№ 103
гр. Кубрат, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Албена Д. В.а
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. В.а Гражданско дело №
20243320100660 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът С. Г. В., ЕГН ********** от *** чрез адв. Р. П. от АК – Разград
твърди, че на 27.08.2024 г. по пощата получил покана за изпълнение на
просрочено задължение, произтичащо от Договор за кредит № 2955679,
обявен за изцяло предсрочно изискуем, тъй като не е предприел действия за
погасяване на задълженията към „Кредисимо“ ЕАД. Падежиралото неплатено
задължение към 15.08.2024 г. било в общ размер на 1697.27 лева. Като твърди,
че не дължи претендираната сума, тъй като не е кандидатствал нито на
интернет страницата на кредитора чрез заявка онлайн, нито по друг начин за
потребителски кредит, а някой е попълнил личните му данни, за което е подал
Жалба вх. № 2026/04.09.2024 г. в РП – Разград, ТО – Кубрат; че не е получавал
нито на каса, нито по сметка сумата 1697.27 лева, нито е давал съгласие
посочената сума да бъде изплатена на трето лице, претендира съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че С. Г. В. не дължи на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1697.27 лева съгласно покана за
изпълнение по Договор за кредит № 2955679. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
1
на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С. Я. чрез
пълномощник юрк.В. Т. заявяват становище, че са били уведомени от РУ –
Кубрат, че се извършва проверка във връзка с депозирана в жалба на ищеца
информация, че е възможно сключването на процесния договор за кредит да е
в резултат на извършена злоупотреба с личните му данни. Твърдят, че
ответното дружество е направило детайлна вътрешна проверка и се е стигнало
до заключението, че действително е възможно да са били извършени
действия, които изпълняват състава на обхванато от НК престъпно деяние,
поради което са депозирали сигнал до началника на 04 РУ – СДВР. С оглед
изложеното правят искане за спиране на съдебното производство при
условията на чл. 229, ал. 1 , т. 5 от ГПК до приключване на проверката и
произнасяне на прокуратурата.
Извън изложеното и с оглед пълнота на отговора на исковата молба
ангажират становище, че искът е допустим, а преди произнасяне на
компетентните органи, считат искът неоснователен. Сочат, че е бил сключен
Договор да потребителски кредит № 2955679/11.04.2024 г. между
„Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и С. Г. В. като кредитополучател, а за
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е
сключен и Договор за поръчителство от 11.04.2024 г. между ищеца и
дружеството-поръчител „Ай Тръст“ ЕООД. С процесния договор се твърди, че
на кредитополучателя е била предоставена в заем сума в размер на 3304.18
лева. С част от предоставената сума от 3100 лева (204.18 лв. закупена
застраховка), а именно сума 1406.22 лв. кредитополучателят е погасил стар
свой кредит, а останалата сума от 1693.78 лв. е усвоил в брой чрез превод от
ищеца към него по „Изипей“ АД, извършен на 11.04.2024 г. За погасяване на
заемната сума е постъпило плащане на 27.05.2024 г. в размер на 567.00 лева.
Не оспорват, че са изпратили покана до ответната страна за изпълнение на
просрочено задължение. Поради изложеното претендират съда да отхвърли
иска като неоснователен, като отбелязват, че становището им е на база
данните за сключен договор за кредит, усвоена главница и извършено
плащане в информационната система на дружеството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по
реда на чл. 235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
2
Към исковата молба е приложена Покана за изпълнение на просрочено
задължение изпратена на С. Г. В. от „Кредисимо“ ЕАД, с която е уведомен, че
поради непредприемане на действия за погасяване на задължението по
Договор за кредит № 2955679 в размер на 1697.27 лева, дългът му е оформен
като изцяло предсрочно изискуем.
Към писмения си отговор ответното дружество прилага Сигнал подаден
до Началника на МВР – 04 РУ СДВР, че при вътрешна проверка от страна на
дружеството е установено, че лице с имената Ерджан Сеид Реджеб е сключвал
договори за кредит с дружеството, използвайки данни на десет лица, сред
които и С. Г. В.. Прилагат и писмо от началника на РУ – Кубрат изпратено до
централния офис на дружеството по повод проверка по преписка вх. №
290000-6841/2024 г., образувана по повод на жалба от ищеца.
