Определение по дело №20108/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 24862
Дата: 26 септември 2022 г. (в сила от 26 септември 2022 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110120108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24862
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110120108 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„У.П.“ ООД, искова молба, насочена срещу А. К. А., с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се постанови решение,
с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите както следва: 4 000 лева, представляваща неизплатена част от
главница по Фактура № **********/29.05.2021 г., както и сума в размер на 174,46
лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница за периода от
06.06.2021 г. до 09.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.64052/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 29.05.2021 г. между страните е сключен договор за търговска продажба, по силата
на който ищецът се е задължил да достави стоки на ответника. Излага, че във връзка с
направените заявки, ответникът е получил заявеното количество стоки, като не били
направени рекламации относно количеството и качеството на доставените продукти. С
оглед изложеното ищецът твърди, че е издал фактура № **********/29.05.2021 г. на
обща стойност 10 986,13 лв. с вкл. ДДС и падеж на плащане 05.06.2021 г. Сочи, че
стоката, състояща се от 33 броя автомобилни части била предадена на купувача, за
което бил съставен протокол от 29.05.2021 г. Твърди, че на 31.05.2021 г. е заплатена
1
частично сумата по фактурата, а именно – 6 986,13 лв. Поддържа, че към момента
остатъкът по фактурата от 4 000 лв. не е заплатен. Претендира и лихва за забава. Моли
съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са
обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал.1 ТЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ, с искане да се
постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 4 000 лева, представляваща
неизплатена част от главница по Фактура № **********/29.05.2021 г., както и сума в
размер на 174,46 лева, представляваща лихва за забава върху неизплатената главница
за периода от 06.06.2021 г. до 09.11.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.11.2021 г.
до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.64052/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и
главно възникването на търговското правоотношение с ответника, както и че е
изпълнил задълженията си по него да достави стоките, които са подробно описани по
вид, количество и стойност в издадената фактура № **********/29.05.2021 г..
В тежест на ответника е, при доказване на горните факти, да докаже
положителния факт на плащането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 309а, ал. 1 ТЗ в тежест
на ищеца е да установи възникването на главен дълг и забава в погасяването на същия
за процесния период.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 64052/2021 г ., по описа на СРС,
IIIГО, 180-ти състав.
ПРИЕМА представените ищцовото дружество документи като писмени
доказателства по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 25.11.2022год. от 10.00
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3