на тях относно съставомерността на деянието и съпричастността на касатора към неговото извършване; съдът следва да отговори и на всички повдигнати във възивното производство и с касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения във връзка с реквизитите на санкционните актове; допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето им; неправилна/непълна правна квалификация на деянието и т.н.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 243 от 10.05.2024 год., постановено по анд № 20244430200405/2024 г. на Районен съд – Плевен.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.