Съдът е изискал и ответното дружество е представило на хартиен
носител процесния Договор за кредит № 2955679 от 11.04.2024 г., по силата на
който „Кредисимо“ ЕАД се задължило да предостави на С. Г. В. общо 3304.18
лева, от които размер на кредита 3100 лв. и размер на застрахователната
премия 204.18 лв. Приложен погасителен план, отразяващ връщане на сумата
заедно с уговорената възнаградителна лихва на 12 месечни погасителни
вноски, всяка с определен размер съгласно погасителен план, първата от които
с падеж 10.05.2024 г., а последната – с падеж 10.04.2025 г. Уговорената
възнаградителна лихва била в размер на 28 %, а годишният процент на
разходите – 31.89 %. Общият размер на сумата за плащане от заемателя е
посочена като 3834.51 лева.
Ответникът твърди, че ищецът в изпълнение на договора е сключил и
договор за застраховка, а именно Застрахователен сертификат №
428533/11.04.2024 г., приложен по делото, по който са налични подписи само
за застрахователя.
Ответното дружество представя справка извлечение от системата на
„Кредисимо“ ЕАД според която с част от заетата по цитираните по-горе
договор сума, а именно – 1406.22 лева, В. е погасил стар кредит, поради което
на каса в „Изипей“ АД е получил разликата, а именно – 1699.78 лв.
Представена е Разписка за извършено плащане от 11.04.2024 г. на каса на
„Изипей“ АД (л. 114), съгласно която ищецът следва да е получил сума в
размер на 1693.78 лв. Цитираната разписка е предявена на ищеца в съдебно
3
заседание на 05.02.2025 г. и същият заявява, че подписът и имената С. В. не са
изписани от него.
По делото е била допусната съдебно-техническа експертиза, която да
отговори от кой ай пи адрес е съставен имейла на ищеца
stefcogecоv65@abv.bg, какви данни са посочени при регистриране на пощата,
като: три имена, дата на раждане, допълнителен имейл адрес за контакт,
физически адрес, телефонен номер, както и всички останали данни, събрани
за идентифициране на регистриращия електронния адрес от доставящото
пощата трето за настоящото производство лице, вкл. и на коя дата е
регистрирана пощата.
Ответното дружество чрез процесуалния си представител е заявило, че
не поддържа доказателственото искане за изготвяне на съдебно-техническа
експертиза, поради което същото е заличено.
От писмата на мобилните оператори „А1 България“ ЕАД и „Виваком“
ЕАД се установява, че № ********** не е бил част от мрежата им, а ищецът
няма активни номера по сключени договори или предплатени карти. От
„Йетел България“ ЕАД се установява, че посоченият номер от 12.07.2023 г. до
датата на справката е собственост на Петър Илиев Бъчваров, а ищецът не е
сключвал договори за абонамент, както и няма информация за презареждане
на ваучери на посочения мобилен номер.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът
приема за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с който ищецът
претендира да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи
на ответника сума в размер на 1697.27 лева съгласно Договор за кредит №
2955679 от 11.04.2024 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният
договор за кредит е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му,
изразено от ищеца, посочен като клиент.
В приложения от ответното дружество Договор за кредит № 2955679 от
11.04.2024 г. не е посочено, че е предоставена финансова услуга от разстояние;
съдържанието му не удостоверява, че е отпуснат кредита по реда на ЗПФУР
(Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние). С разпоредбата
4
на чл. 14, ал. 1 от ЗПФУР, императивно е въведена забрана да се предоставя
финансова услуга от разстояние на потребителя срещу заплащане без изрично
и предварително искане от негова страна. Такова изрично и предварително
заявление на клиента – длъжник не е представено и не е доказано от
ответника, макар изрично в представения договор се посочва, че сключването
му се предхожда от заявление, подадено от кредитоискателя.
Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е свързан
с отправяне на предложение и сключване на договор чрез използване
изключително на средства за комуникация от разстояние – чл. 6 от ЗПФУР.
Освен легалната дефиниция на договора за предоставяне на финансови услуги
от разстояние по чл. 6 от ЗПФУР, в чл. 7 от същия закон е конкретизирано, че
страни по него са потребител и доставчик с оглед особеностите на договора за
предоставяне на финансови услуги от разстояние са завишени изискванията за
доказване на сключването и изпълнението на договора. В разпоредбата на чл.
18 от ЗПФУР се определя какви са обстоятелствата, относно които
доставчикът следва да представи доказателства, какви са специфичните
изисквания при сключване на договора и относимостта на нормите на чл. 143
– чл. 148 от Закона за защита на потребителите. Доставчикът по договора
следва да докаже, че е изпълнил задължението си да предостави информация
на потребителя, спазил е сроковете по чл. 12 от ЗПФУР и е получил съгласие
на потребителя за сключване на договора. Следователно за предоставените
финансови услуги от разстояние, за доказване сключването на договор за
кредит следва да бъдат представени и документите по чл. 18 от ЗПФУР.
По делото не са представени доказателства относно съгласието на
потребителя за сключване на договора, предвид липсата на записи, касаещи
преддоговорната информация или изявления, направени чрез електронна
поща по сключване на договора. При действието на чл. 18, ал. 1 и по аргумент
от чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР, съдът приема, че доставчикът не е представил
годни доказателства относно изразеното съгласие за сключване на процесния
договор за кредит от страна на посочения в него клиент, а именно ищеца С. Г.
В..
Доколкото изцяло в тежест на ответната страна бе да докаже наличието
на валидно облигационно отношение, не се представиха доказателства, че
отпуснатата сума по кредита реално е предоставена на ищеца – клиент,
5
заемател. Представената разписка от „Изипей“ АД се оспори от ищеца, който
заяви, че нито подписът, нито имената са изписани от него. В проведеното на
20.05.2025 г. съдебно заседание се представи Постановление от 29.04.2025 г.
на прокурор от СРП за изпращане на преписка по подсъдност (л. 165), от чието
съдържание се установява, че в рамките на извършената полицейска проверка
№ УРИ 228000-31692/2024 г. е била изготвена графическа експертиза, от
заключението на която е установено, че в представените ръкописни текстове-
обекти и подписите-обекти в графи „клиент“ и „подпис“ не са ръкописни
текстове и подпис, изпълнени от С. Г. В..
По делото не се представиха доказателства, че ищецът е кандидатствал
за кредит, че е поискал кредит с тези параметри, че се е съгласил с условията,
че е получил необходимите книжа на траен носител, че е усвоил сумата, че са
му изпращани някакви имейли и т. н. Всички представени от ответното
дружество документи са едностранно съставени, поради което и не могат да
бъдат противопоставени на ищеца, сочен и твърдян като клиент на ответника
– заемател.
Ответното дружество не установи пълно и главно в процеса фактите, за
които носи доказателствена тежест, поради което и исковата претенция следва
да се уважи, като основателна. В случая липсва валидно волеизявление на
ищеца, посочен в процесния договор като клиент, а по същество
кредитополучател. Материализираната в представения от ответника договор
за кредит сделка е недействителна и не е породила целения от ответника
ефект – да очаква изпълнение от ищеца на задължения, които последния не е
поемал, както и не се установява той самият да е получил изпълнение.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора, на чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят направените от него разноски в настоящото производство.
Същият е направил разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК в общ размер
на 637.89 лв., от които 67.89 лв. платена държавна такса и 570 лв. платено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Кубратският районният съд
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. Г. В., ЕГН
********** от *** не дължи на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор С. Я., сумата от 1 697.27 лева, съгласно Покана за изпълнение на
просрочено задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит
№ 2955679 от 11.04.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор С. Я. да заплати на С. Г. В., ЕГН ********** от ***
сумата 637.89 лева (шестстотин тридесет и седем лева, осемдесет и девет ст.)
– сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Разград
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7